№ 42
гр. К., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20251430200089 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес:гр.К.,ул.„***** *****"№** е предявил въззивна
жалба против Наказателно постановление №25-0285-000258/03.04.2025г. на К.Д.
Началник РУ-К., при ОДМВР–Плевен, с което на жалбоподателя,на основание чл.53
ЗАНН и чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба 50лв. за
нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП за неползване на обезопасителен колан, като са му
отнети и 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят не спори,че на **.**.****г. е управлявал МПС без поставен колан, но
твърди, че попада в изключението на чл.137а,ал.2,т.2 ЗДвП–поради физическо
състояние,което не позволява ползване на колан. Поддържа, че е представил медицински
документи /ЛКК/протокол на мед. комисия към МБАЛ–К.,без указан срок,и ЕР на ТЕЛК за
88% намалена работоспособност/,които не са били обсъдени от АНО.Навеждат се доводи и
за процесуални нарушения -липса на мотиви при неприемане на възражението.
В съдебно заседание административно-наказващият орган не се явява и не изразява
становище. От материалите по преписката се поддържа, че при проверката водачът не е
представил документ,освобождаващ го от задължението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП,поради
което е съставен АУАН серия GA №3583384/**.**.****г.,възприет в атакуваното НП.
От събраните писмени и гласни доказателства,съдът приема за установено,че :
На **.**.****г. в гр.К., на кръстовището на ул.„***** *****“ и ул.
„*******“,жалбоподателят управлявал лек автомобил „****** ****“с ДК№******** без
поставен обезопасителен колан. Това се установява от показанията на актосъставителя В. Б.
и се подкрепя и от показанията на св.Б.С..
При проверката водачът е заявил,че е здравословно освободен,но не е носил
документ,удостоверяващ освобождаване като е поканен да представи документ по
възражение. Бил е съставен АУАН на въззивника.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено възражение
№786/27.03.2025г., към което са приложени:
1
Протокол/медицинско удостоверение (ЛКК)на МБАЛ–К. (без определен
срок),удостоверяващ противопоказност на обезопасителен колан; ЕР на
ТЕЛК№90389/12.03.2025г.– 88% намалена работоспособност; допълнителни медицински
документи (епикризи от 2016г., Фиш за спешна помощ и карта за паркиране на хора с
увреждания).
Въпреки представените документи е издадено НП№25-0285-000258/03.04.2025г.,без
обсъждане в мотивите на релевантните медицински доказателства.
Съдът кредитира показанията на полицейските свидетели като логични и взаимно
подкрепящи се относно факта на непоставен колан при проверката. По отношение на
здравословното състояние и наличието на медицинско освобождаване,съдът цени писмените
медицински доказателства,представени своевременно в административната фаза и
допълнени в съдебната фаза,както и свидетелските показания на Веселина Драгомирова
относно симптоматика на въззивника при поставяне на колан- задух, прилошаване.
По силата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП,водачите и пътниците са длъжни да използват
обезопасителни колани.
Обаче чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП установява изключение – освобождаване за лица,чието
физическо състояние не позволява използване на колан. Законът не предвижда специална
форма или регистър за удостоверяване, нито изрично изисква документът да се носи in situ
при проверката – въпросът е дали обективно към момента на управлението водачът попада в
изключението,като това може да се доказва с всички допустими доказателствени средства в
административната и съдебната фаза.
Съдебната практика приема, че:
Липсата на представен документ на място при проверката не е достатъчна да обоснове
вина,ако на по-късен етап се представят валидни медицински доказателства,удостоверяващи
противопоказност на колана към инкриминираната дата.Важният въпрос е наличието на
изключението,а не моментното носене на документ.
Когато представените медицински документи са с неотносимо съдържание,съмнителни или
сочат липса на противопоказание,НП следва да се потвърди /пример: Решение
№1660/02.09.2019г. на РС-Сливен по а.н.д.№2342/2019г.,където съдът, позовавайки се и на
практика на АдмС – Сливен, приема, че водачът не е доказал медицинско основание за
изключение/.
Обратно, когато медицинските данни убедително установяват риска за здравето при
ползване на колан, съдилищата отменят НП, тъй като липсва обективен състав на
нарушението.
По състава на нарушението (чл.137а,ал.1 от ЗДвП):
Безспорно е,че жалбоподателят е бил без поставен колан.Въпросът е дали към момента на
деянието той попада в изключението по чл.137а, ал.2,т.2 от ЗДвП. По делото са
представени:ЕР на ТЕЛК № 90389/12.03.2025г.–88% ТНР,издадено преди датата на
проверката (**.**.****г.). Протокол/удостоверение на медицинска комисия (ЛКК) – МБАЛ
К.,който удостоверява, че ползването на обезопасителен колан е противопоказно за
жалбоподателя,като в документа не е определен срок,което при липса на нормативно
изискване за срочност,не го прави невалиден,а го насочва към медицинската оценка на
конкретното състояние.
Медицински епикризи (кардиохирургична интервенция и последващо състояние) и Фиш за
спешна помощ,които кореспондират с твърдените кардиологични увреждания
(вкл.аневризма и глобална систолна дисфункция).
Тези доказателства са релевантни,достатъчно конкретни и предхождат/обхващат
инкриминираната дата.
Административно-наказващият орган не е оспорил медицинските констатации с насрещни
експертни данни,нито е назначена съдебномедицинска експертиза,която да ги опровергае.
2
При това положение в полза на жалбоподателя следва да се приложи стандартът„при
съмнение – в полза на нарушителя“, който е производен от принципите на чл.1 от ЗАНН и
общите начала на административно-наказателния процес.
Относно възражението,че при проверката въззивника не е носил документ:
ЗДвП не въвежда задължение водачът да носи и представи именно медицински документ за
освобождаване от колан. Нормата на чл.137а,ал.2,т.2 предвижда материално-правно
изключение,което може да се докаже впоследствие (вкл. в съдебната фаза).На място
органите по пътен контрол не са компетентни да оценят медицинския риск
дефинитивно.Съдебната практиката приема,че по-късно представен валиден медицински
документ може да изключи състава – когато документът потвърждава противопоказание за
поставяне на обезопасителен колан.
По мотивираността на процесното НП :
От НП не се установява никакво обсъждане на депозираните с възражението медицински
документи.Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила – липса на
мотиви относно ключов довод за несъставомерност. Дори и съдът да извършва пълен
контрол и да може да отстранява пропуски чрез собствена преценка, в случая и по същество
се установява,че е налице изключението на чл.137а,ал.2,т.2 ЗДвП.
Съдът счита,че представените ЕР на ТЕЛК и протокол на медицинска комисия(ЛКК),заедно
с останалата медицинска документация,убедително установяват,че към инкриминираната
дата за физическото състояние на жалбоподателя е било противопоказно ползването на
обезопасителен колан.Това води до липсата на обективните признаци на нарушението по
чл.137а,ал.1 от ЗДвП като НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени
процесното Наказателно постановление №25-0285-000258/03.04.2025г. на К.Д. Началник
РУ-К., при ОДМВР – Плевен,упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. като
неправилно и незаконосъобразно.
Да осъди ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ
адрес:гр.К.,ул.„***** *****"№** направените деловодни разноски от 500лв./петстотин лева/
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0285-000258/03.04.2025г. на
К.Д.,Началник РУ-К.,при ОДМВР–Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ
адрес:гр.К.,ул.„***** *****"№**направените деловодни разноски от 500лв. /петстотин лева/
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Плевен в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3