РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220104100 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК от Ц. С. Ч.
срещу ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* за признаване
несъществуване на вземане на ответника спрямо ищеца за следните суми: 16
097,95 лева главница по Oоговор за потребителски кредит № FL481174 от
01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в
размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна
лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски
по ч. гр. дело № 3109/2010г. на районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева,
за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд – Пазарджик,
поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден от Районен съд
Пазарджик по ч. гр. дело № 3109/2010г., въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, бил осъден да заплати в полза на „Юробанк
България“ АД 16 097.95 лева главница по договор за потребителски кредит №
FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна
лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г.,
наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до
28.10.2010г. и разноски по делото в размер на 1096 лева.
Излага, че по искане на кредитора било образувано изпълнително
производство пред ДСИ при PC Пазарджик № 83/2011 г. На длъжника била
връчена покана за доброволно изпълнение от 06.04.2011г. Последното
1
поискано от взискателя изпълнително действие било налагане на запор на
трудовото му възнаграждение от 22.03.2011г. В резултат на него, по сметка на
съдебния изпълнител постъпили плащания, последното от които през 2012г.
Излага, че изпълнителното производство било прекратено на
22.06.2016г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради перемпция.
Поддържа, че получил уведомление изх. № 14861/27.5.2024г. от частен
съдебен изпълнител Деница Станчева с peг. № 889 при КЧСИ, че въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу него е образувано изпълнително
производство № 655/2024 г. с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, на когото дължи 16097,95 лева главница, ведно със законната
лихва от 02.08.2010г. договорна лихва в размер на 1867,22 лева, наказателна
лихва в размер на 133,49 лева, разноски по издаване на ИЛ в размер на 1096
лева и разноски по изпълнението. Заедно с уведомлението от ЧСИ Станчева
му било връчено и уведомление от „Юробанк България“ АД за извършено
прехвърляне на горепосочените вземания на ответника „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД.
Настоява, че вземанията, за които взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
е образувал изпълнително производство № 655/2024 г. по описа на ЧСИ
Станчева, били погасени по давност, тъй като от последното изпълнително
действие са изминали повече от 10 годни.
Счита, че за него е налице правен интерес да предяви иск за признаване
на установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че не дължи сумите
16097,95 лева главница по договор за потребителски кредит № FL481174 от
01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в
размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна
лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски
по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева,
представляващи вземания по издадени Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 и сл. от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3109/2010г. на PC-
Пазарджик, по който е образувано изпълнително дело № 655/2024 г. по описа
на ЧСИ Деница Станчева, като погасени по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва
допустимостта и основателността на иска.
Релевира възражение за неподсъдност на делото на Районен съд –
Пазарджик, с доводи, че в производството по предявен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК е неприложима разпоредбата на чл. 113 ГПК за местна
подсъдност по настоящ адрес на ищеца. Счита, че предявеният по делото иск
не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по
изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не
защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника
договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по
такъв договор, а оспорва вземането поради изтекла след силата на присъдено
2
нещо погасителна давност. Именно поради това, счита, че за
подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят
приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.
105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК.
Настоява за прекратяване на производството по делото и изпращането
му на Софийски районен съд.
Счита че предявеният иск е частично недопустим, тъй като по силата на
договора за цесия с „Юробанк България“ АД е придобил главница по
процесното вземане в размер на 15 065,41 лева. Отделно от горното, с
извършените плащания в хода на изпълнителното дело били погасени част от
договорната лихва, наказателна лихва и разноски, поради което
производството в тези части било лишено от правен интерес.
Оспорва основателността на иска с доводи, че давността за вземанията
за главница и лихви по изпълнителния лист е петгодишна, съгласно чл., 117,
ал. 2 ЗЗД. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк.,
д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този
смисъл, доколкото образуваното изпълнително дело № 83/2011 г. по описа на
държавна съдебно-изпълнителна служба към PC Пазарджик, е било висящо
към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, следва да се вземат предвид само извършените
изпълнителни действия след 26.06.2015 г., доколкото погасителна давност
преди това не е текла.
Счита, че извършените изпълнителни действия при прекратено поради
перемпция изпълнително дело също прекъсват давността, както и че молбата
на взискателя, с която е поискал прилагане на определен изпълнителен способ
или е възложил на ЧСИ да избере такъв, също я прекъсва.
На основание гореизложеното, счита че молбата от 29.04.2024 г. за
образуване изпълнителното производство до ЧСИ Деница Станчева е
депозирана преди да изтече погасителната давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист. В хода на образуваното изпълнително дело №
655/2024 г., погасителната давност била прекъсната за последно на 07.08.2024
г. чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. В този смисъл,
към датата на депозиране на исковата молба, 5-годишната погасителна
давност не била изтекла.
Сочи и че течението на давностния срок е спряло, на осн. чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р.
28.03.2020 г.. в сила от 13.03.2020 г.), считано от обявяването му на
13.03.2020г., до неговата отмяна и съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето,
продължил да тече след изтичване на 7 дни от обнародването на разпоредбата
3
в Държавен вестник.
Иска от съда на прекрати производството по делото и да го изпрати
исковата молба по подсъдност на Софийски районен съд.
Иска от съда да прекрати производството като недопустимо в частта, с
която се иска установяване недължимост на главницата по изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 3109/2010 г. по опис на PC Пазарджик, над сумата в
размер на 15 065,41 лева, както и за сумите в размер на 1867,22 лева договорна
лихва, дължима за периода 01.07.2009 г. - 28.07.2010 г., 133,49 лева
наказателна лихва, дължим за периода 01.09.2009 г. - 28.07.2010 г., както и
1096,00 лева разноски по делото, поради липса на правен интерес.
Настоява за отхвърляне на иска в останалата част като неоснователен.
В случай, че съдът уважи предявявания иск, счита, че следва признае за
установено, че е погасена по давност възможността за принудително
изпълнение на вземането, а не, че не съществува вземане.
Претендира разноски.
С определение № 22/14.01.2025г. по в. ч. гр. д. 2/2025г. на ОС –
Пазарджик възражението на ответника ЕОС Матрикс ЕООД за местна
неподсъдност на делото на РС – Пазарджик е оставено без уважение.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на предявения иск
поради липсата на правен интерес, в частта за главница за сумата над 15
065,41 лева., за договорна лихва, наказателна лихва и разноски, доколкото
дали тези суми преди предявяване на настоящия иск вече са погасени по друг
начин е преценка по основателността, а не по допустимостта на иска.
Правният интерес от предявяване на иска се обуславя от образуваното
срещу ищеца изпълнително производство за сумите по издадения
изпълнителен лист, включващи изцяло вземанията за главница договорна
лихва, наказателна и лихва и разноски. Освен това видно от съдържанието на
договора за цесия /чл.1, т. 4/ в прехвърлените вземания се включва, освен
предоставената заемна сума, също и лихви, такси и комисионни и други суми,
дължими по договора за заем, както и акцесорните права, включващи
привилегии, обезпечения и други подобни, произтичащи от договора за заем.
Ето защо възражението, че искът е частично недопустим следва да бъде
оставено без уважение.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита следното от фактическа и правна страна:
Срещу ищеца Ц. С. Ч. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 03.08.2010г. по ч. гр. д. № 3109/2010г. на РС – Пазарджик и изпълнителен
лист от същата дата за сумите 16 097,95 лв. главница, ведно със законна лихва
от 02.08.2010г., до изплащане на вземането, 1 867,22 лв. договорна лихва за
периода 01.07.2009 – 28.07.2010г., 133,49 лв. наказателна лихва за периода
01.09.2009г. – 28.07.2010г., дължими по Договор за потребителски кредит FL
4
481174 от 01.06.2009г., сключен между Ч. и Юробанк и ЕФ Джи България АД,
ЕИК: *********, както и 1096 лв. разноски.
По искане на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист на
25.02.2011г. е образувано изпълнително дело № 83/2011г. по описа на ДСИ
при РС – Пазарджик.
По образуваното изпълнително дело на 22.03.2011г. е наложен запор
върху трудовото му възнаграждение на ищеца в „Габер Пластхим“, ЕИК:
**********.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
06.04.2011г., видно от отбелязването върху изпълнителния лист. Не се твърди
и не се доказва, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение.
В резултат на наложения запор, за погасяване на задължението са
постъпили суми в размер на общо 1094,58 лв., видно от отбелязванията върху
издадения изпълнителен лист. Последното плащане през 2012г.
Доброволно от ищеца е платена сумата от 30 лв. за погасяване на
главницата на 14.03.2011г. видно приложената по делото справка от Юробанк
България АД.
На 18.04.2016г. изпълнително дело 83/2011г. по описа на ДСИ
Пазарджик е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради перемпция.
С Договор за цесия от 18.01.2016г. между Юробанк България АД и
ответника ЕОС Матрикс ЕООД, вземанията срещу С. Ч. са прехвърлени на
ответника.
По молба на новия взискател от 29.04.2024г. и въз основа на издадения
изпълнителен лист, на 07.05.2024г. е образувано изпълнително дело №
655/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, с район на действие РС –
Пазарджик. В молбата на взискателя е поискано налагане на запор върху
банковите сметки на ищеца.
Извършени са справки за доходите на ищеца по трудово правоотношение
и от получавани пенсии и добавки от ДОО, за наличието или липса на
задължения и за наложени обезпечителни мерки.
На 27.05.2024г. е насрочен опис на движими вещи за 08.07.2024г. на
адреса на длъжника в с. Злокучене. Запорното съобщение му е връчено на
30.05.2024г.
Установено е, че Ч. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 854,30 лв. и 100 лв. други добавки.
На 11.06.2024г. е наложен запор върху получаваната от ищеца пенсия.
До третото задължено лице НОИ, на 12.06.2024г. е изпратено запорно
съобщение по 508, ал. 1, т. 1 ГПК признава ли вземането и готово ли е да
Запорното съобщение е връчено на 12.06.2024г. Постъпил е отговор, че
вземането е признато, но не могат да се правят удръжки от пенсията, тъй като
е под размера на минималната работна заплата за страната.
5
Изпратеното до длъжника запорно съобщение се е върнало невръчено от
адреса му с. Злокучене, тъй като по данни на длъжностното лице връчител
къщата е продадена.
След справка в НАП за сключени трудови договори е установено, че
Цветен Ч. работи по трудово правоотношение.
Наложен е запор върху трудовото му възнаграждение на 18.07.2024г. До
работодателя „Диана МВК“ ЕООД, ЕИК: ********* е изпратено запорно
съобщение по чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК, което е връчено по реда на чл. 50, ал. 4
ГПК, във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на съобщението на адреса на
третото задължено лице на 13.08.2024г, тъй като е установено, че на адреса на
работодателя няма седалище на фирма или работници, на които да се връчи
съобщението.
Съобщението до длъжника се е върнало невръчено.
На 30.07.2024 г. е изпратено повторно съобщение до третото задължено
лице НОИ, че следва да бъде съобразено получаваното от С. Ч. трудово
възнаграждение в размер на 710 лв.
На 16.08.2024г. ответникът е поискал налагане на запор върху
получаваната от ищеца пенсия.
От третото задължено лице НОИ е извършена удръжка в размер на
1100,85 лв. пенсията на ищеца.
На 03.09.2024г. Ч. е представил доказателства, че трудовото му
правоотношение с „Диана МВК“ ЕООД, ЕИК: ********* е прекратено и е
поискал връщане на недължимо платената сума.
Извършена е справка за сключени трудови договори с ищеца, видно от
която трудовото му правоотношение е прекратено, за което е уведомено и
третото задължено лице.
Извършена е справка за получаваната от ищеца пенсия, според която
същата е в размер на 1491,69 лв. Съобразно нея е определена удръжка от
497,23 лв.
По изпълнително дело № 655/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева
ежемесечно в периода септември 2024г. – март 2025г. са постъпвали плащания
в резултат на наложения запор върху пенсията на длъжника, както следва: на
03.09.2025г. - 497,23 лв., след възстановяване на сумата от 603,62 лв.,
25.09.2024г. – 497,23 лв., на 14.10.2024г. – 497,23 лв., на 12.11.2024г. – 497,23
лв., на 19.12.2024г. – 497,23 лв., на 13.01.2025г. – 414,69 лв., на 11.02.2025г. –
на 204,10 лв., на 11.09.2025г. – 414,69 лв. С извършеното разпределение на
постъпилите суми са погасявани задължения за такси по принудителното
изпълнение. На взискателя е преведена сумата от общо 2950,03 лв.
