Решение по дело №67/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 311
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430200067
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200067 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от ПЛ. Л.. Г. от ***, с ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20-0938-002340 от 02.07.2020г. на *** Сектор
към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В
заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуалния му представител адв. Т.Д. от ***, която
излага подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и моли за неговата отмяна.
1
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА

В АУАН Серия „GA“ бл. № 208047/21.05.2020г. е посочено, че
жалбоподателят ПЛ. Л.. Г. на 21.05.2020г. управлявал лек автомобил
„Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№ *** и че като водач на визираното МПС в 19:30
часа, движейки се в гр. Плевен, ***, с посока на движение към ***, извършва
следното: 1. Управлява горепосоченото МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № *** ***, който е отчел в 19:44 часа
положителен резултат от 1,05 промила алкохол в издишания от водача
въздух. На същия е издаден талон за медицинско изследване с № *** и 8 броя
холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата, с № А012954.
Горното установили длъжностните лица при Сектор „Пътна полиция“-
Плевен към ОД на МВР-Плевен – актосъставителят М. АН. ХР. и свидетелите
ИВ. ЦВ. ДЖ., Р. Р. Ж. и Р. ИЛ. И. като за установеното в съставения АУАН
нарушение св. Х. вменил на ПЛ. Л.. Г. нарушението, описано в акта.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на М. АН. ХР., ИВ. ЦВ. ДЖ., Р. Р.
2
Ж. и Р. ИЛ. И., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви,
обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло
събраните по делото писмени доказателства, а именно: заверени копия на
Служебна бележка на л.11; Удостоверение за раждане на л.12; заверени копия
на 7 бр. Молба за ползване на неплатен отпуск на л.13-19; Удостоверение на
л.20; заверено копие на Трудов договор на л.21; заверено копие от Декларация
за запознаване с предписание за поставяне под карантина от 20.05.2020г. на
22; АУАН Серия „GA“ бл. № 208047/21.05.2020г. на л.24; Талон за
медицинско изследване с № *** на л.25; Справка за нарушител/водач на л.26-
27; Наказателно постановление № 20-0938-002340 от 02.07.2020г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на лист 29;
справка относно извършена проверка на „Дрегер Алкотест 7510“ на л.30,
ведно с данни за апарата на л.31; справка за последваща проверка на „Дрегер
Алкотест 7510“ на л.32-33; заповед № 2121з-515/14.05.2018г. на МВР на л.34-
35; Характеристична справка на л.63; писмо от ОД на МВР-Плевен рег.
№316000-13832/12.04.2021г., с приложена инструкция за работа на уред за
измерване на алкохол в издишания въздух „Дрегер 7510“, ведно с
техническите параметри на техническото средство /л.72-90/, всичките
неоспорени. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ж-лят се намирал под карантина с оглед местоработата му като
международен шофьор и скорошно прибиране на територията на страната.
Свидетелите Д. и И. си спомнят, че нарушението било на паркинг в
междублоково пространство като помнят в детайли дори обяснението на ж-
ля, който заявил че е употребил минимално количество алкохол доколкото
знаел че няма право да излиза в т.ч. да шофира, но му се наложило да слезе до
гаража. Пак от показанията на същите свидетели е видно че установили
нарушението след като посетили адреса във връзка с проконтролиране на
карантинирани лица и тогава узнали от сина на ж-ля че баща му е слязъл до
гаража, който се намирал зад блока. Тогава видели автомобил тип „ван“ да
„дава на заден ход“ като леко „подпрял“ паркиран автомобил./видно от
показанията на св.Д../ Свидетелят си спомня дори, че собственичката на
другия автомобил заявила че няма претенции, а по-нататък в показанията си
сочи, че другият автомобил само бил „допрян“. В тази насока показанията на
св.Д. намират опора и в тези на св.Р.И., който също потвърди обяснението на
ж-ля, че се прибрал от чужбина но искал да разтовари багаж от автомобила
3
си, с който пристигнал, тъй като този автомобил бил на приятел и следвало да
го върне, като изминал едва няколко метра. Отсъствието на материални щети
по автомобила на другото лице се установява и от показанията на св. М.Х..
Както беше посочено и по-горе показанията на свидетелите се подкрепят от
описаните по-горе писмени доказателства, всичките кредитирани от съда
напълно.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентни
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН, както беше
посочено и по-горе.
Спазено е от страна на административно-наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във
вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, в хода на
4
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
съгласно която норма на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Според съда правилно АНО е приложил материалния закон, като е
приел, че Г. е допуснал нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, предвид
установеното с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №
наличие на алкохол в кръвта от 1,05 промила.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установяваща
забрана за водачите на пътни превозни средства да ги управляват под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Забраната е скрепена с предвидената в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
административнонаказателна санкция за водачите, управляващи ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съгласно чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от приетата от тях Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на
моторни превозни средства, при съставянето на АУАН при констатиране на
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и
талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на
водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което
трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който
5
трябва да стори това. В случаи като процесния, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира лечебното
заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на водача в
лечебното заведение. Чл. 6 изчерпателно изброява хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от
измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона
за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно
заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване.
