Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, ……...2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №7908 по описа за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител В.М., постановено на 14,07,2020год.
по изп. д. №20208600400539, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление
да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнагражданеие за взискателя
само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, но не и по
чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива
действия не са извършени от името и за
сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение
да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело като следва да
бъде определен съобразно минимума по НМРАВ /актуализирана на 15,05,2020год./. Поддържа
да е налице неправилно изчисляване на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят –И.Б.М., излага
становище, с което сочи на неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Приетите от ЧСИ разноски са в минимален размер
съгласно чл.10, т.1 от НМРАВ, поради което не могат да бъдат намалени
допълнително. Възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ не е договаряно и заплащано
от взискателят. Претендира разноски в настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
тъй като разноските за взискателя са съобразно законовия минимум. Конкретизирано
е таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ да е начислена върху вземането по
изпълнителен лист, лихва до изготвяне на ПДИ и прието адвокатско възнаграждение.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 14,07,2020г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение
за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК от 14,07,2020г. Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските
в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
Същата е частично основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя –И.Б.М.
от 07,07,2020год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 11038,86лв.,
ведно със законната лихва от 05,12,2017год. до изплащане на вземането, сума в размер на 1567,62лв., ведно
със законната лихва от 05,12,2017год. до изплащане на вземането по ИЛ от 30,06,2020год. по гр.д.№85144/2017год.
по описа на СРС.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв.; За процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000,00лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2-т.7.
Видно от материалите по делото
взискателят е заплатил договореното
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200,00лв.
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство
на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10,
т.2 от НМРАВ не е договаряно и не се претендира, поради което доводите на
жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Не се споделят и твърденията за прекомерност на адв. възнаграждение съобразно чл.78,ал. 5
от ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на
делото, тъй като сумата от 200,00лв.-по чл.10, т.1 е минимума по НМРАВ. Неоснователни са доводите адв.
възнаграждение за образуване на изп.дело
да е 100,00лв. съобразно изм./ДВ, бр.45/15,05,2020год./, тъй като относима е
редакцията на материалната норма към датата на
сключване на договора за правна
защита и съдействие, която е 13,05,2020год. Не е предвидено ретроактивно
действие на изменението.
Съгласно
т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума върху матеарилания интерес, както приложима в случая
е б."г" от сочения текст/ при материален
интерес от 10000лв. до 50000,00лв. – 820,00лв. + 6 на сто за горницата над 10000,00лв./ Неправилно
пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар.
Изрично се сочи, че окончателната такса за изпълнение се определя върху
събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата върху
сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул. Адв.хонорар
не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар и
да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по
смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на
таксата. В този
смисъл несъстоятелни са доводите изводими от забележка 4 към т.26 от ТТЗЧСИ
сочеща, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси
доколкото адв. възнаграждение не е изключено, то служи за определяне на база за
изчисляване на таксата. Определената
такса съобразно т.26 е в размер на 1174,94лв.
или с начислен 20% ДДС/234,98лв./ върху нея в общ
размер от 1409,92лв.
Ето
защо постановлението за разноски в посочената част следва да бъде отменено и
определен размер на таксата по т.26 от Тарифата в размер на 1409,92лв.
Разноски в настоящото
производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба вх.№21994/28,07,2020год. на „Т.С.“ЕАД постановление на ЧСИ В.М. от 14,07,2020год.,
постановено по изп.д.№ №20208600400539 по описа на ЧСИ В.М., в частта, с която е оставено без уважение възражение
за такса по т.26 от Тарифа към
ЗЧСИ за сумата над 1409,92лв. до начисления размер от 1424,33лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.