Погасителната давност е юридически факт, период от време, с
изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска принудително
изпълнение на задължението. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече, когато вземането стане изискуемо. Основанията за спирането и
6
прекъсването й са регламентирани в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Вземанията се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, освен ако законът не
предвижда друго. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или
спирания на давността.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът Ц. С. Ч. дължи сумите 16 097,95 лева главница по
договор за потребителски кредит № FL481174 от 01.06.2009г ведно със
законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за
периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49
лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по ч. гр. дело №
3109/2010г. на районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева, за които на
03.08.2011г. са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд – Пазарджик.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 06.04.2011г.,
съобразно отбелязването в изпълнителния лист и срещу нея не е подадено
възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК / ред. ДВ. бр.59 от
20.07.2007г./, поради което се е стабилизирала на 21.04.2011г.
7
Във всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в
срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на
вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно, тъй като заповедите за изпълнение влизат в сила /за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК - отм./ и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /в този смисъл решение № 6 от
21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 3 от 04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. и много др./. По последици влязлата
в сила заповед по чл. 417 ГПК е приравнена на установено със съдебно
решение вземане, следователно приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2
ЗЗД, включително и за лихвите, защото вземането е установено със съдебен
акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо. /така решение № 118 от
07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о./.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 25.02.2011г. е
образувано изпълнително дело № 83/2011г. на по описа на ДСИ при РС -
Пазарджик с взискател Юробанк България АД. Доколкото е образувано преди
26.06.2015г., с образуването му давността е прекъсната, съгласно ППВС №
3/18.11.1980г.
Според Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г.
на ОСГТК на ВКС за делата образувани за вземания преди датата 26.06.2015г.,
не е текла погасителна давност, до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е
обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж” ЗЗД, ако изпълнителното производство е висящо. Когато към 26.06.2015
г. изпълнителното производство е прекратено, нова давност започва да тече от
деня на прекратяването му, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие.
До 26.06.2015г. по образуваното изпълнително дело изпълнителните
действия, които са извършени е наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Тъй като към 26.06.2015г. изпълнителното
производство е било висящо, новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от 26.06.2015г. и изтича на 27.08.2020г. при съобразяване с
разпоредбите на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП /ред. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020 г./. В този период не се извършвани действия, които да я прекъснат.
Първото действие, годно да прекъсне давността след 26.05.2015г. е
молбата на ответника до ЧСИ Деница Станчева от 29.04.2024г., за образуване
на ново изпълнително производство, с която е поискано от взискателя
извършване на действия по принудително изпълнение срещу длъжника –
налагане на запор на банковите сметки на Ч.. Доколкото обаче извършването
му е след изтичане на давността, то не може да я прекъсне.
8
По същите съображения, не следва да се вземат предвид и последващите
действия, прекъсващи давността – налагането на запор върху пенсията на
длъжника на 12.06.2024г. с връчване на запорното съобщение до НОИ.
Следователно до предявяване на настоящия иск на 01.10.2024г..
давността за вземането е изтекла, поради което предявения иск е основателен
и следва да се уважи.
При този изход на правния спор, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ищеца. Искането им е заявено своевременно – с исковата молба,
а по делото са представени доказателства, че реално са заплатени.
В производството по гр. д. 4100/2024г. С. Ч. е направил разноски в
размер на 767,79 лв. за държавна такса и 2400 лв. за адвокатско
възнаграждение, платено в брой, видно от представения договор за правна
защита и съдействие. Те следва да се възложат в тежест на ответника.
По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът като съобрази, че
е в размер под минималния съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и че по делото са
проведени четири открити съдебни заседания, намира, че възнаграждението е
съответно на положения от процесуални представител труд и не следва да
бъде намалявано.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК, между Ц.
С. Ч., ЕГН: **********, с адрес с. Злокучене, ******* и ЕОС Матрикс
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк – София, сграда 15, вх. А, ет. 4,
че Ц. С. Ч. не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК: ********* сумите 16
097,95 лева главница по Договор за потребителски кредит № FL481174 от
01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в
размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна
лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски
по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева,
за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд – Пазарджик,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.
к. Младост 4, Бизнес Парк – София, сграда 15, вх. А, ет. 4, да заплати на Ц. С.
Ч., ЕГН: ******, общ. Септември разноски по гр. д. 4100/2024г. на Районен
съд – Пазарджик, в размер на 767,79 лв. /седемстотин шестдесет и седем лева
и 79 ст./ държавна такса и 2400 лв. /две хиляди лева/ адвокатско
9
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10