Решение по КНАХД №2675/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от Ц. Р. Д., [ЕГН], от с.Звънец, общ.Вълчи дол, обл.Варна, против решение № 174/15.07.2025г по АНД № 162/2025г на РС - Девня, I-ви с-в, с което е изменено издаденото от директора на Регионална дирекция по горите – Варна НП № 37/09.04.2025г чрез намаляване на наложената на касатора глоба на осн.чл.266 ал.1 от Закона за горите – от 750лв. на 500лв. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон, като с конкретни доводи се оспорват възприетата от въззивния съд фактология и правните му изводи за съставомерност и доказаност на вмененото му нарушение и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП. Претендира се отмяната му и отмяна на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание по същество, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът директорът на Регионална дирекция по горите – Варна, надлежно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция преценява жалбата като основателна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 01.11.2024г в землището на гр.Суворово, обл.Варна, св.С. С. – лицензиран лесовъд към „Дамян Лес Транс“ ЕООД, установил, че Ц. Д. е извършил сеч на 6 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид акация, за което нямал изискуемото по закон писмено позволително по образец. За това нарушение св.С. на място съставил против Ц. Д. АУАН, предявен и подписан без възражения; такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.266 ал.1 т.1 от Закона за горите наложил на Д. глоба в размер на 750лв.

При така установената фактология от правна страна въззивният съд приел, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен; аналогично приел, че и НП удовлетворява съдържателните изисквания на чл.57 от ЗАНН, т.е. че в производството по издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание за отмяна. По приложението на материалния закон съдът приел, че нарушението е безспорно доказано със свидетелските показания и с писмените доказателства по делото, то е както обективно, така и субективно съставомерно, освен това и правилно квалифицирано. Независимо от това предходният съдебен състав счел, че наложеното наказание е несправедливо с оглед размера му, и отчитайки обстоятелствата по чл.27 ал.5 от ЗАНН счел, че глоба в специалния минимум от 500лв. по приложимия чл.266 ал.1 пр.1 от ЗГ ще изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът изменил НП.

Касационната инстанция не споделя тези правни изводи, респективно – счита възраженията на касатора за незаконосъобразност на проверяваното решение за основателни. Те са в две групи – некомпетентност на актосъставителя и недоказаност на вмененото му административно нарушение, които неправилно са оценени от въззивния съд като несъществуващи.

Видно от вписванията в съставените на 01.11.2024г КП и АУАН, поставил началото на настоящото АНП, инж. С. С. фигурира там като лицензиран лесовъд към „Дамян Лес Транс“ ЕООД – в това си качество той се е представил и при разпита му в о.с.з. на 17.06.2025г пред РС – Девня. В хода на съдебното дирене е приобщена извадка от интернет-страницата на ИАГ – София, раздел Регистри, Удостоверения за частна лесовъдска практика (стр.12 и 15 по АНД № 162/2025г на ДРС), според което С. е вписан в регистъра за: „Планиране и организация на дейностите по залесяване. Маркиране на насаждения, предвидени за сеч. Планиране и организация на добива на дървесина. Планиране и организация на добива на недървесни горски продукти“. За да бъде квалифициран като компетентно лице по чл.274 ал.1 т.4 (а не т.2) от ЗГ да съставя АУАН за нарушения по чл.108 ал. т.1 от ЗГ (сеч без писмено позволително по образец), инж.С. следва да отговаря и на следните условия – да има сключен договор за горскостопански дейности за конкретни горски територии, на чиято територия се простира компетентността му, и да отговаря на условията на чл.37 от ЗАНН. Възражение за липса на компетентност на актосъставителя се съдържа още във въззивната жалба, и то конкретно с оглед липсата на сключен договор за горскостопански дейности в отдел 97 – въззивният съдебен състав обаче е бездействал и не е събрал служебно доказателства за компетентността му, поради което становището му, че АУАН в случая е издаден от компетентно длъжностно лице е декларативен и неподкрепен с надлежни доказателства. Липсата за доказателства за компетентността на актосъставителя несъмнено опорочава съставения от него АУАН до степен, че прави същият негоден да породи целените правни последици, което би следвало да се възприеме като особено съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на завършващия АНП акт – наказателното постановление. Тази констатация – при наличие на релевиран касационен порок по чл.348 ал.1 т.2 от НПК – би съставлявала основание за отмяна на проверяваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на такива доказателства.

В конкретния случай обаче това би било безпредметно, защото касационният съд счита вмененото на Ц. Д. административно нарушение за категорично недоказано. Нито едно доказателство по делото – писмено или гласно – не съдържа данни някое лице – обикновен свидетел или длъжностно такова, да е възприело лично и непосредствено Ц. Д. да сече дърва в отдел 97; с други думи – свидетел-очевидец липсва. Липсват каквито и да било данни и доказателства, които да свързват касатора с отсечената дървесина, вкл. такива той изобщо да е присъствал при установяване на нарушението, липсват доказателства в какво състояние е била намерена дървесината, че е точно в обем от 6 куб.м., и че цялата е била отсечена именно от него. Не е изпълнено и изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и конкретно – в НП не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават. В тази насока следва да бъде отбелязано, че в съставения от инж.С. констативен протокол от 01.11.2024г е посочено: „ при проверка на отдел 98 „е“ установихме, че резачите са навлезли в отдел 97 „д“ без позволително за сеч, като са нарязали 24 пространствени куб.м. на площ 2.4 дка“. От това описание става ясно, че резачите са били повече от един, но не става ясно дали Ц. Д. е бил сред тях, какъв е видът на изсечената дървесина, кога е изсечена същата и как е определено, че касаторът е отсякъл точно 6 пространствени кубични метра от дървесен вид акация от общо 24 пр.куб.м. неконкретизирана дървесина (т.е. дали цялото количество е от един или от различни дървесни видове). Разпитът на актосъставителят в о.с.з. на 17.06.2025г е формален и повърхностен и по никакъв начин не е допринесъл за изясняване на фактическата обстановка, също оспорена още с въззивната жалба. Поради изложеното съдът в този си състав намира, че НП, с което на касатора е наложена глоба за недоказано административно нарушение, т.е. при липса на основания за това, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В заключение – и само за пълнота на изложението предвид липсата на такова възражение в касационната жалба – противно на възприетото от ДРС, посочването в НП на дата на нарушението 04.11.2024г при такава в КП и в АУАН 01.11.2024г, не е техническа грешка – такова понятие в ЗАНН и в субсидиарно приложимия НПК не съществува. При това разминаване между датите на нарушението в АУАН, с който е поставено началото на АНП, и в НП, с което то е санкционирано, следва, че с постановлението е наложено наказание за нарушение, за което изобщо не е образувано административнонаказателно производство с АУАН. Това – противно на приетото от ДРС – е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му.

Като не е съобразил изложеното и вместо да отмени НП като незаконосъобразно, въззивният съд единствено е изменил размера на наложената на касатора глоба, ДРС е постановил незаконосъобразно решение поради неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено, както и НП.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 изр.1 от АПК касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 174/15.07.2025г по АНД № 162/2025г на РС - Девня, I-ви с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденото от директора на Регионална дирекция по горите – Варна НП № 37/09.04.2025г, с което на Ц. Р. Д., [ЕГН], от с.Звънец, общ.Вълчи дол, обл.Варна, е наложената глоба в размер на 750 лв. на осн.чл.266 ал.1 от Закона за горите.

Решението е окончателно.