№ 728
гр. Варна, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20253100900447 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:17 часа се явиха:
Ищецът В. И. С., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адвокат А. С., с пълномощно по делото.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
редовно и своевременно призовано, не се явява законен представител,
представлява се от адвокат Н. В., с пълномощно по делото.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. В.: Не са налице пречки.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. С.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Запознати сме с проекта на доклад, като нямаме възражения и моля да бъде
обявен за окончателен.
Водим двамата допуснати свидетели за разпит в днешно съдебно
заседание.
Адв. В.: Поддържам отговора. Запознат съм с проекто-доклада и нямам
възражения. Няма да соча нови доказателства. По отношение на липсата на
вещите лица в днешно съдебно заседание, причината е техническа грешка в
1
счетоводството, които са наредили депозитите по друго дело и едва днес вече
депозитът е нареден по сметка на Окръжен съд - Варна. Бил е внесен по друго
дело. Има много дела и се допускат такива грешки за съжаление.
СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба,
в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Адв. С.: От наша страна няма проблем. Ние сме завели извънсъдебна
претенция.
Адв. В.: Към медиация не, но за спогодба евентуално ще обсъдим. Ние
всъщност бяхме направили предложение по това дело ако не се лъжа.
Адв. С.: Нямало е предложение в писмен вид.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1675 от 18.11.2025 година и като съобрази изразените становища от
процесуалните представители на страните в днешното съдебно заседание,
че не може да бъде постигната спогодба, приема доклада за
ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно
заседание:
Производството по делото е образувано по предявени от В. И. С., EГН
**********, със съдебен адрес: ******, чрез адв. А. С., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 65000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило на 15.01.2025 г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2025 г. в гр. Варна, на ул.
„Александър Малинов“ № 6, при движение на заден ход на л. а. „Рено
Мастер“ рег. № ******, управляван от А. А., ударил придвижващата се като
пешеходец В. С.. След ПТП ищцата била хоспитализирана в МБАЛ „Св. Анна
– Варна“ АД, където било констатирано счупване на пателата, закрито, в ляво.
Извършена била оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване
на фрактурата и вътрешна фиксация. Ищцата сочи, че понастоящем
негативните последици от ПТП не са отминали и с оглед вида, характера на
увреждането и възрастта й твърди трудно възстановяване от уврежданията.
Спецификите на нанесените увреждания на пателата били предпоставка за по-
нататъшни усложнения. Пострадалата била с ограничени движения и на легло,
като й били предписани и помощни средства за придвижване – патерици.
Лечението на ищцата продължило в Германия под грижите на нейната
2
дъщеря.
Във връзка с ПТП било образувано АНД № 1964/2025 г. по описа на
ВРС, което приключило със споразумение, с което за виновен за
произшествието е признат водачът на л. а. „Рено Мастер“ рег. № ****** А. А..
Излага се, че посоченият автомобил е бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на настъпване на произшествието.
С извънсъдебна застрахователна претенция вх. № 1227/31.01.2025 г.
ищцата предявила пред застрахователя определяне и изплащане на
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, по което липсвало
произнасяне от насрещната страна. Моли съдът да постанови решение, с което
да уважи предявените искове.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е подал отговор на исковата молба, в
който излага съображения за неоснователност на предявените искове в
предявените им размери. Оспорва изключителната вина на водача на л. а.
„Рено Мастер“ рег. № ****** А. А., като релевира възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалата,
изразяващо се в противоправно поведение от нейна страна с твърдения, че
същата е навлязла внезапно на пътното платно на необозначено за това място.
Твърди, че ищцата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл. 113 и
чл. 114 ЗДвП, поради което отправя искане да бъде определен размер на
съпричиняване от 40%.
На следващо място, ответникът оспорва тежестта, интензитета и
продължителността на възстановителния период на ищцата, като поддържа, че
същата страдала от заболявания, предхождащи процесното застрахователно
събитие, които са повлияли на възстановяването й. В допълнение,
застрахователят счита предявения размер на обезщетението за завишен и
несъобразен със съдебната практика по чл. 52 ЗЗД. Искането е за отхвърляне
на исковете.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която поддържа твърденията си, като допълва, че действително
пострадалата е имала съпътстващи заболявания към датата на ПТП, но счита,
че същите не могат да послужат като основание за намаляване размера на
обезщетението.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния
отговор.
Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
На основание чл. 146 ГПК съдът указва на ищцата, че дължи доказване
на твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе
си правни последици. В тази връзка, ищцата следва да установи конкретния
механизъм на настъпване на ПТП от 15.01.2025 г., както и това, че същото е
3
настъпило поради виновното поведение на водача на застрахованото при
ответното дружество МПС. Следва при условията на пълно и главно
доказване да установи характера, вида и интензитета на претърпените
неимуществени вреди, причинени от нанесените телесни увреждания и
проведеното след това лечение.
Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените
от него възражения, като докаже твърдението си, че така претендираното
обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите, както и че е
налице съпричиняване от страна на ищцата, като установи нейно
противоправно поведение, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 15.01.2025 г. в гр.
Варна, на ул. „Александър Малинов“ № 6, при движение на заден ход на л. а.
„Рено Мастер“ рег. № ******, управляван от А. А., настъпило ПТП с
пострадало лице В. И. С.; наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество за л. а. „Рено Мастер“ рег. № ******;
наличието на предявена извънсъдебна претенция от ищцата вх. №
1227/31.01.2025 г., по която липсва произнасяне от застрахователя.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че на основание чл. 300 ГПК влязло в
сила Определение № 407/19.05.2025 г., постановено по АНД № 1964/2025 г. по
описа на ВРС, е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
По правната квалификация: Предявените от ищцата осъдителни
искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на настъпило ПТП с участието на застраховано при
ответника лице следва да се квалифицират по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал.
3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Адв. С.: Моля да бъдат приети доказателствата.
Адв. В.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените с исковата молба писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 11832 от 24.04.2025 г. от ищцата писмени документи, а именно
заверени копия на: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 60 от
16.01.2025 г.; протокол рег. № 407/19.05.2025 г. по АНД № 1964/2025 г. по
описа на ВРС; справка „Гаранционен фонд“ за задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на превозно средство с рег. номер ****** към
15.01.2025 г.; епикриза ИЗ № 557/2025 г. на В. С. по МБАЛ „Света Анна-
Варна“ АД с дата на изписване 19.01.2025 г.; медицинско изследване,
извършено в Дюселдорф-Хеердт; искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение вх. № 1227/31.01.2025 г. от В. С.; справка на
банкова сметка на клиент в „Банка ДСК“ АД на В. С. от 20.01.2025 г. и
адвокатско пълномощно.
Адв. С.: Съобразно дадената ни възможност водим двама свидетели,
които моля да бъдат разпитани в днешно съдебно заседание. Това са дъщерята
и внукът на ищцата.
Адв. В.: Нямам против да бъдат разпитани.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените свидетели от ищцовата страна за днешно съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при режим на водене за
ищцовата страна И.В. С. и С.А.Ш., за установяване на посочените в исковата
молба факти и обстоятелства, свързани с твърдените неимуществени вреди,
вследствие настъпилото ПТП.
ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
И.В. С., ЕГН **********; 54 г.; българка; български гражданин;
разведена; неосъждана; дъщеря на ищцата.
СЪДЪТ уведомява свидетелката за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид. С.: Желая да свидетелствам и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. С.:
Свид. С.: На 15.01.2025 г. се случи инцидент с майка ми В. С.. Аз
разбрах няколко часа след това. Аз живея в Германия от много години. Тя ми
се обади по телефона и ми каза съвсем накратко: „Блъсна ме кола и се
намирам в болницата.“ Съответно веднага си купих билет за самолета и на
следващия ден пристигнах във Варна. Директно от летището отидох в
болницата. Тя изглеждаше доста зле и физически, и психически. Имаше рани
по лицето от падането. Общо взето говореше малко несвързано. Видно беше,
че е под някакъв шок все още. Тя вече беше оперирана. В същия ден на
5
16.01.2025 г. тя беше оперирана. Лявото и коляно беше счупено и цялата лява
́
страна беше много силно натъртена. Бяха извършени също прегледи, рентген
мисля на ключица, на раменна става, на ръката и съответно дълго време това
натъртване я ограничаваше допълнително в движенията. Не можехме да я
вдигаме, не можеше да сяда, не можеше да спи.
След операцията в болницата прекара три дена. Аз настоявах много
бързо да я изпишат. След това три седмици останахме още, по-малко от три
седмици, останахме във Варна. Тя беше изцяло на легло. Трябваше да се
обслужва на памперси. Имаше абсолютен страх да става, да сяда, отказваше
да се храни, нямаше никакъв апетит. Малко по-късно разбрахме, че целият
този период при нея липсва, като временна амнезия. Той не продължи два-три
дена, а един или два месеца. Тя нищо не помни от това какво сме говорили,
какво сме правили през това време. Къпане, ние не можехме да я къпем. Най-
големият проблем при нея е този, от къде идва големия шок и стрес … преди
20 години тя имаше много тежко счупване на десния крак, който впоследствие
остана много по-къс и изкривен навътре под формата на буквата „х“.
Фактически, за да може тя да живее нормално левият и крак беше опора,
́
който вече в момента също не е. Това затрудняваше най-много нейното
възстановяване и вътрешен страх, че тя остава инвалид. Много дълго време
трябваше да говорим с нея, да я успокоим, че кракът и ще се възстанови и
́
отново ще може да върви.
