Решение по дело №2252/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1796                      28 октомври 2019 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав,  в открито  заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар В. С.

като разгледа административно дело  номер  2252   по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Азиз Х.Ю. ***, против заповед №19-0335-000120 от 20.08.2019 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Руен, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и допълнението към нея. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, и е немотивирана. Иска да се отмени заповедта. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - полицейски инспектор, РУ Руен, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли.  Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №19-0335-000120 от 20.08.2019 г., с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и  чл.171, т.2а, б „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на А. Х.Ю. ***,  е приложена принудителна административна мярка -  прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца/л.8 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 15.08.2019 г., около 19.00 часа, на път 208, трети клас, км.52+900, посока от с.Дъскотна към с.Добромир, А. Ю. управлява собствения си мотоциклет марка „*“, модел „**“, рег.№***, като: не съобразява скоростта на движението си с релефа на местността и пътните условия, вследствие на което, губи контрол над МПС на ляв завой, влиза в пътното платно и пада в крайпътна канавка, допуска ПТП с материални щети; управлява МПС, без да притежава категория, валидна за управляваното МПС и не оказва съдействие за щетите от ПТП.

На А.Ю. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №023096/20.08.2019 г., за това, че на 15.08.2019 г., около  19.00 часа, на път 208, трети клас, км.52+900, посока от с.Дъскотна към с.Добромир, управлява собствения си мотоциклет марка „*“, модел „**“, рег.№***, като не съобразил скоростта на движението си с релефа на местността и пътните условия, изгубил контрол над МПС на ляв завой, излязъл от пътното платно и паднал в крайпътна канавка като допуснал ПТП с материални щети; управлявал МПС, без да притежава категория, валидна за управляваното МПС и не оказал съдействие за щетите от ПТП. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП; чл.150а, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП/л.15 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №19-0335-000120 от  20.08.2019 г. на полицейски инспектор, РУ Руен, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП/л.21 от делото/; заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.22 от делото/ и заповед за заместване на министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.32 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП предвижда прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС от собственик, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Последното се потвърждава от съставения АУАН.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

От представените по делото доказателства се установява, че Ю. притежава свидетелство за управление на МПС, категория А2- мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, а моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя мотоциклет „*“, рег.№***, е с мощност 75 kW, за което е необходима категория А, каквато Ю. не притежава/л.28 и 29 от делото/.

В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Изложените от жалбоподателя доводи Ю. за незаконосъобразност на процесната заповед  са относими за производство по оспорване на наказателно постановелние, издадено въз основа на АУАН№023096/20.08.2019 г., каквото настоящото не е.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се прилага по отношение на собственик на МПС, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В тази хипотеза, административният орган, правилно, при обвързана компетентност, е приложил ПАМ-прекратяване на регистрацията на ППС, в случая, за срок от шест месеца, като няма право на преценка да приложи или не процесната ПАМ. 

В нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца.  Срокът е и законосъобразно определен от административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС от собственик, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. А след изтичането му  мярката следва да се счита отпаднала.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон  и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Азиз Ю. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Азиз Х.Ю. ***, против заповед №19-0335-000120 от 20.08.2019 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Руен, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                 

                                                                     СЪДИЯ: