Решение по дело №538/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 28
Дата: 17 февруари 2025 г. (в сила от 17 февруари 2025 г.)
Съдия: Андон Георгиев Миталов
Дело: 20231800600538
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов

Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Н. Й. П.
като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно административно
наказателно дело № 20231800600538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 318 и следващите от
НПК и е образувано по въззивна жалба от обвиняемия П. Д. Д., подадена чрез
неговия защитник адв. К. Г., против решение № 55 от 14.06.2023 г.,
постановено по н.а.х.д. № 133/2022 г. по описа на Районен съд - Е. П..
С посоченото решение обвиняемият П. Д. Д., с ЕГН: **********, роден
на 29.10.1989 г. в гр.Е. П., българско гражданство, българин, неженен, средно
образование, неосъждан, живущ в с. М., Община Е. П., С. област, ул. „Н. Р.“ №
5, е признат за виновен в това, че на 24.05.2021 г. около 19.00 ч. на
първокласен път /ПП/ 1-6, на територията на Община Е. П., област С., в
района на кръстовище с черен полски път без име, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка Ф., модел Г. с рег. № СО **** ВТ е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движение по пътищата:
чл. 5, ал. 1, т. 1: „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
чл. 5, ал. 2, т. 1 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
1
средства“;
чл. 49: „Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на
път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка
пътни превозни средства и пешеходци“;
чл. 50, ал. 1: „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“, като не спазил пътен
знак „Б 2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
поставен на черния път, преди кръстовището с ПП 1-6 и излизайки от
черен път без име на път с настилка, сигнализиран като път с
предимство, не пропуснал движещото се по ПП 1-6 двуколесно пътно
превозно средство мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х и по
непредпазливост причинил на водача му Е. И. И. средни телесни
повреди, както следва:
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период
по-голям от 30 дни, изразяващо се в счупване на основната фаланга на
втори пръст на дясната ръка;
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за период от
4-5 месеца, изразяващо се в счупване на лявата лъчева кост в долния й
край;
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за период
по-голям от 30 дни, изразяващо се в счупване на основната и крайната
фаланга на първи пръст на десния крак;
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за период от
5-6 до 8 месеца, изразяващо се в счупване на костите на лявата
подбедрица - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК,
поради което и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият П. Д. Д. е бил осъден да
заплати по сметка на ОД МВР - С. направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 760,50 лв., и по сметка на Районен съд - Е.
П. - сумата в размер на 400 лв. за сторените в съдебното производство
разноски.
Обвиняемият П. Д. Д. е бил лишен от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 8 /осем/ месеца на основание чл. 78, ал. 4 от
НК, вр. чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Съдът е постановил вещественото доказателство лек автомобил „Ф. Г.“ с
2
рег. № СО **** ВТ да бъде върнат на правоимащото лице.
В жалбата и в допълнението към нея се твърди, че в хода на проведеното
наказателно производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничило правото на защита на обвиняемия.
Твърди се, че непрецизният подход на прокуратурата при запълване на
бланкетната норма на чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК чрез посочване на множество
общи и специални взаимоизключващи се правила на ЗДвП е порочен, което не
било констатирано от първоинстанционния съд. Сочи се, че особеностите на
производството по Глава 28 от НПК не позволяват обсъждането на въпроса за
допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса, поради
което възраженията се навеждат едва в този стадий на процеса. Изразява се
оплакване, че допуснатите нарушения не са били отстранени в хода на
съдебното производство, като по този начин е била отнета напълно
възможността защитата да докаже тезата си, че водачът на мотоциклета също
има принос в реализирането на произшествието. Застъпва се виждането, че
провеждането на производство по Глава 28 от НПК не отменя изискването за
пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото.
Изразява се упрек към дейността на съда по отношение на изготвените
мотиви, които не позволяват да се проследи волята на съда и конкретно - въз
основа на какви доказателства и при какви съображения обвиняемият е
признат за виновен. Твърди се още, че вещото лице по СТЕ, приета и
допълнена в проведеното съдебно заседание, е дало недостоверни обяснения,
почиващи само на данни от свидетелски показания и на избрани от него
хипотези, по задача, която не е била поставена. С тези доводи се твърди, че
атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, а
обвинението е останало недоказано. Отправя се оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание.
Прави се искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл.
334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК или да констатира допуснатите
нарушения на процесуалните правила, като върне делото за ново разглеждане
/чл. 334, т. 1 НПК/. Алтернативно се моли за отмяна на наложените наказания
лишаване от право да управлява МПС и глоба.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. окръжна
прокуратура пледира за потвърждаване на решението. Счита, че в хода на
производството е несъмнено доказано, че обвиняемият е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, като спази задълженията си,
предвидени в разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ЗДвП.
Защитникът на обвиняемия - адв. Г., изразява становище за недоказаност
на повдигнатото обвинение. Отправя критика към приетата от въззивния съд
експертиза, която е неясна поради липсата на посочени ориентири. Освен това
неизследван по делото е въпросът за разположението на превозните средства
и възможността обвиняемият да възприеме приближаващия моторист и да
извърши преценка може ли да премине безопасно. Твърди се, че в този аспект
3
експертизата единствено е отчела спирачните следи по пътната настилка.
Защитникът се позовава на данни в протокола за оглед на
местопроизшествието (следа на 80 см вдясно от левия край), която не е
изследвана от вещото лице, съответно не е проверена различна версия от
значение за пълното изясняване на фактическата обстановка. Защитникът
изразява и недоверие относно възможността свид. Б. И. да наблюдава
ситуацията, съответно се твърди, че му е било внушено да пресъздаде
произшествието, което не е видял лично и непосредствено. Защитникът
въвежда още и версията за допуснато от пострадалия мотоциклетист
нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата скорост
в пътния участък. Твърди, че обвиняемият не е бил длъжен да се съобразява с
неправомерното поведение на друг участник в движението, като по този начин
пострадалият е допринесъл за противоправния резултат. В обобщение
защитникът сочи, че при наличието на съществени противоречия в
доказателствата обвинението не може да се счита за доказано съгласно
стандартите на НПК. Изразява се упрек към органите на наказателното
производство по отношение на вменените на обвиняемия нарушения на
специалните норми на ЗДвП, като се позовава на категоричната съдебна
практика, която изключва приложението на общите правила, наред със
специалните такива. Към съда е отправено и искане, в случай че въззивният
съд се съгласи с изводите на първата инстанция, да ревизира решението в
санкционната част по отношение на наказанието лишаване от
правоуправление на МПС, тъй като това наказание ще ограничи
възможността на обвиняемия да се придвижва свободно и да изпълнява
трудовите си задължения. С тези аргументи се моли съда да признае
обвиняемия за невинен.
Обвиняемият П. Д. Д. поддържа становището на своя защитник.
В последната си дума моли да бъде признат за невинен.
С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава двадесет и осма от НПК - по внесено от РП - Е. П. по реда на чл. 375
НПК предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
изложена в мотивите на обжалваното решение, е правилно установена и се
подкрепя от допустими и надлежно събрани по правилата на НПК
доказателствени средства.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Обвиняемият П. Д. Д. е роден на 29.10.1989 г. в гр. Е. П., българин, с
българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, работи
във фирма „Дебулко“ в с.М., като оператор на машина, настоящ адрес в с. М.,
4
обл. С., ул. „Н. Р.“ № 5, с ЕГН: **********. Обвиняемият е правоспособен
водач на моторно превозно средство от 2008 г., като в периода 2013-2020 г. има
наложени 8 наказания за административни нарушения на правилата за
движение по пътищата (справка за водач - л. 72, том 1 от ДП).
На 24.05.2021 г. около 18.30 ч. свидетелят Е. И. И. управлявал мотоциклет
марка „К.“ с рег. № С **** Х, движейки се по първокласен път ПП I-6 с посока
от гр.С. към село Г. М., като с него на задната седалка на мотора пътувал и
свидетелят Б. