№ 869
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 3561238
от 29.04.2020г., с който на Н. Б. Б. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Б. чрез процесуалния представител адв. Т.И. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната
жалба, както и такива по време на съдебните прения. Твърди, че същият е
неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Излага писмено становище по делото с искане за потвърждавена на ЕФ.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
1
На 29.04.2020г. в 14.52 часа в гр.Пловдив бул. България до номер 236 А
в посока гр.Пазарджик жалбоподателят Н. Б. Б. управлявал лек автомобил
„Мерцедес Е270 ЦДИ“ с регистрационен номер **** със скорост на
движение от 70 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с фабр. номер 648 . Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 73 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 70 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 20 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
против жалбоподателя Георгиев бил издаден Електронен фиш серия К
3561238 , с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.Впоследствие с протокол 8-32-19 от 25.10.2019 е
извършена последваща проверка на системата за контрол,като видно от
писмо от Гл.секретар БИМ,част от преписката-срокът е на периодичността на
проверката е една година или до 25.10.2020г.Тоест настоящето техническо
средство е изследввано и е годно като такова. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-14669 /29.04.2020 г.) се установява, че на дата 29.04.2020г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с
номера от 19930 до 19941 с начален час на работа 13.30 ч. и краен час на
работа 17.00 ч. и с място на контрол *** А.
От клип № 19932 от радар TFR1-M № 648 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № **** е 70
км/ч, а заснемането е извършено на 29.04.2020 г.
От справка за собственост на МПС с рег ****. се установява, че същото е
собственост на Н. Б. Б..
2
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –гр.Пловдив
бул.България до номер 236 А , датата – 29.04.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 14.52 часа; регистрационният номер на МПС –
**** ;собственика.; описание на нарушението – управление на лек автомобил
с превишена скорост от 70 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.В този
смисъл е неоснователен доводът,че не е спазена формата на издаване на ЕФ
както и че не упоменат адреса на органа ,който го издава и не последно
място,че не е посочено точно и ясно мястото на нарушението.Всичко това
беше обсъдено по-горе.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 648. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 1030 ор-14669 от 30.04.2020г. се установява,
че техническото средство е било позиционирано в с място на контрол
гр.Пловдив бул.*** изток-запад.Работата с него е започнала на 29.04.2020 г. в
13.30 часа и е приключила в 17.00 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 19930 а последното
3
с № 19941 .Процесният клип е с № 19932 и следователно е заснет от
техническо средство TFR1-M с идент. № 648 на дата 29.04.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.08.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 29.04.2020г. в 14:52 часа в жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел Мерцедес Е270 ЦДИ „ гр.Пловдив *** А със скорост 70 км/ч
при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на нарушението
позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е
друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква
никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Б.
. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
установява, че процесното МПС се води на името на Н.Б..
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
4
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. Съдът намира и че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 70км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден
По разноските :
В писменото становище по делото ,въззиваемата страна чрез
ст.юристконсулт Б. прави искане за присъждане на направените разноски по
делото за юристконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт,като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна . Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. В производството
въззиваемата страна не е защитаван от юрисконсулт,но е дал писмено
становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени действия
в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят Н.Б..Разноските следва да бъдат присъдени в полза
на ОДМВР-Пловдив .
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 3561238 от
29.04.2020г., с който на Н. Б. Б. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДв.П.
ОСЪЖДА Н. Б. Б. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6