О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на първи ноември 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 2257/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159, т.8 от АПК.
Производството
е образувано по жалба на В.А.А., чрез адв. Н.К.И. срещу
мълчалив отказ от извършване на административна услуга заверка на молба –
декларация на кмета на Община Варна.
Постъпила е молба с.д. 16 116/31.10.2022г. от процесуалният представител на жалбоподателя, в която след анализ на фактите – дата на подаване на заявлението за извършване на административна услуга и датата на извършването й, първо прави изявление, че не поддържа жалбата, второ – намира за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника и трето – иска присъждане на сторените разноски за водене на делото.
Формулировката дадена от жалбоподателя в
посочената по-горе молба, а именно, че не поддържа жалбата, по своята правна
същност е „оттегляне“ на жалбата регламентирано в разпоредбата на чл.159, т.8
от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
По направеното в молба с.д. 15937/26.10.2022г. на Кмета на Община Варна чрез процесуален представител искане за осъждането на
жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна, съдът намира следното: искането е направено в
срок от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е
неоснователно. Видно от документите по административната и съдебната преписка
административната услуга е изпълнена на 14.10.2022г., а заявлението за нея е
подадено на 23.12.2021г.. Последното заявление на жалбоподателя за попълване на
доказателствата към първоначално подаденото е от 16.08.2022г. Срокът за
извършване на административната услуга е бил най-късно до 16.09.2022г. (същата
е заявена като обикновена със срок за изпълнение – 30дни). Видно от
удостоверението издадено от Кмета на Община Варна производството по
извършването на административната услуга е приключило месец след
законоустановения срок и след завеждане на делото пред съда. С оглед
процесуалното поведение на ответника и факта, че със забавянето на извършването
на административната услуга е станал причина за завеждането на делото по арг.
от чл.143, ал.3 от АПК, съдът намира, че не следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
По направеното искане от жалбоподателя за
присъждане на разноските по делото съдът намира следното: искането е направено
в срок и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество е неоснователно. Видно от представените по
административната преписка документи към заявлението поставило началото на
производството по извършване на административна услуга не са приложени
доказателства, т.е. заявлението се е явявало нередовно. Това е наложило
изискването на необходимите за извършването на заявената услуга доказателства и
с това е удължен срока за извършването на услугата. Освен това в хода на
административното производство е представено заявление за извършване на
административната услуга с приложена към него молба-декларация, в която е
вписан идентификатор на имота, различен от заявения първоначално и от този, за
който е извършена административната услуга. За отстраняването на противоречието
в заявените от жалбоподателя данни на имота, за който е подадено заявлението за
извършването на административната услуга също е бил необходим допълнителен
срок. С тези действия жалбоподателят е довел до забавянето на изпълнението на
административната услуга. При преценката на основателността на искането за
присъждане на разноските по делото, съдът съобрази и разпоредбите на чл.143, ал.1
и ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби „Когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“ и „Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен
акт.“ В настоящото производство не е
налице нито една от трите хипотези, при които съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК на жалбоподателят се дължат сторените от него разноски, поради което и не
следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.А., чрез адв. Н.К.И.
срещу мълчалив отказ от извършване на административна услуга заверка на молба –
декларация на кмета на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 2257 по описа на Х състав на Административен съд
Варна за 2022г.
Определението подлежи на оспорване в 7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: