О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
462
гр.
Велико Търново, 15.12.2020 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка
Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 761/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от същия
кодекс.
Образувано
е по жалба на „Царевец 56“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.
Велико Търново, ул. „Читалищна“, № 23 срещу действията за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 180601688220_4/12.11.2020 г. на органи по приходите при Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №
191/27.11.2020 г. на териториален директор на ТД на НАП – Велико Търново.
Жалбоподателят твърди, че
действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не се
подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Според него
кадровата му обезпеченост е ирелевантна за
възможността му да плаща дължимите данъци, а и не е малка, тъй като има 15
служители. Излага доводи, че дружеството не е нововъзникнал
субект, извършва търговска дейност от дълго време, има материални активи на
стойност 858 000 лева, но е обект на тенденциозно отношение от приходната
администрация, предвид факта, че по същото време е извършена и друга проверка
на стоки на дружеството – на територията на ТД на НАП - Варна. Моли да се
отмени решението на директора на ТД на НАП – В. Търново и наложеното
обезпечение.
Ответната страна не взема становище
по жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 12.11.2020г. на
основание чл. 127в от ДОПК от органите по приходите е осъществен фискален
контрол върху стоки с висок фискален риск на територията на страната, като e извършена проверка при преминаване на фискален пункт на
МПС с рег. № EL4R565, с ремарке № WI076АW,
превозващ мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители: други - сухи млека – 22 000 кг.,
включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г., допълнена със
такава ЗМФ-599/13.06.2014 г. и ЗМФ-68/24.01.2015 г. на Министъра на финансите и
е поставено обикновено ТСК с номер № 0090408.
На 12.11.2020
г. при извършения оглед на товарния автомобил в гр. Долна Оряховица в
присъствието на управителя Стефко Тодоров е установено, че поставеното
техническо средство е с ненарушена цялост, при което е отстранено с протокол № 180601699220_3/12.11.2020 г.
При
извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП е установено, че
дружеството има наети 8 лица за м.08.2020., поради което е направен извод, че
дружеството извършва инцидентни сделки със сухо мляко. Въз основа на това е
прието, че данъчнозадълженото лице не изпълнява вменените му
данъчно-осигурителни задължения, носи висок данъчен риск, което налага извод,
че събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или ще бъде значително
затруднено, поради което е налице визираната в чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК хипотеза, касаеща
стоки с висок фискален риск при вътреобщностни
придобивания. С посочения протокол органите по приходите са определили пазарна
цена на стоките в размер на 93 280 лв. и дължимо обезпечение в размер на 27 984
лв. С протокола са наложени забрана за разпореждане със стоката и изземване на
същата.
Действията
на органите по приходи са обжалвани по административен ред, като с Решение № 191/27.11.2020
г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново те са потвърдени. Решаващият
орган е посочил, че дружеството има за предмет на дейност хотели и подобни
места за настаняване, като има регистрирани 3 бр. ЕКАФП на обекти питейно
заведение и хотел. При преглед на ИС СУП е установено, че има 15 бр. действащи
трудови договори на длъжност „администратор на хотел“ и „камериерки“. При
справка от КАТ се установявало, че дружеството не притежава МПС. Прието е, че
декларираната и осъществявана дейност на дружеството не предполага закупуването
на подобни количества мляко и сметана или с прибавка на захар или други подсладители: Други сухи млека. Доставката била инцидентна,
на голяма стойност и се различавала значително от обичайните обороти на
задълженото лице. Дружеството имало и декларирани и невнесени данъчни
задължения – корпоративен данък за 2019 г. в размер на 5 216.11 лева и
невнесен ДДС за м. 10.2020 и ЗОВ за м. 08.20202 в размер на общо 33 472.39
лева.
Няма
данни кога решението е връчено на жалбоподателя, като жалбата срещу него и
действията на органите по приходите е подадена пред АСВТ чрез решаващия орган
на 04.12.2020 г. С придружително писмо вх. № 4741/10.12.2020
г., ответникът е представил в АСВТ жалбата, заедно с административната
преписка.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Оспорването е извършено в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр.
