№ 10644
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110137347 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Н. Д. Бончева,
ЕГН **********, с адрес: ****, за установяване на вземания в следните размери, за
които е издадена заповед за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65191/2023 г. на
СРС, 157 състав: 2812,32 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес: ****, аб.№ ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 28.11.2023 г. до окончателното й погасяване,
380,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.11.2023 г., 31,18 лв.
неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 28.11.2023 г. до окончателното й
погасяване, и 6,93 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 02.11.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че собственик на имота е
ответника, до който е доставена топлинна енергия в размер 2812,32 лв. за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в
1
общ размер на 31,18 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за доставена топлинна енергия и
предоставена услуга дялово разпределение, поради което ги претендира. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 380,55 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.11.2023 г.,
и обезщетение за забава в размер на 6,93 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. до 02.11.2023 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
28.11.2023.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът Н. Д. Бончева, представлявана в производството чрез назначения
особен представител, в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание заявява, че не оспорва доставеното количество топлинна енергия.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Топлокотнтрол” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за замяна на недвижим имот между
роднини по права линия № *, том ***, рег. № *** от 24.10.1984 г., въз основа на който
ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ
Апартамент № 52, находящ се в гр. София, ****
На 23.09.2010 г. ответникът е учредил договорна ипотека върху притежавания от
него недвижими имот в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, видно от
приложения нотариален акт.
На 09.09.2002 г. ответникът е подал молба до ищцовото дружество за откриване
на партида на негово име за топлоснабдяването на процесния имот, като е декларирал,
че имотът се ползва от 3 члена на домакинството.
Представен е Договор от 23.09.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. *** и третото лице - помагач „Топлоконтрол“
ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
02.09.2022 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2022 г., издадена
след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и
дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 2812,32 лв.,
извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и общата фактура, както и индивидуална
справка за използвана топлинна енергия за процесния период, изготвена от третото
лице-помагач и талон за отчет на отоплителните уреди.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
2
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени
доказателства (Нотариален акт за замяна на недвижим имот между роднини по права
линия № *, том ***, рег. № *** от 24.10.1984 г. и молба – декларация за откриване на
партида за отопление), може да се обоснове извод, че ответникът, като собственик на
процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца,
следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния
имот за посочения в исковата молба период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в
качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
3
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„Топлоконтрол“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая, предвид липсата на спор между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства (фактура, счетоводна справка, изравнителна сметка и
талон за отчет), беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлинна енергия на стойност 2812,32 лв. Ответникът не твърди, за това и
не сочи доказателства, че е заплатил така дължимата сума. Следователно предявеният
иск за доставена топлинна енергия се явява основателен в пълен размер.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Ищецът претендира обезщетение за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 02.11.2023 г., което изчислено служебно от съда
по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 373,97 лв.. Именно до този размер се явява
основателна претенцията за обезщетение за забава, а за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 380,55 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
4
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото
писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните
собственици в процесната сграда, същите са избрали „Топлоконтрол“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение в сградата и съответно са сключили
договор с това дружество да тази услуга. От представеното по делото извлечение се
установи, че за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. дължимата сума за
предоставена услуга дялово разпределение е в размер на 31,18 лв. Ответникът не
твърди и не сочи, доказателства същата да е заплатена, поради което предявеният иск
за дялово разпределение се явява изцяло основателен, поради което следва да бъдат
уважен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 64,62 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 114,14 лв., отговорността за която следва
да се разпредели между ответниците по равно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 93,09 лв. държавна такса, 400 лв. платен депозит за особен представител на
ответника и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска
следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 590,61 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
5
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Д. Бончева, ЕГН **********, с адрес: ****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 2812,32 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: ****, аб.№ ****, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.11.2023 г. до
окончателното й погасяване, 373,97 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 02.11.2023 г. и 31,18 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 28.11.2023 г. до окончателното й погасяване, за които е издадена заповед
за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65191/2023 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 373,97 лв. до пълния предявен
размер от 380,55 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 02.11.2023 г.
и за сумата 6,93 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 02.11.2023 г., за които е издадена заповед
за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65191/2023 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Д. Бончева, ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 114,14 лв.
– разноски в заповедното производство, както и сумата от 590,61 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Топлоконтрол“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6