М О Т И В И
Към
Присъда № 26 от 09.11.2018 г. по НОХД № 500/2018 г.
по
описа на Сливенски окръжен съд
Срещу подс. А.В.А. е повдигнато и поддържано в съдебно заседание
обвинение за престъпления по чл. 155, ал.3, вр. ал.1 от НК; по чл.159а, ал.2,
т.6, предл.1, вр. ал.1, предл.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 253, ал.4, вр.
ал.1, предл.1 и 2, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и по трите обвинения, признава
изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което делото се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
От направените самопризнания и събраните в хода на досъдебно производство
доказателства, се установява следното от фактическа страна:
Подс.
А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, осъждан - реабилитиран, работи.
Подс.А.В.А. със споразумение № 2/22.02.2012 г. на Военен съд -
Сливен, в сила от същата дата е бил осъждан за престъпление по чл.159б ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.6 предл.1 и 3 вр. ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години. Деянието, за което
е бил осъден подс.А. е било извършено от него като професионален войник в
периода от м.февруари до м.декември 2010 г.
След осъждането
си подс.А. е бил уволнен от българската армия. През м.юни 2016 г. е сключил
граждански брак с И.А. и заедно с нея се грижат за сина на подс.А. от друга
жена - А. А. на 1 година и 11 месеца. Поради тежкото заболяване на сина си -
спинална мускулна атрофия и необходимостта от лечение, от 05.01.2018 г. подс.А.
заедно със съпругата си живеят непостоянно в РИталия.
Подс.А. имал нужда от парични средства и най-лесния начин да набави
такива и предвид опита, който вече имал, след като е бил реабилитиран по право
решил да продължи да се занимава със сводничество към проституция. Той знаел,
че през периода 2008-2011 г. свид.В. е работила като проститутка в Германия и
Белгия, но по собствено желание се отказала, дори създала семейство, но нещата
не се получили. Решил да се свърже с нея, за да я убеди да започне отново да
проституира, като той получава доходите от нейната дейност. За тази цел подс.А.
през м.март 2017 г. чрез приложения за изпращане на съобщения месинджър и
фейсбук на мобилния си телефон, осъществил връзка със свид.В.. Двамата се
познавали от деца, тъй като били от ***********. Свид.В. била разведена от
м.октомври 2016 г. След развода тя се преместила да живее на квартира в гр.Свиленград,
като работела в казино. В началото на м.януари 2017 г. тя заминала за Германия.
Подс.А. й споделил, че е дошъл в Германия да
работи, тъй като има нужда от много финансови средства за лечение на болното му
дете, което можело да се проведе само в Италия, където имало специализирана
клиника за лечение на заболяването му. В последващо съобщение я уведомил, че се
налага да напусне работа и се прибере в България, тъй като спешно трябва да
заминат за Италия, където съпругата му И.А. е уредила всичко за провеждането на
лечението. Свид.В. познавала И.А., знаела че е омъжена за подс.А., тъй като и
тя била от *******. Две седмици след последния разговор, в началото на м.април подс.А.
отново се свързал със свид.В. и се оплакал от съпругата си, че постоянно го
обиждала и му вдигала скандали, като му казала, че не й бил нужен, целта й била
да закара детето до Италия, да си събира багажа и да си тръгва. След 2- 3 дни
отново й се обадил, видимо бил ядосан, не можел да живее с жена си и се
прибирал в България. След като се прибрал, всеки ден подс.А. и свид.В.
започнали да се чуват по телефона. Подс.А. постоянно говорел, че е готов на
всичко, желаел да си намери постоянна работа в Германия и да не се връщал
повече в България. Свид.В. му повярвала, макар да знаела, че подс.А. е осъждан
за трафик на проститутки през 2012 г. от Сливенския военен съд, за което е била
разпитвана като свидетел по наказателното дело. Предложила да му съдейства да
си намери работа в Германия. Един ден през м.април 2017 г. подс.А. пристигнал в
квартирата на свид.В. в гр.Рьотлинген с лек автомобил, управляван от майката на
негов приятел, която живеела в Швейцария. Свид.В. го приела в квартирата си.
Свид.В. работела в хранителен магазин в съседния гр.Енинген. Два-три дни след
като подс.А. пристигнал, свид.В. започнала да му търси работа.
В един от разговорите му споделила, че иска да
има мъж до себе си и да има дете. Подс.А., за да мотивира свид.В. да започне
отново да работи като проститутка й обещал, че ще живее с нея, ще се ожени за
нея и ще имат дете. Обяснявал й е, че всичко това ще се случи, след като имат
собствено жилище, но с честен труд няма как да изкарат достатъчно пари.
