Определение по дело №110/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 23.11.2018 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на двадесет и трети ноември

през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                    Евгения Стамова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                      гр. д.  №  110

по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

            Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

            Адв. Х.Х. в качеството си на процесуален представител  по пълномощие на М.И.Т. и И.П.Т. ***, съдебен адрес:***, кантора № 10, адвокат Х.Х. е подал молба, с която е поискал допълване на постановеното решение №  177 / 27.07.2018 г. на КнОС, постановено по гр. д. № 110/2018 г. по описа на същия съд в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – адвокатско възнаграждение..

            Ответната страна по молбата „***“ ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 19, ет.4, ап.14, чрез синдика М.Ш.изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Конкретни доводи  обуславящи недопустимост на искането не са изложении и не става ясно на какво е основано това становище на ответната по молбата страна. Изложении са доводи за неоснователност на искането, поради това, че в молбата не била посочена претендираната сума, както и от кого са направени разходите за адвокатско възнаграждение. Не били представени и доказателства, че разноските са направени. Възразява са срещу неизпращане на препис от отговора и приложенията към него на въззивното ТД, поради което се твърди, че същото не успяло да организира защитата си – възражение за прекомерност размера на адвокатското възнаграждение.Според разбирането на ответната по молбата страна е следвало да им бъде изпратен препис от отговора на въззивната жалба, като се аргументират с това, че разпоредбата на чл. 263, ал. 1 от ГПК изрично препраща иъм изискването на чл.261 от ГПК.

           Производството по гр. д. № 110/2018 г.. на КнОС е образувано по подадена от „***“ ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 19, ет.4, ап.14– ищец в първоинстанционното производство въззивна жалба против решение 09.11.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№845/2015 г. по описа на съда, с което като неоснователна е отхвърлена молба от 05.10.2017 г., депозирана от „***” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Хан Крум” № 2, представлявано от синдика М.Ш.за обезсилване на постановеното по делото решение от 15.07.2016г., на основание чл. 362, ал. 2 ГПК

 

 

.           Въззиваемите М.И.Т. и И.П.Т., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Х.Х. са  подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В отговора е направено искане за присъждане на разноски за въззивното производство. По отношение на тях е осъществено процесуално представителство от адв.Х.Х.,  който е надлежно упълномощен и от двамата.. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между М.И.Т. и И.П.Т. и адв.Х.Х., с който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, с изричното отбелязване, че сумата е платена в брой.  Към отговора са приложени -  горепосочените пълномощно и договор и списъка на направените разноски по чл. 80 от ГПК. Отговорът и приложенията се съдържат  към делото.

              В насроченото и проведено на 17.05.2018 г. /единствено о.с.з.,/ въззивното ТД е било надлежно представлявано от процесуален представител по пълномощие. Възражения по администриране на въззивната жалба, респективно по редовността на подадения от въззиваемите отговор, възражения  за прекомерност на адвокатско възнаграждение и други  от процесуалния представител на въззивната страна не са направени.

             С решение №  177 / 27.07.2018 г. на КнОС, постановено по гр. д. № 110/2018 г. по описа на същия съд решението на ДнРС, както и обжалваното с частна жалба определение от 12.12.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница  по същото гр.д.№ 845/2015 г.  са потвърдени.        

            Решението е връчено на адв. Х.Х. на 04.09.2018 г.., а молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 14.09.2018 г. по пощата.

            Предвид изложеното молбата  по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество се явява основателна.

             Доколкото двамата въззиваеми са защитавани от адвокат и са направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят  в пълен размер от *** лева сторените във въззивното производство разноски.

             Налице е  заявено в срок искане за разноски, по което съдът въобще не се е произнесъл. Касае се до  разноски  за съдебното производство и присъждането им е дължимо, тъй като е налице хипотезата  – допълване на съдебния акт в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разноските следва да се заплатят от въззивното ТД, предвид неоснователността на въззивната жалба и частната жалба, предвид  разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК  По делото са събрани доказателства установяващи реално извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение, т. е. до направени разноски. В представения по делото договор за правна защита и съдействие освен договорения размер на адвокатско възнаграждение от *** лева е посочено и, че тази сума е платена в брой.             

              Предвид това неоснователни са направените от насрещната страна възражения, че от представените доказателства не се установявало обстоятелството за реално заплатено адвокатско възнаграждение, не било посочено от кого е извършено плащането и др Очевидно становището на тази страна не е съобразено с разрешаването на този въпрос дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, независимо, че се позовава на  същото.Според т. 1 на цитираното тълкувателно решение Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От съдържанието на представения договор, както вече бе посочено е видно, че е изпълнено изискването и е вписан

                                                                      - 2 -

начина на плащане. Посоченият начин  - в брой не изисква представяне на други доказателства за извършено плащане и има характера на разписка.  Страна по договора са двамата въззиваеми, поради и което следва, че разноските са направени от тях общо и по равно/ , предвид и което сумата от *** лева им се дължи общо на двамата.

            Неоснователни са и възраженията на въззивника за това, че не му е било известно, че към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, поради това, че препис от отговора не му бил връчен, така както изисквала разпоредбата на чл. 262 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл. 263, ал. 1 от ГПК.

            Следва изрично да се посочи, че в дайстващия към момента ГПК липсва  разпоредба визираща процесуално задължение  за съда  за изпращан, респективно връчване на препис от отговора на въззивната жалба на насрещната страна, т.е. на въззивника. Предвид и това при администриране на въззивната жалба от първоинстанционния съд действия по връчване на отговора не са извършвани.Конкретно разпоредбата на чл. 261 от ГПК визира само това какви по вид и брой са приложенията,  които се прилагат към жалбата, а предвид и препращането към отговора. Освен всичко изложено до момента на подаване на молбата по чл. 248 от ГПК  въззивникът не е правил възражения в тази насока – за невръчени преписи. Нещо повече същият като надлежна страна участваща в производството по делото  има възможност да се запознае със съдържанието на всички приложени към делото материали., след като е наясно да съществуването им. В случая редовно са били връчени преписи от съдебните актове, съдържащи данни за това, че от въззиваемите е подаден отговор  / определението от 16.04.2018 г. и решението на въззивния съд/, а и въззивното ТД е било представлявано от процесуален представител по пълномощие в о.с. з. проведено по делото.

            Решението следва да се допълни в частта  за разноските дължими на въззиваемите като се присъди сумата от общо *** лева направени във въззивното производство разноски.                     

            Воден от горното, КнОС

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

            ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК решение 177 / 27.07.2018 г. на КнОС, постановено по гр. д. № 110/2018 г. по описа на същия съд в частта за разноските, като:

            ОСЪЖДА ***“ ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 19, ет.4, ап.14 да заплати на М.И.Т. и И.П.Т. ***, съдебен адрес:***, кантора № 10, адвокат Х.Х. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от *** лева представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство. 

            Определението подлежи на обжалване с ч. ж.. пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: