РЕШЕНИЕ
№ 13.12.2021 г.
гр. Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Балчик, граждански състав в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина
Велчева
секретар
прокурор
изслуша
докладваното от съдия Велчева
гр.дело
№ 942 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „ПРИМА 91" ЕООД, със седалище и адрес на управление: област Варна,
община В. с.В. ул. „Г.С.Р. № **против В.П.Н., ЕГН ********** *** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 000 лв., представляваща неплатена заемна
сума по договор за заем от 03.01.2018 г.; сумата в размер на 3 000 лв., представляваща неплатена заемна
сума по договор за заем от 31.01.2018 г. и сумата в размер на 3 000 лв.,
представляваща неплатена заемна сума по договор за заем от 28.05.2018 г.
, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 09.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 180 лева - държавна
такса в заповедното производство и 800 лева - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, които суми са предмет на Заповед за изпълнение
№327/12.07.2019г., издадена по ЧГД
№543/2019 г. на Районен съд- Балчик, поправена с разпореждане поради очевидна
фактическа грешка.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, намира исковете за неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от
страните доводи и възражения, прие за установено от правна и фактическа страна
следното:
Ищецът твърди, че като кредитор е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В.П.Н., в качеството му на длъжник, общо
за сумата от 9000лева (девет
хиляди лева), представляваща изискуемо парично задължение по неизплатена заемна сума по договори за заем,
всеки в размер на 3 000 лв., респ. от 03.01.2018г., от 31.01.2018г. и от
28.05.2018г., обективирани в разходни касови ордери
№№4/03.01.2018г., 118/31.01.2018г. и 127/28.05.2018г., с изтекъл падеж, които
са не са върнати от длъжника. Твърди, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения
по договори за заем,
като ответникът-длъжник е в неизпълнение на задълженията си по
тях. Ответникът бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество
Ответникът
оспорва автентичността на представените разходни касови ордери и пораждането им
на правни последици, предвид обстоятелството, че според него, разходният касов
ордер, задължително следва да съдържа изискуемите реквизити, да се установява
лицето на което е изплатена сумата и основанието за това. Отбелязва, че в РКО
няма подпис на счетоводител, няма печат и номер на контировка. Заявява, че счетоводното
записване е по сметка 422 /подотчетни лица/, касаеща отпускането на служебни
аванси, а В.П.Н. е бил в трудово провоотношение с ищцовото дружество по силата
на трудов договор, на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил — международни
превози до 06.06.2018г., когато е напуснал работа. Навежда доводи, че тези
аванси са изплатени по повод работата му.
С
оглед производството по оспорване на подписите на ответника в разходните касови
ордери бе назначена съдебно-графологична експертиза, заключението по която
съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Вещото лице установи, че
подписите от името на ответника в разходните касови ордери от 03.01.2018 г .,
31.01.2018 г . и от 28.05.2018 г. са положени от В.П.Н..
По
делото бе назначена и изготвена и съдебно – счетоводна експертиза, заключението
по която съдът приема за пълно, ясно и правилно. Вещото лице установи, че
процесните разходни касови ордери са осчетоводени в дружеството на ищеца, като
за всеки от тях е съставена счетоводна статия на датите съответно: 03.01.2018
г., 31.01.2018 г. и 28.05.2018 г. Разходните касови ордери са описани по сметка
422 – Разчети с подотчетни лица за периода от 01.01.2018 г . – 30.06.2018 г.
Сумите, според експерта са предадени на ответника. Не са осчетоводени лихви по
заемите.
Правна квалификация на исковете е нормите на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
С договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
От представените по делото разходни касови ордери се
установява, че между страните по делото са възникнали валидни заемни
правоотношения. Уговорени са съществените условия на договора за заем – заемна
сума, страни. Уговорен е и падеж на
задължението.
Счетоводното отразяване на заема не се отразява върху
неговата действителност. В случая счетоводното му отразяване по сметка 422 – Разчети
с подотчетни лица, кореспондира с горния извод.
Наведеното от ответника възражение, че разходните
касови ордери касаят дадени аванси по повод на извършваната от ответника работа
при ответника не съответстват на изричното отразяване в тях относно: качеството
на заемател, качеството на заемодател, падеж, паричен заем.
Исковете като основателни следва да се уважат.
Претендираната законно лихва е от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и такава се дължи.
Ищецът претендира разноски, които се дължат съобразно
чл. 78 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.Н., ЕГН ********** ***
дължи на „ПРИМА 91" ЕООД, със седалище и адрес на управление: област
Варна, община В. с.В. ул. „Г.С.Р. № **сумата в размер на 3 000 лв.(три хиляди лева),
представляваща неплатена заемна сума по договор за заем от 03.01.2018 г.;
сумата в размер на 3 000 лв.
.(три хиляди лева), представляваща
неплатена заемна сума по договор за заем от 31.01.2018 г. и сумата в размер на
3 000 лв. (три хиляди лева),
представляваща неплатена заемна сума по договор за заем от 28.05.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 09.07.2019 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА В.П.Н.
ЕГН ********** да заплати на „ПРИМА 91" ЕООД, сумата в размер на 980 лв.(деветстотин и осемдесет лева), представляваща направените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.П.Н. ЕГН ********** да заплати на „ПРИМА
91" ЕООД, сумата в размер на 1560 лв.(хиляда петстотин и шестдесет лева),
представляваща
направените в това производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: ……….