РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг ,12.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в
публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията
Дженов Гр.д.№ 484 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК
В РС –
Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 303 по описа на съда за 2017 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, със законен представител Й.В.В. – изпълнителен директор, чрез В.В. – юрисконсулт е депозирал в деловодството на
съда искова молба за установяване на част
от претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение против длъжника „***“ ЕТ, с ЕИК *********, с постоянен адрес ***. В
исковата молба се твърди,
че „***“
ЕТ, като собственик на топлоснабден имот в гр. Плевен
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.
153/1/ /изм.-ДВ , бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ от ЗЕ, която
визира, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатни станциия или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и за това за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се още, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. – СДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г./, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови битови нужи се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерския съвет. Твърди, че съгласно ал. 2 същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от страна на потребителите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани и с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от ОУ от 2007 г. –
“Заплащане на ТЕ”е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получените фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месец на доставка на ТЕ. Твърди се, че
на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ с изтичането на последни ден от месеца
същият е изпаднал в забава за тази сума. Твърди се, че ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.01.2010 г. до 31.01.2017 г. Твърди
се, че сградата –етажна собственост на ***“
ЕТ , с ЕИК *********, на адрес гр. П., в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия е фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС„ ЕООД. Твърди
се, че сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация- Плевен“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата, „ТЕХЕМ СЪРВИСИС„
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съотвествие с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването.
С молбата са представени копие
на съобщение от „Топлофикация-Плевен“ ЕАД във в. Посоки; препис-извлечение от
сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия-копие; нотариално
заверено пълномощно от 18.01.2016 г. на нотариус ***, с
район на действие РС Плевен; разписка за доставена пратка. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№
303 по описа на съда за 2017 г.
ИЩЕЦА – “Топлофикация Плевен” ЕАД, редовно призован,
представляващия и процесуалния
представител не се явяват. В писмено становище заявяват, че длъжникът е
заплатил изискуемата в исковата молба сума в размер на 29,27 лв.,
представляваща главница и мораторна лихва, за което представят справка за
извършеното плащане, сторено след завеждане на исковата молба. Поради
извършеното плащане заявяват, че претендират само разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призован
се явява в съдебно заседание. Поддържа отговора, в който заявява, че сумата е
платена. Моли да бъде отхвърлен
иска за разноските, съобразно оспорената част от предявеното в заповедното
производство вземане. Счита, че разноските не са основателни, защото
юрисконсулта е на заплата и при направеното плащане разноските са безпредметни.
Заявява, че това е част от неговата работа.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „ТЕХЕМ СЪРВИСИС„ ЕООД
редовно призовани в
о.с.з. не се представляват.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ИСКА:
Предявеният иск е
допустим и следва да бъде разгледан.
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК и издадена такава за вземане на ищеца срещу ответника за следните
суми: главница в размер на 149.60
лв. (сто четиридесет и девет лв. и 60 ст.) за периода 01.01.2010 г. – 31.01.2017
г., законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 22.03.2017 г. до изплащане на
вземането; лихва за забава за
периода 02.03.2010 г. до 16.03.2017 г. в размер на 67.81
лв. /шестдесет и седем лв. и 81 ст.), както и съдебно-деловодни разноски по заповедното производство - държавна
такса в размер на 25.00 лв.
(двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лв.). Съдът е издал исканата заповед,
като в срока по чл.414 от ГПК длъжника е възразил, че по-голямата част от
дължимите суми са погасени по давност.
Гореописаното обуславя допустимостта на иска,
поради което съдът счита, че същия следва да бъде разгледан.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА
ИСКА:
Съдът, след
преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
От фактическа
страна:
В законовия срок ищеца е предявил
иск за установяване на част от вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, като е приспаднал сумите погасени
по давност. В срока за отговор на исковата молба ответника е платил изцяло
дължимите суми и е възразил за разноските.
При така
установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
Спорен по делото се явява
единствено въпроса, дължи ли ответника на ищеца разноски, както в настоящето
така и в заповедното производство и в какъв размер.
По разноските:
Основен принцип залегнал в чл. 78
от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в
производството разноски. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направени в настоящото производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето и в заповедното производство
– съобразно уважената част от иска.
По направеното от ответника възражение за недължимост на разноските, съдът
намира за необходимо да разясни следното: В разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК е посочено, че
размера на юрисконсулското възнаграждение следва да се определи от съда и не
може да надхвърля максималния размер, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 на ЗПП. В чл. 26 на
Наредбата за заплащане на правната помощ е посочено, че възнаграждението за заповедното производство е в размер от
50 до 150 лв. В чл.37
ал. 1 и чл. 38 ал. 1 на ЗПП е посочено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида, количеството и качеството на
извършената дейност. От съдържанието на заповедното производство се установява
, че вида и количеството на правната дейност, която е извършена се състои в изготвяне на заявление по
образец за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Останалото
са приложени документи към заявлението. Съдът счита, че според вида и количеството на извършената правна дейност
възнаграждението следва да бъде в минимален размер, а именно сумата 50 лв., каквато сума се претендира и от ищеца.
Предвид обаче, че уважения размер на вземането е в съотношение 7,43 пъти
/217,41 лв. към 29,27 лв./, то и разноските следва да бъдат разпределени в
подобно съотношение, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца направени в
двете производства разноски, съобразно уважената част от иск в размер на 20,17
лв. Предвид обаче, че с поведението си ответника е станал причина за образуване
и на двете производства – в заповедното, с неплащането на дължимите суми за ТЕ
в срок, а в настоящето с подаденото възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, то длъжника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за държавна такса в размер на 50 лв., по 25 лв. във всяко от
производствата.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „***“ ЕТ, с ЕИК *********, че вземането на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална
зона №128, със законен представител Й.В.В. – изпълнителен директор, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 206 от 20.04.2017 г. по ЧГр.д.№ 303
по описа на с.с. за 2017 г. е
ПОГАСЕН по давност и чрез
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕТ, с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” ЕАД БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
Източна индустриална зона №128, със законен представител Й.В.В. – изпълнителен
директор направените
по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на: 25 /двадесет
и пет/ лв. платена държавна такса в заповедното производство по ЧГр.д.№ 303
по описа на съда за 2017 г. и 25 /двадесет и пет/ лв. платена
държавна такса в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: