№ 287
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100901089 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266 ЗЗД.
Ищецът твърди, че през месец април 2015 г. сключил писмен договор за извършване
на строително-монтажни работи с „В.М.“ ЕООД за рехабилитация на пътища и водопровод
в населени места в община Етрополе. Посочва, че предвидените по договора работи са за два
отделни пътни участъка, а именно – „Рехабилитация на общински път SFO 2263 /II – 37
Джурово Етрополе/ Малък Искър – Брусен – Черни дел“ и „Рехабилитация на общински път
SFO 3265 /III – 3701 Етрополе – Ямна – Лопян“. Твърди, че през периода на действие на
сключения договор в качеството си на изпълнител е извършвало производство, доставка и
полагане на асфалтови смеси, от собствената на дружеството Асфалтова база Ръждавец.
Обектите са изпълнявани от дружеството в периода от 23.04.2015 г. до 30.06.2015 г., като
„П.-**“ АД е произвел, доставил и положил общо за двата обекта 28 626,00 кв.м. плътен
асфалтобетон Тип А, извършил полагане на двоен битумен разлив в размер на 43 883,00
кв.м., доставил и вложил в обектите и 2 519,400 тона неплътен асфалтобетон. Твърди, че на
чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, обемът за реално изпълнени работи се удостоверява чрез
подписване на двустранен протокол между възложител и изпълнител. Посочва, че за първия
обект е подписан протокол от 29.05.2015 г., а за втория на 30.06.2015 г., като строително-
монтажните работи са приети без забележки за количество и качество от ответника. На база
подписаните протоколи, издал фактури, като следва: фактура № **********/30.10.2015 г. на
стойност 424 839,60 лева и фактура № **********/30.10.2015 г. на стойност 188 067,38 лева.
Твърди, че към настоящия момент дружеството „В.М.“ ЕООД му дължи сумата в общ
размер на 612 906,98 лева с ДДС. Посочва, че в духа на добрите търговски отношения и
проявеното желание за извънсъдебно разрешаване на спора, с ответника постигнали
споразумение за разсрочване на задълженията от 18.11.2015 г., но последващо изпълнение
на задълженията към „П.-**“ АД отново не било направено. Твърди, че във връзка с
1
изпратена нова покана, бил подписан нов погасителен план за плащане на задълженията от
23.06.2016 г., но същият не бил изпълнен. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 612 906,98 лева с ДДС,
дължими суми по горепосочените фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „В.М.“ ЕООД, редовно уведомен при условията
на чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал.
1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, при следните съображения:
Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50,
ал. 4 ГПК, като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е
редовно призован, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по
делото и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 266 ЗЗД се явява вероятно основателен.
Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови
предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на когото следва да се
присъдят разноски в общ размер на 24 816,28 лева, от които 24 516,28 лева за държавна
такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да се възложат в тежест на
ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми с IBAN: ****, BIC: RZBBBGSF при „Райфайзен банк“
ЕАД, клон ****.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 266 ЗЗД „В.М.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София,
ул. „****, да заплати на „П.-**“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. „****, сумата от
612 906,98 лева с ДДС /шестстотин и дванадесет хиляди деветстотин и шест лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължима сума за възнаграждение по сключен
договор за изработка, по който са издадени следните фактури: фактура №
**********/30.10.2015 г. на стойност 424 839,60 лева и фактура № **********/30.10.2015 г.
на стойност 188 067,38 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба 17.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „В.М.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, ул. „****, да заплати на „П.-**“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. „****,
2
сумата в размер на 24 816,28 лева /двадесет и четири хиляди осемстотин и шестнадесет
лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3