След този период се наложи да я взема в Германия, защото от нашето
семейство, ние сме едно много малко семейство, само синът ми живее също
тук. За късмет в съседния вход, но той работи и учи, и няма как да се грижи за
баба си, предвид и това, че е мъж – няма как да я обслужва, поради което аз я
взех в Германия. След около три седмици, беше съвсем началото на февруари
мисля, че на 4-5 февруари летяхме за Германия. Там беше изцяло на легло.
Наложи се аз да купя един специален стол дори за банята, за да мога да я къпя.
Аз съм също работеща и на три часа трябваше да се прибиран вкъщи, заради
памперсите, заради нейните нужди. Тя не можеше въобще да се движи, с
патерици, но не сама. Тя има страх сама да се движи и фактически така
изкарахме до момента, в който и свалиха олекотения гипс и поставиха една
́
шина, на която шина постепенно се увеличава ъгъла на свиване и разтягане на
крака. Там започнахме една голяма борба. Тя просто отказваше да върви. Тя се
страхуваше да върви.
Другото, което се получи от силния стрес, ние ходихме на лекар там, тя
изгуби 50% от косата си. Всички възможни медикаменти за мазане, за пиене,
ги купихме, но косата продължаваше да пада като след химиотерапия.
Натъртването също предвид възрастта и, все пак тя е на 78 години, много
́
бавно мина и оттогава тя има смущения в съня. До ден днешен мога да кажа,
че получава паник атака навънка и тя не смее да излиза сама. Не, сега не е при
мен. След това се върна, тя се върна май месец. При мен беше около три
месеца и след това се върна и грижите за нея пое синът ми, тъй като тя вече
беше що-годе самостоятелна.
6
Да, в началото на август месец тази година, трябваше да се извади
импланта по препоръка на доктора. Аз специално за това се върнах.
Операцията се извърши само с местна упойка, която беше изключително
болезнена. Предвид този косопад, решихме с доктора да не я подлагаме
отново на епидурална упойка и изживя големи болки и те бяха общо взето
кратки. Докторът и обеща, че много за малко ще я заболи много силно, но е
́
по-добре така, отколкото отново да има последици от упойките. И това беше
фактически последната операция на крака и - изваждането на импланта.
́
Към настоящия момент не се е възстановила напълно. В смисъл, че
първо тя не е абсолютно самостоятелна. Тя не може да живее без чужда
помощ. Синът ми е този, който пазари. Синът ми я извежда на разходка ако
иска да отиде. Тя загуби изцяло социалния си живот. Срещи с приятели,
разходки, театър, опера, защото тя самата казва: „Аз имам чувството, че седя
на два макарона, които всеки един момент могат да се сгънат и аз да падна“.
Тъй като тя по принцип идва често при мен в Германия, обикновено за по три
месеца, от тогава до сега тази година не е идвала, именно поради този страх от
вървене и съм и купила проходилка, която може би ще я донеса и тук. Иначе
́
тя се движи с бастун и изпитва адска паника от коли. Тя просто даже шумът
на кола, дори да е на глуха, тиха улица, като чуе кола и се стъписва и изпада в
паника.
На въпроси на адв. В.:
Свид. С.: Преди инцидента на 15.01.205 г. тя не е използвала помощни
средства при придвижване. Преди инцидента, да естествено другият и крак
́
беше по-къс. Да, походката и се промени, имаше затруднения дотолкова, че
́
благодарение на здравия крак, можеше да се придвижва без помощни
средства.
Да, извършвали сме рехабилитационни процедури в Германия. То не е
точно рехабилитация. Значи поставянето на тази шина, постоянните прегледи,
които се правеха там да се види състоянието на ставата, са упражнения, които
сега аз не мога да си позволя да плащам сама тези рехабилитации в Германия
и мой личен приятел рехабилитатор идваше вкъщи, ако мога така да го кажа.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката.
ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
С.А.Ш., ЕГН **********; 28 г.; българин; български гражданин;
неженен; неосъждан; внук на ищцата.
СЪДЪТ уведомява свидетеля за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл.290 от НК.
7
Свид. Ш.: Желая да свидетелствам и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. С.:
Свид. Ш.: Не помня точната дата, но беше в средата на януари месец
2025 г., когато настъпи инцидент с баба ми. Непосредствено след инцидента
тя ми се обади по телефона, при което аз разбрах, че тя е в болница. Аз отидох
веднага при нея в болницата. Влязох в една стая, тя беше с трима души в тази
стая. Беше с гипсиран крак. Имаше също и рани по лицето. Устните и бяха
́
наранени, също и по бузите имаше рани. Беше така видимо в доста
притеснено състояние. Видимо си личеше, че е в състояние на шок.
