Решение по дело №1278/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1120
Дата: 9 август 2023 г. (в сила от 9 август 2023 г.)
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20235300501278
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Пловдив, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300501278 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, чрез процесуалния представител адв. Х. И.
против Решение №981/07.03.2023г. постановено по гр.д.№981/07.03.2023г. по
описа на ПРС, седемнадесети гр.с., с което е отхвърлен предявения иск от
„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* ПРОТИВ М. В. К. с ЕГН
********** с адрес: с.*** за признаване за установено, че ответника дължи
сумата, за която е била издадена заповед № 260887/19.10.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6991/2020г. по описа на
РС – Пловдив както следва: 3 355.33 лева – главница дължима по договор за
издаване на кредитна карта “EUROLINE“ от 09.11.2004г., 197.44 лева
такси за периода от 01.07.2016г. до 14.06.2020г. 135.60 лева – нотариални
такси за периода от 28.06.2019г. до 14.06.2020г. ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК – 19.06.2020г. до окончателното й погасяване като неоснователен
и недоказан. Решението на първата инстанция се обжалва като
1
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като
основателни. Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции.В
условията на евентуалност, в случай че предявените искове бъдат уважени
частично, се претендират разноски при режим на компенсация.
Въззиваемата страна М. В. К. с ЕГН **********, чрез особения му
представител адв. И. Н., със съдебен адрес: гр.*** оспорват жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен
и законосъобразен по съображения изложени в отговора.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по
същество.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е
приел, че по делото не е представен сключения между страните договор, за
да се приеме безспорно наличието на възникване на облигационно
отношение между страните. Въпреки това за пълнота е обсъдил поддържаната
от ищеца теза, по отношение на твърдението, че процесното заявление
представлява договор за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“
и по своята същност поражда облигационни правоотношения межда
страните. Решаващият съд е приел, че дори да се приеме наличието на
сключен между страните договор, въпреки, че с процесното заявление се
отправя единствено искане за издаване на кредитна карта и то има по-скоро
характер на оферта по смисъла на чл.13 ЗЗД, то липсват доказателства за
наличието на съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и
минималната месечна вноска..Констатирал е, че така отправената оферта не
включва съществен елемент на такъв тип договори, а именно – сумата по
кредита, чиято липса от своя страна представлява порок, който води до
нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД. Съдът е направил извода, че
2
такъв договор би бил изцяло нищожен и тази нищожност води до пълна
невъзможност на опорочената сделка да породи своите правни последици.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който навежда оплаквания за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение. Твърди, че районният
съд неправилно е приложил едни законови разпоредби вместо други,
неправилно е кредитирал доказателствата по делото и е направил погрешни
правни изводи. Поддържа основното си твърдение, че е налице валидно
сключен договор за издаване на кредитна карта „Euroline“, като
допълнителни доводи в тази насока са развити в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката
им направи следните прави изводи:
Разпоредбата на чл.430 ал.1 ТЗ, предвижда, че с договорът за банков
кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430
ал.2 ТЗ, като съгласно чл.430 ал.3 ТЗ, договорът за банков кредит се сключва
в писмена форма.
В конкретният случай, по делото не е представен сключения между
банката и ответника договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
3
09.11.2004г., от който според твърденията в исковата молба произтичат
претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Настоящият съдебен
състав намира, че възникването на облигационно отношение между страните
не би могло да се извлече от представено по делото заявление за издаване на
кредитна карта „Euroline“ подадено от ответника, тъй като в него нито е
посочен уговорения кредитния лимит, нито е отразено предаването на
кредитната карта от ищеца на ответника. Доколкото договорът за банков
кредит е възмезден, консенсуален и формален, то както бе посочено по-горе
- разпоредбата на чл.430 ал.3 ТЗ изисква сключването му в писмена форма.
Заявлението за издаване на кредитна карта представлява част от процедурата
по сключването на договор между страните за издаване на кредитна карта, но
не би могла да замести договора, доколкото със заявлението не е постигнато
съгласие между страните по отношение на общите условия по договора.
Що се касае до наведените в жалбата оплаквания, че не е спорен
въпросът за наличието на валидна сделка между страните, следва да бъде
отбелязано, че е налице изрично възражение от страна на ответната страна
за липсата на облигационно отношение между страните, поради което не би
могло да се приеме, наличието на такова породено от заявление за издаване
на кредитна карта „Eurolinе”, страдащо от горепосочените пороци.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извода,
че не се установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационни отношения между страните на основание договор за издаване
на кредитна карта „Euroline“ от 09.11.2004г., поради което в полза на банката
не е възникнало вземане срещу ответника за връщане на заетата сума на
договорно основание.
Като е отхвърлил предявените искове, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №981/07.03.2023г. постановено по гр.д.
№981/07.03.2023г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5