РЕШЕНИЕ
Номер 126 /05.02. Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 16.01.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Карамфила Шопова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2784 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Иск с правна квалификация чл.
440, ал.1 ГПК.
Ищецът - Е.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***,
представлявана от адв. И. Д. С. твърди, че е
собственик на основание осъществено от нея 10 годишно давностно
владение върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.536.1.5
по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., представляващ апартамент
*, находящ се на
**** етаж, а по скица - **** етаж с площ от 72.27 кв.м. в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.536 с административен
адрес *** ****. Сочи, че в качеството си на купувач по предварителен договор от
10.06.2002г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху посочения имот от
предаване на владението върху същия, със знанието на продавача и без
противопоставяне от него или трети лица, до м.06.2012г. и така е придобила
собствеността върху същия. За продавач по сключения предварителен договор
ищцата сочи ответника П.В.Н., който е нейн бивш
съпруг, придобил обещания имот през м.05.2002г., след прекратяване на брака им
с влязло в сила решение от 03.01.2001г. Като твърди, че коментираното жилище е
предмет на насрочена публична продан по изп.д. № 2011***0400567
и № 2012***0400666 по описа на ЧСИ А.А., рег. № ***
на КЧСИ и район на действие ПОС и за събиране на парично задължение на П.Н.,
настоява съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на длъжника и взискателите, че имота не
принадлежи длъжника. Претендира разноски.
Ответникът – „УниКредит
Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Св. Неделя № 7,
представляван от******** М.С.-И.оспорва предявения иск с твърдения за
недопустимост и евентуално за неоснователност. Ответникът възразява, че е
недопустимо в едно производство да се разглеждат установителен
иск за собственост на ищеца и отрицателно установителен
иск по чл. 440, ал.1 ГПК. Отделно сочи, че за ищцата не е налице правен интерес
от предявения иск по чл. 440, ал.1 ГПК, тъй като за нея не са признати права,
които да са засегнати от изпълнението. Евентуално и в случай, че съдът приеме
предявения иск за процесуално допустим, ответника оспорва същия по основание
като твърди, че имота е индивидуална собственост на ипотекарния
солидарен длъжник П.Н., който наред с „ВЕКТА“ ООД е осъден да заплати на „Уни Кредит Булбанк“ АД сумата от 920 000 евро –
главница, 72 291.29 евро лихва за периода от 20.01.2012г. до 06.11.2012г.,
сумата от 4600 евро – такси по тарифата на Банката, дължими по Договор за
банков револвиращ кредит № КБ 021/10.03.2009г., ведно
с анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.11.2012г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 38 995 лв.
разноски. Оспорва твърдението на ищцата, че е владяла процесния
имот явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение да свои, като твърди, че
същото не се установява от приложените квитанции за платени комунални услуги,
нито от представените данни за адресна регистрация на спорния имот. Възразява
на твърдението на ищцата, че същата е владелец на спорния имот въз основа на
сключен предварителен договор, като твърди, че липсват доказателства
уговорената цена по същия да е платена. Сочи още, че СПН за евентуално признати
за ищцата права ще се формира след
постановяване на настоящото решение, което по никакъв начин няма да се отрази
на правата на ипотекарния длъжник – П.Н., като се
зачете и ефекта на вписването на договора за ипотека. Отделно ответникът
твърди, че П.Н. е учредил няколко ипотеки върху процесния
имот, с всяка от които се прекъсва давността на ищцата, както и че липсват
данни в МДТ към Община Пловдив за промяна в собствеността.
Ответникът – „ЦИД – АТЛАС“ ЕООД със седалище и адрес
на управление *** ****не ангажира становище по спора.
Ответникът – П.В.Н. ЕГН ********** с адрес *** не
ангажира становище по спора.
Ответникът - ТД на НАП Пловдив, с адрес *** ****не
ангажира становище по спора.
Ответникът – „Атко 91“ ЕООД
със седалище и адрес на управление *** ****не взема становище по спора.
Ответникът – „Булгаргаз“ ЕАД със седалище и адрес на
управление *******не ангажира становище по спора.
Ответникът – „Векта“ ООД в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление *** ****не ангажира
становище по спора.
Третото лице помагач – „БУРГОЙЛ БГ“ ЕООД със седалище
и адрес на управление ***представлявано от адв. В. Х.К.
счита предявения иск за недопустим, тъй като за ищцата липсва правен интерес,
тъй като дори и да установи упражнено от нея фактическо владение върху спорния
имот в продължение на 10 години т.е. към 2012г., то ипотеката предхожда
посочения момент и същата следва имота, съгласно чл. 173 ЗЗД. По същество счита
предявания иск за неоснователен, тъй като ищцата е
държател на процесния имот, а не владелец, а твърдяния да е сключен предварителен договор е симулативен, без достоверна дата.
Съдът, като
прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното:
По
допустимостта:
Неоснователни
са възраженията за недопустимост на настоящото производство, които ответника „УниКредит Булбанк“ АД и
третото лице помагач свързват с липса на правен интерес за ищеца, предвид твърдението
му, че е собственик на процесния имот, на основание
изтекла през 2012г. придобивна
давност, тъй като учредената ипотека по отношение на същия е учредена през
2009г., поради което и същата следва имота, респ. прави непротивопоставими
евентуално придобити от трети лица права на правата на ипотекарния
кредитор.
Предмет
на настоящото производство е иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК, а
исканите да бъдат установени факти, досежно
принадлежността на правото на собственост на ищцата, според нейните твърдения,
ще изключат съответно принадлежността на същото това право за длъжника. За
ищцата е налице правен интерес от предявения иск по чл. 440, ал.1 ГПК, тъй като
същата твърди, че е трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението за
събиране на парично вземане, а дали същата притежава тези права и дали те са противопоставими на правата на ипотекарния
кредитор, респ. преобретателя на вземането на
последния са въпроси по съществото на спора / вж. Определение № 178 от
06.04.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 651/2017г., IV г.о../.
Ответникът
„УниКредит Булбанк“ АД не е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря по иска с правно основание
чл. 440, ал.1 ГПК, тъй като вземанията, за които са му издадени изпълнителни
листове и въз основа на тях е образувано изпълнително производство са прехвърлени
с договор за прехвърляне на вземане от 27.07.2017г., за което длъжниците са уведомени по чл. 99, ал.3 ЗЗД, в полза на
третото лице „БУРГОЙЛ БГ“ ЕООД, което е конституирано като взискател
на мястото на първоначалния такъв „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – вж. удостоверение
изх. № 9565 от 26.09.2017г. на ЧСИ А.А., № *** – л.
174. Коментираното означава, че качеството взискател
по отношение на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е отпаднало, поради което и при
съобразяване чл. 440, ал.2 ГПК производството по отношение на него е недопустимо
и следва да бъде прекратено.
По
същество:
Видно
от представения предварителен договор от 10.06.2002г., ищцата в качеството си
на купувач се е съгласила да закупи от П.В.Н. апартамент № ****, на ***жилищен
етаж, кота + 5.76
със застроена площ от 72.27 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, спалня,
баня – тоалетна, тераса и антре при граници: ул. „****“, калкан, двор, ап.*** и
ст. клетка, заедно с прилежащо избено помещение № *** в сутеренния етаж със
застроена площ от 2.82 кв.м. при граници – изба № ***, коридор, калкан и
котелно помещение, както и 4.62 % от общите части на построената съгласно
одобрените със Заповед № ОА-850 от 09.05.1994г. и Заповед № РД – 09-617 от
08.12.1999г. КЗСП и ЗРП по одобрен архитектурен проект от 28.04.2000г. жилищна
сграда, изградена в дворно място, находящо се в *** ****
№ ** и **, цялото с площ от 634 кв.м. , представляващо съгласно одобрения със
Заповед № ОА – 1381 от 16.08.1993г. и Заповед № РД – 09-617 от 08.12.1999г. регулационен
план УПИ № VI –
678, 679, 680 от кв. 204 по плана на ***. при граници на имота: ул. ****, УПИ №
V-681, УПИ
№ IV –
682, УПИ № I – ***и
УПИ VIII –
676, заедно с 4.11 % ид.ч. от 504/634 от описаното
дворно място при условията на сключения договор. Съгласно уговореното в чл. 5
от същия купувача влиза във владение на гореописания недвижим имот в три дневен
срок от подписване на същия.
