РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Пловдив, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20235300501296 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от „П. 2004“
ЕООД, гр. ****, чрез адв. Й., против решение № 1122 от 14.03.2023 г. по гр.дело №
12503/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХХ гр. състав, с което е осъден жалбоподателят да
заплати на „Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД сумата от 960 лв. главница, представляваща
стойност на платеното на 05.08.2017г. възнаграждение по развален поради виновно
неизпълнение от страна на изпълнителя договор за проектантска услуга от 28.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба –
30.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
С постъпилата въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
несъобразено с представените по делото доказателства. Оспорва се извода на съда, че не е
доказан размера на уговореното възнаграждение по 3,50 лв. на кв.м, което счита установено
от разменената между страните кореспонденция и разпита на свидетеля П., от които се
установява, че заплатената сума е авансова. Оспорва се и наличието на законови
предпоставки за разваляне на договора, а именно, че ищецът е бил изправна страна и е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на цената, като е оказал необходимото
съдействие за да получи изпълнения проект. Развиват се съображения, че ищецът не е
изпълнил задължението си да заплати цената, не е указал съдействие за изпълнение на
проекта, за което е бил подканян от свидетеля П., не е бил и даден срок за изпълнение при
1
отправеното изявление за прекратяване на договора. Счита, че заданието е било изпълнено
преди получаване на изявлението за прекратяване на договора. Твърди се също, че проектът
е бил предоставен на инвеститора едва когато е бил развален договора между инвеститора и
ищеца, като жалбоподателят използвал легитимната си възможност да ползва
интелектуалната си собственост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
С постъпилия отговор „Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД, гр. ****, чрез адв. С., счита
обжалваното решение за обосновано, правилно и законосъобразно, а направените
възражения в жалбата неоснователни. Счита, че съдът е установил всички правнорелевантни
факти, обсъдил ги е задълбочено и е формирал правилен извод относно спорното
материално право. Сочи, че не е било доказано изпълнение на задълженията по сключения
договор от страна на жалбоподателя в полза на възложителя, а това, че е изпълнил директно
на инвеститора е неизпълнение на задълженията по договора между страните, което му е
дало право да развали договора с писмено изявление, което е сторено.
Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор
между страните.
Пред районен със е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето
ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба „Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД твърди, че е възложил на
жалбоподателя „П. 2004“ ЕООД, по устен договор за проектантска услуга от 28.07.2017г.
изготвяне на проект по част „Конструктивна“ за обект: „Сграда за производство на метални
елементи с административна част“, находящ се в гр.*****, срещу възнаграждение в размер
на 960 лв. с ДДС и срок за изпълнение 30 дни от датата на плащането, който договор бил
изпълнен от възложителя, но изпълнителят не предал в срок и в необходимия завършен вид
работата по проекта, поради което договорът бил развален, а платената от него сума
подлежала на връщане.
Ответникът „П. 2004“ ЕООД не е оспорил факта на сключване на договора,
получаване на сумата по издадена фактура, но счита претенциите неоснователни, тъй като
възнаграждението по договора било уговорено в размер на 1900 лв., платената сума била
само аванс за започване на работа, а изпълнение се дължало след окончателно заплащане на
уговореното възнаграждение, което не било постъпило, поради което и проектът не бил
2
предаден в готов вид, но поради липса на съдействие от ищеца и неизпълнение на
задължението му да заплати уговорената цена.
За доказване на исковите претенции пред РС Пловдив са приети писмени
доказателства, приложено е производство по гр.дело 5250/2018 г. по описа на РС Пловдив и
е разпитан свидетел на ответното дружество. Пред въззивната инстанция не са правени
доказателствени искания и не са събирани други доказателства.
От приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че „Архитектурно
бюро Д. Л.“ ЕООД е заплатило по проформа фактура № ********** от 28.07.2017г., с
преводно нареждане от 05.08.2017г., сумата от 960 лв. – изготвяне на проект, на издадателя
на фактурата „П. 2004“ ЕООД. На 06.07.2020 г. от „П. 2004“ ЕООД е получено заявление-
покана, изпратено от „Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД, с което последното дружество
заявява, че прекратява договора, с който е възложил изготвяне на проект по част
„Конструктивна“ за обект: „Сграда за производство на метални елементи с административна
част“, находящ се в гр.*****, ПИ с идентификатор *****.*****.651 и ПИ с идентификатор
*****.*****.657, поради неизпълнение на задължението, без да определя подходящ срок за
изпълнение, тъй като поради некоректното отношение от страна на изпълнителя, доколкото
предложения от него конструктор е участвал в друг екип по проектиране и изготвяне на
инвестиционния проект за същия обект и тази дейност е финализирана, липсва интерес от
изпълнение.
Приложено е гр.дело № 5250 по описа на ПРС за 2018г., ведно с въззивно гр.дело №
1711/2019 г. по описа на ПОС, от което е видно, че е отменено изцяло решението,
постановено по гр.д. № 5250/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. с-в., като е
осъдено „Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „Радина – М“ ООД,
ЕИК *****, сумата, представляваща сбор от заплатени авансови суми по развален, поради
виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, Договор за проектиране и консултантски
услуги от 01.05.2017 г., ведно със законна лихва. От материалите по делото се установява, че
договорът е за инвестиционно проектиране в ПИ *****.*****.651 и ПИ *****.*****.657 в
гр. ****, или касае същият проект и друг договор, между други страни. Разпитаният по
делото свидетел П., бивш служител на ответника, чиито показания съдът приема
заинтересовани, доколкото изпълнението на договорните задължения, за които се спори, е
било възложено именно на нея, но приема истинни в частта, в която се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, заявява, че приложните към гр.дело № 5250 по
описа на ПРС за 2018г. скици са изготвени от нея, в изпълнение на процесния договор, не са
подписани, доколкото е очаквала плащане и съдействие от възложителя, поради което, като
не го е получила, е предала в завършен вид проекта на инвеститора на обекта, който е
финализирал проекта без участието на възложителя. Заявява също, че тя е водила
преговорите с възложителя, като била получила авансово плащане, но не била получила
цялата сума и не било свикано съгласуване с останалите специалности, поради което и не
била предала проекта в готов вид.
От приетата по делото електронна кореспонденция се установява, че е предложена
3
цена за „готов проект в папки 3,50 лв. на кв.“ и срок за изпълнение две седмици и половина,
размяна на файлове с неясно съдържание, както и, че от свидетеля П. са поискани данни за
фактура, за да бъде издадена проформа фактура за цялата стойност, като след превод на сума
да бъде издадена и фактура за авансово плащане. Видно е, са водени и преговори за цена, но
не е ясно от посоченото дали се касае до процесния договор, или не. Няма събрани по
делото доказателства посочената цена 3,50 лв. на кв. за площ на какво се отнася, дали е
приета от насрещната страна и каква е площта на изготвения проект, поради което
твърденията за уговорена цена между страните по договора за изготвяне на проекта от 1900
лв. са недоказани по делото. Действително свидетелят твърди, че е издадена проформа
фактура за авансово плащане, но това се опровергава от представената писмена
кореспонденция от ответника, в която се говори за издаване на проформа фактура за цялата
стойност и след постъпване на плащане издаване на фактури за заплатена авансово сума. По
делото е представена проформа фактура изготвяне на проект за сумата от 960 лв., поради
което и съдът приема тази сума за размера на уговорената цена по договора.
Твърди се и неосъществяване на съдействие от страна на възложителя за изготвяне на
проекта, за каквото говори свидетеля, отговорен за изпълнението му, което също не се
установи безспорно от събраните по делото доказателства, най-вече с оглед
обстоятелството, че без допълнително такова съдействие същата работа е била предадена на
инвеститора на обекта в готов, завършен вид, годна да бъде ползвана, поради което и съдът
намира, че е било възможно изготвяне на проекта в уговорения срок.
При така събраните по делото доказателства и установени факти настоящия състав
намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявените искове. За
успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД,
съгласно въведените в чл. 154, ал. 1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на сключен между страните договор, по който
е изправна страна, факта на заплащане на уговорената цена и факта, че са налице
предпоставките за прекратяване на предварителния договор. Ответникът от своя страна
следва да установи съществуването на основание за задържане на полученото по договора,
като в случая се твърди липса на основание за разваляне на договора, тъй като ищецът не е
изпълнил насрещното си задължение за съдействие и заплащане на уговорената цена изцяло.
Не се оспорва в настоящото производство от страните сключване на договора за
проектантска услуга, заплащане от страна на възложителя на процесната сума и
получаването и от изпълнителя, липсата на предаден проект по част „Конструктивна“ в
готов, завършен вид на възложителя, подписан и заверен, получаване от изпълнителя на
изявлението на възложителя за разваляне на договора. При така безспорно установени от
районния съд обстоятелства се спори дали е било налице изпълнение на задълженията от
страна на възложителя, за да има право да развали договора и да иска връщане на платената
по него цена. Не се доказаха безспорно по делото направените възражения за уговаряне на
допълнително плащане по договора за финализиране на проекта, нито необходимостта от
допълнително съдействие от страна на възложителя за изготвяне на проекта в завършен вид
4
(с подпис и печат), с оглед предаване на готов проект от страна на свидетеля без
допълнително съдействие от възложителя на инвеститора на обекта, дори без уведомяване
на възложителя, поради което и съдът приема, че не е налице неизпълнение от страна на
възложителя на насрещни договорни задължения. Установеното плащане по договора от
страна на възложителя, неизпълнението от страна на изпълнителя на задължението му да му
предаде проекта в завършен вид, както и предаването му директно на инвеститора, е
обусловило възникване на правото на разваляне на договора, упражнено редовно от
възложителя и доказано с приетото по делото заявление-покана, без необходимостта от
определяне на срок за изпълнение, тъй като е отпаднал интереса на кредитора от него.
Тъй като се доказва от ищеца всеки един от елементите на фактическия състав на чл.
87, ал. 2 ЗЗД и разваленият договор не е за продължително или периодично изпълнение,
съгласно чл. 88 ЗЗД развалянето има обратно действие, като законна последица е връщане
на всичко, получено по него, като получено на отпаднало основание. В конкретния случай
на връщане подлежи заплатената цена по проформа фактура в размер на 960 лв, поради
отпадане на основанието за получаването и от изпълнителя, поради което искът по чл. 55,
ал. 1, предложение трето от ЗЗД е изцяло основателен и доказан. Поради това и
постановеното решение на РС Пловдив е законосъобразно и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото се дължи отговор на всички възражения във въззивната жалба, следва да
се отбележи, че именно поради прекратяване на договора възложителят не може да ползва
интелектуалния труд на изпълнителя, доколкото е вложен в частично изпълнения проект, а
защитата на интелектуалната собственост е подробно уредена в българското и европейско
законодателство, поради което уважаване на исковете не може да бъде предпоставка за
нарушаване на интелектуалните права на изпълнителя.
При този изход от спора на въззиваемия се дължат направените във въззивното
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като такива са претендирани от него
за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Представен е
договор за възлагане на правна защита и съдействие, от който се установява, че адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер на 480 лв. с ДДС, платимо по банков път, като е
изплатено с представеното преводно нареждане по приложената към списъка на разноски
фактура, поради което и следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.
С оглед цената на иска решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1122 от 14.03.2023 г., по гр.дело № 12503/2022 г. по
описа на РС – Пловдив, ХХ граждански състав.
5
ОСЪЖДА „П. 2004“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.****, район *****, със законен представител В. Й. П., да заплати на „Архитектурно бюро
Д. Л.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, със законен
представител Д. К. Л., сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) направени
разноски във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6