№ 37320
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110114029 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на ФИРМА АД
срещу В. Й. Н. с ЕГН ********** , с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК ,вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ,ЗЗД , вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.д. № 58134/22г. по описа на СРС, 69с-в, както следва : 439,42лева -
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия и мрежови
услуги по фактури за период от 24.01.22г.- 27.04.22г., заедно със законна
лихва от 27.09.22г. до изплащане на вземането, сумата от 20,81лева,
представляваща мораторна лихва за период от 24.02.22г. до 15.09.22г.
След извършената размяна на книжа и насрочване на делото , преди
провеждане на открито съдебно заседание, е постъпила молба ответника , с
която прилага документи за платени задължения към ищеца и иска спиране
на делото.
Молбата на ответника е изпратена за становище на ищеца, като с писмена
молба- становище от 13.10.23г. ищецът е поискал прекратяване на
производството по делото поради настъпило заплащане / погасяване на
задълженията от ответницата след завеждане на делото . С молбата си ищецът
поддържа, че предвид извършеното плащане е отпаднал интереса от
продължаване на производството . Претендира присъждането на разноските.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът
намира, че доколкото заявените от ищеца искови претенции са били погасени
от ответницата В. Й. Н. посредством плащането им в хода на процеса, между
страните по делото не съществува правен спор, който да бъде разрешен със
сила на присъдено нещо. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от
съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за
1
която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът изрично не е
заявил, че оттегля, или се отказва от предявените искове, съдът намира, че
доколкото заявените от него искови претенции са изцяло удовлетворени, то
за ФИРМА -В. не съществува правен интерес от водене на настоящото
съдебно производство. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно
процесуално допустимо съдебно производство, поради което в случай че
констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от
заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции
са изцяло удовлетворени от ответницата В. Й. Н. в хода на процеса, за
ФИРМА -В. е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради
което образуваното въз основа на тях съдебно произовдство като процесуално
недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. По тази причина дори и при прекратяване на делото, както е в
настоящия случай, доколкото е налице плащане от страна на ответницата в
хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба, с
извънпроцесуалното си поведение тя е дала повод за завеждане на делото
срещу нея, поради което безспорно следва да понесе сторените разноски по
него. Ищецът е претендирал такива за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде присъдено в
минимален размер от 100 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това
извършените от името на ФИРМА -В. процесуални действия се изчерпват
единствено с подаване на исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение .
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално
недопустимо производството по гр. дело № 14029/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 69 състав, следва да се прекрати. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
ответницата В. Й. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ФИРМА -В.
сумата от 175лева – разноски за исковото производство за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и
75лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер в производството по ч. гр.д. № 58134/22г. по описа на СРС,
69с-в.
С оглед прекратяване на производството , следва да бъде обезсилена
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 14029/2023 по описа на
СРС, ГО, 69 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №32424 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2022г. , издадена по ч. гр.д. №
58134/2022г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА В. Й. Н. с ЕГН ********** да заплати на ФИРМА , ЕИК
******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8, вр. ГПК сумата от 175 лв.,
представляваща разноски за настоящото исково производство за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и държавна такса, както
и сумата от 75лева – разноски за производството по ч. гр.д. № 58134/22г. по
описа на СРС, 69с-в- за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3