О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 27.12.2018г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Д.
Разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 739/18г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на“М.Е.
„АД,ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, ИЗ“О.“ ,ул.“….“ № ..против определение на РС-Костинброд
от 12.11.2018г. за прекратяване на гр.д. № 205/2018г. на същия съд.Релевират се оплаквания за нарушение на материално-правни и
процесуално-правни норми.
Ответницата Ю.С.Г. оспорва жалбата.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира жалбата процесуално допустима и
частично основателна.
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба вх.№ 956/08.03.2018г.,с която е предявен положителен
установителен иск за сумата 10 000 лв. по запис
на заповед от 15.10.2015г., и сумата 200 лв. разноски по заповедното
производство,образувано по заявление за издаване на запховед
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 527/2017г. на КРС.С молба вх.№ 1420/05.04.2018г. ищецът
изменя петитума като иска осъждането на ответницата
да плати процесните
суми.Ищецът твърди,че ответницата е поръчителка и в това си качество е
подписала записа на заповед „гарантирам като поръчител изплащането на този
запис на заповед“.По този начин дала съгласие във формата на чл.484,ал.1 от ТЗ
и поела менителничното поръчителство.Поради
самостоятелността на авала разпоредбите на
чл.146,ал.3 ЗЗД,чл.147 и чл.148 ЗЗД не намирали приложение в случая.В
заповедното производство СОС приел,че заявлението по чл.417 ГПК следва да бъде
отхвърлено спрямо ответницата поради изтичане на преклузивния
шестмесечен срок от падежа на задължението към момента на подаване на
заявлението.Оттук произтичал правния интерес на ищеца да предяви осъдителен иск
за вземането си срещу поръчителката.
За да прекрати производството,
районният съд е приел,че с определение№ 729 от 02.10.2017г. по ч.гр.д. №
559/2017г. СОС се е произнесъл по жалба против разпореждане № 443/28.06.2017г.
по гр.д. № 443/17г. на КРС за
прекратяване на производството по отношение на Ю.Г. като е потвърдил
разпореждането .Този акт според районният съд решавал със сила на пресъдено нещо спора между същите страни и на същото
основание като отричал притезанието на ищеца срещу
ответницата.Този извод е неправилен.Определението е съдебен акт от процедурно
естество,който няма за правна последица сила на пресъдено
нещо .Въпросът за преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е по съществото на спора.С изменението на петитума
ищецът е предявил осъдителен иск за вземането си, който е процесуално
допустим.Недопустимо е производството само в частта относно разноските по
заповедното производство и в тази част атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.По отношение на иска за сумата 10 000лв. производството следва
да бъде продължено.
Водим от горното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
12.11.2018г. по гр.д. № 205/2018г. на КРС В ЧАСТТА му,с което
производството е прекратено по отношение на осъдителен иск с цена 10 000
лв.,предявен от „М.Е.“ АД против Ю.С.Г. и
ВРЪЩА делото на районния съд с указание за продължаване на
производството с оглед решаване на спора по същество.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
12.11.2018г. по гр.д. №205/2018г. на КРС в частта му, с която е прекратено
производството относно иска за сумата 200 лв., произхождаща от съдебни разноски
по заповедно производство по гр.д. №527/2017г.на КРС.
Определението може да бъде обжалвано
в потвърдителната му част пред ВКС на Република
България в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател:
Членове:1.
2.