Р Е Ш Е Н И Е
№476 18.12.2020г. Стара Загора
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На десети ноември.2020г.
в открито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното
от съдия Драгнева административно дело №439 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с члл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на
М.К.А., П.Т.Т., И.В.Д. и М.И.К., представлявани от редовно упълномощен адвокат,
против Заповед №19-12-176/05.09.2018г. на Главния архитект на Община Стара
Загора, с която на основание чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ / съгласие на собствениците
и носители на ограничени вещни права върху имотите – предмет на самия план/ е
одобрен проект за изменение на Плана за регулация, одобрен със Заповед №1099 от
15.06.1998г. в частта му за УПИ VІІ 1859
/ частна общинска собственост/, кв.6 и улица с осови точки
725в-о.т.725г-о.т.-725ж, гр. Стара Загора. Проекта предвижда да отпадне УПИ VІІ
1859 в кв. 6 с предназначение за жилищно строителство и площта му да се
присъедини към улица с о.т.725в-о.т.725г-725ж, като се предвижда уширение на
същата с осови точки 725з-725и-725й-725к, така както е показано по кафявите
черти и надписи на проекта за изменение на ПУП – план за регулация, неразделна
част от настоящата заповед / графичната част, на стр.8 по делото/ или УПИ VІІ
1859 се предвижда за уширение на съществуваща улица, което ще има осови точки,
както следва о.т.725з-о.т. 725и-о.т.725й-о.т.725к.
Жалбоподателите притежават ограничени вещни права върху самостоятелни
обекти в сграда – документи за собственост на стр- 76
до 85 по делото, построена в УПИ ІІІ-1854,1855 кв.6 по плана на град Стара
Загора, който урегулиран поземлен имот има лице към улицата -тупик/ както е показано на графичната част стр.115 и 116 по
делото/ с осови точки 725а-725ж-725б-725в-725г, по силата на Заповед №1099/15.06.1998г.,
за изменение на застроителния и регулационен план на кв.6 по плана на град
Стара Загора, с цел образуване на парцели ІІ, ІІІ,ІV,V,VІ,VІІ и Х за поземлени
имоти 1854 и 1855 / стр. 115 и 116 по делото/ и предвиждането на тупик с осови точки 725а-725г. Видно от цветното копие на
ПУП-ПРЗ на кв.6, на стр.61 по делото, през
2004г е одобрено частично изменение на ПРЗ от 1998г с цел образуване на УПИ
ІІІ-1854,1855 от парцели ІІІ-1854 и
ІV-1854. С оспорената заповед улицата-тупик, към
която парцел ІІІ-1854, а след 2004г УПИ ІІІ-1854,1855 в кв.6 има лице от 1998г,
се разширява като УПИ VІІ-1859 – частна общинска собственост, граничещ с УПИ
ІІІ 1854,1855 се превръща в негово разширение, както е показано на графичната
част към одобрения проект за изменение на плана за регулация.
Производството е започнало по Заявление
№10-33-133/31.05.2018г за разрешаване изменение на подробен устройствен план,
подадено от Община Стара Загора да Главния архитект, компетентен съгласно
Заповед № 10-00-241/15.02.2017г на Кмета на общината за делегиране правомощията
по чл. 135 ал.3 от ЗУТ. Със Заявлението е поискано да бъде разрешено
изработването на проект за изменение на плана за регулация относно УПИ VІІ-1859
в кв.6 и улица с от.725в-725г-725ж / Парчевич/ като отпада УПИ VІІ 1859 и се
разширява с неговата площ улицата с посочените осови точки. Към заявлението е приложена
скица-предложение за изменение на ПУП-ПР на УПИ VІІ 1859 и улицата с от
725в-725-г-725ж, от заявителя Община Стара Загора, съгласно изискването на
чл.135 ал.2 от ЗУТ, когато искането е за изменение на ПУП към заявлението да се
прилага скица с предложение за изменението му. Изискването е аналогично, но
различно по съдържание от установеното по чл.124а ал.7 от ЗУТ за придружаване
на проекта за изработване на нов последващ или на първи ПУП от задание със
съдържанието по чл.125 от същия закон, което подлежи на съгласуване при
условията на чл.125 ал.6 от закона. Възложител
на проекта за изменение на плана за регулация е Община Стара Загора в
качеството й на собственик на УПИ VІІ-1859 в кв. 6, съгласно АКТ
№0627305.05.2007г, вписан на 06.06.2007г в Служба по вписванията. С Решение
№1728/28.06.2018г Общинския съвет е дал съгласие да се възложи изработване на
проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен със Заповед №1099/15.06.1998г на Кмета
на община Стара Загора в частта му за УПИ VІІ-1859 в кв.6 и улица с осови точки
725в-725г-725ж, като с проекта за изменение се предвижда да отпадне УПИ
VІІ-1859 кв. 6 и площта му да се присъедини към улица с осови точки
725в-725г.725ж. За изпълнение на взетото решение Кмета на общината е
упълномощен да изпълни всички последващи нормативни действия. С решението е дадено съгласие по смисъла на
чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, тъй като общината по силата на закона е собственик на
улиците от общинската пътна мрежа, каквито са и второстепенните обслужващи в
рамките на населеното място, а на УПИ VІІ-1859 в кв.6 по силата на цитирания и
приложен Акт за частна общинска собственост. С възложеното на Кмета на общината
задължение и упълномощаване да извърши всички действия по изменение на ПУП-ПР
от 1998г в посочената му част и с цел отпадане на УПИ VІІ-1859 и присъединяването му към улицата с осови
точки 725в-725г-725ж е потвърдено
изрично и извършеното от него на 31.05.2018г. действие по подаване на заявление
с искане за изменение по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗУТ. Със Заповед
№19-13-86/13.07.2018г Главния архитект на Община Стара Загора, компетентен по
силата на делегираните правомощия по чл.135 ал.3 от ЗУТ, разрешава изработване
на проект за изменение на ПУП-План за регулация на град Стара Загора в частта
му за УПИ VІІ-1859 в кв.6 и улица с осови точки 725в-725г-725ж, одобрен със
Заповед №1099/15.06.1998г на Кмета на община Стара Загора, в който се предвижда
да отпадне УПИ VІІ-1859 и площта му да се присъедини към улицата с осови точки
725в-725г-725ж, както е показано на представената скица-предложение и
техническо задание. Заповедта за допускане изменението на ПУП-ПР в посочената
му част, одобрен със Заповед №1099/15.06.98г на Кмета на община Стара Загора е
публикувана във вестник „Старозагорски новини“ на 18.07.2018г по реда на
чл.124б ал.2 вр. с чл.136 ал.1 от ЗУТ.
Заповедта на Главния архитект по чл.135 ал.3 от ЗУТ няма данни да е съобщена на
заинтересовани лица по реда на АПК, чрез личното й връчване. На 02.08.2018г е
подадено от възложителя Община Стара Загора, Заявление №10-33-196 /стр.10/ за
съгласуване и одобряване на ПУП-изменение на ПР на град Стара Загора в частта
му за кв.6 относно УПИ VІІ-1859 и улица с осови точки 725в-725г-725ж, с
приложен Проект изменение на УП-ПР в посочената му част, което е разгледано от
ЕСУТ при Община Стара Загора на 29.08.2018г, съгласно представеното заверено
копие на Протокол №35 – извлечение на Решение по т.3.5 за приемане на проекта
за изменение на Плана за регулация за УПИ VІІ 1850 кв. 6 по плана на града. На
05.09.2018г Главния архитект на община Стара Загора издава оспорената Заповед
№19-12-176/05.09.2018г за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР, която е
съобщена на същата дата на представителя по закон на възложителя – Кмета на
община Стара Загора. На 19.09.2018г е съставен и Акт за констатиране липсата на
постъпили жалби срещу заповедта и за удостоверяване на датата на влизането й в
сила.
Съгласно Определение №12270/06.10.2020г, постановено по частно
адм.д.№8796/20г по описа на ВАС на РБ, жалбоподателите имат правен интерес да
обжалват заповед за изменение предназначението на УПИ VІІ-1859, с което имат
обща граница по силата на специалната норма на чл.134 ал.2 от ЗУТ, която
изключва общото правила за правен интерес по чл.147 от АПК и въпросите дали
промяната засяга техните ограничени вещни права на собственост, начина по който
ги засяга и валидността на засягането, съобразно законовите изисквания, следва
да се прецени със съдебен акт по същество.
С
жалбата се твърди, че сезирането на съда е по повод обжалване на Заповед за
изменение на ПУП-ПЗ касателно друг съседен имот – УПИ VІ1858 в кв.6 по плана на
града, който се явява благоприятно засегнат от предвиденото с оспорената по
настоящото съдебно производство изменение на ПУП-ПР като с него му се
осигуряват необходимите места за паркиране и се изменяват
параметрите на застрояване. Считат, че обуславящо значение за предвидените с
ПУП-ПЗ правила за застрояване на този УПИ VІ 1858 в кв.6, има точно оспореното
изменение на ПУП-ПР, с което УПИ VІІ 1859 отпада и се присъединява към улицата,
като я разширява с места за паркиране. Твърди се, че оспорената заповед не е
мотивирана като в преписката липсват фактически основания, които са наложили
промяната на плана за регулация и конкретно необходимостта от отпадане на УПИ
VІІ 1859 в кв.6 по плана на града. Единственото посочено правно основание по
чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ не задоволява изискването за излагане на правни мотиви
към административния акт. Липсват причините, които са наложили имот частна
общинска собственост да стане част от улица-тупик.
Заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ е издадена без становище на Главния архитект,
както изисква чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ, което нарушение е съществено, но също
така не са имали възможност да се защитят срещу разрешаване на изменението на
ПУП-ПР поради не уведомяването им като заинтересовани лица по реда на АПК.
Оспорената заповед също не им е съобщена и те са узнали за нея по повод
осъществяване на защита срещу друга заповед за изменение на ПУП-ПЗ за друг
съседен имот УПИ VІ -1858. Провеждането на производството, допуснатите
съществени процесуални нарушения, както и съдържанието на оспорената заповед
сочат на извод, че изменението на ПУП-ПР с превръщане на УПИ VІІ 1859 в
разширение на улицата-тупик е изцяло в частен
интерес, не и в обществен. Изменението на ПУП-ПР не е съгласувано с
Министерство на културата, въпреки че разработката обхваща част от архитектурен
резерват „Августа Траяна-Верея“. Нарушена е забраната
за последващо урегулиране на поземлени имоти, освен при наличие на основания, предпоставящи съществуването на правно установените и
лимитативно посочените в чл.134 от ЗУТ случаи, в които може да се извърши
изменение на влезли в сила подробни устройствени планове. Няма доказателства за
факти, които да се отнесат към съответните лимитирани от закона хипотези.
Претендират се разноските по делото, съгласно представен списък.
Ответника Главния архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си
представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
От
заинтересованите страни – собственици на УПИ VІ 1858 в кв.6, процесуален
представител се явява за Т.В.В., който в писмени бележки иска от съда да приеме
жалбата за неоснователна. Единственото допуснато нарушение е след приключване
на производството, тъй като оспорената заповед не е съобщена на
заинтересованите по смисъла на чл.131 от ЗУТ лица – жалбоподателите, но
съгласно константната съдебна практика това не ограничава правото им на защита.
Аргументът, че ПУП-ИПР не е съгласуван с Министерство на културата не намира
опора в закона, тъй като отпада предвиденото в УПИ VІІ-1859 застрояване и
имотът се превръща в улица, поради което и по силата на чл.84 от ЗКН оспорения
план не попада в кръга на актовете, които подлежат на задължително съгласуване
по реда на ЗКН. Относно липсата на правни мотиви за издаване на оспорената
заповед се твърди, че жалбата не се основава на конкретни материално правни
изисквания на ЗУТ, на които административния акт не съответства. Оплакванията са свързани с изследване на
въпроса за целесъобразността на исканото от възложителя изменение, което не
подлежи на съдебен контрол. Въпреки това с приетото по делото заключение,
изготвено от назначеното да изпълни допусната СТЕ експертиза, се установява, че
начинът на фактическо ползване на УПИ VІІ-1859 към настоящия момент е зона за
платено паркиране. Този УПИ е включен в границите на „Зелена зона“ със Заповед
№10-0001416 от 02.07.2014г на Кмета на община Стара Загора. Следователно
административния акт е законосъобразно издаден и в съответствие с целта на ЗУТ.
С него се удовлетворява необходимостта от паркиране в централна градска част в
рамките на имот, който е частна общинска собственост. В откритото съдебно
заседание по същество е поискано
отхвърляне на жалбата с присъждане на разноските, съгласно представен до
приключване на съдебните прения списък.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна, поради липса на
допуснато неблагоприятно засягане на правата на притежателите на ограничени
вещни права върху УПИ, което е съседно на процесното с променено
предназначение, както и поради липса на допуснати нарушения на материалния
закон, които да обуславят самостоятелно и извън посочената липса на засягане,
съществуване на правото на заинтересованите лица на отмяна на унищожаем административен акт. Заповед №
19-12-176/05.09.2018г на Главния архитект на община Стара Загора не страда от
релевираните от жалбоподателите пороци, чието съществуване да обуславя правото
им да искат нейната отмяна като недействителен фактически състав, който не
следва да породи целените от административния орган правни резултати,
независимо дали засягат правната им сфера или не.
Първото
оплакване касае липса на становище на Главния архитект на общината, съгласно
изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ относимо към процедурата по издаване на
Заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР от Кмета на
общината. В случая Заповед
№19-13-86/13.08.2018г за разрешаване изработване на проект за изменение на
УП-ПР на град Стара Загора в частта му за УПИ VІІ-1859 кв.6 и улица с посочени
осови точки е с правно основание чл.135 ал.3 от ЗУТ, но е издадена от Главния
архитект на общината въз основа на надлежно делегирани правомощия за
упражняване на тази компетентност на Кмета, извършено с негова заповед №
10-00-241/15.02.2017г / стр.52 по делото/. Следователно становището на Главния
архитект се съдържа в издадената от него заповед по чл.135 ал.3 от ЗУТ. Той не
може да делегира правата си на друг орган, който няма компетентността да даде
експертно становище, а го изразява едновременно с упражняване на делегираната
му компетентност по чл.135 ал.3 от ЗУТ. В случая съществено е дали липсва
експертното становище на Главния архитект и такава по делото не се установява.
Процесуалните нарушения са абсолютни, с уговорката че в настоящия случай не
липсва становище на Главния архитект, имащо съгласувателно
значение, когато имат способността да доведат до друг правен резултат. След
като тъкмо органа, притежаващ необходимата експертност е компетентен по
делегация и да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, то няма
основание да се приеме, че становище по чл.135 ал. 4 т.1 от ЗУТ липсва.
Становището се изисква като съгласувателна процедура, когато заповедта по
чл.135 ал.3 от ЗУТ се издава от органите, посочени в чл. 135 ал.1 от същия
закон, в частност Кмета на общината. Следва да се каже, че по аргумент от
чл.135 ал.4 т.2 от ЗУТ, кмета на общината дава становище, когато заповедта по
ал.3 от същата разпоредба се издава от Областния управител. Следователно
становището има съгласувателна функция, не ограничена непременно и изключително
до експертните знания на Главния архитект. След като тъкмо той е издал
заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, да се изисква непременно отделно негово
становище, с което той да обоснове решението си да допусне изработване на
проект за изменение на ПУП-ПР е лишено от правен смисъл.
Следващото оплакване е, че правото на участие в производството по
изменение на ПУП-ПР е нарушено до степен на отричане, тъй като Заповед
№19-13-86/13.07.2018г на Главния архитект на община Стара Загора не е съобщена лично на всички заинтересовани лица
по чл.131 от ЗУТ, които имат право да обжалват крайната заповед за изменението.
До влизане в сила на чл.135 ал.7 от ЗУТ – 01.01.2019г, заповедите по чл.135
ал.3 и ал.5 от ЗУТ е следвало да се съобщават по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ вр. с §4 ал.2 изречение първо от ДР на ЗУТ, чрез отправяне на писмено
съобщение. Няма доказателство да е отправено писмено съобщение – вместо
това е следван реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ в ред, действала ДВ бр.13 от 2017г, който е по-неблагоприятен и не е
относим към заповедите по чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ. Целта на съобщаването на
заповедта, с която се допуска изработването на проект за изменение на влязъл в
сила ПУП-ПР на останалите лица по чл.131 от ЗУТ, които не са заявители, е да се осигури защита срещу предвиденото в
чл.135 ал.6 от ЗУТ спиране прилагането на действащия план. В настоящия случай
действащия план за регулация по отношение имота на жалбоподателите, върху който
имат ограничено вещно право преобразувано в право на собственост върху
самостоятелни обекти в сградата, е
приложен. Правото им да защитят упражняването му в притежавания обем и
съдържание не е отречено, а в случая е заявено, чрез обжалване на крайния акт
за одобряване на изменението на ПУП-ПР. Съдът следи за провеждане на
задължителните фази на производството, в което се разглежда искане за издаване
на административен акт, тъй като пропускането им засяга законосъобразността на
преценката на административния орган за съществуване и законосъобразното
упражняване на правото да се измени действащия ПУП. Законосъобразността на
изменението тоест на административния акт по същество на заявеното за
упражняване право включва и въпроса за правната допустимост на изменението, по
която се произнася компетентния орган със заповедта по чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ. Ето защо в одобряването на изменението на ПУП не е поставено в зависимост
от условието заповедите по чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ за разрешаване
изработването на изменение на ПУП-ПР да са влезли в сила преди това. В случая,
макар и с не лично съобщение, или до управителите на етажната собственост, е
извършено разгласяване по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ в ред ДВ бр.13 от 2017г в
местен вестник на заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ и е посочено, че проекта е на
разположение в сградата на общината. Съобщаването на процедираното
изменение по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ е гаранция за правото на възражения
против проект в по-ниска степен на сигурност за неговото упражняване, спрямо
установената в чл.128 ал.2 от ЗУТ гаранция, чрез връчване на писмено съобщение,
но това отклонение няма способността да разреши по друг начин съществуването на
заявеното за упражняване право на изменение на ПУП, защото то възниква и се
упражнява въз основа на норми от рестриктивен закон, чието прилагане не зависи
от волята на заинтересованите страни. В тази връзка следва да се отговори на
възражението, че урегулираните имоти не подлежат на последващо урегулирани, но
това не е забрана, а правило, от което законодателя допуска отклонение в
хипотезите на чл.134 от ЗУТ, сред която и съгласието по чл.134 ал.2 т.6 от
същия закон – материално правно основание за допустимост на изменението, чието
съществуване не зависи от желанието на онези, които по силата на чл.131 от ЗУТ
имат право да обжалват като притежаващи права върху съседни имоти. Всички
аргументи против законосъобразното изменение могат да се изложат и са наведени
при обжалването му пред съд, а видно от жалбата тя цели защита срещу друг ПУП –
ПЗ, който не засяга процесния. Защитата срещу него не се постига по този ред,
освен ако изменението на ПУП-ПР не се отнася за урегулирания имот, който е
предмет на изменение на ПУП-ПЗ. В този смисъл е и определението на ВС на РБ, с
което е отречена преюдициалността на настоящото
съдебно производство спрямо онова, посочено в жалбата, по повод на което е
подадена.
Следващото
оплакване, че проекта за изменение не е съгласуван по правилата на чл. 125 ал.6
от ЗУТ в ред. ДВ бр. 13 от 2017г. е неотносимо. Разпоредбата визира изрично
заданието по чл.125 ал.1 от ЗУТ, което се изготвя и одобрява с разрешението по
чл.124 и чл.124а от ЗУТ – процедурата и изискването са относими към
първоначално изработване на ПУП, не и към неговото изменение по аргумент от
изискването на чл.135 от ЗУТ за представяне не на задание, а на скица-проект за изменението.
Следователно оплакването е не относимо към настоящия случай.
Оплакването, че улицата с осови точки
725в-725г -725ж към която се присъединява УПИ VІІ-1859 в кв.6 не е нанесена в
КК също е неоснователно. Изменението се допуска не въз основа на задание, което
съдържа и опорен план по информация включително от АГКК, а въз основа на
скица-предложение за изменение тоест въз основа на влезлия в сила ПУП-ПР, който
се изменя – той е основата, върху която се процедира. Осова
точка 725ж попада и се отнася до улица Парчевич, която е нанесена в КК видно от
Справка за поземлен имот 68850.516.9911 / УПИ VІІ-1859/. Това се удостоверява и
от КР на стр. 214 по делото.
Следващото оплакване, че имотът на жалбоподателите не бил вярно отразен
в графичната част към оспорената заповед също не води до извод за нейната унищожаемост,
защото първо той не е разделен отново на два отделни урегулирани поземлени
имота – не е неин предмет, за да се обсъжда дали следва да е посочена в
графичната част отпадналата имотна и регулационна граница между парцели
ІІІ1854 и парцел ІV -1855. Скицата-предложение
има за предмет улица „Парчевич“ и УПИ VІІ-1859 в кв.6, същия е предмета на
оспорената заповед, включително и на графичната й част.
Последното оплакване, че не е достатъчно основанието по чл.134 ал.2 т.6
от ЗУТ не е основателно. След като законът допуска по взаимно съгласие на
собствениците на урегулирания поземлен имот да се промени действащия спрямо
него регулационен план, то това е материално основание за възникване на правото
им да иска и да получат изменение, което трябва да бъде и в съответствие с
другите изисквания на закона, сред които не е посочената в жалбата забрана за
последващо урегулиране. Тъкмо тя се преодолява с предвидената възможност на
заинтересованите лица да се съгласят с нея – носителите на права върху имота,
предмет на изменението. Съгласието не следва да има основание, то не е сделка,
за да се търси има ли интерес от изменението или не. Законът не поставя други
условие към него.
Правния
интерес да сезират съда с искане за защита е осигурен на притежателите на вещни
права върху съседни имоти, когато урегулирания поземлен имот – предмет на
изменението на плана променя своето предназначение. Материалния –
съществуването на право на отмяна, зависи от това дали предназначението засяга
техните вещни права в отклонение от закона. Такова засягане не се установява по
делото. Урегулирания имот на жалбоподателите има граница към улицата, чието
разширение се осъществява, чрез изменение предназначението на общинския УПИ
VІІ-1859 в кв.6 и отпадането му като самостоятелен обект на вещни права, която
не се променя. А точно за отпадането му като самостоятелен обект на вещни права
и промяна на предназначението му се изисква съгласието единствено на неговия
собственик, доколкото няма субекти с ограничени вещни права върху същия урегулиран
поземлен имот. Това изменение не противоречи на Общия устройствен план. Касае
са за разширение на второстепенна улица с цел да бъдат осигурени места за
обществено паркиране, каквото е фактическото ползване на УПИ VІІ-1859 и към
настоящия момент. Това, че изменението на предназначението на този имот ще
създаде по-благоприятни условия за застрояване на УПИ VІ 1858 в кв.6 не може да
бъде основание за съществуване правото на отмяна, заявено за упражняване от
жалбоподателите. Целта на търсената съдебна защита срещу тази по-благоприятна
възможност не може да бъде осигурена, чрез правото по чл.131 от ЗУТ. То
охранява вещните права срещу засягането им от промяната на предназначението, а
такова засягане изобщо липсва. Предвижданията за техния имот не се променят, не
се ограничават, не се засягат от оспореното изменение. То засяга имот, който е
частна общинска собственост, а именно УПИ VІІ-1859 в кв.6 по плана на град
Стара Загора. Установява се от графичната част на оспорената заповед, че не се
отнемат никакви части и не се променят регулационните предвиждания за УПИ
ІІІ-1854,1855 в кв.6, поради което и лицата по чл.131 ал.1 от ЗУТ, сред които и
жалбоподателите, не разполагат с право на неговата отмяна. Правата на
жалбоподателите остават такива, каквито са били към момента на придобиването
им, тъй като регулационните предвиждания за техния имот не се засягат от
предвиденото разширение на улица-тупк, към която имат
лице още от 1998г. Този факт те и не оспорват. Основават съществуването на
правото да искат отмяна на одобреното частично изменение на плана за регулация
с довода, че разширението на улицата-тупик е
предпоставка за одобряване изменението на ПУП-ПЗ за УПИ VІ-1858 кв.6 със
Заповед № 19-12-69/19.03.2019г. на Главния архитект на община Стара
Загора, с който имот имат обща граница от запад. Собствениците и носителите на
ограничени вещни права върху съседните имоти имат право на отмяна на
конкретното регулационно предвиждане, ако то засяга пряко и непосредствено техните
права като ги ограничава незаконосъобразно. Жалбоподателите дължат разноски на
лицата, за които административния акт е благоприятен, както и на
административния орган. Община Стара Загора и Главния архитект са
представлявани от един юрисконсулт, поради което неговото възнаграждение следва
да се присъди в полза на Община Стара Загора.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.А.,
П.Т.Т., И.В.Д. и М.И.К. против Заповед №19-12-176/05.09.2018г на Главния
архитект на община Стара Загора.
ОСЪЖДА М.К.А. ЕГН **********,
П.Т.Т. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН ********** и М.И.К. ЕГН ********** да заплатят
на Т.В.В. ЕГН ********** сумата от 800лв / осемстотин/, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА М.К.А. ЕГН **********,
П.Т.Т. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН ********** и М.И.К. ЕГН ********** *** Загора сумата
от 200 лв /двеста/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: