РЕШЕНИЕ
№ 4397
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110140888 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
Д. М. Г. да заплати следните суми: сумата от 2351,15 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в ап. 27, находящ се в
***, аб. № 54711, сумата от 309,42 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., сумата от 48,22 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за период от м.05.2020г. до м.
04.2022г. и сумата от 10,21 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 21.07.2023г., до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се сочи, че наследниците на Ц. Й. Д. в качеството им на собственици
на процесния имот- ап. 27, находящ се в ***, са клиенти за топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Изложени са съображения, че през процесния период
ответникът е консумирал топлинна енергия за процесната стойност, но не я е заплатил. С
уточнителна молба от 31.08.2023г. ищецът е посочил, че наследството на починалия
собственик е било открито на 29.03.2007г. С оглед на което Д. Г. бил собственик на
топлоснабдения апартамент по силата на наследствено правоприемство и дължал
заплащането на доставената топлинна енергия в качеството си на страна по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Искането към съда е да уважи предявените
1
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че по делото не са представени
доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Поддържа, че исковете са предявени срещу наследник без по делото да е установено дали
наследството е прието, което правело предявеният иск недоказан и неоснователен. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че услугата „дялово разпределение“ се
извършва от трето за спора лице, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран
да получи стойността на тази такса в претендирания от него размер. Не оспорва
количеството потребена топлинна енергия, нито твърди че е налице плащане на процесните
задължения. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „ПМУ Инженеринг“ ООД, не е взел
становище по основателността на исковете.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
2
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приета молба-декларация за откриване на партида на
името на Д.Й.Д. за процесния апартамент от 15.07.1996г. Приет е и препис от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 30, том Първи, рег. № 2204, дело № 24 от 2005г. на
нотариус К.С., от който се установява, че на 14.03.2005г. Д.Й.Д. е дарил на сестра си Ц. Й. Д.
следния свой собствен недвижим имот, находящ се в ***, състоящ се от една стая, хол,
коридор, клозет, баня и мазе, застроен на 63,72 кв.м. с обща брутна кубатура 255 куб.м.,
заедно с 3,03 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото върху което е построен блока от 610,38 кв.м. в кв.
„Надежда- Военна рампа“.
Приет е и препис от Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от
22.10.2018г. по изп. дело № 20188400400819 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 с район на
действие СГС, от който се установява, че е била наложена възбрана върху собствения на Д.
М. Г. недвижим имот, а именно апартамент ***, състоящ се от една стая, хол, коридор,
клозет, баня и мазе, застроен на 63,72 кв.м. с обща брутна кубатура 255 куб.м., заедно с 3,03
% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото върху което е построен блока от 610,38 кв.м. в кв. „Надежда- Военна рампа“.
От удостоверение за наследници с изх. № РНД23- УФ01-1014/3 от 11.08.2023г., издадено
от Столична община, район Надежда се установява, че Ц. Й. Д. е починала на 29.03.2007г. и
е оставила за свой единствен наследник сина й- Д. М. Г..
От справка от СРС от 17.12.2024г. се установява, че при извършена проверка в особената
книга на съда за приемане и отказ от наследство за периода от 29.03.2007г. до 16.12.2024г. не
са намерени данни за вписан отказ/прием от наследството на Ц. Й. Д., ЕГН **********,
починала на 29.03.2007г. от страна на Д. М. Г., ЕГН **********.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че процесният имот е бил придобит от Ц. Й. Д. въз основа на гореописания
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том Първи, рег. № 2204, дело № 24 от
2005г. на нотариус К.С.. След нейната смърт през 2007г. имотът е бил придобит от
единствения й наследник по закон сина й –Д. М. Г.. Във връзка с възраженията на ответника
следва да бъде посочено, че от събраните по делото доказателства не се установи ответникът
да се е отказал от наследството на своя наследодател. При така събраната доказателствена
съвкупност /в частност приетата справка от СРС, както и постановлението за възбрана от
2018г./ и при липса на други твърдения и доказателства по делото съдът следва да приеме, че
ответникът е приел наследството на своя наследодател- Ц. Д..
Поради гореизложеното и доколкото по делото не се твърди, респ. не се установява да са
били извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот следва да
изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот и период е именно ответникът в качеството му на
собственик на същия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
3
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между
страните, като с определението от 18.10.2024г., в което е обективиран проектът за доклад,
обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.12.2024г. съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставила в процесния имот и период
топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.
С оглед на гореизложеното по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период Д. Г. е бил в облигационни правоотношения за процесния
имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер от 2351,15
лева.
На следващо място от представените от ищеца удостоверение, издадено от „ПМУ
София-98“ ООД, протокол от 01.08.2002г. от ОС на ЕС, както и договор № Д-0-
63/03.06.2020г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД, се
установява, че дяловото разпределение е възложено на третото лице-помагач. От
представените от третото лице-помагач документи се установява и че за процесния имот е
било извършвано отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия като приетите
протоколи за отчет на уреди за процесния имот за отоплителни периоди 2020/2021г. и
2021/2022г. са подписани от клиент- л. 119 от делото. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. С оглед на което основателна е претенцията за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 48,22 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, като размерът на начислената
4
мораторна лихва не е бил оспорен, поради което съдът приема, че същият е посочения в
исковата молба- 309,42 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата
от 10,21 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 22.06.2023г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, относно релевираното от ответника своевременно възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по
размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става
изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2021г.,
следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /21.07.2023г./ е погасено вземането за първия процесен месец, тъй като вземането за
м.05.2020г. е станало изискуемо на 14.07.2020г. с изтичане на 45-дневния срок, считано от
01.06.2020г. и тригодишната давност за него е изтекла на 14.07.2023г. /преди подаване на
исковата молба/. Вземанията за м.06.2020г. и за всички следващи месеци не са погасени по
давност.
Съдът изчисли размера на погасеното по давност вземане за м.05.2020г., използвайки
приложението към съобщение към фактура № ********** от 31.07.2021г.- л. 19 от делото,
както и приложеното към исковата молба извлечение от сметки на сумата от 33,98 лева.
Така непогасените по давност вземания са в размер на 2317,17 лева /2351,15 лева – 33,98
лева/ за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
5
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК пропорционално дължимата мораторна
лихва върху непогасената по давност част от вземането за цена на топлинна енергия на
сумата от 304,95 лева.
На последно място, към датата на подаване на исковата молба /21.07.2023г./ е налице
погасено по давност вземане за цена на услугата дялово разпределение за м.05.2020г. и
м.06.2020г. Както беше посочено по-горе, в общите условия на ищцовото дружество не е
уреден падеж на това задължение, поради което давността за месечните вземания започва да
тече от тяхното възникване. Вземането за м.06.2020г. е станало изискуемо на 01.07.2020г. и
давността за него е изтекла на 01.07.2023г.- преди датата на подаване на исковата молба. От
приетото извлечение от сметки /л. 22 от делото/ се установява, че за погасения по давност
период цената на услугата дялово разпределение е в размер на общо 3,91 лева. Поради което
за необхванатия от давността период от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. цената на услугата
дялово разпределение е в размер на 44,31 лева /48,22 лева – 3,91 лева/.
Предвид гореизложеното предявеният иск за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия е основателен за сумата от 2317,17 лева и за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 2351,15 лева и за месец май 2020г.; предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
топлинна енергия е основателен до сумата от 304,95 лева и следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 309,42 лева; искът за цена на
услуга за дялово разпределение е основателен до сумата от 44,31 лева и за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г. като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 48,22 лева и за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г.
Следва да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за заплащане на мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение по гореизложените съображения.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, като ответникът е бил
представляван от особен представител в производството и не е сторил разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от 145,97 лева, такса за издаване
на съдебно удостоверение в размер от 5 лева, депозит за особен представител в размер от
400 лева, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 650,97 лева. С оглед уважената част
от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 638,38 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
6
София“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от
2317,17 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2020г.
до 30.04.2022г. в следния топлоснабден имот- ап. 27, находящ се в ***, аб. № 54711, сумата
от 304,95 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., сумата от 44,31 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за период от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 21.07.2023г., до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2351,15 лева и за м.05.2020г.;
предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 309,42 лева; предявения иск за цена на
услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 48,22 лева и за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г.; предявения иск за сумата от 10,21
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г.
ОСЪЖДА Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 638,38 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач- „ПМУ
Инженеринг“ ООД, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7