Разговорите в тази насока продължили, като подс.А. продължил с обещанията си,
че ще сключи брак с нея и ще живее с нея, като отбелязвал, че ако продължава да
се надява на нейната работа няма да може да създаде семейство и да има дете.
Давал й за пример негов приятел от *******, който живеел в гр.Олтен, Швейцария,
занимавал се с проституция и негово момиче изкарвало много пари от тази
дейност. Убеждавал я, че единствения начин да постигнат това, което желае свид.В.
е тя да започне да работи това, което е работила преди години, а именно като
проститутка. По този начин подс.А. успял да склони свид.В. да започне работа
като проститутка и тя през м.април 2017 г. започнала да проституира в гр.Рьотлинген,
ФРГ. Със спечелените от проституция пари, закупили на името на подс.А. лек
автомобил марка “Фолксваген Голф" с немска регистрация и свид.В. заплатила
с разсрочено плащане задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
След закупуването му, на неустановена дата през м.май или юни 2017 г., двамата
отпътували с автомобила от гр.Рьотлинген за гр.Олтен, Швейцария. Преди да
потеглят, по интернет свид.В. направила резервация на хотел, намиращ се на *******.
След настаняването на следващия ден се регистрирала като проститутка и
започнала работа на улица "Хеслих щрасе". Тази регистрация й дала
възможност законно да работи до 90 дни, като след изтичането на този срок били
необходими издаването на други документи и заплащането на такси, осигуровки и
други. В гр.Олтен свид.В. работила 4 дни, след което продължила да работи в
градовете Цюрих и Люцерн. През нощта преспивали в хотела в гр.Олтен, а през
деня пътували до тези два града, за да работи като проститутка. Докато свид.В.
работела, подс.А. обикалял заведенията, където я изчаквал, за да се приберат в
хотела. Средно на ден изкарвала по 750-800 швейцарски франка. Не са водили
предварителни разговори как да разпределят спечелените от свид.В. пари. Всяка
вечер, когато се прибирали в хотела, свид.В. му предавала всички спечелени
пари.
Подс.А. броял парите и ги прибирал за себе си.
Поради това, че била сама, изпитвала страх от агресивното му поведение, което
проявявал в състояние на силно раздразнение свид.В. не смеела да укрива пари за
себе си. Чрез системата за бързи разплащания „Мъниграм" на 20.06., 27.06.
и 07.06.2017 г. свид.В. изпратила на брат му - св.С. А. съответно сумите 260
евро, 1 300 евро и 1500 евро или общо 3 060 евро/в левова равностойност 5
984.83 лв./.
В началото на м.юли двамата се завърнали в
гр.Рьотлинген, Германия и отседнали в същата квартира. Свид.В. продължила на
плаща наема. След една седмица подс.А. й предложил да заминат за гр.Хамбург,
Германия, където да продължи да работи като проститутка. Когато пристигнали с
лекия автомобил „Фолксваген Голф" се настанили в хотел, които се намирал в
близост до публичния дом, в който работела свид.В.. В този публичен дом
работила около 20 дни. Средно на ден изкарвала по 300-400 евро. Всички
спечелени пари предавала на подс.А..
В края на м.юли подс.А. решил заедно със свид.В.
да се приберат в България. От Хамбург отишли до квартирата в гр.Рьотлинген да
си вземат багажа и с лекия автомобил "Фолксваген Голф“ се прибрали в *******.
На следващия ден наели под наем квартира в *******. Съпругата на подс.А. узнала
за техните отношения, за местонахождението на квартирата им. Няколкократно по
Фейсбук и при посещение в квартирата правила скандали, като отправяла заплахи,
обидни думи към свид.В.. Свид.В. била изненадана от пасивното поведение на подс.А.
и че той не предприема действия в нейна защита. На 22.08.2017 г. за осем дни
свид.В. заминала за Германия, за да плати гражданската отговорност на закупения
лек автомобил "Фолксваген Голф 4" и наема на квартирата. Подс.А. останал
в квартирата в гр.Сливен. На 29.08.2017 г., чрез системата за бързи разплащания
„Мъни грам", свид.В. му изпратила сумата от 500 евро /в левова
равностойност 977.91 лв./ и на 31.08.2017 г. се прибрала в България. Двамата
имали предварителна уговорка, че след завръщането на свид.В. от Германия, за да
избегнат скандалите със съпругата на подс.А., ще заживеят заедно в старата й
квартира в гр.Свиленград. Независимо от тази уговорка, подс.А. започнал
интензивно да търси в ******* дворно място за закупуване, като идеята за това
била двамата със свид.В. да си постоят там дом. Намерил такова в центъра на
селото с площ 400 кв.м. На 07.09.2017 г. пред нотариус К.Т. с район на действие
PC гр.Сливен
била изповядана сделката, в която като купувач в нот.акт била вписана свид.В..
Тя заплатила на продавача с нейни средства цената на закупения имот - сумата от
2 100 лв. Подс.А. не бил доволен, че имотът е бил само на името на свид.В. и
желаел и той да бъде вписан като купувач. Свид.В. се съгласила имота да бъде
вписан на името на подс.А., но само в случай, че се разведе със съпругата си.
Независимо от поставеното от свид.В. условие, подс.А. настоявал да се търси
начин да бъде вписан като купувач на този имот. Провели консултация с нотариус К.Т.
и бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, според
който свид.Т.В. като продавач се съгласила да продаде 1/2 ид.ч от поземления
имот на подс.А., а купувачът се съгласил да заплати на продавача договорената
цена в размер на 1 100 лв. Още същия ден подс.А. платил тази сума. Според този
договор страните се задължили да сключат окончателен договор - до един месец
след влизане в сила на съдебното решение за развод на подс.А.А..
След като уредили отношенията със закупения в *******
имот, двамата се прибрали в гр. Свилен град. На 09.09.2017 г., когато се
прибрали в квартирата възникнала разправия, за това, че подс.А. продължава да
поддържа контакти със съпругата си. След като подс.А. отрекъл, свид.В. се
ядосала, започнала да му събира багажа, обвинила го в лъжа и му заявила, че не
го иска при себе си. Подс.А. напуснал свид.В., като задържал в себе си и
мобилния й телефон марка "Самсунг Галакси S8плюс , който свид.В., според нейните думи му е
дала за временно ползване. Свид.В. настоявала подс.А. да й върне мобилния
телефон, но подс.А. отказал. Тогава го предупредила, че ще уведоми органите на
полицията, за това че е била склонена от него да проституира и че му е
предоставила спечелените от нея средства от проституцията. Подс.А. се ядосал,
хвърлил телефона на земята, качил се на автомобила "Фолксваген Голф
4", който свид.В. му закупила и потеглил. Веднага след това посетила
сградата на РУ на МВР - Свиленград, където подала жалба срещу подс.А., че е
извършил кражба. По повод тази жалба било образувано досъдебно производство.
След като през м. 10.2017 г. й били снети писмени обяснения от органите на
полицията свид.В. окончателно преустановила контактите си с обвиняемия и
съпругата му. По-късно свид.В. подала оплакване в ТЗ „БОП“ - Сливен, Ямбол, че
е била склонена от подс.А. да проституира и че му е предоставила спечелените от
нея средства от проституцията. По тази жалба е била извършена съответна
проверка, в резултат на което е приключено настоящото досъдебно производство.
От изложеното по-горе е видно, че подс.А.В.А. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на: чл.155 ал.З вр. ал.1
от НК, като през м.април 2017 г. в гр.Рьотлинген, Федерална република
Германия, склонил Т.Д.В. *** към проституция, като деянието е извършено с
користна цел; на чл.159а ал.2 т.6 предл.1 вр. ал.1 предл.2 вр. чл.26 ал.1 от ,
като през периода от м.април 2017 г. до 03.09.2017 г. на територията на
гр.Рьотлинген, ФРГ, гр.Олтен, гр.Цюрих, гр.Люцерн, Конфедерация Швейцария,
гр.Хамбург, ФРГ, в условията на продължавано престъпление, транспортирал
отделно лице - Т.Д.В. ***, с цел да бъде използвана за развратни действия,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и на чл.253 ал.4 вр. ал.1 предл.1 и 2 вр. чл.26 ал.1 от , като през
периода 20.06.2017 г. - 07.09.2017 г. на територията на ФРГ и гр.Сливен, при
условията на продължавано престъпление, повече от два пъти, извършил финансови
операции и сделка с имущество, както следва:
на
20.06.2017 г. е наредил чрез системата за бързо разплащане „Мъниграм сумата от
260 евро, с левова равностойност 508,51 лв. с получател С. В.А.;
-
на 27.06.2017 г. е наредил
чрез системата за бързо разплащане „Мъниграм“ сумата от 1 300 евро, с левова
равностойност 2 542,57 лв. с получател С. В.А.;
-
на 07.07.2017 г. е наредил
чрез системата за бързо разплащане „Мъниграм“ сумата от 1 500 евро, с левова
равностойност 2 933,74 лв. с получател С. В.А.;
-
на 29.08.2017 г. е получил
чрез системата за бързо разплащане „Мъниграм“ сумата от 500 евро, с левова
равностойност 977,91 лв. с наредител Т.Д.В.;
- на 07.09.2017 г. като купувач сключил
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ½ идеална
част от поземлен имот № IX-717 в кв.73 по плана на ***********, с площ 400
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения на имота с продавач Т.Д.В. на
цена в размер 1 100 лв.,
като общата стойност на извършените финансови
операции и сделката с недвижимия имот възлиза на 8 062,74 лв. (3 560 евро с
левова равностойност 6 962,74 лв.), изчислен по фиксирания курс на БНБ 1.95583
за 1 евро (плюс 1 100 лв.) и деянието е извършено с имущество, за което е
знаел, че е придобито чрез извършени от него тежко умишлени престъпления по
чл.159а ал.2 т.6 предл.1
вр. ал.1 предл.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Деянието по чл.155 ал.З вр. ал.1 от НК е
осъществено с пряк умисъл. Подс.А. съзнавал общественоопасния му характер, допускал
е и е искал настъпването на общественоопасниге му последици. Той е нямал други
доходи и съвсем съзнателно е склонил свид.В. към проституция, за да получава
чрез нея доходи за издръжка, т.е. налице е користната цел у него.
Деянието по чл.159а ал.2 т.6 предл.1 вр. ал.1
предл.2 вр. чл.26 ал.1 от НК е извършено също с пряк умисъл. Подс.А. съвсем
съзнателно е транспортирал свид.В. с лекия автомобил „Фолскваген“ в различни
градове във ФРГ и Швейцария, с цел тя да проституира в тези градове, т.е. да
бъде използвана за развратни действия, като я заблуждавал с обещания за брак,
съвместно съжителство и дете.
Деянието по чл.253 ал.4 вр. ал.1 предл.1 и 2 вр.
чл.26 ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл. Подс.А. знаел, че въпросното
имущество е било придобито от него чрез транспортирането от негова страна, с
цел развратни действия на свид.В., съзнавал е общественоопасният характер на
деянието и е искал настъпването на обществено-опасните последици.
Деянията по чл.159а ал.2 т.6 предл.1 вр. ал.1
предл.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.1 предл.1 и 2 вр. чл.26
ал.1 ог НК са осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК, тъй като подс. А. в рамките на посочения по-горе период е
извършил повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Причини, условия, мотиви:
Създадени престъпни навици, липса на парични средства и необходимост от
такива за лечение на болното дете на подсъдимия.
При определяне вида и размера на наложените наказания за всяко едно от
престъпленията, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото съдебно минало на подсъдимия; изразеното разкаяние и съжаление,
направените пълни самопризнания, основния мотив за извършване на деянието,
който е свързан с набиране на средства за животоспасяващо лечение на болното
дете на подсъдимия, и като ги съобрази намира, че последното смекчаващо
отговорността обстоятелство е изключително по своя характер, поради което и
най-лекото предвидено в отделните текстове на престъплението наказание, се
оказва несъразмерно тежко, поради което наложи наказания при условията на чл.
55 ал.1 т.1 от НК, те.е. под най-ниския предел, както следва:
За престъплението по 155 ал.3, вр. ал.1 и чл. 55, ал.1 т.1 от НК го
осъжда на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага на
основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитател срок от три години.
За престъплението по чл. 159а ал.2 т.6 предл.1, вр. ал.1 предл.2, вр.
чл. 26 ал.1, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го осъжда на две години лишаване от свобода,
изпълнението на което се отлага на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от четири години.
За престъплението по чл. 253 ал.4, вр. ал.1 предл.1 и 2, вр. чл. 26
ал.1, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го осъжда на две години и десет месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което се отлага на основание чл. 66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия А.В.А. едно
общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което се отлага на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет
години.
На основание чл. 55 ал.3 от НК съдът не налага по-леките наказания,
които законът предвижда, наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 253 ал.6 от НК съдът осъжда подс. А.В.А. да заплати в
полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението –
сумата от 8 062,74 лв.
Съгласно правилата на НПК, съдът осъди подс. А.В.А. да заплати на
частната обвинителка Т.Д. Г. /В./ с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 1200 лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Дата на изготвяне на мотивите: 12.11.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: