№ 774
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501202 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 33941/14.04.2025г. /
вх. No на ВРС/, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано заедно от Д. К. и М. С., срещу Решение №
898/ 14.03.2025г., постановено по гр.д. № 2895 / 2024г. по описа на РС – Варна,
42 –ри състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на
жалбоподателя срещу О. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, да бъде прието
за установено, че О. В. В. дължи на „Йеттел България“ ЕАД разликата над
присъденото парично вземане от 133.89 лв. до търсения размер от 335.01
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 02.11.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, а именно: ЗА СУМАТА от общо 201.12 лв. (двеста и един лева и
дванадесет стотинки ) – представляваща сбора от двете суми от по 100.56 лв.
за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите по вина
на потребителя, по Договор за мобилни услуги № *********, Приложение
към него и Заявление за пренасяне на номера на мрежата на Теленор от
1
23.07.2021г., Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021г. към
Договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение №
********* от 31.08.2021г. към Договор за мобилни/ фиксирани услуги, за
които е издадена фактура № **********/15.12.2021г., за което е издадена и
Заповед № 6776/03.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по частно гражданско дело № 14235 /2023г. по описа на ВРС за 2023г., на
основание чл. 422, вр с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Налице били всички предпоставки за уважаване на
претенцията, които съдът възложил в доказателствена тежест на ищеца. Сочи,
че процесната неустоечна клауза не била недействителна, а напротив напълно
съответствала на изискванията на закона за добросъвестност и съразмерност.
Подчертава, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договорите
за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на
неустойките били съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на
потребителите, която съблюдавала за спазване на правата им, посредством
сключването на Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „Йеттел България" ЕАД по гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. №
16476/2014г. на СГС. Ищецът бил доказал, че е налице прекратяване на
настоящите договори преди изтичане на срока, посочен в тях, по вина
потребителя поради изпадането му в забава, което от своя страна е довело до
начисляване на задълженията за заплащане на неустойки. От приложената по
първоинстанционното дело Последна покана за доброволно плащане от
21.11.2021г., изпратена на О. В. В. на посочения от нея адрес за
кореспонденция, противно на приетото в мотивите на съда, се установявало,
че ответникът е бил уведомен за наличието на неизпълнени задължения към
„Йеттел България" ЕАД и му е била предоставена възможност доброволно да
ги заплати, като изрично е бил предупреден за неблагоприятните последици
(прекратяването на договорите) в случай на неизпълнение. Предвид това
счита, че потестативното право на ищеца да развали договорите било
упражнено по надлежния ред и договорите следвало да се считат предсрочно
прекратени преди изтичане на срока им поради неизпълнение от страна на
абоната, респ. в патримониума на ищеца било възникнало вземане за
компенсаторна неустойка. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
за друго, с което да бъде уважена изцяло претенцията. Моли и за присъждане
2
на съответните разноски, вкл. за заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от О. В. В., действаща чрез особения
представител адв. Н. А. С. – Й. е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част
и следва да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален
представител, но е депозирано писмено становище, в което се поддържа
жалбата и се моли за нейното уважаване, както и за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна се явява назначеният от съда особен представител,
който настоява за потвърждаване на постановеното първоинстанционно
решение в обжалваната му част.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България" ЕАД) срещу О. В. В., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 , вр. чл.415,ал. ГПК вр. чл.86 ЗЗД ,вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца изброените в Заповедта по
чл.410 ГПК парични вземания, ведно със законната лихва, считано от датата
на сезиране на заповедния съд, като в уточнителната си молба ищецът е
прецизирал петитума на иска.
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: Между О. В. В. и „Йеттел България“ ЕАД
(с предишни наименования „Космо България Мобайл „ ЕАД и „Теленор
България“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № *********, Приложение към него и
Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от 23.07.2021 г.
Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен номер ****, пренесен
от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел. Съгласно приложението към
договора на клиента бил предоставен мобилен номер ****, пренесен от друга
мрежа в тази на Теленор/Йеттел.
3
2.Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер 1 **** влизал в сила нов абонаментен план,
със стандартна месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв.
без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 31.99 лв. с вкл. ДДС или 26.66 лв. без
вкл. ДДС.
3.Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за
мобилен номер **** влизал в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС,
като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 31.99 лв. с вкл. ДДС или 26.66 лв. без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
О. В. В. мобилни номера се прилагали следните условия: -за мобилен номер
**** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
23.07.2021 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021 г.
към договор за мобилни услуги. -за мобилен номер **** - условията,
договорени в Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от
23.07.2021 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021 г.
към договор за мобилни услуги. Ответникът , твърди ищецът, че не бил
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. септември 2021г. - м. декември 2021 г., а именно: фактура №
**********/15.09.2021г., фактура № **********/15.10.2021г. и фактура №
**********/15.12.2021г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени
между него и клиента. Фактура № **********/15.09.2021г. била издадена за
отчетния период 15/08/2021- 14/09/2021г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер **** - месечна
абонаментна такса 29.89 лв., Други услуги 0.66 лв. и Кратки текстови
съобщения (SMS) 5.61 лв., които били в общ размер на 36.16 лв. без вкл. ДДС -
43.39 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса
29.89 лв., Други услуги 5.61 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 1.32 лв. и
Мултимедийни съобщения (MMS) 1.50 лв., които били в общ размер на 38.32
4
лв. без вкл. ДДС - 45.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, била 89.38 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 22.70 лв.,
претендираната от ищеца сума по тази фактура е 66.68 лв. Фактура №
**********/15.10.2021 г. била издадена за отчетния период 15/09/2021 -
14/10/2021 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 26.66 лв., такса за
спиране на номер 0.75 лв. и Гласова поща 0.20 лв., които били в общ размер на
27.61 лв. без вкл. ДДС - 33.13 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер **** - месечна
абонаментна такса 26.66 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Други услуги
0.99 лв., които били в общ размер на 28.40 лв. без вкл. ДДС -34.08 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата възлизала на 67.21 лв. Фактура
№ **********/15.12.2021 г. била издадена за отчетния период 15/11/2021 -
14/12/2021г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: неустойки з а предсрочното прекратяване по вина на длъжника
поради неизпълнение на паричните й задължения на договорите за мобилни
услуги за номера **** и **** в общ размер на 201.12 лв. Размерът и
основанието за възникване на задълженията за неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера **** и **** сочи
ищеца, че били уредени от страните в р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение
№ ********* от 31.08.2021 г. към договор за мобилни услуги, р. 3, т. 2 от
Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021г. към договор за
мобилни услуги. Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не можело да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение
абонатът дължал и : 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за 2 предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
5
заплащане в брой). Размерът на неустойката за номер **** възлизал на 100.56
лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), а именно: 92.46 лв., ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 8.10
лв. Размерът на неустойката за номер **** възлизал на 100.56 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), а именно: 92.46 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 8.10 лв.
Общата сума, начислена във фактура № **********/15.12.2021 г., възлизала
на 201.12 лв. Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по
всяка от фактурите, сочи ищецът , че настъпвала петнадесет дни след
издаването й. Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България“
ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Варна,
въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 14235/2023г. и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищцовото
дружество били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения
срок ищцовото дружество е предявило иска си по чл. 422 ГПК. С оглед
гореизложеното, ищцовото дружество е сезирало съда с искането да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено
наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 14235/2023г. по описа на
Районен съд - Варна, 42 състав, против длъжника - ответник О. В. В. с ЕГН
**********, така както е вписано в Заповедта по чл..410 ГПК. Обективирано е
искане на основание чл. 78 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 505.00 лв. (петстотин
и пет лева), от които: 25.00 лв. внесена държавна такса и 480.00 лв. изцяло
изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца,
разноски в исковото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
6
25.00 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в
размер на 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС (400.00 лв.
без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември
2022г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. В. В., ЕГН: **********,
представлявана от особен представител - адв. Н. А. С.-Й. - от ВАК, със
служебен адрес: ****, съгласно Определение № 7255 от 27.06.2024г на ВРС,
42 състав, е депозирал отговор на исковата молба.Предявеният иск ответната
страна намира за допустим, но неоснователен, с оглед на което счита, че
следва да бъде отхвърлен изцяло. По същество ответникът оспорва иска както
по основание, така и по размер и основанията за това са следните: Съгласно
исковата молба ответникът не бил изпълнил своите парични задължения,
поради което за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба за сумата от
335,01 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно издадената
крайна фактура № **********/15.12.2021г. включваща следните суми: 201.12
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
133.89 лв.- задължения за предходен период с ДДС. Съгласно сключените
между страните договор за мобилни услуги и допълнителните споразумения
към него в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения
24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения
на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите Общи условия, потребителят дължал за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички най-
високи според условията на плана месечни абонаменти, като максималният
размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и дължал възстановяване на част от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент на плана,
съответстващ на оставащия срок на договора. От изложените обстоятелства в
исковата молба се установявало, че ищецът претендирал сумата от 335,01 лв.,
като твърдял, че сумата от 133.89 лв. представлява неплатено задължение от
ответника за предходен период. Не ставало ясно за какви точно услуги, както и
дали реално били предоставени тези услуги на ответника. Видно било от
представена фактура, издадена на 15.12.2021г., за период 15.11.2021г. -
7
14.12.2021 г., че в тази сума била включена и сума в размер на 201.12 лв., с
посочено основание „неустойки предсрочно прекратяване на договори за
услуги“, но без да било ясно за прекратяването на кои услуги, същата се
отнася. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД се сочи в отговора на искова молба,
договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Следователно, договорната
връзка можело да бъде прекратявана и с едностранно волеизявление на една
от страните, но само ако такава възможност била предвидена в договора или в
закон. В чл. 196, б. „в“ от ОУ било установено правото на оператора
едностранно да прекрати договора, когато абонатът не изпълнява
задължението си за плащане на дължими суми. Това право обаче следвало да
бъде упражнено посредством изпращане на писмено уведомление до
абоната.То щяло да прояви своето действие и договорът ще се считал
прекратен от момента на получаването му от ответника. По делото обаче не
били представени доказателства до ответника да е било изпращано
уведомление в този смисъл. Ето защо,обобщава ответника , че може да бъде
заключено, че договорите между страните не са били предсрочно прекратени.
При това положение неустойки не се дължали, защото не била доказана
основната предпоставка, обуславяща начисляването им. В този смисъл
ответникът се позовава на мотивите на Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557
по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д.
№ 637 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г. В договора за мобилни
услуги и в допълнителните споразумения към него, както и в Общите условия
твърди ответника, че не бил уговорен начина, по който доставчикът следва да
упражни правото, регламентирано в чл.75 от Общите условия. Ето защо
следвало да се приложат съответните разпоредби на Закона за задълженията и
договорите и по специално чл. 87 ал. 1, който регламентира развалянето на
двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за
която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвиждала при писмен
договор предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на
прекратяването на договора било от значение, тъй като в чл.75 от ОУ същото
не било уговорено като неизбежна последица от неплащане или друго
нарушение на договора от страна на потребителя, а като една от
алтернативните възможности, която доставчикът може да избере.
Заплащането на неустойка подчертава ответника в отговора на искова молба ,
8
че е свързано с предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на
задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия. По същество
предсрочното прекратяване на договора представлявало разваляне на
договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябвало да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова
разпоредба не била дерогирана от волята на страните, тъй като нито в
договора за мобилни услуги, нито в Общите условия бил предвиден друг ред
за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл. 196 и чл. 75 от
Общите условия не предвиждали едностранното прекратяване на сключен
индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на
потребителя в забава, а само давали право на оператора да прекрати договора.
В настоящия случай счита ответника, че нямало никакви твърдения за начина
на упражняване на правото на прекратяване на договора, респ. не били
представени доказателства за упражняване на това право от страна на ищеца.
След като не било доказано, че ищецът упражнил правото си на прекратяване
на договора, недоказана била и претенцията за неустойка, тъй като
прекратяването на договора било правопораждащ факт за това вземане. При
липса на сигурност относно настъпването на юридическия факт на
прекратяването на договора, не било възникнало правото на доставчика да
претендира процесната неустойка. Ищецът не твърдял, нито по делото имало
доказателства ответницата да била уведомена писмено за разваляне на
договорите за мобилни услуги преди изтичането им на 15.12.2021г. Исковата
молба и приложенията към нея, а дори и заповедта за изпълнение били
връчени на ответника след изтичане на този срок, поради което не можели да
предизвикат правните последици на развалянето. Следователно, според
ответната страна, процесният договор за мобилни услуги не бил предсрочно
прекратен преди изтичане на 24-месечния срок, както твърдял ищецът,
респективно не бил осъществен фактическият състав, при който за
потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойка следвало да
бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се от ответника, че от
съдържанието на заявлението се установявало, че неустойката била начислена
в третата фактура, въз основа на която се претендирало плащане на дължимо
парично вземане, като фактурата била издадена на 15.12.2021г., но липсвали
9
твърдения и разграничения за какъв период била начислена тази неустойка, от
неизпълнението на кое от задълженията на потребителя произтичала и как
била образувана стойността й, поради което не можело да се направи
обоснован извод при начисляването й кои от предвидените в неустоечната
клауза компоненти включвала тя и дали това са само компонентите само по б.
„а,, на клаузата или и други. Ответникът счита, ч е начислената неустойка е
прекомерна и същата е начислена поради неправомерно поведение на ищеца,
съгласно ОУ Счита, че искът за неустойката е недоказан и неоснователен,
поради което следва да се отхвърли. По делото сочи ответника, че липсват
каквито и да е доказателства за реално предоставени на ответницата мобилни
услуги. От данните по делото не можело да се установи ако са доставени дали
са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите
и дали са правилно тарифирани, а оттук и дали са коректно фактурирани. По
делото не бил установен обема на предоставените услуги чрез мобилен
телефон, съответно извършването на разговори, техния брой и
продължителност. Не били представени доказателства, че ответницата
ползвала далекосъобщителни услуги, предоставени от ищцовото дружеството,
чието заплащане се претендира. С оглед на всичко изложено по-горе,
ответната страна моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
10
От приложеното ч.гр.д. № 14235/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав,
се установява, че по заявление на „Йеттел България“ ЕАД срещу О. В. В. е
издадена заповед № 6776 /03.11.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
сумата от 335,01 лв. (триста тридесет и пет лева и една стотинка),
представляваща сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги и
дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на
договорите по вина на потребителя, по Договор за мобилни услуги №
*********, Приложение към него и Заявление за пренасяне на номера на
мрежата на Теленор от 23.07.2021 г., Допълнително споразумение №
********* от 31.08.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги,
Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, по които са издадени следните фактури, а
именно: фактура № **********/15.09.2021 г.; фактура №
**********/15.10.2021 г. и фактура № 6 **********/15.12.2021г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.11.2023г., до окончателното изплащане, на основание
чл. 410, т. 1 ГПК. Със същата заповед заповедният съд е присъдил в полза на
заявителя - ищец в исковото производство направените съдебно - деловодни
разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна
такса и 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), за заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и съответно
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в предоставения му
срок.
На 22.07.2021 г. между ищеца и ответницата е бил сключен договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +359*********, абонаментен план „
Тотал + „ , с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 18.99 лв.
за 24 месеца , а след изтичане на 24 м. – 23.99 лв., с датата на фактуриране 15 -
то число, с включени в месечния абонамент услуги на месец - 600 минути към
всички национални мрежи в България и роумниг в зона на ЕС и мобилен
интернет – 600 МВ в България и роумниг в ЕС.
На 22.07.2021г. О. В. е подписала заявление за пренасяне на номер в
мрежата на Теленор като са посочени два номера за пренасяне : +359*********
и +359*********.
11
На 31.08.2021 г. страните по делото са сключили две Споразумения към
Договор за мобилни услуги с фиксиран номер +359********* и +359*********,
като всички подписани между страните договори и споразумения са съставени
на типови образци и при действието на Общите условия на Теленор България
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
– представени и в заповедното и в исковото производство.
Приобщените по исковото производство са 3 броя данъчни фактури на листи
от 24 до 27, от които се установява, че в исковите периоди 15.08.- 14.09.2021 г.,
15.09.2021 -14.10.2021 г. и 15.11- 14.12.2021 г. на ответницата са начислени
суми, чийто сбор възлиза на общо 335.01 лв. и се търси за заплащане като
цена на потребени мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите.
Съдът е допуснал, изслушал и приел провеждането на съдебно-
счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните и въззивната
инстанция кредитира и от което се установява, че в счетоводството на ищеца
са осчетоводени процесните фактури № **********/15.09.2021 г., фактура №
**********/15.10.2021 г. и фактура № **********/15.12.2021 г., както и
Кредитно известие № **********/15.10.2021 г., а размерът на неплатеното
задължение от ответника към ищеца по изброените фактури , към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК2.11.2023 г. е 335.01 лв. с ДДС.
Размерът на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване на процесните
