Р Е Ш
Е Н И Е № 224
гр.Кюстендил, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАдмД
№122/2020г., за да се произнесе взе предвид:
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София чрез пълномощника юрисконсулт Г. обжалва решение
№125/22.05.2019г. на КАС, постановено по адм.д.№547/2018г., с което дирекцията
е осъдена да заплати на П.В.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователното му
лишаване от престой на открито на 03.12.2018г. и 04.12.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 13.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 3 000 лв. искът е отхвърлен.
Релевирани са възражения за незаконосъобразност, представляващи касационни
основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК – не е направен задълбочен анализ на
събрания доказателствен материал, поради което са формирани неправилни правни
изводи.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли за оставане в сила на въззивното решение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №125/22.05.2019г. на КАС, постановено по АНД
№547/2018г. Производството е образувано по искова молба на П.В.К. срещу ГД „ИН“
– София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за заплащане
на обезщетение в размер на 3 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователно лишаване на лицето от престой на открито
на 03 и 04.12.2018г.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за частична
основателност на предявения иск по размер. Приел е доказаност на нарушение на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неблагоприятно третиране, надхвърлящо
неизбежното ниво на страдание във връзка с неосигурено право на престой на
открито на посочените две дати през 2018г. Позовал се е на разпоредбата на
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от един час на ден и чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС,
съгласно който престоят на открито се провежда на специално определени места в
затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. От
представените и приети доказателства по делото е установил, че ищецът е лишен
от правото му на престой на открито на 03 и 04.12.2018г. В този смисъл е
формирал извод за незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица от ареста
в гр.Кюстендил /на 03.12.2018г./ и от специализираните органи по изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ на затвора гр.Бобов дол /на 04.12.2018г./,
което покрива изискванията на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът
е приел, че негативните емоции, преживени от К. са установени от гласните
доказателствени средства и по презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Те се
намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните бездействия на
служители на ответната дирекция.
Размерът на исковата претенция съдът е
съобразил с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за отчитане на кумулативния ефект
на всички условия, при които пребивава лишения от свобода, както и с вида и
характера на вредите и продължителността им – принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД. В този смисъл е определил дължимо обезщетение в размер на 200 лв. За разликата до 3 000 лв. претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлил иска като
неоснователен. Приел е, че основателността на главния иск предопределя и
уважаване на акцесорната претенция за заплащане на законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба 13.12.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното
/чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът
счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява доказан по основание. Съгласно
практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се
увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия,
съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение
на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на
законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия
колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като
уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага,
че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред
затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е
приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява
жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“. В случая лишаването на П.К. от
правото му на престой на открито през 2018г. е в нарушение на разпоредбата на
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и по този начин същия е поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието. Ето защо касационната инстанция приема
за безспорно доказано незаконосъобразно бездействие на служители на ответната
дирекция спрямо лишения от свобода, покриващо характеристиките на нарушение на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
При
определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционния съд правилно е
съобразил относимите норми на чл.52 от ЗЗД и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, както и
конкретно установените вид, обем и продължителност на страданията от
неимуществен характер. Присъдените суми от по 100 лв. за всеки от двата дни
отговарят на принципа за справедливост и на кумулативния ефект на
неблагоприятните условия, при които
ответника по касация е изтърпявал наказанието лишаване от свобода.
По изложените съображения АС –
Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по
чл.209 от АПК и ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №125/22.05.2019г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д. №547/2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: