Решение по дело №2125/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Н.Р.Ц. против Решение № 1225/08.08.2023 г. по АНД № 198/2023 г. на РС-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0442-000989/06.12.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Н.Р.Ц. на осн.чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.37 ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че въззивният съд е постановил акта си при несъобразяване на събраните доказателства, както и при липса на мотиви за това по каква причина не са кредитирани гласните доказателства. Иска от съда да отмени решението и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация - Началник Сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, в писмен отговор на касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Поддържа, че решението на въззивния съд е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства, правилно е установена фактическата обстановка след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №1225/08.08.2023 г. по АНД № 198/2023 г. на РС-Варна е потвърдено НП № 22-0442-000989/06.12.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Н.Р.Ц. на осн.чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.37 ал.2 от ЗДвП.

Съдът е приел за установено, че на 08.09.2022г. около 19.00ч. Ц. управлявал л.а. „Рено Клио“ с рег. № **** в -----, обл. Варна по -----в посока от ----- към -----. По същото време и в същото направление зад автомобила се движел мотоциклет „Кавазаки“, без регистрация, управляван от Т.В.Т.. Приближавайки дом № 10 на -----Т. предприел маневра изпреварване отляво на автомобила на Ц.. По същото време, Ц. не пропуснал мотоциклетиста и предприел маневра завой наляво, за да влезе в дом І 10, където било местоживеенето му. Последвал е удар между предната част на мотоциклета и лявата странична част на автомобила. След настъпване на удара, Ц. завършил маневрата и спрял на тротоара пред дома си. Изпратеният на място екип на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна установил местоположението на превозните средства, щетите по тях и ги описали в съставения протокол за ПТП. При така установените факти бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения – издадено е в преклузивния 6-месечен срок, съобразено е с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Посочени са нарушените правни норми, наказанията са индивидуализирани. Фактическата обстановка е правилно установена и правилно е приложен материалния закон. Съдът е приел, че е установено мястото на настъпване на удара – на пътното платно, а не както твърди св. Ц.-съпруга на жалбоподателя, частично на платното. Не е възприето и твърдението, че е допуснато нарушение на правилата за движение от страна на другия участник в произшествието. Съгласно нормата на чл. 37 ал. 2 от ЗДвП - Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Както правилно е приел РС, дори да е налице нарушение на правилата на движение от другия участник, това няма отношение към факта на извършеното нарушение от страна на Ц. на посочената правна норма от ЗДвП.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

По наведените в касационната жалба твърдения съдът намира, че същите са неоснователни. Показанията на свидетелите са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Изводът на съда е формиран въз основа на установеното, като и са изложени подробни мотиви за това защо е прието, че мястото на удара е на пътното платно и маневрата на Ц. не е била завършена, а точно обратното – извършена е в нарушение на задължението му като водач на МПС по чл. 37 ал. 2 от ЗДвП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице релевираните в жалбата касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1225/08.08.2023 г. по АНД № 198/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Н.Р.Ц., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: