Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, ……………год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Мирослав Стоянов
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 9349 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С
решение на СРС, 41 състав под № 53766 от 28.02.2019г., постановено по гр.дело №
37793/ 2018г., е признато за установено
по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.И.Р.
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК
и чл.124,ал.1 от ГПК, че И.И.Р. дължи на
„Т.С.” ЕАД, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150,ал.1 от ЗЕ : сумата от 693,47лв.- главница, представляваща
неизплатена стойност на топлинна енергия за периода 01.02.2015г. /при допусната очевидна
фактическа грешка относно началния момент, погрешно посочен в диспозитива като
01.05.2014г./ – 30.04.2017г., доставена
за топлоснабден имот- ап.№ 13,
находящ се в гр.София, ж.к.*********, с аб.№ ******, както и сумата от 62,58лв.
- главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
горепосочения период от време, ведно със законната лихва от 19.02.2018г.- до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 23.02.2018г. по ч.гр.д.№ 11315/2018г. по описа на СРС, 41
състав. С решението са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК,
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.124,ал.1 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу И.И.Р.,
както следва: искът с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150,ал.1 от
ЗЕ- за разликата над уважения размер от 693,47лв.- до пълния предявен размер от
786,56лв., претендирана като цена на доставена топлинна енергия; искът с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 113,90лв., претендирана като мораторна
лихва върху главницата , представляваща цена на топлинната енергия, натрупана
за периода 16.09.2015г.- 08.02.2018г. ,
както и искът с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 12, 38лв., претендирана като
мораторна лихва върху главницата, представляваща стойност на услугата за дялово
разпределение, натрупа за периода 16.09.2015г.-
08.02.2018г. С решението И.И.Р. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по делото разноски за заповедното
производство в размер на 58,13лв. и за исковото производство в размер на
406,93лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът-ищец „Т.С.“
ЕАД обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявеният иск за главницата-цена на
топлинната енергия /ТЕ/ за разликата над уважения размер – до пълния предявен
размер, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за мораторни лихви
върху двете главници- за цената на ТЕ и за услугата за дялово разпределение.
Поддържа, доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в
обжалваната част. Твърди, че съгласно
клаузите на чл.32,ал.1 от Общите условия
към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г.,
купувачите на ТЕ дължат заплащане на месечно дължимите суми в 30дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което след изтичане на
месеца и при липсата на плащане- изпадат в забава. Поддържа, че при определяне на погасената
по давност главница- цена на ТЕ от първата инстанция не е съобразен
правно-релевантния факт, че сумите по издадената обща фактура за периода
м.05.2014г.- м.07.2015г., издадена през м.07.2015г. става изискуема едва на
16.09.2015г., а от този момент- до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК не е изтекъл 3 годишният давностен срок. С изложените доводи
въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло с
присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност
поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ответницата за настоящото произвоство.
Въззивницата-ответник И.И.Р.
атакува първоинстанционното решение в частта на уважените установителни искове
- за главница, представляваща стойност на доставена ТЕ и за главницата,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение, като заявява
искане за отмяната му в тази част като незаконосъобразно, поради нарушение на
процесуалните правила и като необосновано. Възразява, че неправилно от първата
инстанция исковете са приети за доказани, при условие , вещите лица са
изготвили заключенията си само по представени им от ищеца документи, които не са
представени по делото. Възразява, че
липсва подписано между нея и ищеца споразумение за разсрочено плащане на
процесните вземания, за наличие на каквото е направена констатация в
заключението на ССЕ. Възразява, че процесният топлоснабден имот не е посетен от
служител на ищеца, поради което документите относно количеството ТЕ се явяват
недопустимо оформени. С оглед изложените съображения, подробно развити в жалбата
въззивницата – ответник заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната от нея част и вместо него- постановяването на друго, с което
исковите претенции за главниците да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
По
въззивните жалби няма постъпили отговори от другата насрещна страна по нея в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по жалбите.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните
жалби са подадени в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК. Допуснатата очевидна фактическа
грешка относно началния момент, от който е призната за дължима цената на ТЕ ,
попадаща извън обхвата на погасителната давност – погрешно посочен в
диспозитива на решението като 01.05.2014г., вместо вярната датата, приета в
мотивите- 01.02.2015г. не се отразява на допустимостта на съдебния акт. Тя
подлежи на изправяне от първата инстанция по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът
приема, че следва да се произнесе първо по въззивната жалба на ответницата,
доколкото заявените с нея доводи касаят недължимостта изцяло на претендираните
от ищеца вземания за главниците, а жалбата на ищеца касае само претенцията за
главницата- цена на ТЕ за разликата над уважения размер – до пълния предявен
размер, както и исковете за акцесорните вземания за лихви, изхода по които са
обусловени от изхода на делото по претенциите за главниците.
По жалбата на ответницата съдът приема
следното:
Ответницата не оспорва съществуването на
договорно правоотношение между нея и ищеца, което попада в приложното поле на
чл.150,ал.1 от ЗЕ. Не оспорва и факта, че през исковия период от време за
собствения й топлоснабден имот е доставяна ТЕ. Заявените от нея възражения с
въззивната жалба касаят единствено реално доставеното количество ТЕ и неговата
стойност, като ответницата поддържа довод за необоснованост на извода на
първата инстанция, че те са доказани по делото. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на въззивницата-ответник за неправилно кредитиране
от първата инстанция на заключението на вещото лице по техническата част от КСТСч.Е,
прието от първата инстанция като доказателство установяващо количеството и
стойността на доставената ТЕ. Ответницата основава това свое възражение на твърдението, че експертните констатации на
вещото лице относно количеството ТЕ са основани на документи – едностранно
издадени от ищеца и на непредставени по делото документи. Настоящият съдебен
състав намира това възражение за неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран с нормите на чл.139 – чл.148 от ЗЕ и с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.- отм., но
приложима към исковия период от време съгласно ЗНА/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи , представени по делото е отразена
разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени и
проверени от вещото лице и изготвеното
въз основа на тях заключение на съдебно-техническата експертиза се установява
стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответницата за процесния
период от време в размер на 693,47лв.
Неоснователно е възражението на ответницата за недоказан размер на
задължението, поради липсата на обективни данни, въз основа на които да се
установи това количество. Такива данни се съдържат в представените по делото
индивидуални отчети /л.86- л.88 от делото на СРС/, подписани от ответницата, в които са отразени показанията снети по
уредите за индивидуално разпределение, монтирани в жилището й и водомера за
топла вода. На база на тези показания и
въз основа на показанията на общия топломер са изготвени от третото
лице-помагач и изравнителните сметки за исковия период от време. Ответницата не твърди и не доказва да е оспорила издадените за процесния имот
през исковия период от време изравнителни сметки в установените срокове
съгласно чл.33,ал.3 от ОУ от 2014г., които имат силата на закон за страните – в
45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 73 ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на
тези документи и в настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта по СТЕ начин в съответствие с нормативната
уредба. Ето защо, законосъобразно и правилно заключението на СТЕ е кредитирано
от първата инстанция като обективно досежно констатациите на вещото лице за
доставеното количество ТЕ за процесния имот през исковия период от време, тъй
като тези констатации са основани на представени по делото неоспорени от ответницата писмени
доказателства. С първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част
е прието за доказано количеството и стойността на ТЕ именно въз основа на
изводите на експерта, изготвил техническата част на КСТСч.Е – от 693,47лв. Като
последица от това, дори да се приеме, че е необоснована констатацията в
счетоводната част на КСТСч.Е относно наличието на подписано между ищеца и
ответницата споразумение за разсрочено плащане на процесните задължения, /която
не е оспорена от ответницата при приемане на експертното заключение/ и която
констатация е отразена и в мотивите на обжалваното решение, то тази констатация
по никакъв начин не се отразява върху правилно установеното от съда количество
и стойност на ТЕ, определени въз основа на писмените доказателства и
експертните изводи на вещото лице по техническата експертиза. Искането на ответницата, заявено с въззивната
жалба за представяне на ирелевантното за предмета на спора споразумение за
разсрочено плащане по изложените мотиви, се явява и преклудирано, на основание
чл.266,ал.1 от ГПК.
На следващо
място, на основание разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за
топлоснабдяването /в приложимата към исковия период от време редакция, обн. в
ДВ, бр.34/24.04.2007г./ и клаузата на чл.22,ал.2 от
приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от 2014г.,
която договорна клауза има силата на
закон между страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД, купувачът на ТЕ
–ответник по делото, заплаща на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания търговец- ФДР. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното
вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ , която е дължима от
ответника и която за исковия период, съгласно ССЕ възлиза на общата сума от 62,58лв.
Настоящият съдебен състав, обаче, при дължимата
проверка в отговор на довода на въззивницата-ответник за необоснованост на
решението в обжалваната от нея част констатира, че действително необоснован и
неправилен е изводът на първата инстанция относно размера на вземането на ищеца за
цената на ТЕ, попадащ в приложното поле на погасителната давност.
Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че част от вземането на ищеца
за главницата- цена на ТЕ е погасено по давност. Законосъобразно с обжалваното
решение от първата инстанция е прието, че в рамките на дължимата цена от 693,47лв.
за реално доставеното количество ТЕ за целия исков период /01.05.2014г.-
30.04.2017г./, вземането на ищеца за цената на ТЕ за частта от този период 01.05.2014г. - 31.01.2015г. , е погасено по
давност. Размерът на погасеното по давност вземане на ищеца за цената на ТЕ за
този период правилно е определен от първоинстанционния съд - сумата от 289,73лв.,
съгласно приетата по делото КСТСч.Е /както техническата, така и счетоводната
част/. Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че вземането на „Т.С.”
ЕАД представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от
Закона за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага
тригодишен давностен срок, като това е и разрешението на задължителната съдебна
практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа.
Настоящият съдебен състав приема, че приложимите по отношение на
главницата-стойност на ТЕ за исковия период от време /01.05.2014г.- 30.06.2016г./,
клаузи
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ, са нищожни, както е прието и от
първата инстанция с обжалваното решение. Настоящият съдебен състав намира, че
клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. Обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, /с оглед предвидената от тези договорни
клаузи публикация в интернет на месечните фактури/ както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по
размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Като последица от това, настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за исковия период от
време м.05.2014г.-м.06.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г.
/в сила от 12.03.2014г./, липсва договорен падеж и за изискуемостта им е
необходима покана, поради което, съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, давността е
започнала да тече от датата на възникване на задължението. Датата на
възникване на задължението е първият
ден, след изтичане на месеца, в който е извършена доставката на ТЕ. За
вземането за главницата – цена на ТЕ за
м.05.2014г., 3 годишната давност е започнала да тече на 01.07.2014г. и е
изтекла на 01.07.2017г.- преди датата на продаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.02.2018г., като към последния момент съответно е изтекла давността и
за вземанията за главницата за останалата част от исковия период до 01.01.2015г./вкл./,
както правилно е прието от първата инстанция.
Неоснователно е възражението на ищеца, че вземанията за главниците за
частта от исковия период 01.05.2014г. – 31.05.2015г. са станали изискуеми
считано от датата на изискуемостта на общата фактура, издадена през
м.07.2015г., настъпила на 16.09.2015г. Фактурирането на стойността на реално
доставеното количество ТЕ след приключване на отоплителния сезон, на база на
данните по издадените изравнителни сметки , не установява нов падеж на
периодичните задължения за плащане на стойността на доставената ТЕ /по
прогнозен дял или на равни месечни вноски
– чл.155,ал.1 от ЗЕ/, тъй като задълженията са станали изискуеми,
съответно- възникнали в предходен момент, с оглед гореизложените мотиви. Тези фактури имат правно значение за
възникване и съответно – настъпване изискуемост само и единствено за вземането
на ищеца за конкретни суми, подлежащи на доплащане от ответника-
потребител на ТЕ в резултат на изравняването и издадената изравнителна сметка
за съответния отоплителен сезон. При настоящия казус ищецът не твърди и по
делото не се установява фактурата, на която се позовава ищецът, да касае
конкретни суми за доплащане от потребителя, съгласно издадената изравнителна
сметка. Напротив, от заключението на КСТСч.Е – както в техническата, така и в
счетоводната част категорично и безспорно се установява, че както по тази
фактура, така и за целия исков период ответницата има само суми за получаване
по издадените изравнителни сметки, не и за доплащане. Предвид изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че
изискуемостта на претендираните по настоящото дело суми е настъпила от датата
на изискуемостта на издаване на общата фактура.
Предвид, обаче, безспорно установения факт с КСТСч.Е за липса на
подлежащи на доплащане от ответницата суми по издадените общи фактури въз
основа на изравнителните сметки, касаещи исковия период, тъй като по тях
ответницата има само суми за получаване от ищеца в резултат на изравняването,
необоснован е извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че извън
давността попада сумата от 299,78лв. като дължима от ответницата сума за
доплащане по общата фактура , издадена за отоплителен сезон 01.05.2014г.-
30.04.2015г. От приетото по делото заключение на КСТСч.Е – счетоводната част, е
видно, че експертната констатация е, че това е дължимата от ответницата сума за
реално доставеното количество ТЕ за този отоплителен сезон, определена по реда
на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ- от общата сума начислена по прогнозен дял по фактури
от 432,57лв. е извадена сумата, подлежаща на връщане /получаване/ от
ответницата в резултат на изравняването от 132,82лв. = 299,75лв. Като последица
от този необоснован извод на първата инстанция, настоящият съдебен състав
намира, че неправилно с обжалваното решение е определена частта от вземането на
главницата на ищеца, попадащо извън давността като последица от прибавената към
нея сума от 299,75лв., приета като такава за доплащане в резултат на
изравняването засягащо част от исковия период ,
попадащ в давността, каквото доплащане не се установява да е дължимо.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, правилно от първата инстанция е установен размерът на главницата-цена на
ТЕ, попадаща в обхвата на погасителната давност – това е сумата от 289,73лв.-
цена на ТЕ за частта от исковия период м.05.2014г.- м.01.20215г., съгласно
събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото. Като последица от това дължимият
на ищеца остатък от вземането за главницата-цена на ТЕ извън обхвата на давността
в рамките на общото дължимата сума за целия исков период от 693,47лв. възлиза
на сумата от 403,74лв. /= 693,47лв.- 289,73лв./. До размера на сумата от 403,74лв.
, представляваща цена на ТЕ за периода м.02.2015г.- м.04.2017г. исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. За разликата над тази
сума от 403,74лв.– до пълния признат размер от 693,47лв. – обжалваното решение
следва да бъде отменено и за тази разлика , представляваща цената на ТЕ за
периода м.05.2014г.- м.01.2015г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност..
По въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в
частта на отхвърлената като погасена по давност част от главницата- цена на ТЕ
и в частта на отхвърлените претенции по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за претендирани
мораторни лихви върху главницата- цена на ТЕ и върху главницата- цена на
услугата за дялово разпределение ,
настоящият съдебен състав приема следното:
С оглед подробно изложените по-горе мотиви относно
погасената по давност част от главницата за цената ТЕ, настоящият съдебен
състав приема, че жалбата на ищеца се явява неоснователна, като с оглед на тези
мотиви- неоснователна е и жалбата срещу решението в частта , с която е
отхвърлена претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за претендираните мораторни лихви
върху главницата- цена на ТЕ.
По
претенцията за мораторни лихви върху главницата – стойност на услугата за дялово
разпределение , доколкото в жалбата на
ищеца липсват конкретни оплаквания и доводи относно нея, настоящият съдебен
състав дължи служебно произнасяне само по приложението на императивните правни
норми. При липса на такива приложими разпоредби съдът, предвид блакетния
характер на жалбата на ищеца приема, че обжалваното решение в частта, с която тази претенция е отхвърлени следва да бъде потвърдено като
законосъобразно – постановено в съответствие с нормата на чл.84 от ЗЗД.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ЗЗД ищецът има правото на разноски за първата инстанция от 251,13лв., като
за разликата над тази сума – до пълния присъден размер на сумата от 406,93лв.
обжалваното решение следва да бъде отменено, за заповедното производство дължимите съразмерно
разноски възлизат на сумата от 35,87лв. , а за разликата над тази сума – до
пълния присъден размер от 58,13лв. обжалваното решение следва да бъде отменено.
Предвид неоснователността на жалбата на ищеца и
липсата на доказателства за извършени разноски във връзка със защитата по
жалбата на ответницата, съдът приема, че за въззивното производство на ищеца не
се дължат разноски.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата има правото
на разноски за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете,
но при липса на доказателства за извършени такива- не следва да се присъждат.
За въззивното производство ответницата има правото на
разноски съразмерно на уважената част от жалбата й от 124,42лв.- държавна такса
и адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно. По отхвърлената
жалба на ищеца ответницата не представя доказателства за извършени разноски,
поради което и такива не й се следват.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение на СРС, 41 състав под № 53766 от 28.02.2019г., постановено по гр.дело №
37793/ 2018г. в частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“
ЕАД срещу И.И.Р. установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.124,ал.1 от ГПК, че И.И.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150,ал.1
от ЗЕ - разликата над дължимата сума от 403,74лв. - до размера на сумата от
693,47лв.- главница, представляваща неизплатена стойност на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- ап.№ 13, находящ се в гр.София, ж.к.*********, с аб.№ ******
, ведно със законната лихва от 19.02.2018г. - до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 23.02.2018г. по
ч.гр.д.№ 11315/2018г. по описа на СРС, 41 състав, както и в частта, с която И.И.Р. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
направените по делото разноски за заповедното производство - за разликата над дължимата сума от 35,87лв.-
до размера на сумата от 58,13лв. и за
исковото производство за разликата над дължимата сума от 251,13лв.- до размера
на сумата от 406,93лв., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.С.“ ЕАД срещу И.И.Р. установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.124,ал.1 от ГПК, с
предмет – признаване за установено, че И.И.Р.
дължи на „Т.С.” ЕАД, на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150,ал.1 от ЗЕ - разликата над сумата от
403,74лв. - до размера на сумата от 693,47лв.- главница – цена на топлинна
енергия, доставена за топлоснабден имот-
ап.№ 13, находящ се в гр.София, ж.к.*********,
с аб.№ ****** , ведно със законната лихва от 19.02.2018г.- до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
23.02.2018г. по ч.гр.д.№ 11315/2018г. по описа на СРС, 41 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 41 състав под № 53766 от 28.02.2019г., постановено по гр.дело № 37793/
2018г. в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на И.И.Р. сумата от 124,42лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.