№ 6327
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110172210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявени са от В. Д. Б. срещу ... осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за сумата 8225,36 лева – вземане за главница за незаплатени брутни
трудови възнаграждения за периода от м. март 2024 г. до ... г. включително, и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата 378,14 лева – вземане за обезщетение за забава върху
главницата за периода от деня, следващ падежа на задължението /21 – во число на
месеца, следващ отработения месец/, до датата на подаване на исковата молба пред
съда или считано от 21.04.2024 г. до 04.12.2024 г. включително. Претендира се
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 05.12.2024 г.,
до окончателното изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че за периода от м.03.2024 г. до ... г.
включително между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността
„...“, възникнало по силата на трудов договор от ... г. Излага твърдения, че през този
период е полагал добросъвестно труд за работодателя без да му е заплащано
дължимото месечно трудово възнаграждения в размер на 1028,17 лева. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати общата стойност на неизплатените брутни
трудови възнаграждения от 8225,36 лева за посочения период, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 05.12.2024 г., до окончателното изпълнение,
както и мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за трудово
възнаграждение в размер на 378,14 лева за периода от 21.04.2024 г. до 04.12.2024 г.
включително. Претендира сторените разноски в производството.
Ответникът не е изразил становище по същество на правния спор.
Съдът, като взе предвид изложеното, представените доказателства и съобрази
приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове за вземания за трудово възнаграждение по чл.
128, т. 2 КТ и за мораторно обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
1
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение за
периода и размера на възнаграждението за съответния период.
Видно от представения по делото трудов договор, между страните е възникнало
трудово правоотношение, считано от ... г., за длъжността „...“, като по делото не са
представени годни доказателства, които да обосноват извод за прекратяване на
договора преди датата ... г., до която се претендира заплащане на брутно
възнаграждение за положения от ищеца труд за работодателя. Добросъвестното
изпълнение на трудовите задължение от ищеца през процесния период се предполага,
като тази презумпция не е оборена в настоящия процес. Съдържащите се данни, в
справка за актуални трудови договори за ищеца от НАП, за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от ... г., не следва да бъдат вземани под
внимание, доколкото обявеното основание за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (с
код за прекратяване 2) предвижда изрично писмено съгласие на работника, което
последният категорично заявява, че не е дал, като това му твърдение не оборено от
ответника с надлежни доказателства. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че валидно е прекратил трудовото правоотношение между страните преди ...
г., каквото доказване не е проведено по делото. Горното налага несъмнен извод, че
през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, по
което ищецът е престирал труд, съобразно уговореното, така че основанието на иска се
явява доказано.
Видно от справка – данни за осигуряване на ищеца, считано от месец януари на
2024 г., ответникът е декларирал осигурителен доход за ищеца в размер на 1028,17
лева, което обосновава общ размер на следващото се на последния брутно трудово
възнаграждение за процесния период от общо 8 (осем) месеца в размер на 8225,36
лева.
При установяване на горните предпоставки ответникът е следвало да докаже
погасяване на задължението си чрез плащане, каквито доказателства не са ангажирани
по делото.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът, като предявен до посочения
размер, след бъде изцяло уважен.
Видно от чл. 4.1. от трудовия договор, сключен между страните, работодателят
дължи възнаграждение за положения труд от работника до 20 – то число на месеца,
следващ отработения месец, т.е. считано от 21 – число на съответния месец, следващ
отработения месец от исковия период изпада в забава. За периода 21.04.2024 г. до
04.12.2024 г. включително мораторното обезщетение за забава върху установената
главница, определено служебно от съда при упражняване на правото му на преценка
по чл. 162 ГПК, е в размер на 378,14 лева.
Предвид изложеното, съдът формира извод за основателност и на акцесорната
претенция. Искът за същата следва да бъде уважен в предявения размер.
По разноските.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение като представя
доказателства за заплатено такова в размер на 800,00 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника предвид изхода на правния спор.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 344,14 лева – държавна такса по уважените
искове.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ
на В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., на пр. осн. чл. 128, т. 2 КТ сумата 8225,36
лева, представляваща вземане за главница за незаплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от месец март 2024 г. до ... г. включително, ведно със
законната лихва от 05.12.2024 г. до окончателното изпълнение на главницата, и на пр.
осн. чл. 86 ЗЗД сумата 378,14 лева, представляваща вземане за обезщетение за забава
върху главницата за периода от деня, следващ падежа на задължението /21 – во число
на месеца, следващ отработения месец/, до датата на подаване на исковата молба пред
съда или считано от 21.04.2024 г. до 04.12.2024 г. включително, както и на пр. осн. чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 800,00 лева, сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата 344,14 лева, представляваща държавната
такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК тече от
17.04.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3