На Г. е бил издаден талон за медицинско изследване с № ***, в който
същият заявил, че приема показанията на техническото средство, поради
което не се явил в срок, за да даде кръвна проба за лабораторно химическо
изследване.
При съобразяване на горните обстоятелства и обсъдените по-горе
доказателства, съдът намира, че вмененото нарушение се явява доказано.

Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП обаче предвижда за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при наличието на алкохол
над 0,8 до 1,2 на хиляда, налагане на наказания глоба в размер на 1000 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Предвид изложеното по-горе обаче, се налага изводът, че макар с
деянието си Пл.Г. формално да е осъществил признаците на предвиденото в
ЗДвП административно нарушение, последното поради своята малозначимост
е явно с незначителна обществена опасност. В конкретност АНО не е отчел,
че до този момент жалбоподателят въпреки професионалната му
ангажираност като международен шофьор няма извършени нарушения по
ЗДвП освен едно единствено от 23.09.2005г. за което с НП му е била
наложена глоба от 40 лева видно от приложената справка за нарушител на л.
26 и сл. от делото. АНО не е съобразил на следващо място, че в конкретния
случай нарушението е извършено в междублоково пространство, като той от
категоричните показания на четиримата полицейски служители е изминал
незначимо разстояние от едва няколко метра в рамките на паркинга, и ако не
беше допрял друг автомобил и това не беше забелязано от служителите
6
вероятно нямаше да бъде и проверен. Не е съобразена и липсата на
материални щети по другия автомобил, който видно от свидетелските
показания бил само „допрян“, а собственикът му бил без имуществени
претенции. Следва да се съобрази и факта не на последно място, че въпреки
осъзнаването на несъвместимостта на управлението на МПС след употреба на
алкохол с професионалната си заетост, ж-лят е приел показанията на
техническото средство, съдействал е и не е оспорил алкохолното съдържание
като е съзнавал, че е изминал с автомобила едва няколко метра с оглед
удобство при разтоварване на багажа от автомобила, който следвало да бъде
върнат по спешност на друго лице.
С други думи при изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при
определяне на наказанието административнонаказващият орган е следвало да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и
ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в
случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да
приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще бъде
наложено административно наказание, в който смисъл е и съдебната
практика, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и
по тази причина същото подлежи на отмяна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0938-002340 от
02.07.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, с което на жалбоподателя ПЛ. Л.. Г. от ***, с ЕГН ********** за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева
и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-
дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
7
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от П. Л. Г. от ***, с ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20-0938-002340 от 02.07.2020г. на *** Сектор
към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В
заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуалния му представител адв. Т.Д. от ***, която
излага подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и моли за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА

В АУАН Серия „GA“ бл. № 208047/21.05.2020г. е посочено, че
жалбоподателят П. Л. Г. на 21.05.2020г. управлявал лек автомобил „Ситроен
Ц4 Пикасо“ с рег.№ *** и че като водач на визираното МПС в 19:30 часа,
движейки се в гр. Плевен, ***, с посока на движение към ***, извършва
следното: 1. Управлява горепосоченото МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № *** ***, който е отчел в 19:44 часа
положителен резултат от 1,05 промила алкохол в издишания от водача
въздух. На същия е издаден талон за медицинско изследване с № *** и 8 броя
холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата, с № ***.
Горното установили длъжностните лица при Сектор „Пътна полиция“-
Плевен към ОД на МВР-Плевен – актосъставителят М. А. Х. и свидетелите И.
Ц. Д., Р. Р. Ж. и Р. И. И. като за установеното в съставения АУАН нарушение
св. Х. вменил на П. Л. Г. нарушението, описано в акта.
1
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на М. А. Х., И. Ц. Д., Р. Р. Ж. и Р. И.
И., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и
липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по
делото писмени доказателства, а именно: заверени копия на Служебна
бележка на л.11; Удостоверение за раждане на л.12; заверени копия на 7 бр.
Молба за ползване на неплатен отпуск на л.13-19; Удостоверение на л.20;
заверено копие на Трудов договор на л.21; заверено копие от Декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина от 20.05.2020г. на 22;
АУАН Серия „GA“ бл. № 208047/21.05.2020г. на л.24; Талон за медицинско
изследване с № *** на л.25; Справка за нарушител/водач на л.26-27;
Наказателно постановление № 20-0938-002340 от 02.07.2020г. на *** Сектор
към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на лист 29; справка
относно извършена проверка на „Дрегер Алкотест 7510“ на л.30, ведно с
данни за апарата на л.31; справка за последваща проверка на „Дрегер
Алкотест 7510“ на л.32-33; заповед № 2121з-515/14.05.2018г. на МВР на л.34-
35; Характеристична справка на л.63; писмо от ОД на МВР-Плевен рег.
№316000-13832/12.04.2021г., с приложена инструкция за работа на уред за
измерване на алкохол в издишания въздух „Дрегер 7510“, ведно с
техническите параметри на техническото средство /л.72-90/, всичките
неоспорени. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ж-лят се намирал под карантина с оглед местоработата му като
международен шофьор и скорошно прибиране на територията на страната.
Свидетелите Д. и И. си спомнят, че нарушението било на паркинг в
междублоково пространство като помнят в детайли дори обяснението на ж-
ля, който заявил че е употребил минимално количество алкохол доколкото
знаел че няма право да излиза в т.ч. да шофира, но му се наложило да слезе до
гаража. Пак от показанията на същите свидетели е видно че установили
нарушението след като посетили адреса във връзка с проконтролиране на
карантинирани лица и тогава узнали от сина на ж-ля че баща му е слязъл до
гаража, който се намирал зад блока. Тогава видели автомобил тип „ван“ да
„дава на заден ход“ като леко „подпрял“ паркиран автомобил./видно от
показанията на св.Д../ Свидетелят си спомня дори, че собственичката на
другия автомобил заявила че няма претенции, а по-нататък в показанията си
сочи, че другият автомобил само бил „допрян“. В тази насока показанията на
св.Д. намират опора и в тези на св.Р.И., който също потвърди обяснението на
ж-ля, че се прибрал от чужбина но искал да разтовари багаж от автомобила
си, с който пристигнал, тъй като този автомобил бил на приятел и следвало да
го върне, като изминал едва няколко метра. Отсъствието на материални щети
по автомобила на другото лице се установява и от показанията на св. М.Х..
Както беше посочено и по-горе показанията на свидетелите се подкрепят от
2
описаните по-горе писмени доказателства, всичките кредитирани от съда
напълно.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентни
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН, както беше
посочено и по-горе.
Спазено е от страна на административно-наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във
вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
съгласно която норма на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Според съда правилно АНО е приложил материалния закон, като е
приел, че Г. е допуснал нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, предвид
установеното с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №
3
наличие на алкохол в кръвта от 1,05 промила.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установяваща
забрана за водачите на пътни превозни средства да ги управляват под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Забраната е скрепена с предвидената в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
административнонаказателна санкция за водачите, управляващи ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съгласно чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от приетата от тях Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на
моторни превозни средства, при съставянето на АУАН при констатиране на
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и
талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на
водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което
трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който
трябва да стори това. В случаи като процесния, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира лечебното
заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на водача в
лечебното заведение. Чл. 6 изчерпателно изброява хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от
измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона
за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно
заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване.
На Г. е бил издаден талон за медицинско изследване с № ***, в който
същият заявил, че приема показанията на техническото средство, поради
което не се явил в срок, за да даде кръвна проба за лабораторно химическо
изследване.
При съобразяване на горните обстоятелства и обсъдените по-горе
доказателства, съдът намира, че вмененото нарушение се явява доказано.

Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП обаче предвижда за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при наличието на алкохол
над 0,8 до 1,2 на хиляда, налагане на наказания глоба в размер на 1000 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
4
Предвид изложеното по-горе обаче, се налага изводът, че макар с
деянието си Пл.Г. формално да е осъществил признаците на предвиденото в
ЗДвП административно нарушение, последното поради своята малозначимост
е явно с незначителна обществена опасност. В конкретност АНО не е отчел,
че до този момент жалбоподателят въпреки професионалната му
ангажираност като международен шофьор няма извършени нарушения по
ЗДвП освен едно единствено от 23.09.2005г. за което с НП му е била
наложена глоба от 40 лева видно от приложената справка за нарушител на л.
26 и сл. от делото. АНО не е съобразил на следващо място, че в конкретния
случай нарушението е извършено в междублоково пространство, като той от
категоричните показания на четиримата полицейски служители е изминал
незначимо разстояние от едва няколко метра в рамките на паркинга, и ако не
беше допрял друг автомобил и това не беше забелязано от служителите
вероятно нямаше да бъде и проверен. Не е съобразена и липсата на
материални щети по другия автомобил, който видно от свидетелските
показания бил само „допрян“, а собственикът му бил без имуществени
претенции. Следва да се съобрази и факта не на последно място, че въпреки
осъзнаването на несъвместимостта на управлението на МПС след употреба на
алкохол с професионалната си заетост, ж-лят е приел показанията на
техническото средство, съдействал е и не е оспорил алкохолното съдържание
като е съзнавал, че е изминал с автомобила едва няколко метра с оглед
удобство при разтоварване на багажа от автомобила, който следвало да бъде
върнат по спешност на друго лице.
С други думи при изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при
определяне на наказанието административнонаказващият орган е следвало да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и
ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в
случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да
приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще бъде
наложено административно наказание, в който смисъл е и съдебната
практика, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и
по тази причина същото подлежи на отмяна.
5