с чл. 127ж от ДОПК, до местно компетентния административен съд. От външна
страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 149, вр.
с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане
по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При
служебно извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр.
с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 180601688220_4/12.11.2020 г., са извършени от оправомощени
органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12,
ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на
органите по приходите, извършили оспорваните действия по обезпечаване на
доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки,
предмет на ВОП, за които съществува висок фискален риск, и на превозващото ги
ППС е било поставено техническо средство за контрол, съгласно легалното
определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че съставилите
протоколите инспектори по приходите имат качество на органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск. Органът по приходите има правомощието, при
наличието на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея
трета от същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване
на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й.
Потвърдителното решение също е
издадено от компетентен орган - директорът на ТД на НАП - гр. В. Търново, в
рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на
определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне. В издадения протокол
органите по приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически
основания за постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи.
Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а
съответствието му с материалноправните разпоредби на
закона.
В хода
на административното производство органите по приходите са изпълнили
задълженията си по чл. 40, ал. 3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на
съответните протоколи са довели до знанието на данъчния субект установените
факти и предприетите въз основава на тях действия.
Настоящият
състав намира, че предприетите от органите по приходите действия по
обезпечаване на доказателства са в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона, като в тази насока се споделят мотивите в потвърдителното решение на ТД на НАП. Съгласно разпоредбата
на чл. 121а, ал. 2 вр. ал. 3 от ДОПК основание да се
наложат мерки за обезпечаване на доказателствата е установяването, че „при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни“. Следователно законът
изисква да бъдат констатирани факти и обстоятелства, обосноваващи в
съвкупността си извод, че събирането на данъците за конкретно тази стока ще
бъде невъзможно или затруднено съществено.
В
случая решаващият орган е направил преценка на множество рискови фактори и е
изпълнил условията на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като е изложил констатации за
налични обстоятелства, водещи до извод, че данъците за тези стоки ще бъде
невъзможно да бъдат събрани или събирането им ще бъде съществено затруднено,
които не са оспорени от жалбоподателя: дружеството има съвсем различен предмет
на дейност – хотелиерство; регистрираните от него трудови договори са свързани
именно с този отрасъл; доставката е инцидентна и съществено различаваща се по
стойност от обичайните обороти на ЗЛ; дружеството не притежава недвижими имоти
и МПС; има неплатени други данъчни и осигурителни задължения. Следва също така
да се отбележи, че според представения търговски документ от 09.11.2020 г. и
ЧМР местоназначението на стоката е в гр. Долна Оряховица – „ЦАРЕВЕЦ АПАРТМАНТС“ ООД (свързано с
жалбоподателя лице), което е индиция, че
действителният получател на стоката е субект, различен от проверяваното дружество.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен довода на дружеството- жалбоподател за
неправилно оценяване и определяне на пазарната стойност на стоките и съответно
на определяне на обезпечението по чл.
121а, ал. 1 от ДОПК в размер на 30 % от пазарната стойност на стоките. В потвърдителното си решение ответникът е посочил, че в
конкретния случай е използван метод за определяне на пазарна цена - методът на
сравнимите неконтролирани цени, като експертният резултат е получен след
съпоставяне на цената за продуктите по контролирана сделка с цената на продукта
по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия.
Следователно спазени са изискванията на Наредба №Н-9/14.08.2006 г. на МФ за
реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени.
Съвкупното
разглеждане на тези факти води до извода, че е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което да се гарантира
събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото
разпореждане със стоката.
Предвид
горното съдът намира оспорените действия за обосновани и законосъобразни,
поради което жалбата против тях следва да се отхвърли със всички последици от
това.
По изложените съображения и на основание чл.
41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Царевец 56“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Читалищна“, № 23
срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани
в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
180601688220_4/12.11.2020 г. на органи по приходите при Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №
191/27.11.2020 г. на териториален директор на ТД на НАП – Велико Търново. |
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: