Р Е Ш Е Н И Е
№ 260387 / 23.10.2020г.
гр. Перник, 23.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1189 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Радостина Димитрова, срещу И.М.Г., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 431.99 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 7, находящ се в гр.
Перник, ****, от които главница в размер на 386.59 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 45.40 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2017 г. до 18.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото
дружество са представени – молба от И.М.Г. за откриване на партида, писмо от
Община Перникот 23.09.2020 г., три броя свидетелства за проверка на средство за
измерване /от 25.07.2015 г., 27.06.2016 г. и от 12.10.2018 г./, копие от
вестник „Новинар” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, два броя протоколи за дементаж на топломер и два броя
протоколи за монтаж на топломер, фактури и уведомления до ответника, подробно
извлечение по партида, удостоверение за регистрация № Р – 01/06.04.2007 г., договор №
76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД и договор №
97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис”
ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален
представител – адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител
на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството.
Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна
връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е
собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна
енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи
– като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за
процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно
оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което
не са произвели действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание
на етажната собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за
присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че
страните не са били в облигационни отношения през процесния период.
Посочва се и че претендираните
вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване като отделно вземане
на това за услугата дялово разпределение. Такова вземане не било посочено и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази
връзка се твърди, че ако в главницата присъствала сума за осъществяване на
дялово разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство.
Посочва се и че методиката, въз
основа на която се изчислявали процесните вземания, била отменена с решение на
ВАС. В тази връзка се обръща внимание, че наредба № 16-334/06.04.2007 г. била
отменена в частта относно зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост.
Прави се
възражение за погасяване на част от процесните суми по давност, доколкото
приложимият давностен срок бил три години.
В хода на
производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза
/КСТИЕ/.
В съдебно
заседание, проведено на 28.09.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Ответникът
не се явява в насроченото по делото заседание, въпреки редовното си
призоваване. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. В..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5579/09.12.2019
г. по ч.гр.д. № 7863/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
чрез лице от домашните със задължение за предаване.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е
видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един
централен ежедневник.
От представено по делото копие от молба до
„Топлофикация Перник“ АД /тогава „Електропроизводство”/ от 20.10.1995 г. се
установява, че ответникът е отправил искане до ищцовото дружество за откриване
на партида за имот с адрес: гр. Перник, ****. Молбата е подадена и подписана от
ответника като в същата е отбелязано, че жилщето е ведомствено и молителят е
настанен в него от МВР – по заповед № 1 от 29.05.1995 г. Молбата е подадена и
подписана от И.М.Г. като авторството на подписа не е оспорено.
От представена по делото справка от НБД „Население” се
установява, че И.М.Г. е адресно регистриран в гр. Перник, **** от 12.12.1995 г.
От представените по делото писмени доказателства: договор № 97/30.11.2011
г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител,
находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като
възложител, „Техем сървисис” ЕООД като изпълнител и „Директ” ЕООД като
подизпълнител, удостоверение за регистрация на „Техем сървисис” ЕООД, договор №
76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна
енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от
един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен
между ищеца като възложител и „Директ” ЕООД като изпълнител се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, валиден
през процесния период.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза.
От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването
на договор № 443/18.10.2015 г. Налице е и договор между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г. По
отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през
процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а
показанията му могат да се счетат за достоверни. Това се потвърждава и от
представените свидетелства за проверка на средство за измерване от 27.06.2016
г. и от 12.10.2018 г., налични по делото – стр. 56-57/. Отразено
е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от
направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са
коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че
главницата на задълженията за процесния период е в размер на 386.59 лева, което
съвпада с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно изготвена към заключението
таблица № 2 начислената на ищеца сума /главница/ е за следните компоненти:
топлоенергия за отопление на имот и вноска дялото разпределение /по 0.36 лева
месечно за процесния период/. Не са начислявани суми за битова гореща вода и за
сградна инсталация.
От експертизата в икономическата й част се
установява, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 386.59 лева.
Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за претендирания период от 09.07.2017 г. до 18.11.2019 г.
е в размер на 45.50 лева и е съобразена с общите условия на дружеството,
регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при
получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На
последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на
ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е
извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени
им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
От
представени по делото фактури се установява, че начислените на ищеца количества
потребена топлинна енергия се фактурирани редовно.
От
представено по делото писмо от Община Перник от 23.09.2020 г., че за имот с
адрес: гр. Перник, **** не е подавана декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед
№ 5579/09.12.2019
г. по ч.гр.д. № 7863/2019 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в
срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). На следващо място разпоредбата на § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че битов клиент е клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Освен това
в чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник”, ЕАД е записано, че купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва извод, че
потребител на топлинна енергия е собственикът, респективно - физическото
лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, както и лицето,
което купува топлинна енергия за битови нужди.
На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 282017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В
тълкувателното решение е прието също, че договорът между реално ползващото
имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с
молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства /копие от
молба до „Топлофикация Перник“ ЕАД за откриване на партида,/, настоящият състав намира, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за исковия период.
В тази връзка следва да се отбележи, че представената молба от 20.10.1995 г. до „Топлофикация Перник“ АД /тогава
„Електропроизводство”/, с която ответникът е поискал
в ищцовото дружество да бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия
за процесния имот, съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на
чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на
доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно
са налице доказателства, че облигационната връзка между страните по делото е
възникнала много преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни
твърдения същата да е прекратявана. Не може да не се вземе предвид и
обстоятелството, че ответника по иска е регистриран с настоящ и постоянен
адрес, съвпадащи с този на топлоснабдения имот, което е видно от приложените
справки от НБД „Население“ по заповедното производство. Такава регистрация се
извършва по заявяване на лицето, съгласно действащата към момента на това заявяване
редакция на чл. 92 от Закона за гражданската регистрация – 27.11.2000 г. В тази
връзка към посочената дата ответникът е признал, че ползва имота и до настоящия
момент не е подавал заявление за промяна на тази регистрация. Твърдения в
обратния смисъл не бяха въведени от ответника. Последният сам е посочил, че
живее на този адрес дори в пълномощното от 23.06.2020 г., с което е упълномощил
процесуален представител по делото.
На следващо място в посочената молба е отбелязано, че жилището е
ведомствено, но за настаняването на ответника има издадена изрична заповед, като
липсват данни или твърдения настаняването да е прекратено / в съответствие с
горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г.
по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС, както и Решение № 212/30.09.2020 г. по в.гр.д. № 423/2020 г. на
Пернишкия ОС/.
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на облигационно отношение
между страните по делото.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От
експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани
правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са
били в изправност в процесния период. Само за пълнота следва да се отбележи, че
на съда е служебно известно и Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. №
13721/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Последното обаче не е влязло в сила. По тези съображения
Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. на този етап не може да
бъде обсъждано по същество от настоящия съд. Дори решението да е влязло в сила
обаче по арг. и
от мотивите на ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС същото има действие само занапред. В
конкретния случай процесният период е с начало и край /30.04.2019 г./ преди да
бъде постановено решението на върховния административен съд, на което се
позовава ответникът. При това положение за процесния период подзаконовият
нормативен акт е приложим, както и съдържащата се в него методика за дялово
разпределение /така Решение № 304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 376 /
2019 г. на II състав на Окръжен съд – Перник/. В тази връзка и експертизата в техническата й
част е извършена правилно.
Неоснователен е и
доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение” не са заявени като самостоятелен иск, поради
което и претенцията следва да бъде отхвърлена в тази част. Елементите и
съответно отделните суми, от които е формирано общото вземане за топлинна
енергия (за отопление на имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация
и битово горещо водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово
разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се
включват в родовото понятие „топлинна енергия". В тази връзка и при
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е посочило
една и съща сума като главница, в която са включени посочените по-горе
компоненти /така Решение № 64 от
24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834 / 2019 г. на III състав на Окръжен
съд - Перник /.
В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо
лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл. е
386.59 лева. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и
липсва плащане на същата от страна на ответника.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната
експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 45.50, считано
от 09.07.2017 г. до 18.11.2019 г. вкл. От тази сума се претендират 45.40 лева, до който
размер претенцията следва да бъде уважена.
Възражението за погасяване по давност на
посочените суми за главница и обезщетение за забава, въведено с отговора на
исковата молба, е неоснователно. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2019 г. такава давност
не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 7863/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество заявлител претендира разноски в размер на общо 75
лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъдат присъдени 74.98
лева.
Искането за
разноски на ответника длъжник е неоснователно.
По
разноските в производството по гр.д. № 1189/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева държавна
такса, 15 лева – съдебни удостоверения, 300 лева – възнаграждение за вещи лица,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани разноски
са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъден
размер на сумата от 439.90 лева.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на делото.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.М.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо 431.99 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 7, находящ се в гр. Перник, ****, от които
главница в размер на 386.59 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл., и 45.40 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до
18.11.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7863/2019
г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА И.М.Г., с
ЕГН: **********ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 74.98 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 7863/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 439.90 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7863 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.