По
отношение са обещания за продажба недвижим имот са предприети действия по
принудително изпълнение по изп.д. № 2011***0400567 и № 2012***0400666 по описа на ЧСИ А.А., рег. № *** на КЧСИ, въз основа на учредената от
продавача по същия П.Н. договорна ипотека от 11.03.2009г. с НА № 57, том I, рег. № 751, н.д. № 57 от 2009г. на
Нотариус С.Й., като с изпратената ПДИ са насрочени опис и оценка на същия имот
/вж. л.100-144/; насрочена е и публична продан за периода от 30.10.2016г. до
30.11.2016г. /л.7/.
Ищцата
твърди, че от сключване на предварителния договор владее имота като свой и с
изтичане на 10 години или на 10.06.2012г. е придобила собствеността на
основание чл. 79 ЗС. Съгласно легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. От една страна коментираният договор
представлява частен диспозитивен документ, който по
отношение на трети лица не се ползва с доказателствена
сила по отношение на посочената в същия дата, респ. няма достоверна дата. От
друга страна липсват доказателства за предаване на владението в посочения в чл.
5 от същия срок, като в тази връзка от
значение са и показанията на св. Е. Д., които съдът цени с приложението на чл. 176 ГПК, предвид твърденията за установено съжителство на семейни начала с ищцата,
който сочи, че заедно с Е. живеят от 2002г. – 2003г. в апартамент на адрес *** ****.
Същият свидетел заявява, че Е. се считала за собственик на имота и в това
качество правила подобрения за нейна и на свидетеля сметка и сочи, че
единствения ремонт, който се наложил по отношение на процесния
имот, е подмяна на бравата на входната врата. Сочи, че първоначално знаел, че
имота е на Е., но през 2006г. – 2007г. разбрал от нея, че същия е собствен на
съпруга й.
От
показанията на св. К.П., които съдът отново цени с приложението на чл. 176 ГПК,
предвид близката родствена връзка с ищцата – брат на последната, се установява,
че от раздялата си с П.Н., Е. живее в процесния имот,
както и че доколкото на свидетеля му е известно същото е нейна собственост.
Коментираните
до тук свидетелски показания, дори и да се приемат за изцяло достоверни, за
което, предвид установеното съжителство за първия свидетел с ищцата и близката
родствена връзка за ***и липсата на други доказателства, които да ги подкрепят,
не е налице нормативно основание, съдът приема, че не установяват ищцата да е
владяла процесния имот повече от 10 години с намерение
да го свои. От показанията на св. Д. се установява, че през 2006г. – 2007г. от
самата ищца е разбрал, че имотът не е нейн, а на
съпруга й, което знание изключва субективния елемент на владението, респ.
опровергава твърдението на ищцата за осъществена фактическа власт с намерение
за своене и я прави обикновен държател на веща.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че купувача по предварителен
договор е
приравнен с добросъвестния владелец само относно правата по чл. 71
и 71
ЗС /за добивите от вещта и подобренията/, но не и относно придобивната давност по чл.
79, ал. 2 ЗС. В конкретният случай за оборена следва да се приеме
презумпцията на чл. 69 ЗС, според която владелецът държи веща като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго, предвид дадените от св. Д. показания, че
от ищцата знае, че процесния имот е на съпруга й,
които в коментираната част като неизгодни за страната, по чието искане е
допуснат свидетеля, съдът кредитира изцяло. Следва да се има предвид, че
вписания на 04.12.2003г. настоящ адрес на ищцата, извършените от нея подобрения
на имота и плащане на консумативи за същия /вж. л.9-24/ не установяват
субективния елемент на владението, който да съпътства обективния факт на
държанието, при знанието у извършващия ги, че имота е на трето лице.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че по отношение на ищцата не са налице права, които
да изключат тези на ипотекарния кредитор с
уточнението, че дори и да беше доказано владение, продължило в периода сочен от
ищцата 2002г. – 2012г. с намерение за своене на веща,
то собствеността би възникнала за ищцата с изтичане на срока, без да е
необходимо позоваване /вж. ТР № 5 от 17.12.2012г. на ВКС по т.д. № 4 от 2012г.
