РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Силистра, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20223420100433 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ И. Г. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с.С., обл.Сс, ул.”В.” №...,
чрез адв.Бл.Р., моли съда, да осъди ответника да й заплати сумата от 502.50 лева-
представляваща половината от сумата от 1005 лева, заплатени от нея погасителни вноски по
Договор за жилищен кредит от 20.10.2016г., по който ответникът е солидарен длъжник,
заедно със законната лихва, считано от 25.03.2022г. –датата на подаване на исковата молба
пред съда- до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че с ответника са били съсобственици на недвижим имот- апартамент,
закупен със средства от жилищен кредит, отпуснати с посочения по-горе договор. Като
кредитополучатели по договора, тя и ответникът са полели солидарно задълженията за
изплащане на погасителните вноски.
Въпреки това, в периода 26.06.2019г.-15.01.2020г. погасителни вноски по кредита е
правила единствено тя, като заплатената сума възлиза на 1005 лева.
Тъй като с ответника са солидарно задължени, то следва, че тя е заплатила и неговото
задължение в размер на 502.50 лева, което я мотивира да предяви претенцията си пред
съда.
Моли да й се присъдят разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ К. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Сс, ул.“И. В.“
№..., вх...., ет..., ап..., представляван от адв.В.М., оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и да му се присъдят направените по делото разноски.
Признава факта, че той и ищцата са солидарни длъжници по цитирания договор за
1
кредит, но счита, че не дължи заплащане на сумата, тъй като ищцата не е заплатила изцяло
дължимите погасителни вноски, а само частта, която тя дължи- ½ от дължимата вноска. От
това следва, че тя не е изпълнила и неговото задължение, съответно, той не дължи ½ от
заплатените суми.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Не се оспорват следните факти:
-че между страните по делото и банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД на
20.10.2016г. е сключен Договор за жилищен кредит, по който страните са солидарни
длъжници- при равни квоти;
-месечната погасителна вноска е 193.87 лева;
-в периода 26.06.2019г.-15.01.2020г. И. Г. е заплатила погасителни вноски в размер
на 1005 лева;
-през този период К. К. не е внасял суми за погасяване на задълженията по кредита;
-поради неизпълнение на задълженията по кредита, кредиторът го обявил за
предсрочно изискуем;
-задълженията на кредитополучателите са погасени след като имотът е изнесен на
публична продан и в полза на банката са заплатени 31 747.22 лева, видно от
Разпределителен протокол от21.10.2021г. по изп.д.№ 853/2019г. по описа на ЧСИ Г.Г. /л.47
по делото/;
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Преценката дали изпълненото от някой от длжниците е в повече от останалите
съдлъжниците, съответно размера на това, което му се дължи от тях, се определя към
момента на погасяване на дълга. /В този смисъл е утвърдената съдебна практика на ВКС-
Решение № 827/2010г. по гр.д.№ 1328/2010г.;Решение № 196/2015г. по гр.д.№
6068/2014г.;Решение № 211/2012г. по гр.д.№ 177/2011г. и др./
От представения и неоспорен от страните разпределителен протокол от ЧСИ Г.Г. е
видно, че към момента на погасяване на дълга към банката вземането е в размер на 31
747.22 лева. Следователно, частта, която всеки от длъжниците е следвало да заплати е 15
873.61 лева. Установи се по безспорен начин, че в периода 26.06.2019г.- 15.01.2020г. вноски
по кредита е правила единствено ищцата И.Г., която е заплатила сумата от 1005 лева. Като
се вземат предвид тези плащания, следва да се приеме, че при погасяване на дълга тя е
заплатила сумата от 16376.11 лева, вместо дължимата 15 873.61 лева, съответно К.К. е
2
заплатил 15371.11 лева вместо 15 873.61 лева. Предвид на това, за сумата от 502.50 лева за
ищцата е възникнало право на регрес спрямо ответника.
Вярно е, че не всяко от извършените от ищцата периодични плащания покриват
пълния размер на дължимата месечна погасителна вноска, но това възражение би имало
значение, ако тя претендираше връщане на даденото в повече по всяко от дължимите
вноски. След като задължението е изцяло погасено, меродавен за преценката налице ли е
заплатено в повече, е моментът на погасяването, към който, както се установи, заплатената
от ищцата сума за погасяване на общото им задължение, е по-голяма от тази заплатена от
ответника.
Поради това искът е основателен и съдът го уважава в предявения размер.
Сумата се дължи за заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска пред съда- 25.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата сумата от 350 лева –
разноски по гр.д.№ 433/2022г. по описа на РС-Силистра- 50 лева заплатена държавна такса и
300 лева заплатено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд-
Силистра
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Г., с ЕГН
**********,сумата от 502.50(петстотин и два лв. и 50 ст.) лева, която е
заплатила в повече по Договор за жилищен кредит от 20.10.2016г. сключен с
„Райфайзен Банк България“ ЕАД, по който с ответника са солидарни
длъжници, заедно със законната лихва, считано от 25.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********,да заплати на И. Г. Г., с ЕГН
**********, сумата от 350(триста и петдесет) лева- разноски по гр.д.№
433/2022г. по описа на Районен съд-Сс.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3