Присъда по дело №81/2025 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 22
Дата: 10 юли 2025 г. (в сила от 26 юли 2025 г.)
Съдия: Борислава Славчева Борисова
Дело: 20251620200081
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. гр. Лом, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.а Сл. Б.ова
СъдебниЖина Тр. Трендафилова

заседатЕ.:КамЕ.я В. Ставрова
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
и прокурора П. В.
като разгледа докладваното от Б.а Сл. Б.ова Наказателно дело от общ
характер № 20251620200081 по описа за 2025 година
Въз основа на доказателства и закона, съдът:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. А. Ц. ********, българин, с българско
гражданство, живущ в *******, средно образование, неженен, ******,
неженен, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2024г. около
6,30ч. в гр.Лом, пред заведение ***** нанесъл удар с ръка в областта на
челюстта на С. П. К. от гр.Лом, вследствие на което причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, поради което и на осн.
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като на осн.
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимият Н. А. Ц. със снета по делото самоличност ДА
ЗАПЛАТИ на гражданският ищец и частен обвинител С. П. К. от гр.Лом,
1
сумата от 8 000лв /осем хиляди лева/, представляваща причинените му с
деянието неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
причиненото телесно увреждане, ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на извършване на деянието – 07.07.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от гражданския ищец и частен
обвинител разноски по делото в хода на съдебното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, съгласно
Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2025г., а по
сметка на ЛРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
320лв /триста и двадесет лева/, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск
над уважения размер от 8 000лв /осем хиляди лева/ до претендираният такъв
от 10 000лв /десет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
На осн. чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Н. А. Ц. със снета по
делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по смета на ОД МВР гр.Монтана
направените в хода на ДП разноски в размер на 223,92лв /двеста двадесет и
три лева и деветдесет и две стотинки/ - възнаграждение на вещо лице, а по
сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт направените в хода на
съдебното производство разноски за вещо лице в размер на 79,96лв
/седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ за явяване и пътни
разноски, както и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА И ПРОТЕСТИРА ПРЕД
ОКРЪЖЕН СЪД ГР.МОНТАНА, В 15-ДНЕВЕН СРОК, СЧИТАНО ОТ ДНЕС,
ПО РЕДА НА ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ОТ НПК.

Председател: _______________________
ЗаседатЕ.:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 81/25г. МОТИВИ :