договори за мобилни услуги , при условията при които са използвани мобилни
номера **** и ****, предвид датата на двустранно спиране на номерата е
съответно: за мобилен номер **** - неустойка в размер на 100.56 лв., за
мобилен номер ****- неустойка в размер на 100.56 лв., начислени от ищеца в
съответствие с договорените условия на страница 4 от раздел Трети –
Срок.Прекратяване .Едностранни изменения. Стойността на услугите,
потребени през отчетния период 15.08.2021 – 14.10.2021г. и начислени във
фактура № **********/15.09.2021 г. и фактура № **********/15.10.2021 г. са
в общ размер на 133,89 лв., съответно – по фактура №
**********/15.09.2021г. - начислени суми в общ размер 66.68 лв. с ДДС в това
число за месечен абонамент 49.03 лв. с ДДС , за потребление извън
включеното в абонамента 17,65 лв. с ДДС ; по фактура №
**********/15.10.2021 г.- за отметен период на потребление от 15.09.2021 г.
12
до 14.10.2021 г. са начислени суми в общ размер на 67,21 лв. с ДДС/ Таблица 3
, ред в това число : за месечен абонамент 63,98 лв. с ДДС , за потребление
извън включеното в абонамента -3,23 лв. с вкл.ДДС . Начислените във фактура
№ **********/15.09.2021 г. и фактура № **********/15.10.2021 г. услуги,
потребени през отчетен период 15.08.2021 – 14.10.2021 г. , заключава вещото
лице , че са остойностени при ценовите условия на Договор за мобилни услуги
№ *********/23.07.2021г. и Допълнително споразумение №
*********/31.08.2021 г.и Допълнително споразумение №
*********/31.08.2021г.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими,
предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след
издаване на заповед № 6776/03.11.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14235/2023г. по
описа на Районен `съд – Варна.
Първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени сумите,
представляващи неплатена цена за ползвани мобилни услуги е влязло в сила,
поради което и следва да се приеме, че е установена облигационната връзка
между страните, съобразно която ответницата се явява потребител на
мобилните услуги по процесните Договори и допълнителни споразумения. За
установено следва да се приеме и изпълнението на задълженията на ищеца за
предоставяне на услугите, както и размера на претенцията за заплащане на
същите.
Не се установява, обаче, следващата предпоставка, която е възложена в
доказателствена тежест на ищеца, за да се приеме за основателна претенцията
за заплащане на неустойка, а именно: че редовно е прекратено предсрочно
действието на договорите по вина на потребителя.
Изискуемостта на претенцията за неустойки се предпоставя от
установяване на факта на предсрочно прекратяване на договорите. Ищецът
твърди, че сключените между страните договори са били едностранно
прекратени, считано от 04.11.21г., позовавайки се на т. 75 вр.чл.19б, б.“в“ от
ОУ. Неизпълнението е този юридически факт, който възниква след
сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на
13
потестативното право за прекратяване на договорната връзка. Така постигната
договореност между страните е свързана с възможността при настъпване на
определени условия кредиторът да упражни потестативното си право да
прекрати договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази
насока до длъжника. Доколкото ищецът се позовава на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя на 04.11.21г. и предвид
оспорването му от ответника, в тежест на ищеца е възложено да установи
този факт. Доказателства в тази насока не се събраха. Становището на ищеца
за автоматичното настъпване при неплащане и конклудентното действие на
преустановяване на услугите, не се споделя от настоящия състав. Липсват
доказателства ищецът да е упражнил това свое потестативно право и
изявлението му за него да е достигнало до длъжника, за да се приеме, че е
породило действие. Не е годно доказтелствено средство поканата за плащане
и удостоверението от БГ пощи, че същото е доставено в пощенската кутия на
адреса на ответницата. На първо място, защото в изявлението не е изразена
воля за прекратяване от конкретна дата и второ поради липса на
доказателства реално това изявление да е достигнало лично до ответницата.
Предвид, че не се установява да е налице предсрочно прекратяване на
договорите, а както беше обсъдено по-горе неустойките, които се претендират
се дължат при прекратяване преди изтичане срока на договорите по вина на
потребителя, то съдът намира, че исковите претенции за неустойки се явяват
недоказани, а оттам и неоснователни.
С оглед на горния извод и съдът намира за безпредметно да обсъжда дали
клаузата за неустойка е неравноправна, поради което и само на това основание
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски биха се дължали на въззиваемата
страна, която обаче се представлява от особен представител и не е сторила
такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 898/ 14.03.2025г., постановено по гр.д. №
14
2895 / 2024г. по описа на РС – Варна, 42 –ри състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлена претенцията на жалбоподателя срещу О. В. В., ЕГН **********, с
адрес: ****, да бъде прието за установено, че О. В. В. дължи на „Йеттел
България“ ЕАД разликата над присъденото парично вземане от 133.89 лв.
до търсения размер от 335.01 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, а именно: ЗА СУМАТА от общо
201.12 лв. (двеста и един лева и дванадесет стотинки ) – представляваща
сбора от двете суми от по 100.56 лв. за неустойки вследствие на предсрочно
прекратяване на договорите по вина на потребителя, по Договор за мобилни
услуги № *********, Приложение към него и Заявление за пренасяне на
номера на мрежата на Теленор от 23.07.2021г., Допълнително споразумение №
********* от 31.08.2021г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги,
Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2021г. към Договор за
мобилни/ фиксирани услуги, за които е издадена фактура №
**********/15.12.2021г., за което е издадена и Заповед № 6776/03.11.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско
дело № 14235 /2023г. по описа на ВРС за 2023г., на основание чл. 422, вр с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15