на ОСГК/, към който момент е била учредена вече договорна ипотека от
11.03.2009г. с НА № 57, том I,
рег. № 751, н.д. № 57 от 2009г. на Нотариус С.Й.а от П.Н. и за обезпечаване
негово задължение като трето задължено лице – ипотекарен
длъжник, а правата на ипотекарния кредитор са гарантирани, съгласно чл. 173, ал.1 ЗЗД, без значение в чия собственост се намира имота.
Изводът
е, че предявеният иск е неоснователен, а при този изход на спора разноски на
ищеца не се дължат.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Е.Д.П. ЕГН ********** с адрес *** да бъде признато за
установено по отношение на „ЦИД – АТЛАС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление *** ****, П.В.Н. ЕГН ********** с адрес ***, „Атко
91“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** ****, „Булгаргаз“ ЕАД със
седалище и адрес на управление *******и „Векта“ ООД в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление *** ****, че Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.536.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, представляващ апартамент № *, разположен на ***
жилищен етаж, кота + 5.76 по акт за собственост, а по
скица ет.** със застроена площ от 72.27 кв.м., състоящ се от дневна, кухня,
спалня, баня – тоалетна, тераса и антре, брой нива на обекта – 1, находящ се в сграда***, разположена в ПИ с идентификатор 56784.518.536
с адрес *** **** при граници на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж
– 56784.518.536.1.6, под обекта – 56784.518.536.1.1, над обекта –
56784.518.536.1.9, заедно с прилежащо избено помещение № ***в сутеренния етаж
на сградата със застроена площ от 2.82 кв.м. при граници – изба № ***, коридор,
калкан и котелно помещение, заедно с 4.62 % от общите части на сграда с
идентификатор 56784.518.536.1, заедно с 4.11 % ид.ч.
от 504/634 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.518.536
целия с площ от 634 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, представляващо съгласно одобрения със Заповед
№ ОА – 1381 от 16.08.1993г. и Заповед № РД – 09-617 от 08.12.1999г.
регулационен план УПИ № VI –
678, 679, 680 от кв. 204 по плана на ***. при граници на имота: ул. ****, УПИ №
V-681, УПИ
№ IV –
682, УПИ № I – ***и
УПИ VIII – 676
не принадлежи на длъжника П.В.Н. ЕГН ********** по изп.д. № 2011***0400567 и № 2012***0400666 по описа на ЧСИ А.А., рег. № *** на КЧСИ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач – „БУРГОЙЛ БГ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на Е.Д.П. ЕГН ********** с
адрес *** да бъде установено по отношение на „УниКредит
Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Св. Неделя № 7,
че Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.536.1.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-48
от 03.06.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, представляващ апартамент
№**, разположен на *** жилищен етаж, кота + 5.76 по
акт за собственост, а по скица ет.** със застроена площ от 72.27 кв.м., състоящ
се от дневна, кухня, спалня, баня – тоалетна, тераса и антре, брой нива на
обекта – 1, находящ се в сграда **, разположена в ПИ
с идентификатор 56784.518.536 с адрес *** **** при граници на самостоятелния
обект в сградата: на същия етаж – 56784.518.536.1.6, под обекта –
56784.518.536.1.1, над обекта – 56784.518.536.1.9, заедно с прилежащо избено
помещение № ** в сутеренния етаж на сградата със застроена площ от 2.82 кв.м.
при граници – изба № **, коридор, калкан и котелно помещение, заедно с 4.62 %
от общите части на сграда с идентификатор 56784.518.536.1, заедно с 4.11 % ид.ч. от 504/634 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56784.518.536 целия с площ от 634 кв.м. с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, представляващо съгласно одобрения
със Заповед № ОА – 1381 от 16.08.1993г. и Заповед № РД – 09-617 от 08.12.1999г.
регулационен план УПИ № VI –
678, 679, 680 от кв. 204 по плана на ***. при граници на имота: ул. ****, УПИ №
V-681, УПИ
№ IV –
682, УПИ № I – ***и
УПИ VIII – 676
не принадлежи на длъжника П.В.Н. ЕГН ********** по изп.д. № 2011***0400567 и № 2012***0400666 по описа на ЧСИ А.А., рег. № *** на КЧСИ. В тази част решението има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред ПАС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му пред ПАС.
Съдия: