РЕШЕНИЕ
№ 5818
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110143075 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в
качеството им на наследници на И. А. Г., за осъждането им да заплатят сумите за цена
на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тях, както следва:
- Срещу С. С. М. за 10/36 части от процесните задължения, представляващи
сумите от: 2138,95 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 351,38 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 14,69 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение и 3,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
- Срещу В. Д. М. за 10/36 части от процесните задължения, представляващи
сумите от: 2138,95 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 351,38 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 14,69 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение и 3,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
1
- Срещу Е. Д. М. за 10/36 части от процесните задължения, представляващи
сумите от: 2138,95 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 351,38 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 14,69 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение и 3,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
- Срещу А. Г. В. за 3/36 части от процесните задължения, представляващи сумите
от: 641,68 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 105,42 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и
сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на
4,41 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,06
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу И. Г. Г. за 3/36 части от процесните задължения, представляващи сумите
от: 641,68 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 105,42 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и
сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на
4,41 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,06
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на наследодателя на ответниците ответниците в
процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците, като наследници, са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, общ. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна
отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в наследството, респ.
съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-
горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните
вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подаден съвместен отговор ответниците А. Г. В. и И. Г. Г. оспорват
предявените искове. Твърдят, че същите не са потребители на топлинна енергия и не
са ползвали имота в процесния период. Оспорват реалното доставяне на топлинна
енергия в имота и правилното й отчитане. Считат, че не са налице доказателства за
2
изправността на общи топломер. Правят възражение за изтекла погасителна давност
на процесните вземания за срок от три години преди датата на подаване на исковата
молба. Поради тези и останалите подробни съображения молят предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срочно подаден съвместен отговор ответниците В. Д. М. и Е. Д. М. оспорват
предявените искове. Считат, че същите са недопустими спрямо тях, тъй като не
притежават процесуална легитимация да отговарят по тях. Сочат, че исковете не са
насочени срещу наследник от четвърта степен, преди да бъде насочен към тях. Считат,
че квотите от наследството не са изчислени правилно. За част от процесния период
сочат, че третото лице К е придобило собствеността на имота. Оспорват исковете и по
основание и размер. Сочат, че не са потребители на топлинна енергия, както и че
ищецът не е представил доказателства ответниците да са приели наследството на своя
наследодател, като оспорва това обстоятелство. Оспорват и наличието на право на
собственост на имота в процесния период. Оспорва твърдението, че имотът е бил
топлоснабден. Сочат, че нито техният наследодател Д. Д М., нито те, са живели в
процесния имот. Считат, че по исковете следва да отговаря лицето, което е подало
заявление – декларация за откриване на партида на негово име. Оспорват и начина на
изчисляване на потребената топлинна енергия. Правят възражение за изтекъл период
на погасителна давност на претендираните вземания. Считат, че не са настъпили
предпоставките за присъждане на лихва за забава. Поради тези и останалите подробни
съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД ангажира
становище за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото
разпределение е извършвано в съответствие всички действащи през процесния период
нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества
и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на лихва върху непогасено в срок възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
3
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти се установява, че на 11.10.1991 г. И. А. Г. и И Г.
придобили собствеността върху процесния имот /л. 270/. Тъй като в договора не е
посочено съпрузите да са придобили собствеността в различни права, по силата на чл.
19, ал. 1 СК /отм./, същите са го придобили в режим на съпружеска имуществена
общност.
Установява се, че след смъртта на И. А. Г., настъпила на 25.11.2022 г., последният
оставил наследници по закон, както следва: И Г. – съпруга, както и низходящи на
неговата сестра В А.а Г., а именно ответниците: А. Г. В. и И. Г. Г..
С настъпването на смъртта на наследодателя И. А. Г. е прекратена и съпружеската
имуществена общност по отношение на процесния имот, като на осн. чл. 28 СК
дяловете на съпрузите са равни. Тъй като съпругата И Г. наследява заедно с
низходящи на сестрата на И. А. Г. /негови племенници/, след като бракът е продължил
повече от 10 години, то на осн. чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, същата е придобила 2/3 от
наследствения дял на починалия й съпруг. Тази част, прибавена към притежаваната от
нея ½ част от имота, налага извода, че след смъртта на наследодателя И. А. Г.,
неговата съпруга И Г. е притежавала 5/6 от собствеността на процесния имот, а
ответниците А. Г. В. и И. Г. Г. се легитимират като собственици на 1/6 част от имота
или 1/12 част всеки от тях.
Видно от нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане дело № г. по описа на нотариус И с
район на действие СРС, се установява, че на 29.12.2023 г. И Г. се е разпоредила със
собствените си 5/6 ид. части от имота, като собствеността е прехвърлена на лицето К.
Прехвърлителката е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на собственост върху
имота /л. 10-11/.
След смъртта на И Г., настъпила на 14.02.2024 г., последната е оставила
наследници по закон, като съобразно правилото на чл.8, ал. 4 ЗН, когато починалият
не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни
4
низходящи, какъвто е настоящият случай, наследяват роднините по съребрена линия
до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по
степен изключват по-далечния по степен. Исковете са насочени към тримата по-близки
по степен роднини /синове на двама от братята и на една от сестрите на майката на И
Г./, а именно лицата С. СМ., В. Д. М. и Е. Д. М., които са еднакво близки по степен
роднини и изключват по-далечните по степен.
Същевременно обаче по делото е прието саморъчно завещание (универсално) от
И Г., съставено на 22.10.2023 г. и протокол за обявяването му, съставен от нотариус И
от 28.02.2024 г., от които се установява, че е налице разпореждане с цялото имущество
на завещателя в полза на друго лице – К, което след смъртта на завещателката
получава качеството наследник и придобива както правата на своя наследодател
(завещател), така и неговите задължения /л. 300 - 302/. Завещанието и протоколът за
обявяването му не са оспорени от ищцовото дружество, поради което следва да се
приеме, че с оглед разпореждането с цялото си имущество, след смъртта на И Г. неин
единствен наследник е лицето К, като ответниците С. С М., В. Д. М. и Е. Д. М. не
притежават ид. части от собствеността на процесния имот.
Ето защо предявените искове срещу тях следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като те не са материално легитимирани да отговарят по
предявените срещу тях искове.
По отношение на ответниците А. Г. В. и И. Г. Г. се установи, че след смъртта на
наследодателя И. А. Г. са придобили собствеността върху 1/6 ид. част от процесния
имот, или по 1/12 част всеки от тях.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците А. Г. В. и И. Г. Г.
са наследници на И. А. Г., респ. собственици на процесния имот след смъртта му, респ.
потребители на топлинна енергия. Неоснователно е направеното възражение, че
същите не са реални ползватели на имота. Посоченото обстоятелство е ирелевантно
относно качеството на потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал 3 броя отоплителни тела и щранг –
лира в банята, като и на трите отоплителни тела /в хол, кухня, стая/ са били поставени
ИРРО. Отразено е, че не е имало узаконен водомер за топла вода, както и че за
исковия период не е бил подсигуряван достъп за отчет на уредите. Поради неосигурен
достъп, ТЕ за отопление в процесния период е била начислявана на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Дяловото разпределение през
процесния период е извършван от третото лице-помагач. Поради неосигурен достъп,
топлата вода в процесния период е била начислявана на база потребители (за 2 лица)
по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната
енергия, отдадена за сградна инсталация, била начислявана на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределяна
на база пълен отопляем обем на имота – 119 куб. м. Посочено е, че извършеното
разпределение на ТЕ за сградна инсталация напълно съответства на отчетената от
общия топломер, като е спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната
уредба. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на
процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния
период и съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 7753,10 лева, от която 7700,21 лв. за
5
топлинна енергия и 52,89 лв. за дялово разпределение.посочено, че към момента на
изготвяне на заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е,
че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 1256,34 лв.
върху непогасената топлинна енергия и 12,39 лв. върху непогасената сума за дялово
разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи
непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила
след 19.07.2021 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия
това е сума от 7627,89 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна
енергия – сумата от 1231,46 лв. По отношение на дължимия размер на главница за
дялово разпределение с настъпила изискуемост след 19.07.2021 г., вещото лице е
посочило, че се равнява на сумата от 50,84 лв., а относно лихвата за забава върху нея –
на сумата от 11,69 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена от ответниците,
за които съдът достигна до извод за основателност на предявените искове – А. Г. В. и
И. Г. Г.. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване
на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 19.07.2024 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 19.07.2021 г., са погасени по давност. По отношение на предявените вземания за
процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е
посочило в експертното заключение непогасените суми, чиято изискуемост е
настъпила след 19.07.2021 г., като главница за ТЕ е в размер на 7627,89 лева /Таблица
8 от заключението/. Предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се
уважи за периода от 19.07.2021 г. до 30.04.2023 г. и за припадащата се на всекиго от
ответниците сума съобразно притежаваната от него ид. част от имота /1/12 ид. част/, а
именно сумата от 635,66 лева за всекиго от тях, като исковете се отхвърлят за
горницата до пълните предявени размери от 641,68 лева и за периода от 01.05.2021 г.
до 18.07.2021 г. като неоснователни.
По отношение на предявените искове за заплащане на цена за дялово
разпределение, съдът намира следното: Видно от извлечението от счетоводните книги
сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между
6
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен
отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Вещото
лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение непогасените суми,
чиято изискуемост е настъпила след 19.07.2021 г., като главница за ТЕ е в размер на
50,84 лева /Таблица 8 от заключението/. Предявеният иск за главница за извършена
услуга дялово разпределение следва да се уважи за периода от 19.07.2021 г. до
30.04.2023 г. и за припадащата се на всекиго от ответниците сума съобразно
притежаваната от него ид. част от имота /1/12 ид. част/, а именно сумата от 4,23 лева
за всекиго от тях, като исковете се отхвърлят за горницата до пълните предявени
размери от 4,41 лева и за периода от 01.06.2021 г. до 18.07.2021 г. като неоснователни.
Следва да се присъди и законна лихва върху главниците, считано от
предявяването на исковата молба до погасяването.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявените искове
за главници, поради което ответниците не дължат обезщетение за забава в плащането
на главницата за потребена енергия и извършена услуга за дялово разпределение за
периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
7
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 490/24.01.2025 г. по в. гр. дело № 10079/2023 г. по описа на СГС, Решение
№ 7056/18.12.2024 г. по в. гр. дело № 10028/2023 г. по описа на СГС, Решение №
1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение от
15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците А. Г. В. и И. Г. Г. следва да бъде осъдени да
заплатят на ищцовото дружество сума, пропорционално на притежаваната от тях ид.
част от имота и пропорционално на уважената част от исковете, като всеки от двамата
ответници следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 80,55
лева разноски по делото /държавна такса, възнаграждение за изготвяне на експертни
заключения и юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен
минимален/.
На свой ред ищцовото дружество на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК също следва да бъде
осъдено да заплати на ответниците разноски, пропорционално на отхвърлената част от
исковете. Ответниците А. Г. В. и И. Г. Г. са представили доказателства за направени
разноски в размер на 525 лева всеки от тях /адв. възнаграждение и възнаграждение за
изготвяне на експертни заключения/. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираното от всекиго от тях възнаграждение в размер на по 400
лева е неоснователно, доколкото същото е съответно на фактическата и правна
сложност на делото. Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да им заплати
сумата от по 78,60 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на тримата ответници, по отношение на които
исковете са отхвърлени изцяло, следва да се присъдят направените разноски за
платени адвокатски възнаграждения, както следва: в полза на С. С. М. сумата от 500
лева /л. 165 и л. 309/, в полза на В. Д. М. сумата от 300 лева /л. 133 и л. 310/ и в полза
на Е. Д. М. сумата от 300 лева /л. 134 и л. 311/.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 635,66 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
8
цена за доставена топлинна енергия за периода от 19.07.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до погасяване на
задължението и сумата от 4,23 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
19.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до погасяване на
задължението, както и сумата 80,55 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането
на ответника да заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 641,68 лв. и за периода от 01.05.2021 г. до 18.07.2021 г.; иска за осъждането
на ответника да заплати цена на извършена услуга за дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 4,41 лв. и за периода от 01.06.2021 г. до
18.07.2021 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 105,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 03.07.2024 г. и сумата от 1,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024
г.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 635,66 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 19.07.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до погасяване на
задължението и сумата от 4,23 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
19.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до погасяване на
задължението, както и сумата 80,55 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането
на ответника да заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 641,68 лв. и за периода от 01.05.2021 г. до 18.07.2021 г.; иска за осъждането
на ответника да заплати цена на извършена услуга за дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 4,41 лв. и за периода от 01.06.2021 г. до
18.07.2021 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 105,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 03.07.2024 г. и сумата от 1,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу С. С. М., ЕГН
********** искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати сумите от: 2138,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
в имот, находящ се в гр. София, общ. К сумата от 14,69 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и исковете с правно основание по чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати сумите от: 351,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г. и сумата от 3,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу В. Д. М., ЕГН
********** искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати сумите от: 2138,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
в имот, находящ се в гр. София, общ. сумата от 14,69 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и исковете с правно основание по чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати сумите от: 351,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г. и сумата от 3,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу Е. Д. М., ЕГН
********** искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати сумите от: 2138,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
в имот, находящ се в гр. София, общ. и сумата от 14,69 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и исковете с правно основание по чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати сумите от: 351,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г. и сумата от 3,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на А. Г. В., ЕГН ********** сумата от 78,60 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на И. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 78,60 лева, представляваща разноски по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на С. С. М., ЕГН ********** сумата от 500,00 лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на В. Д. М., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на Е. Д. М., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11