РЕШЕНИЕ
№ 1731
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110145264 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. Е. Д., за сумите, по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23821/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 36.83 лева за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.03.2021г. - 30.04.2023г. за топлоснабден имот - апартамент № .., находящ се
в гр. София, ж.к. „О.“, бл. .., вх. .., ет. .., абонатен номер..., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.04.2024г., до окончателното
изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 7.97 лева- лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2021г.- 15.04.2024г.
Ищецът- „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че било налице облигационно
отношение, възникнало с ответника Ж. Е. Д., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „О...“, бл. ..., вх. .., ет. .., абонатен номер ....
Твърди, че представител на етажната собственост в сградата - етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира
цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че на основание чл. 22, ал. 2 от
приложимите между страните общи условия клиентите на топлинна енергия следва да
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, която е извършвана от
избрания от тях търговец. Ищецът издавал фактури за претендираните суми за дялово
разпределение в договорните задължения между ищеца и фирмата за дялово разпределение.
Излага, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения,
ответникът изпаднал в забава. Вземанията се претендират от ответника в качеството му на
потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23821/2024г.,
срещу която длъжникът възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника търсените
вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски. Прави искане за привличане на трето лице- помагач.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК от ответника Ж. Е. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът
счита, че исковете с предмет цената на предоставената услуга дялово разпределение и
обезщетение за забава върху нея са недопустими, доколкото носител на вземанията за тях е
дружеството за дялово разпределение, предоставило услугата. Ответникът оспорва да е
надлежно поставена в забава за заплащане на процесното главни задължения, доколкото до
нея не била отправяна покана за изпълнението им. Счита за недоказано съществуването на
договор между ЕС и дружеството за дялово разпределение, поддържайки, че от
представения писмен договор не се установява кой го е подписал от името на етажните
собственици, респ. дали се касае за надлежно представителство. Поддържа, че от
доказателствата по делото не се установява извършването и цената на услугата дялово
разпределение. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на
процесните вземания по давност.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сървисис“ ЕООД, представя исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е протокол от 25.09.2002г. на ОС на ЕС, където се намира топлоснабдения
имот – гр. София, ..., блок ..., вх. .., на което е взето решение за сключване на договор с
„Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Представен е
2
също договор, сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД от 25.09.2002г. в изпълнение на
взетото решение. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на
ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което съдът намира, че сключения договор обвързва собствениците на имота с ФДР.
Посочения договор е срочен, но съдържа клаузи за автоматично подновяване за нов
едногодишен срок, с оглед на която и при липса на изричен отказ от ЕС, то правно
основание за извършване на дялово разпределение от това лице има, противно на
възраженията в отговора на исковата молба.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти, топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„О.“, бл. ..., вх..., ет. .., е придобит от И. Л. В. и Б. Е. В. през 31.07.1990г. по време на брака
им.
Извежда се от приетото като доказателство влязло в сила на 03.10.1966г. решение №
116/04.06.1996г., че бракът, сключен на 11.08.1976г. между И. Л. В. и Б. Е. В., ЕГН
**********, е прекратен.
От удостоверение за идентичност на имена /л.94/ се извежда, че името на ответника Ж.
Е. Д. и имената Б. Е. Д. и Б. Е. В. са имена на едно и също лице.
Извежда се, че на 05.02.2010г. И. Л. В. е починал и е оставил за свой наследник дъщеря
си – Ю. И. Г.
Установява се от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № ...,
н.д. № 32/2010г., че наследника на И. Л. В. – Ю. И. В. /в нотариалния акт, но идентична по
ЕГН с имената на наследника, посочен в УН/ се разпорежда с притежаваната от нея по реда
на наследствено правоприемство ½ ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения
имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „О.“, бл. ..., вх. Г, ет. ... в полза на
майка си - Ж. Е. Д., ЕГН ********** на 01.04.2010г.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната
уредба. За имота е била потребявана топлоенергия – служебна енергия е начислена за месец
август 2021г. Посочено е измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС от общ топломер
3
за търговски цели е монтиран през м.06.2020г. и топломерът включва разходна част,
измервателен блок и 2 броя термопреобразуватели. Всеки елемент е преминал задължителни
проверки и контрол от лицензирани лаборатории. За уреда демонтаж и монтаж е осъществен
от служители на ТР Люлин, а изправността на топломера и данните при демонтажа са
документирани съгласно изискванията със свидетелства за проведени изпитвания, като на
вещото лице са предстваи документи от последващи проверки през м. 08.2021г. и 2023г.
Отговорено е, че главницата за дялово разпределение е в размер на 36.83 лева, а лихвата 7.89
лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства, в това число експертното заключение, се
установява, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
4
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено за целите на настоящия спор, че ответникът Ж. Е. Д. е
собственик на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на правна сделка.
Ответникът в различните актове, чрез които е придобил цялата собственост върху
топлоснабдения имот е изписано с различни имена, но идентичността му се установи с
приетото удостоверение. Придобиването на собствеността върху целия имот се извежда
първо от обстоятелството, че лицето е било страна по договора за покупка на имота заедно с
бившия си съпруг през 1990г., след което с прекратяването на брака е собственик само на
част от него – ½ ид.ч., но придобива чрез правна сделка и останалта ½ ид.ч. от другия
съсобственик – наследника на починалия и бивш съпруг.
Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
5
производство придобиването на посочената част от имота от ответницка в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт за дарение и молба от ищеца, която съдържа извънсъдебно признание на
неизгоден за ответника факт, поради което извода на съда за наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника
на собственик на имота, се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват
констатираната облигационна връзка, не са налични по делото.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те
се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е
платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
6
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение, поради
кото въведените от ответника възражения в този смисъл не се споделят. Поради това
претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не
представлява недопустимо предявяване на чужди права, противно на въведеното
възражение, което остава несподелено. В този смисъл са и постановките на цитираното по-
горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
По делото е релевирано възражение за погасяване на главното вземане по давност, което
е основателно. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая, вземането
е възникнало и се дължи в края на съответния месец, когато то е възникнало. Вземането се
погасява с изтичането на три годишен срок от тази дата. Видно е, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което прекъсва даността в
случай на положително решение по иска по чл. 422 ГПК, е подадено на 22.04.2024г. При
съобразяване на изложеното, погасени се явяват всички вземания за главница за извършено
7
дялово разпределение, които са възникнали преди 22.04.2021г. Погасените по давност
вземания се извеждат от заключението на съдебно техническата експертиза – стр. 2, таблица
4, и това е вземането за месец март 2021г. в размер на 1.26 лева. Останалите вземания са
възникнали след 22.04.2021г. и не се явяват погасени по давност. Ето защо, главния иск
следва да се уважи за сумата от 35.57 лева, а за горницата над тази сума до пълния искан
размер от 36.83 лева – искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 7.97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.05.2021г. – 15.04.2024г.
При зачитане на горните изводи, иска за главница за дялово разпределение се явява
основателен за посочената по-горе сума и следва да се уважи в пълния искан размер. Като
акцесорна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 500.00 лева, от които 75.00 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 23821/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 425.00 лева – разноски в настоящото производство, включващи
25.00 лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно
уважената част от иска /35.57 лева/ и при материален интерес /44.80 лева/ са разноски в общ
размер на 396.98 лева, от които 59.55 лева по ч.гр.д. № 23821/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 337.43 лева – разноски в настоящото производство. Останалите направени от
ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски в исковото и
8
заповедното производство за адвокатско възнаграждение за оказано на ответника
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адв. И. своевременно са
претендирани.
За исковото производство: Съобразно изхода на спора пред тази инстанция на
процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в минимален
размер, определено в размер от съда, поради което последният не е обвързан от посочения
размер на адвокатското възнаграждение в договора. Хипотезата на указаното безплатно
процесуално представителство не изисква да се доказват предпоставките за съществуването
, а само наличието на договор с указване на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 2 ЗА, както
е в случая. В казуса не намира за приложим текста на чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
Съобразявайки изложеното, цената на иска, липсата на правна и фактическа сложност на
делото, но протичането му в две о.с.з., и като ориентир текста на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ,
дължимото възнаграждение се определя на 400.00 лева. При съобразяване на размера на
отхвърлената част /9.23 лева/, то дължимото за исковото производство на адв. И.
възнаграждение възлиза на 82.41 лева.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Ответникът Ж. Е. Д. е представлявана в производството по делото
от адв. Билева. Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до подаване на възражение
по чл. 414 ГПК, в което се съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Приложен е
договор и списък. По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото, то разноски за
адвокатско възнаграждение се дължат от ищеца на адвоката на длъжника, след като
процесуалното представителство е указано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Размерът на
дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който не е обвързан от
посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие, и съобразно правилата на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на
техния размер, релевираното възражение по чл. 78, ал.5 е основателно. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в
самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на
материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът
следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника
от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
9
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на
сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта. По гореизложените съображения този съдебен
състав споделя разбирането, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява
като сложност на процесуално действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско
възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по
посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното
производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00
лева. В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. №
3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021
г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр.
д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа
на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС,
Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение №
10
2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения,
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява
процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска, дължимото на адв. Билева
възнаграждение за заповедното производство възлиза на 41.20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.150 от Закона за енергетиката, че Ж. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. О.,
блок ..., вх. .., ет. .., ап. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 35.57
лева главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2021г. -
30.04.2023г. за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„О.“, бл. .., вх. ., ет. .., абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.04.2024г., до окончателното изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 23821/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния искан
размер от 36.83 лева като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., срещу Ж. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. О., блок .., вх. .., ет. ., ап.
.., установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
за установяване съществуване на вземане в размер на 7.97 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2021г.- 15.04.2024г., за която сумата е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 23821/2024г. по описа
на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ж. Е. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 396.98 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 59.55 лева по ч.гр.д. № 23821/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 337.43 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр. София,
ул. „Г.“ № .., ет. .., сумата 82.41 лева - разноски за оказано процесуално представителство на
11
ответника Ж. Е. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в настоящото исково производство
съобразно размера на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., да
заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр. София,
ул. „Г.“ № .., ет. .., сумата 41.20 лева - разноски за оказано процесуално представителство на
ответника Ж. Е. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в производството по ч.гр.д. №
23821/2024г. по описа на СРС, 55 състав, съобразно размера на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12