Подсъдимият Н. А. Ц. от гр.Монтана, е обвинен в това, че на 07.07.2024г.
около 6,30ч. в гр.Лом, пред заведение „Версус“ нанесъл удар с ръка в областта
на челюстта на С. П. К. от гр.Лом, вследствие на което причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст – престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в с.з. поддържа
повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд, като му наложи наказание при условията на чл.54 от
НК по „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено със
съответния изпитателен срок.
Подсъдимият Н. Ц. се явява лично и с договорен защитник – адв.Б. Ц. от
МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и се
възползва от правото си да не дава обяснения.
Неговият защитник в пледоарията си моли съда да постанови
оправдателна присъда, с която да признае Ц. за невиновен по повдигнатото му
обвинение, тъй като повдигнатото обвинение не бе доказано по безспорен и
категоричен начин от представителя на държавното обвинение, а предявения
граждански иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
По делото има предявен и приет за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност на подсъдимият писмен граждански иск за
причинени от престъплението неимуществени вреди от св.С. П. К. от гр.Лом
против подсъдимия Н. А. Ц. от гр.Монтана, в размер на 10 000лв /десет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
извършване на деянието – 07.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
като св.К. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен
обвинител по делото. В с.з. последният се явява лично и с адв.Н. А. от МАК,
който поддържа предявеният писмен граждански иск и моли съда да го уважи
изцяло с произтичащите от това последици.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във
връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Обвиняемия Н. Ц. живее в гр. Монтана. Същият не е криминално проявен
и не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Последният не се
познава с гражданският ищец и частен обвинител С. П. К. от гр.Лом.
На 06.07.2024 г. Ц. посетил гр. Лом, обл. Монтана, като вечерта, на
горепосочената дата се намирал в питейно заведение „Регал“ в гр.Лом. Там се
запознал с компанията на намиращите се в заведението свидетЕ. Б. Й., Н. Г.,
1
И. К.. Тъй като след полунощ заведението затворило цялата компания решила
да продължи да се черпи в друго заведение, като подсъдимият се присъединил
към тях.
Същата вечер в гр. Лом, обл. Монтана, гражданския ищец и частен
обвинител С. К. посетил питейно заведение „Версус“ заедно със своите
приятЕ., свид.К. Т. и свид. Х. Х.. В заведението се намирал също така и братът
на свид. К. - свид. Б. К., както и много други лица.
По-късно, в заведението пристигнала компанията на свид. Б. Й., свид.Н.
Г., свид. И. К., като с тях бил и подс.Ц..
В ранните часове на 07.07.2024 г. заведението затворило, поради което
намиращите се вътре лица излезли пред заведението и седнали на масите, като
продължили да се веселят и употребяват алкохол. Предвид изпитото
количество алкохол, около 06:30 часа между свид. Б. Й. и свид. Б. К. възникнал
конфликт, който обаче бил преустановен от намиращите се там лица.
В следващият момент, без да очаква и без каквато и да било причина, Ц.
нанесъл удар на гражданския ищец С. К. в областта на лицето, при което
последният усетил силна болка в областта на челюстта. От силната болка,
свид. К. седнал на стълбите, а подсъдимият избягал. След случилото се, свид.
К., брат му свид. Б. К. и приятЕ.те им посетили Център за спешна медицинска
помощ в МБАЛ гр. Лом, като след извършено рентгеново изследване се
установило, че е налице фрактура на челюстта.
Няколко дни след това гражданския ищец К. бил транспортиран до
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” гр. София, където останал за лечение.
Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП №
447/24г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка вх.№ 3400/24г. по описа на
ЛРП писмени доказателства, както следва: следва: Справка на л. 5-6; Фиш от
ЦСМП на л. 10; Съдебно-медицинско удостоверение на л. 16-17; Епикриза на
л. 19; Медицинска документация на л. 47-122; Съдебно-медицинска
експертиза на л. 128-129; Справка за съдимост на л. 144; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на л. 150; служебно
изисканата Справка за съдимост, както и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетЕ.
С. П. К., Б. П. К., Й. Б., Н. К. Г., И. Д. К., Х. С. Х., приобщените по реда на
чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК чрез прочитането им показания на
свидетЕ.те Н. М. М. и Ц. Е. Т., които съдът кредитира, като обективни и
взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото
доказателства.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие и по време на ДП е
упражнил правото си да не дава обяснения.
От заключението на вещото лице д-р Ф. Т. се установява, че вследствие
нанесения побой, на гражданския ищец С. К. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вдясно, като механизма на
счупване на челюстта отговаря последната да е получена от удар с твърд тъп
2
предмет и може да бъде получена при удар с юмрук. Оздравителния период е
от около 45 дни.
Заключението на вещото лице е оспорено от защитата на подсъдимия с
мотива, че същото е необективно, тъй като вещото лице е работило върху
ксерокопие на медицинска документация, не се е запознал с рентегенова
снимка и не е извършило преглед на пострадалото лице. Съдът намира за
неоснователни тези твърдения, с оглед на обстоятелството, че цялата
медицинска документация е изискана от водещия разследването директно от
изп.директор на УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ ЕАД където гражданския ищец е
бил на лечение, и същата е изпратена и приобщена към доказателства с
писмо подписано и подпечатано по надлежния ред. Върху всеки един от
документите има поставен печат „Вярно с оригинала“. Част от тази
медицинска документация е и приложеното СD с образно изследване на С. К..
От обективна страна съдът намира, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК
- „престъпление против здравето”, като на 07.07.2024 година, около 06/30
часа, в гр. Лом, обл. Монтана, пред заведение „Версус”, нанесъл удар с ръка в
областта на челюстта на С. П. К. от гр. Лом, обл. Монтана, вследствие на
което причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст.
С извършеното престъпление е засегната личната неприкосновеност на
гражданския ищец и частен обвинител, която е защитена от законите в нашата
страна.
От субективна страна деянието е извършено при при форма на вината –
непредпазливост, обвиняемия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е
осъждан и е с чисто съдебно минало.
При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази
предвиденото от законодателя наказание в нормата на чл.129, ал.1 от НК „До
шест години лишаване от свобода“, разпоредбите на общата част, касаещи
материята, смекчаващото отговорността обстоятелство свързано с чистото
съдебно минало на дееца. С оглед индивидуализиране наказателната
отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на
извършителят. Спазвайки законовите изисквания съдът наложи подсъдимия
наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК в размер близък до минималния
- „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът намира, че цЕ.те на наказанието ще бъдат постигнати и без
откъсването на подсъдимия от нормалната му семейна среда на живот и тъй
като и с чисто съдебно минало, на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
3
Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и
размер да постигнат цЕ.те на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК,
както по отношение на последният, като го превъзпита занапред да спазват
законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и
предупредително.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че са налице законовите
предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на дееца, с оглед
принципа в правото, че всеки е длъжен да поправи виновно причинените
другиму неимуществени вреди. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че гражданският ищец и частен обвинител,
вследствие на противоправното поведение на подсъдимия е получил телесно
увреждане - счупване на долна челюст, което му е причинило болки и
страдания. Проведено му е оперативно болнично лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” гр. София, като в продължение на повече от месец е бил с
шина на устатата, което го е лишило от възможност да говори и общува с
хората и да не храни нормално. Повече от два месеца се е хранил с помощта
на сламка предимно с течни храни. Между действията на подсъдимия и
причиненото увреждане е налице причинно-следствена връзка, като ритъма и
начина на живот на гражданския ищец е бил нарушен. Ето защо претърпените
от К. болки и страдания, неудобства и ограничения в храненето и общуването
с околните, следва да бъдат обезвъзмездени, поради което предявеният
писмен граждански иск за неимуществени вреди се явява основателен. По
разбиране на съда справедливия размер на обезщетението е в размер на
8 000лв /осем хиляди лева/, поради което съдът осъди подсъдимият ДА
ЗАПЛАТИ на гражданският ищец и частен обвинител сумата от 8 000лв /осем
хиляди лева/, представляваща причинените му с деянието неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания от причиненото телесно увреждане,
ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на извършване на
деянието – 07.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото в
хода на съдебното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1
500лв /хиляда и петстотин лева/, съгласно Пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 13.02.2025г., а по сметка на ЛРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 320лв /триста и двадесет лева/, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск над уважения размер от 8 000лв /осем
хиляди лева/ до претендираният такъв от 10 000лв /десет хиляди лева/, като
неоснователен и недоказан.
На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът ОСЪДИ подсъдимият ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР гр.Монтана направените по делото разноски в хода на
ДП в размер на 223,92лв /двеста двадесет и три лева и деветдесет и две
стотинки/ - възнаграждение на вещо лице, а по сметка на ЛРС, в полза на
бюджета на съдебната власт направените в хода на съдебното производство
разноски за вещо лице в размер на 79,96лв /седемдесет и девет лева и
4
деветдесет и шест стотинки/ за явяване и пътни разноски, както и 5лв /пет
лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5