Впоследствие аз разбрах след няколко дни, че тя не помни за нашата среща
изобщо, при което тя беше оперирана след няколко дена. Не помня точно кога
беше изписана от болницата, но в рамките на седмица-две след операцията тя
се върна обратно вкъщи и оттам поехме грижите аз и майка ми за нея.
На ежедневна база аз се налагаше да я вдигам от леглото, за да може тя
да ходи до тоалет, при което нали тя не можеше да сяда и да става сама от
тоалетната чиния. Имаше също и панически страх да става сама без аз да бъда
там, дори отказваше да става с помощта на майка ми. Винаги трябваше аз да
съм там, когато трябваше да се случи някакво движение, някакво преместване
и съответно нали помня, че тя отказваше да се храни също. Имаше
затруднения със съня. Да, както казах, беше в едно такова състояние на шок.
Нямаше много адекватни реакции, когато говорихме с нея. Губеше и се
́
паметта постоянно. Това са така първите ми спомени. Този период реално
продължи три седмици.
След този период тя замина за Германия заедно с майка ми и от там
майка ми вече пое изцяло грижите за нея за следващите три месеца.
След тези три месеца тя се върна във Варна и претърпя втора операция,
при която и бяха премахнати железата от коляното. Тази операция между
́
другото беше направена с местна упойка, не с пълна, защото тя имаше
проблем доколкото знам в Германия, както казах по-рано с това шоково
състояние, в което се намираше и и падаше косата. Съответно нали лекарите
́
прецениха, че за нея е по-добре тя да прекара операцията с местна упойка, а не
с пълна.
Да, преди около 20 години, също претърпя един много сериозен
инцидент – счупване на другия си крак. Това със сигурност не се отрази
позитивно на възстановяването в този случай. Сега тя се чувства
изключително нестабилна и отказва дори да излиза сама. Трябва всеки път аз
да я придружавам, съответно аз съм поел изцяло отговорността за пазаруване.
Дори, когато майка ми сега не е тук, а е в Германия, аз ходя всеки ден там, за
да се погрижа, че всичко с нея е ок. Дори готвя, чистя вкъщи. Покупките нали
аз съм поел също и когато се наложи тя да излезе, винаги аз я придружавам,
защото тя изпитва панически страх, особено когато се намираме на места със
засилено движение, където има повече коли. Много се притеснява, дори бих
8
казал, че изпада в паник атаки и държи аз да съм винаги до нея, като опора.
Преди катастрофата беше напълно самостоятелна. Имаше социален
живот. Дори излизаше с приятелки, срещаше се често, но откакто
катастрофата се случи, бих казал, че социалният и живот напълно изчезна. Тя,
́
пак казвам, отказва да излиза сама без придружител, което я лимитира много в
социален аспект. Със сигурност не е същият човек, който беше преди това.
На въпроси на адв. В.:
Свид. Ш.: Преди катастрофата, да имаше проблем, във връзка с
предходното и счупване. След това счупване единият и крак стана по-къс и тя
́́
винаги е имала така нестабилност и затруднение, но се поддържаше,
разчиташе на здравия си крак, който нали след този инцидент вече не е здрав
и сега няма никаква стабилност.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ докладва постъпила молба по делото с вх. № 36893 от
16.12.2025 г. от ответното дружество чрез пълномощник адвокат В., с която
моли да бъде приет като доказателство заплатения депозит за комплексната
съдебно-автотехническа и медицинска и за призоваване на допуснатия
свидетел.
Адв. В.: Госпожо съдия, късното внасяне на депозита за експертизата се
дължи на грешка в счетоводството на ответника, които са превели депозита по
друго производство, поради което и моля да не ни бъде налагана санкция.
Към момента държим на експертизите ако не постигнем споразумение
до тогава. Нямам други искания.
Адв. С.: Държим на експертизите. Към момента нямаме други искания.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 34058 от 24.11.2025 г. от
ВРС, към което е приложено изисканото АНД № 1964/2025 г. по описа на
ВРС.
Адв. С.: Да, да се приложи.
Адв. В.: Да се приложи.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към настоящото производство АНД № 1964/2025 г. по
описа на ВРС.
9
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено
за изслушване на назначената комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, както и за разпит на допуснатия свидетел на
ответника, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ предлага дати за следващо съдебно заседание 22.01.2026 г.,
05.02.2026 г. и 19.02.2026 г.
Адв. С.: На мен са ми удобни всички изброени дати.
Адв. В.: Ами тогава на 19.02.2025 г. ако нямате нищо против.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 05.02.2026
година от 10:30 часа, за които дата и час страните ще се считат за редовно
уведомени от днес, призовки няма да получат.
Да се призоват вещите лица Й. М. и В. Д. и допуснатия свидетел А. Д.
А. за следващо съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:46
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10