№ 8
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000566 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Бенедикт
Мениджмънт 2“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Добрич срещу
решение № 3 от 14.01.2022г. по търг.дело № 11/20г. по описа на Добрички
окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството
срещу С. Р. С., в качеството му на ЧСИ с рег.№ 739 на КЧСИ, с район на
действие ДОС осъдителен иск за сумата 12 717.94лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода от 13.02.2017г. до 15.05.2018г.
Твърди че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния и процесуалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Твърди че в решението е възприета погрешна фактология, поради което
и изводите са неправилни.
Оспорва извода на съда, че лихва по чл.86 от ЗЗД не се дължи поради
това, че същата би се дължала само за забава при неизпълнение на парично
задължение по сключени граждански или търговски договори. Твърди че
1
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД е ясна, точна и безапелационна и обезщетение
за забава се дължи при неизпълнение на парично задължение, каквото в
случая е налице с оглед връчена на 18.01.2017г. покана. Твърди че от
връчването и е налице неизпълнение на задължение за плащане на сумата
100 185.15лв. – главница, получена и налична по изпълнително дело №
103/105г., поради което и ЧСИ дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Твърди че законът не е въздигнал посоченото от
съда изискване за произход на задължението за плащане. Сочи също така, че
между страните по делото е налице влязло в сила съдебно решение, с което е
присъдена законна лихва за друг период.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част
и да постанови друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не
се явява представител, не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна ЧСИ С. С. с рег.№ 739, с район на действие ДОС, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване
разноски. В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на въззиваемата страна „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно
заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява
становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно производство е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за обезщетение за вреди от забава в плащането на
сумата 100 185.15лв. за периода от 13.02.2017г. до 15.05.2018г., претендирано
в размер на 12 717.94лв.
Няма спор пред въззивната инстанция по следните факти:
2
С решение № 4 от 04.01.2017г. по търг.дело № 741/16г. по описа на ОС
– Пловдив, вписано в търговския регистър на 06.01.2017г., е открито
производство по несъстоятелност на „Бенедикт Мениджмънт 2“ ЕООД.
С решение № 214 от 18.04.2018г. по търг.дело № 691/17г. по описа на
ОС – Пловдив, влязло в сила на 12.05.2018г., е уважен предявеният от
синдика на „Бенедикт Мениджмънт 2“ ЕООД в несъстоятелност отменителен
иск по реда на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и е обявен за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор от 09.08.2016г. за
продажба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 39459.201.113,
ведно с построената в имота масивна сграда.
Не е спорно, че преди сключване на тази сделка за задължения на
„Бенедикт Мениджмънт 2“ ЕООД върху същият имот е насочено
принудително изпълнение, като на 28.10.2016г. е обявен купувач на имота и
продажната цена е внесена по сметка на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 103/15г.
С влязло в сила решение № 103 от 12.07.2019г. по търг.дело № 345/18г.
по описа на ДОС, ЧСИ С. С. с рег.№ 739 е осъден да заплати по сметка на
масата на несъстоятелността на „Бенедикт Мениджмънт 2“ ЕООД в
несъстоятелност сумата от 100 185.15лв., представляваща главница, получена
и налична по изпълнително дело № 103/15г., ведно със законна лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 16.05.2018г.
Не е спорно че тази сума е получената продажна цена на продадения от
съдебния изпълнител имот.
Предмет на настоящето производство е вземането за обезщетение за
вреди от забава в плащането на същата сума от съдебния изпълнител за
предходен период, преди завеждане на исковата молба по търг.дело №
345/18г. за периода от 13.02.2017г. до 15.05.2018г.
Съставът на въззивния съд намира, че тъй като в случая се касае за
изпълнение на парично задължение, нормата на чл.86 от ЗЗД е приложима и
частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за вреди от забава в
плащането и в размер на законната лихва от началото на своята забава.
Поради което и въззивният съд в настоящето производство следва да
отговори на въпроса за началния момент, от който възниква задължението на
съдебния изпълнител да предаде на синдика наличната по делото сума,
3
представляваща продажна цена на имота.
Предмет на задължението на съдебния изпълнител е за предаване на
цената, получена в резултат на извършената публична продан, налична по
неговите сметки. Същата сума е дължима от съдебния изпълнител в резултат
на уважаване на иска по чл.647 от ТЗ и прогласяване на относителната
недействителност на сделката. В резултат и като последица от влязлото в сила
решение е, че цената, получена за този имот е елемент от масата на
несъстоятелността. Задължението за връщане на сумата, възниква от момента
на влизане в сила на решението по иска по чл.647 от ТЗ, с което е прогласена
относителната недействителност на сделката. За да изпадне в забава обаче,
доколкото ЧСИ не е бил страна във воденото в ОС – Пловдив производство
по търг.дело № 691/17г. той следва да бъде поканен да предаде дължимата
сума на синдика, което е сторено от него с предявяване на исковата молба по
търг.дело № 345/2018г. по описа на ДОС на 16.05.2018г.г. с предявяването на
исковата молба пред ОС – Пловдив. Предхождаща покана няма отправена
след постановеното решение по иска по чл.647 от ТЗ.
Поради което и претенцията за законна лихва за забава в плащането на
сумата, представляваща получена цена при публичната продан за периода до
завеждане на исковата молба по търг.дело № 345/18г. – 16.05.2018г. е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че претенцията е за законни лихви и по отношение на нея е приложима
кратката три годишна давност по чл.111 б.в от ЗЗД, поради което и
направеното от въззиваемия – ответник възражение за погасяване на част от
претенцията за периода от 13.02.2017г. до 17.02.2017г. е основателно.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния резултат,
независимо от различните мотиви, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред въззивен съд
разноски в размер на сумата 780лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 14.01.2022г. по търг.дело № 111/22г.
по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД в несъстоятелност със
седалище с.Марково, община Родопи, ул.“Здравец“ № 17, ЕИК *********, да
заплати на С. Р. С., в качеството му на ЧСИ с рег.№ 739 на КЧСИ, с район на
действие ДОС сумата 780лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща
направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5