Предявен е иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД. Ищците – Митко Иванов Спасов, Деница Димчова Страхинова, Добрин Димитров Сайменов, Румен Василев Харизанов, Веселин Руменов Харизанов и Иванка Милушева Ружекова, твърдят, че по силата на заповед № 515 от 01.09.1992г. на кмета на Община – Харманли за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и с влязло в сила решение по гр.д.№ 146/1993 г. на ХОС и за част от тях – по наследство, били признати за собственици общо на 61.672% от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Харманли с площ от 7 782 кв.м., заедно с построените в него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200 кв.м., склад за нерафинирано масло под №2 с площ 127 кв.м., склад за рафинирани масла 80 кв.м., първи етаж от сградата за производство на тахан – 150 кв.м., сграда за втора рафинация на три етажа със ЗП от около 72 кв.м. и складова постройка, а по сега действащия план – дворно място цялото с площ от 7 782 кв.м., представляващо североизточната част от УПИ І – Ф Зл. Тракия, при посочени граници. На 29.07.1998г. сключили с ответното дружество договор за наем на гореописания недвижим имот със срок на действие 5 години, считано от август 1998г. С едностранно предизвестие, отправено до тях, ответникът прекратил договора, считано от 01.08.2003г., но не опразнил имота, а продължил да го ползва въпреки тяхното противопоставяне. С нотариална покана, връчена на 26.08.2003г., поканили ответното дружество в едноседмичен срок от получаване на поканата да им предаде владението на имота, както и до опразването му да им заплаща обезщетение за ползването му в размер на левовата равностойност на 100 евро дневно, считано от деня на прекратяването – 01.08.2003г. От този момент и до деня на завеждане на иска, ответникът отказвал да стори това, като задържал и ползвал неправомерно техния имот и не заплащал никакво обезщетение за ползването му. С решение, постановено по гр.д.№ 635/2004г. на ОС – Хасково, ответникът бил осъден да им заплати сумата от 14 723 лева обезщетение за ползване на имота им за периода от 01.08.2003г. до 08.04.2004г., което до този момент не било влязло в законна сила. С решение влязло в законна сила, постановено по гр.д.№ 175/2005г. на ОС – Хасково, ответникът бил осъден да им заплати сумата от 44 372 лева обезщетение за ползване на имота им за периода от 09.04.2004г. до 29.12.2005г. Тъй като ответното дружество продължавало да ползва техния имот и отказвал и към настоящия момент да им заплаща обезщетение за ползването му, молят съда да осъди „Златна Тракия” АД да им заплати сумата от 25 200 лева, представляваща част от дължимото им обезщетение за ползване на гореописания имот, за времето от 16.01.2007г. до момента на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху присъдените суми до окончателното им изплащане, както и да им заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание, на основание чл.116, ал.1 от ГПК /отм./, е допуснато изменение на предявения иск, като същият е увеличен от 25 200 лева на 77 026,20 лева, или със сумата от 51 826,20 лева. Ответникът – „Златна Тракия” АД гр.Кърджали, е депозирал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който твърди, че процесният имот е съсобствен, и ответникът го ползвал като такъв до приключване на делбата му по доброволен или съдебен ред. Имали устна уговорка да ползват имота без да дължат наем или обезщетение да това ползване. В съдебно заседание не се представлява, не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от решение от 26.11.2004г., постановено по гр.д.№ 635/ 2004г. по описа на Хасковския окръжен съд, влязло в закона сила, ответникът „Златна Тракия” АД е осъден да заплати на ищците по настоящото дело, на основание иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД, сумата в размер на 14 723 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ дворно място от 7 782 кв.м. – част от УПИ І, кв.26 по плана на гр.Харманли, с обща площ от 22 400 кв.м., ведно с построените в него сгради – фабрична сграда, склад за нерафинирани масла, склад за рафинирани масла, първи етаж от сграда за производство на тахан, сграда втора рафинерия и складова постройка, за времето от 01.08.2003г. до 08.04.2004г., съобразно притежаваните части от съсобствеността по отношение на описания имот, предмет на прекратено наемно правоотношение, в общ размер на 61.672 %, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото е прието като доказателство и заверено копие от изпълнителен лист от 03.07.2006 г., издаден на основание влязло в законна сила решение от 12.05.2006г. по гр.д.№ 175/2005 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което ответникът „Златна Тракия” АД е осъден да заплати на ищците по настоящото дело, сумата в размер на 44 372 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – дворно място с площ от 7 782 кв.м. – част от УПИ І, кв.11а по плана на гр.Харманли, ведно с построените в него сгради – фабрична сграда, склад за нерафинирани масла, склад за рафинирани масла, първи етаж от сграда за производство на тахан, сграда втора рафинерия на три етажа и складова постройка, за времето от 09.04.2004г. до 28.12.2005г., съобразно притежаваните части от съсобствеността по отношение на описания имот, предмет на прекратено наемно правоотношение, в общ рÓзмер на 61.672 %, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2005г. до окончателното изплащане на сумата. Приложени са и влезли в сила Решения №75/07.05.2008г. по гр.д.№18/2007г. по описа на КОС; Заповед №515/01.09.1992г. на община Харманли, с която се нарежда да се отпише от актовата книга при община Харманли като държавна собственост недвижимият имот, описан в акт 138 от 20.10.1951г., собственост на наследниците на Сидер Добрев Василев и синове /съгл. акт за одържавяване/ и се възстановява правото на собственост върху недвижимия имот на наследниците на Сидер Добрев Василев и синове, състоящ се от дворно място – 7 782 кв.м., фабрична сграда, складове и други сгради; Договор за наем от 29.07.1998г., сключен между страните по делото за процесния недвижим имот; предизвестие от изпълнителния директор на ответното дружество до ищците за прекратяване на договора, считано от 01.08.2003г.; нотариална покана до ответното дружество за предаване на владението на имота; клетвена декларация, удостоверения за наследници; изпълнителни листове. По делото е разпитан като свидетел Никола Василев Ружеков, който установява, че процесния имот се държи от „Златна Тракия” АД, фабриката си работела. Ответното дружество искало да закупи имота, но собствениците не се съгласили. От портиера разбрал, че г-н Желязков е един от директорите на „Златна Тракия”АД, и така преценил, че имота се ползва от същото дружество. Назначена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло. От същото се установява, че размерът на обезщетението за ползване на процесните имоти за периода 16.01.2007г. до 28.07.2008г. на база средните наемни пазарни цени е 124 897,20лв., а за частта на ищците от 61,672% е 77 026,20лв. Вещото лице е уточнило, че средната стойност на наема за 1 ден от периода е 240,28лв. В съдебно заседание вещото лице посочва също, че ключовете за сградите в имота, които не се ползват се държат от ответното дружество; използвала се само фабричната сграда за производство и в момента работела само тя. При тези доказателства съдът намира предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за основателен. Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В тази връзка, от горецитираните доказателства се установява, че между страните по делото е съществувал договор за наем на процесният имот, който е бил прекратен. Установява се също, че след прекратяването на договора за наем ответното дружество е продължило да ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателите, поради което и с влезли в законна сила решения ответното дружество е било осъждано да им заплати обезщетение за ползването на имота, като последното решение е за периода 30.12.2005г. до 15.01.2007г., съобразно притежаваните части от съсобствеността по отношение на имота, предмет на прекратения договор за наем, в общ размер на 61.672%. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява също така, че и понастоящем ответникът продължава да ползва недвижимия имот, въпреки противопоставянето на ищците. При така установеното, следва ответното дружество да заплати на ищците обезщетение за ползването на имота, изчислено на база средна наемна пазарна цена, за претендирания период – от 16.01.2007г. до 28.07.2008г. /датата на завеждане на иска/, съобразно притежаваните части от съсобствеността на имота, които са в общ размер на 61.672 %. По отношение на размера на дължимото обезщетение, по делото е назначена съдебна експертиза, съгласно която размерът на обезщетението за ползване на процесния недвижим имот на база средна наемна пазарна цена за претендирания период е 77 026,20, за която сума следва да се осъди ответното дружество да я заплати на ищците, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2008г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото и с оглед претенцията на ищците за разноски, следва ответното дружество да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски в размер на 3 273,10 лева, от които 3 073,10 лева държавна такса, и 200 лева – възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА„Златна Тракия” АД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул.”Алеко Константинов” бл.10, вх.Б, ет.1, ап.2, вписано в търговския регистър с решение № 307 от 19.04.2005г. по фирмено дело № 186/2005г. на Кърджалийския окръжен съд, да заплати на Митко Иванов Спасов с адрес в гр. Пловдив, бул.”Дунав” 194, ет.1, ап.2, с ЕГН **********, Деница Димчова Страхинова с адрес в гр.София, ул.”Любен Каравелов” 19, с ЕГН **********, Добрин Димитров Сайменов с адрес в гр.София, ул.”Любен Каравелов” 24, с ЕГН **********, Румен Василев Харизанов с адрес в гр.София, ул.”Ами Буе” № 8, с ЕГН **********, Веселин Руменов Харизанов с адрес в гр.София, ул.”Ами Буе” № 8, с ЕГН ********** и Иванка Милушева Ружекова с адрес в гр.София, ул.”Мъглен” 12, с ЕГН **********, сумата в размер на 77 026,20 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – дворно място с площ от 7 782 кв.м., представляващо североизточната част от УПИ І – Ф Зл.Тракия, при граници на частта: от север – ж.п. линия „София – Свиленград”, дере, от запад – западната стена на фабричната сграда за производство на тахан и фабрична сграда № 1, от юг – УПИ І – Ф Зл.Тракия, имот 2 – стоп.дейност и имот 3 – СПТУ, а при граници на цялото УПИ І – Ф Зл.Тракия – бул.”България”, ул.”Капитан Петко Войвода” , ж.п.линия „София – Свиленград”, имот 3 – СПТУ, имот 2 – стоп.дейност и УПИ ХV– Ф Зл.Тракия, находящи се в кв.11а по плана на гр.Харманли, ведно с построените в него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200 кв.м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв.м., склад за рафинирани масла 80 кв.м., първи етаж от сградата за производство на тахан – 150 кв.м., сграда за втора рафинация на три етажа със ЗП от около 72 кв.м. и складова постройка, за времето от 16.01.2007г. до 28.07.2008г., съобразно притежаваните части от съсобствеността по отношение на описания имот, предмет на прекратено наемно правоотношение, в общ размер на 61.672%, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 3 273,10 лева. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |