РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Перник, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-С.
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-С. Гражданско
дело № 20251720100754 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу П. К. С., в качеството й на наследник на Ф.Д.Г., за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 109,21 лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води
за периода от 24.03.2021 г. до 24.10.2022 г. и сумата от 103,81 лева, представляваща
стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от
24.10.2022 г. до 22.03.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************,
абонатен № *************, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
вземането и сумата от 8,17 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата
от 109,21 лева за периода от 12.06.2021 г. до 15.12.2022 г. и сумата от 8,90 лева,
представляваща законната лихва за забава върху главницата от 103,81 лева за периода от
09.01.2023 г. до 13.05.2024 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и
наследодателката на ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне
на ВиК услуги за имот находящ се в ********************, абонатен № *************.
Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия,
одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с
1
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и
откриването на партида. Ответната страна била задължено лице до размера на
наследствения си дял и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва, че партидата с № ************* е открита на името на нейната
майка, която е починала и действително се е намирала в облигационни отношения с
ищцовото дружество. Не оспорва, че след смъртта на Ф.Г. ответницата е придобила ½ ид
част от правото на собственост върху процесния имот, но сочи, че не е живяла в него и не се
намира в облигационни отношения с ищеца за доставка на вода. Оспорва доставката на
стоки и услуги през процесния период, които да отговарят на българския държавен стандарт.
Обосновава, че липсата на уведомяване от страна на ищеца за начислените задължения
изключва отговорността и за заплащане на претендираните суми. Релевира възражение за
погасяване по давност на вземанията. Счита, че представените фактури, справка и карнети
не установяват облигационната връзка, поради което ги оспорва. Претендира сторени
разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
“Водоснабдяване и канализация” ООД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д.К.С. и П. К. С. за
осъждане на всеки от тях да заплати сумата от 188,35 лева - главница за периода 22.11.2019г.
– 24.10.2022 г. и сумата 103,81 лева за периода 24.10.2022 г. -22.03.2024 г., както и всеки от
тях по 25,42 лв. – лихви за забава за периода 14.02.2020 г. – 15.12.2022 г. и по 8,88 лева лихва
за периода 09.01.2023 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.06.2024 г. до изплащане на
вземането. По повод на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02951 по описа
за 2024 г. на Пернишки районен съд. По отношение на длъжника Д.С. заповедта е влязла в
сила. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е депозирала възражение.
По реда на чл. 422 ГПК са предявени настоящите претенции, които са за част от
периода и съответно част от сумите, предмет на заповедта, което съдът намира за
допустимо.
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 198о ЗВ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
Със своя доклад по чл. 146 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че наследодателката на ответницата Ф.Д.Г. е починала и по
наследствено правоприемство ответницата е придобила ½ ид. част от правото на
собственост върху имот, находящ се ********************, за който е разкрит абонатен №
2
*************.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима
както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
Съдът формира извод, че ответницата е клиент на ВиК услуги за процесния
апартамент по силата на закона. Това нейно качеството произтича от притежаваното право
на собственост и не се обуславя от реалното ползване на имота. Ответницата би могла да
търси платеното от лицето, което реално ползва имота и би се обогатило за нейна сметка,
чрез спестяване на разходи.
Предвид изложеното, ответницата се явява страна по облигационно правоотношение
с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, които
отношения се регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за
възникване на облигационната връзка. Като потребител, ответницата има задължението да
заплаща на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите, като получаването на
фактура не е елемент от фактическия състав на възникване на вземането.
От заключението на кредитираната от настоящия състав съдебно-счетоводна
експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се установява, че за процесния
абонатен номер № ************* за периода от 24.03.2021 г. до 24.10.2022 г. са отчетени
общо 126 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, на база показания на
водомер, а за периода 24.10.22 г. – 22.03.24 г. 99 куб.м на база показания на водомер.
Стойността на отчетената питейна вода за процесния имот общо за периодите е 426,04 лв.,
или ½ от отчетената сума за периода 24.03.21 г. е 109, 21 лева , лихвата върху нея 8, 17 лева ,
а за периода 24.10.2022 г. – 22.03.24 г. 103,81 лева и лихва 8, 90 лева, като до момента на
проверката по това задължение няма погасявания.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
3
системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета,
заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията
на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите
условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните Ви К услуги да се
заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно и
сред които настоящият случай не попада. По делото е представена справка от електронен
карнет, видно от която потреблението регулярно е било отчитано на база показания на
водомер и сумата е начислена на база реални показания. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4/109. 2004 г. изискването за подписване на карнета за отчитане на общия и индивидуалните
водомери от потребителя не важи в случаите на отчитане по електронен път, каквото е било
отчитането в случая.
Предвид изложеното съдът, намира, че се доказа в процеса доставката на ВиК услуги
на претендирана стойност, като отговорността на ответницата за заплащането й следва да се
ангажира до размера на притежаваните от нея права- до ½ ид. част, до какъвто размер са
заявените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите
следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от
Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на
издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването й.
При тези данни при съобразяване на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, както и
заключението на ССЕ, съдът намира, че обезщетението за забава върху главницата за
периода на забавата – 12.06.2021 г. до 15.12.2022 г., възлиза на 8,17 лв., а за периода
09.01.2023 г. до 13.05.2024 г., възлиза на 8,90 лв., поради което акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва също следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, доколкото
предявените вземания в настоящия процес, част от тези за които е издадена заповедта по чл.
410 ГПК, не са покрити от тригодишния давностен срок, с оглед датата на настъпване на
падежа съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, респ. забавата, настъпваща на деня след съответните
падежи и момента на депозиране на подаване на заявлението - 04.06.2024 г.
По разноските:
4
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски. Разноските в исковото производство са както следва: за ДТ 87,50 лева, 480 лева –
адвокатско възнаграждение, 250 лева депозит на ССЧЕ или в общ размер 817,50 лв.
Разноските в заповедното производство, относими към претенциите към ответницата
са както следва: за ДТ 12,50 лева и 240 лева – адвокатско възнаграждение, или в общ размер
252,50 лв. Съдът съобрази, че ищецът е предявил искове само за част от сумите- предмет на
заповедта, поради което следва да му се присъдят пропорционално сторените за тях разноски
– в общ размер на 248, 75 лева. За непредявената част заповедта подлежи на обезсилване и
разноски не се дължат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че П. К. С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник,
ул. “Средец” № 11 сумата от 109,21 лева, представляваща стойността за доставена питейна
вода, отведени и пречистени канални води за периода от 24.03.2021 г. до 24.10.2022 г. и
сумата от 103,81 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води за периода от 24.10.2022 г. до 22.03.2024 г. до водоснабден имот,
находящ се в ********************, абонатен № *************, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното плащане на вземането, сумата от 8,17 лева, представляваща законната
лихва за забава върху главницата от 109,21 лева за периода от 12.06.2021 г. до 15.12.2022 г. и
сумата от 8,90 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 103,81
лева за периода от 09.01.2023 г. до 13.05.2024 г.
ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул.
“Средец” № 11 сумата в размер на 817,50 лева – разноски в исковото производство и 248,75
лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02951 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5
6