№ 4454
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110156038 по описа за 2024 година
Е. А. А. е предявил срещу „** ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 383,90 лева – главница по Договор за целево финансиране № 48553110130 от
24.04.2010 г. и сумата от 5,26 лева – обезщетение за забава за периода 15.08.2011 г. –
15.11.2011 г., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. №
7563/2011 г. на **, въз основа на който били образувани изп. д. № ** на ЧСИ Д.В. изп. д. №
20219240414841 на ЧСИ Г.К.и изп. д. № 20239240415198 на ЧСИ Г.К.
Ищецът твърди, че срещу него било образувани изп. д. № ** на ЧСИ Д.В. изп. д. №
20219240414841 на ЧСИ Г.К.и изп. д. № 20239240415198 на ЧСИ Г.К. въз основа на
Изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 7563/2011 г. на **. Излага, че през 2015 г.
вземането на „**“ ЕАД било цедирано на ищеца. Излага, че първото изпълнително дело е
образувано 7 години след издаване на изпълнителния лист, като по изп. дела не са
предприети изпълнителни действия, поради което и вземанията по изпълнителния лист са се
погасили по давност, като в случая приложима е 3-годишната погасителна давност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че въз основа
на Изпълнителния лист от 15.06.2012 г. е образувано изп. д. № 2555/2012 г. на ЧСИ **, след
което е образувано изп. д. № ** на ЧСИ Д.В. преобразувано под № 20219240414841 на ЧСИ
Г.К. преобразувано под № 20239240415198 на ЧСИ Г.К. Сочи, че по посочените изп. дела
кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на вземането си. Излага, че
през периода 2011 г. – 26.06.2015 г. давност не е текла в съответствие с ТР № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че нова погасителна давност започва
да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
1
действие и погасителна давност по повод процесните задължения не е настъпила.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
2
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 7563/2011 г. на **, с който
Е. А. А. е осъден да заплати на „**“ ЕАД сумата 383,90 лева – главница по Договор за
целево финансиране № 48553110130 от 24.04.2010 г. и сумата от 5,26 лева – обезщетение за
забава за периода 15.08.2011 г. – 15.11.2011 г.
Въз основа на него на 15.11.2023 г. е образувано изп. д. № 20239240415198 на ЧСИ Г.К.
С молбата за образуване на делото взискателят е поискал налагане на запор на банкови
сметки на длъжника. С разпореждане от 16.02.2024 г. е присъединен взискател по изп. дело
и са наложени запори.
Твърди се, че въз основа на същия изпълнителен лист били образувани изп. д. №
2555/2012 г. на ЧСИ ** (унищожено към настоящия момент), изп. д. № ** на ЧСИ Д.В.
преобразувано под № 20219240414841 на ЧСИ Г.К. преобразувано под № 20239240415198
на ЧСИ Г.К.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 2555/2012 г. на ЧСИ ** давността относно вземането не е текла. Но
доколкото това изп. дело е унищожено, по делото няма данни дали и какви изпълнителни
действия са извършвани по това изп. дело, дали и кога същото е перемирано/прекратено.
Съдът приема, че изпълнителни действия е могло да бъдат извършвани след образуване на
изп. д. № ** на ЧСИ Д.В. през 2019 г. Поради това до образуването му съдът счита, че
следва да приеме, че са изтекли повече от 5 години и давността за вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 15.06.2012 г., е изтекла. Приложимата в случая е именно 5-годишната
давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи от договор за целево финансиране,
които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. В тежест на ответника бе да установи фактите, свързани със спиране или
прекъсване на погасителната давност на вземанията, предмет на делото, което същият не
стори, предвид липсата на доказателства за извършвани изпълнителни действия по
образувани изпълнителни дела през периода 2012 г. – 2019 г.
Следователно не се установява вземанията, предмет на издадения на 15.06.2012 г.
изпълнителен лист, да не са се погасили по давност, поради което и предявените
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и следва да
3
бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е претендира 50 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК,
че Е. А. А., ЕГН **********, не дължи на „** ЕООД, ЕИК ** сумата 383,90 лева – главница
по Договор за целево финансиране № 48553110130 от 24.04.2010 г. и сумата от 5,26 лева –
обезщетение за забава за периода 15.08.2011 г. – 15.11.2011 г., за които е издаден
Изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 7563/2011 г. на Районен съд – Перник и въз
основа на който били образувани изп. д. № ** на ЧСИ Д.В. изп. д. № 20219240414841 на
ЧСИ Г.К.и изп. д. № 20239240415198 на ЧСИ ** като погасени по давност.
ОСЪЖДА „** ЕООД, ЕИК ** да заплати на Е. А. А., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 650 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4