№ 546
гр. Варна, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20253100900292 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:01 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. Й., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Б. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано заедно от К.Ч. и
Б.В. – изпълнителни директори, редовно призован, представлява се от адв. Р.
Д., преупълномощена от адв. Н. В..
СЪДЪТ констатира, че адв. Н. В. не разполага с надлежно пълномощно
по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Б. П., редовно призована, явява се лично,
депозирала заключение извън срока по чл. 199 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. Б. Г., не е призован, не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Предоставям на съда.
Адв. Д.: Моля да ми предоставите възможност да депозирам
пълномощното, с което адв. В. е бил упълномощен да представлява ответника
в настоящото производство.
СЪДЪТ намира, че следва да даде ход на производството, като
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
УКАЗВА на ответното дружество в тридневен срок от днес да депозира
1
надлежно пълномощно, по силата на което ЗК „Лев Инс“ АД е упълномощилo
адв. Н. В. да представлява дружеството за настоящото производство.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че в случай, че не представи
посоченото доказателство, съдът ще отмени хода на делото и ще се наложи
процесуалните действия да бъдат преповторени.
Производството е по Общия исков ред като граждански спор.
СЪДЪТ на основание чл. 143 ГПК приканва ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба,
както и ответникът да вземе становище, и да посочи, и представи нови
доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата
молба.
Адв. Д.: Поддържам исковата молба и уточняващите такива.
Адв. Д.: Поддържаме подадения отговор.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат
становище по проекта за доклад, обективиран с Определение № 1298 от
12.09.2025 г.
Адв. Д.: Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по него.
Адв. Д.: Запознати сме с проектодоклада и нямаме възражения по него.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и направените в
днешно съдебно заседание уточнения, намира че следва да ОБЯВИ ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД, приложен към Определение №
1298 от 12.09.2025 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в
Определение № 1298 от 12.09.2025 г.
СЪДЪТ приканва страните да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на
медиатор в Центъра по медиация.
Адв. Д.: Опитахме да постигнем споразумение. Представихме писмено
искане до застрахователя и не бе постигат никакъв резултат. Поканата до
застрахователя е представена по делото. Ако имат предложение, ние сме
налице да го обсъдим.
2
Адв. Д.: Не мога да изразя становище.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 ГПК предоставя възможност на
страните по делото да изложат становището си във връзка с доклада по
делото, както и да предприемат съответни процесуални действия:
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 26585 от 18.09.2025 г. от
ищцата, с оглед уточнения относно обстоятелствата за разпит на свидетелите.
СЪДЪТ констатира, че препис от молба с вх. № 26585 от 18.09.2025 г. е
изпратена до ответното дружество, като същата е получена на 29.09.2025 г.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 27899 от 01.10.2025 г.
от ЗК „Лен Инс“ АД относно дадената им възможност за становище относно
постъпила молба с вх. № 26585 от 18.09.2025 г.
СЪДЪТ предоставя за запознаване становище с вх. № 27899 от
01.10.2025 г. от ЗК „Лен Инс“ АД на процесуалния представител на ищцата
адв. Б. Д..
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 28397 от 06.10.2025 г. от
ответното дружество, с която се представят доказателства за внесения депозит
за разпит на допуснатия им свидетел.
Адв. Д.: Поддържам направените с исковата молба доказателствени
искания за разпит на свидетели, като в днешно съдебно заседание водя само
двама свидетели.
Моля да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства.
По отношение на изразеното становище на ответната страна, с
уточненията, за какво ще бъдат разпитвани свидетелите заявявам, че съм
изпълнила изцяло указанията на съда, за очертаване на обстоятелствата
относно, които съм поискала разпит на свидетели, като считам, че не е
задължително предварително да бъдат посочени имената на свидетелите,
които ще бъдат водени, с оглед обстоятелството, че не е необходимо тяхното
призоваване.
Отказвам се от третия свидетел. Свидетелите се налага да пътуват много
отдалече и по тази причина няма да искам разпит на третия свидетел.
Адв. Д.: Поддържам исканията, които са направени в отговора. Вие сте
се произнесли. Внесен е депозита за разпит на свидетеля. Към момента нямам
3
други искания.
Адв. Д.: Във връзка с допуснатия до разпит свидетел Е. Б. Г., ще помоля
ответната страна да заяви обстоятелствата относно, които желае да бъде
разпитано лицето.
СЪДЪТ констатира, че свидетелят Е. Б. Г. е допуснат до разпит във
връзка с оспорването на търпените неимуществени вреди от страна ишцата.
Адв. Д.: Правя изявление, че въпросното лице Е. Б. Г. изобщо не познава
доверителката ми и никога не се е срещал с нея, така че фактически не е в
състояние да даде, каквито е да било показания по отношение на нея. В нито
един момент тези лица не са имали контакт.
СЪДЪТ предвид становищата на страните намира, че до събиране в
рамките на настоящото производство следва да бъдат допуснати процесуално
допустимите, относими към предмета на делото и необходими за изясняване
на фактическата обстановка доказателства.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно: Копие от Присъда №
10 от 05.06.2023 г. по НОХД № 169/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна;
Копие от Решение № 35 от 05.02.2024 г. по ВНОХД № 970/2023 г. по описа на
Апелативен съд – София; Копие от Решение № 366 от 25.06.2024 г. по КНОХД
№ 475/2024 г. по описа на Върховен Касационен съд на Република България;
Копие от Препис – извлечение от Акт за смърт № 0017 от 29.11.2021 г.; Копие
от Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № АУ000201ПР от
02.01.2025 г.; Копие от Удостоверение за раждане от 29.04.2011 г.; Излечение
от Гаранционен фонд; Копие от Застрахователна претенция; Копие от Обратна
разписка.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на водене /по искане на ищеца/
двама свидетели, за установяване на неимуществени вреди.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят Е. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *****,
за следващо съдебно заседание, за който е заплатен депозит.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 28460/06.10.2025 г. на
допуснатата съдебно – психологичната експертиза, като констатира, че
същото е депозирано извън границите на срока по чл. 199 ГПК.
4
Адв. Д.: Не правим възражение по изслушване на заключението. Да се
изслуша вещото лице.
Адв. Д.: Не правим възражение по изслушване на заключението. Да се
изслуша вещото лице.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
Д. Б. П., 62 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Д. П.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Считам, че вещото лице е
отговорило подробно на поставените въпроси. Моля, да бъде приета
експертизата.
На въпросите на адв. Д.:
В. л. П.: Не мога да кажа с каква честота и дали лично за себе си, чисто
физически ищцата е посещавала психолог. Какво имам предвид с това:
Разбрах, че колега психолог от Козлодуй се е ангажирал да помага,
сътрудничи, подпомага, както и да го приеме, относно бабата за реакциите,
които е имало детето след смъртта на родителите. Няма никакви документи в
делото. Тава са думи и твърдения на ищцата, и самата тя се е свързала с друга
колега психолог, която е предложила безвъзмездна помощ, доколкото разбрах
по интернет платформа. Но пак казвам, документи няма. Свързвала се е.
Разговаряли са, но документи няма.
То е един такъв период, в който те не могат да бъде отдиференцирани
нещата, защото те са тясно свързани. Загубата, която тя търпи. Същевременно
детето остава без родители и тя е единствения близък, най – близък, който на
практика се грижи. Така, че няма как да бъдат строго отдиферинцирани тези
събития.
Адв. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
5
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачите на допуснатата съдебно – психологична експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно –
психологичната експертиза към доказателствата по търговско дело №
292/2025г. на ОС – Варна.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебно – психологична експертиза, за сумата от 605.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
600.00 /шестстотин/ лева, за изготвяне на експертизата, което е в рамките на
първоначално определения депозит.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 600.00 /шестстотин/ лева /изд. РКО –
платими от Бюджета на Съда/.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетели
лицата А.М.П. и С.П., като вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: А.М.П., ЕГН:**********, българка,
български гражданин, неосъждана, предупреден за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.
– Ищцата Н. Й. е майка ми. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят П.: Спомням си кога настъпи ПТП, при което загинаха
сестра ми, нейният съпруг и пострада племенницата ми Х.. Това беше на
26.11.2021 година. Аз научих за случилото се някъде след работно време
6
между 17:00 – 18:00 часа. Тогава звъннаха приятели на сестра ми, да ми
съобщят за катастрофата и след като се поуспокоих, така да кажем, звъннах на
съпруга ми, който помолих да съобщи на майка ми, защото аз не бях в
състояние да и съобщя това.
́
Майка ми живее в общежития на фирата, в която работи и там колеги са
и давали успокоителни, защото тя е била в много шоково състояние от чутото
́
–ти
и разбраното. Ние още същия ден хванахме автобус, т.е. на 26 някъде около
20:00 часа. Веднага заминахме при племенницата ми в болницата. Мама също
хвана транспорт и тя дойде в Плевен. Посрещнахме я на гарата, може би
някъде да е било сутринта. Също така казахме на мама, че по съвет на
лекарите не трябва да изразява, кой знае, какви емоции пред детето, защото
това беше важно за нейното възстановяване – на Х., племенницата ми. Съща
така и предстоеше операция, за която детето трябваше да бъде спокойно,
́
доколкото е възможно. Цялото това нещо, мама си сдържаше, колкото може
повече емоциите в себе си. В болницата и даваха успокоителни, за да може да
́
се държи в ръце, но въпреки това, тя когато имаше възможност /аз самата
съм я виждала/, отиваше до тоалета в болницата и по някакъв начин си
изкарваше сълзите и всичко, каквото имаше в нея. Мама беше в болницата с
Х. около седмица и нещо. Тя беше през цялото време там. Със съпруга ми
искахме по някакъв начин, нейният фокус да го насочим към племенницата
ми, към внучката. Т.е. да се държи за нещо, така да кажем. С времето
разбрахме, че това не е било най – удачния вариант, защото тя хем трябва да
държи емоциите, не може да си изкара емоциите, че нейното дете вече го
няма, хем не може да каже нищо на внучката си, че нейните родители вече ги
няма. Просто всичко това тя е го е държала в себе си.
След като казахме на Х., какво се е случило, първоначално онемя и след
това се разстрои много силно. Тя си мислеше, че нейните родители са някъде в
друга болница, поне мама така и беше представила ситуацията, защото е
́
нормално с течение на времето Х. започна да задава въпроси: „Къде са мама и
тати?, Защо не са дошли да я посетят?, Какво прави баба тук?, Защо баба я
гледа?“. Майка ми се опитваше по всевъзможен начин, освен нищо да не и
́
казва, но и се налагаше и да лъже за нейната безопасност и здраве. Когато Х.,
да, тя много се разстрои и мама, тъй като не можеше да удържи нейните
емоции, просто излизаше от стаята, за да не вижда.
7
Имаше период, в който Х. проявяваше агресия към баба си. Освен, че
беше ядосана на всичко и всеки, но основно си изкарваше агресията върху
баба си. Била съм свидетел, когато и казва, че е „дърта свиня“. Това е именно,
́
заради случката, заради загубата. Може и по някакъв начин също така да е
оценявала, че баба и не и е казала веднага, че е криела от нея истината. Все
́́
пак тя е дете. Тя не разбира всичко. Може и би до някаква степен това всичко
е присъствало.
Майка ми не можеше да спи. Заедно с Х. не са спали по нощите, защото
и самата Х. не можеше да спи. Тя постоянно сънуваше родители си и ги
виждаше, техни отражения, сенки. Мама включително също, защото тя
постоянно се грижеше за нея, тя е обслужваше, защото на Х. едната и ръка не
́
беше подвижна. Тя е преобличаше, къпеше я. Аз също помагах в това, но
основно мама, защото аз не бях постоянно при тях. Тя я обслужваше изцяло.
Това сигурно продължи около два месеца и половина.
През това време мама не беше на работа. Нейният работодател влезе в
ситуация и предостави отпуск, за да може да се грижи за Х..
Х. не остана при мама, първо защото мама не беше в състояние да гледа
Х., предвид всичко, което се беше случило. Освен аз със съпруга ми, бяха и
други роднини, с които обсъдихме цялото това нещо, при кого да остане Х. и
бе взето решение да остане при нас – при мен и съпруга ми, ние като по –
млади да поемем грижата и възпитанието за нея.
До момента случката, майка ми постоянно поддържаше близки
отношения със сестра ми, с нейния съпруг, с Х.. Те постоянно се чуваха,
постоянно поддържаха контакт. Те постоянно ходиха при нея на гости във
Варна. По месец, месец и нещо отсядаха при нея. Също са ходили на почивка.
Заедно са ходили и в Поморие на почивка и на други места за обикаляли. При
всяка една възможност са вземали и майка ми със себе си. Празници
задължително. Всички бяха заедно. Коледа, Великден. Винаги са били заедно.
Майка ми и сестра ми бяха близки. Сестра ми си споделяше. Сестра ми
и помагаше. Подкрепяше я финансово. Впоследствие аз също се включих, но
́
всичко тръгна от сестра ми, тя като по – голяма. Постоянна беше подкрепа и
на мама. Те си бяха взаимна подкрепа.
Майка ми се е грижила за Х. като е била малка. Сестра ми беше още в
майчинство. След като излезе от майчинство, мама се включи в грижите да
8
гледа Х. в София. Някъде около осем месеца и помагаше. Тогава споделяха
́
едно домакинство.
Майка ми много тежко преживя погребението на сестра ми, защото
реално ние със съпруга ми, след като оставихме мама в болницата при Х.,
отидохме да уреждаме нещата за погребението. После, просто взехме мама,
буквално я дръпнахме от болницата и я закарахме на погребението. Това
впоследствие го осъзнах, какво е преживяла. Първо, че тя нищо не може да
каже на внучката си. Стои там. Трябва да е сдържана и изведнъж я вземаме и
отива на погребението, където трябва да погребе …. /свидетелката силно се
разстройва/, извинявайте.....
СЪДЪТ прекъсва съдебно заседание, тъй като свидетелката е силно
разстроена и не може да продължи с обясненията си.
След кратко прекъсване, СЪДЪТ продължава с разпита на
свидетелката П..
Свидетелят П.: Това, което исках да кажа, че все едно я бяхме взели
като някакъв товар, който от едното място я стоварваме едва ли на друго
място. На погребението тя не спря да плаче…. /свидетелката отново се
разстройва силно/. Тя беше много разстроена. Аз такава не я бях виждала. Тя
едвам …., тя просто …., тя не можеше…., тя прегърна гроба на сестра ми …..
Едвам се придвижваше. Едвам се държеше. И тогава и дадоха успокоителни от
́
другата страна на родата. Просто и бутнаха едно хапче в устата, за да …. и
́
така.
Спомням си кой присъстваше на погребението – аз, съпругът ми, от
другата срана, от срана на Пламен – неговата сестра, заедно със съпруга си,
неговите племеннички, майка му, съответно сестрата на майка му. Покрай
сивите ковчези си спомням основно бяхме наредени жени. Не си спомням
бащата на Пламен да е бил на погребението. Аз не знам, как изглежда този
човек.
Не съм чувала бащата на Пламен да се е виждал някога с майка ми.
Не бих казала, че майка ми се е възстановила. Тя в момента е много по –
тревожна. Аз и спестявам някакви неща, вече не мога така открито да и
́́
споделям. Примерно ако и споделя нещо за децата /защото Х. е при нас със
́
съпруга ми/, ако се разболее някое от децата, аз примерно и го спестявам
́
9
често, защото тя иначе почва много да се притеснява и да ми звъни, и това
цялото нещо и се е отразило, за да не загуби и нас по някакъв начин. Почва да
ме разпитва, какво пием, какво не пием, през какво време, как са и това е
примерно за децата.
Не се среща с хора мама. Тя основно си седи вкъщи. Вкъщи – на работа
и до магазина. Определено не е същия човек, който е била преди. Вижда се с
нас. Идва при нас на гости. На празници се събираме, но вече определено не е
такава, каквато е била преди. По – сдържана е, определено е много тревожна,
по – затворена. Даже не съм сигурна, кога последно се е шегувала.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят П.: Аз и сестра ми сме децата на майка ми. Майка ми няма
други деца.
Бяха близки с К.. Има снимки. Даже в профила на сестра ми във
Facebook има снимки.
Майка ми работи сега на пълен работен ден.
Посещавала е психолог. След като се случи катастрофата, Д., която беше
в Козлодуй, всички се обръщахме към нея за подкрепа в това нещо и след това
друга жена – психоложка потърси майка ми, сама прояви инициатива и знам,
че и тя е се включвала и е помагала. Казва се А.. Тя е от София. Но тя
определено пие успокоителни. И свекърва ми и докарва успокоителни от
́
Украйна. Тя и оттук си купува, но и оттам също.
През годините дори и да е имало спорове между майка ми и сестра ми,
двете, те са били някакви тривиални неща. Не е било нещо, с което с години да
не са се чували.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят П.: Нямам спомен, в който майка ми и сестра ми да не са
поддържали връзка. Постоянно се чуваха по телефона. Постоянно се чуваха.
Ако не по телефона, винаги са си писали или по Viber или по Messenger.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
10
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: С.П., 35 г., гражданин на Украйна,
неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК, след
което обеща да говори истината.
– Зет съм на ищцата Н. Й.. Желая са свидетелствам.
На въпросите на Съда:
Свидетелят П.: Н. Й. я познавам откакто се познавам със съпругата А.,
от 13 – 14 години. К. я познавах лично. Пламен също го познавах лично, както
и Х. Б. също, тя живее при нас.
Имам преки наблюдение какви са били отношенията между Н. Й. и
нейната дъщеря К.. Като по – голяма дъщеря, тя много по – често им идваше
на тях на гости. Ние по това време с жена ми бяхме на път, пътувахме между
градовете и много често по празниците, но и знам, че и извън тях са се в тях,
както са и идвали на гости във Варна, лятото особено. Доколкото знам това е.
Това се е случвало няколко пъти на годината.
Аз съобщих на Н.. Преживя го страшно. Аз бях и по – малък. Когато и аз
научих новината не знаех какво да направя, а жена ми А. ме помоли, аз да
съобщя, защото тя нямаше силите. Това беше един късен следобед. Не знаех
как да подходя. Набрах телефона. Питах я, къде е и тя каза, че е в тях, тука в
квартирата. Казах и да седне. Тя усети, че нещо не е наред. Казах и да седне и
́́
понеже не знаех, как да поднеса такава новина и казах в прав текст: „Така и
́
така, няма как да Ви го кажа по мек начин, но днес по – рано, около обед,
дъщеря Ви и Пламен са починали в ПТП, в автокатастрофа….“. Имаше едно
голямо поемане на дъх. Продължих: „… Х. беше с тях. Жива е! в болница в
Плевен! Пий едно питие! Стягай багажа! И тръгвай максимално бързо към
Плевен.“. държах по този начин да и го представя, защото помислих, че в
́
момента е по – добре да се опитам да фокусирам нея върху живите – нейната
внучка. Идеята беше, колкото може по – бързо да я докарам в Плевен, за да
може вече ние там да я подкрепим. Тя поседя. Почна да ридае. Това, което чух
по телефона. Стенеше: „Как може? Ама защо?“. Казах и: „Идвайте! Стягайте
́
си багажа! Х. има нужда от Вас.“. Това продължи няколко минути, след което
аз се уверих, че тя се е поуспокоила и затворих, и тръгнах да оправям багажа,
да вземам жена ми и ние да ходим натам. Общо взето, тя така научи от поне от
11
моя гледна точка.
Същата вечер, късно стигнахме там. Взехме Н. от гарата и отидохме
веднага в болницата. В болницата беше вече късно. Преди това се чухме с
медицинската сестра, защото лекарят го нямаше. Тя каза, че Х. е в много
отпаднало състояние. В смисъл будна е, но не може да заспи и е много
изтощена. С други думи да не прекарваме много време с нея, но ние държахме
поне да ни види. През цялото време, тя откакто пристигна на гарата, с жена
ми се държаха и се гушкаха отзад. Аз седнах отпред. Двете си поплакаха по
пътя. После като стигнахме и като влязохме в стаята, беше тъмно. Х. лежеше
вляво на системи. Общо взето гледката не беше приятна. Н. хрипаше през
цялото време, но се постегна, когато влезе, защото медицинската сестра я
помоли все пак да се държи, защото Х. още беше много прясна от
катастрофата, освен това беше и болна, причината да я карат и имаше още, те
не бяха наясно до каква степен е травмиран мозъкът, защото имаше
сътресение и затова трябваше да се държи по – спокойна, а не съответно да
изпада в ридания. И тя се държа доста тогава. Ние прекарахме общо около 5
мин. с Х., колкото да кажем „Здрасти“. Тя попита, какво се случва. Ние и
́
казахме, че имаше катастрофа, че тя е в болница и че родителите и са в
́
съседния корпус. Общо взето, не при нея, но са още живи. След това
излязохме.
Н. изглеждаше доста шокирана от цялата ситуация, малко вцепенена.
Помня, че и трепереха ръцете. Аз не съм от най – тактичните хора, но се
́
опитах някак си да я успокоя. Но честно казано, най – доброто, което можехме
да направим е да подишаме въздух и излязохме навън. Тя тогава вече започна
пак да изказва, какво се е случило, как. Малко вече почна да се опитва да
рационализира нещата, но не спираше да плаче. Така прекарахме първата
вечер. Не си спомням подробности след това.
Погребението беше няколко дена по – късно. Ние с жена ми оставихме
Н. в болницата, а ние отидохме да го организираме. На мен градът не ми беше
много познат. Повечето познати бяха на А., така че аз гледах да помагам, а С.
– жена ми да организира. Когато всичко беше готово, взехме Н. от болницата
и не помня дали е нощувала и след това отиде на погребение или директно я
взехме за погребението, но вече отидохме на самото погребение. Имаше около
50 човека. На гробищата беше много мрачен и сив ден. Помня Н. си беше с
12
нас през цялото време, с кърпичката в ръката. Притесняваше да не би
гробовете да са отворени, да се вижда. Казахме и, че не. Те са затворени,
́
защото няма нищо за гледане. Помня я беше до мен. Докато вися на ръката и
трепереше. Аз бях малко скован, защото не знаех, как да се държа. Жена ми
беше от другата ми страна. То си мина процесията. Двата гроба. Както бяхме в
кръг, минаха хората, хвърлиха цветята, взеха …
Н., когато за първи път може да се каже се запознах с нея тук във Варна,
когато почнах да излизам с дъщеря и С., тя беше доста мек човек.
́
Впоследствие научих от жена ми, че тя е преживяла доста трудности през
живота си, но като цяло ми се стори мек човек. Моите основни притеснения
тогава бяха дали ще съм ОК с нея като с тъща. Дали тъщата ще бъде хубава?
Като цяло не видях нищо лошо. Обаче, след като се случи това, тя много по –
често звъни на жена ми и си говорят. Като идва при нас е много по – плашлива
е сякаш. Притеснява се за супер много неща. Някои са дреболии за мен, а за
нея очевидно да не са. Непосредствено след като се случи това, още първите
месеци, когато се местихме в новото жилище, когато тя идваше при нас много
по – често с Х., забелязах, че изтърваше предмети, забравяше някакви неща,
нещо което преди не съм наблюдавал в нея. Това, което лично съм видял е, че
по някой път се притеснява за нещо дребно. Тревожна е.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят П.: След погребението Н. остана в болницата с Х.. Общо
взето, докато не дойде денят да я прибираме. Тогава решихме все пак да
кажем на Х., какво се случва наистина, защото до тогава всички поддържаме
тезата, че те са още живи. Аз бях нарочен да и кажа. Отново в прав текст.
́
Питах я какво си спомня. Н. беше там. Не съм я гледал в този момент, каква е.
Тя прекара времето с нея, основно в болницата. След това аз заминах за София
да търся квартира, където да приберем Х., защото ние вече бяхме взели това
решение. Н. остана с А. – съпругата ми може би за около месец в Козлодуй.
Основно жена ми ми докладваше, какво се е случвало, но разбрах, че
положението не беше много чудесно. Напротив. Даже разбрахме, че Х. трябва
да я изнесем може би възможно по – бързо от там, защото в тази квартира
всичко и напомняше за родителите и. Изпадаше в истерийки. Имахме
́́
истински притеснения тя да не си приключи живота сама. И това всичко се
стоварва върху Н., а впоследствие жена ми дойде при нас и тя остана с нея за
13
известно време, не помня колко точно, но седмица – две, може би три. Тя
после ми разказа какво е било. Това го наблюдавах по – скоро, когато
прибрахме Х.. Имаше някаква странна злоба в Х. по отношение към баба и.
́
Бих казал безпочвено. Но от друга Х. се държа доста сдържано с нас, а аз
знаех, че емоцията, която е в нея трябва да излезе. Аз даже и бях казал, да я
́
излива на мен, но аз бях сравнително чужд човек за нея и тя сигурно
предпочете да си отговори на баба си. Тогава присъствах лично на изблици на
ярост, на жестокост дари бих казал – основно вербално. Естествено и
́
правихме забележка на място, но от друга страна разбираме откъде идва. Не
знаехме какво да правим. На психолог е ходила многократно, Х. специално, за
да се опитаме някак си да контролираме това. А Н. тя го понасяше като
войник, но вечерта няколко пъти ми се е случвало, тя да остане с мен да си пие
чая в хола и тя ми споделя, че това вътрешно я убива, защото тя никога не е
виждала такова отношение от Х. към себе се преди това, а сега и смъртта на
Катя и това отношение от Х. просто и идва много.
́
Не бих казал, че Н. се е възстановила. Преминало е време, но тя все още
е една такава несигурна, все още е тревожна. Х. между другото се държи по –
добре вече с нея. Самата Н. е различен човек от това, което е била.
Идва по празниците, основно за зимните, за Коледа и Х. я пращаме
отделено през лятото, ако има желание. А по Коледа тя си идва при нас,
защото няма други роднини, при които да отиде.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят П.: С К. и нейното семейство бяхме заедно. Отношенията
бяха семейни, топли.
Не бих каза, че отношението на Х. към баба и е произлязъл от някакъв
́
спор между майка и и баба и. По – скоро това си бяха детски капризи и бабата
́́
в крайна сметка си глезеше единствената внучка, и малката Х. и се качваше на
́
главата, но чак такива конфликти не бих казал. Не съм и наблюдавал.
Освен жена ми и Катя Н. няма други деца.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
14
Адв. Д.: Към момента нямам други искания.
Адв. Д.: Нямам други искания.
СЪДЪТ за събиране на допуснатите доказателства намира, че следва да
отложи производството по делото за друга дата и час, като съгласува датата с
процесуалните представители на страните, в днешно съдебно заседание, с
оглед техните професионални ангажименти и за да се избегнат последващи
молби за отлагане, като предлага датата 15.12.2025 година.
Адв. Д.: Удобна ми е датата.
Адв. Д.: Удобна ми е датата.
СЪДЪТ констатира, че датата е удобна за страните, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново разглеждане
за 15.12.2025 година от 09:30 часа, за която дата и час, страните се считат за
редовно уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля Е. Б. Г..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
11:53часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15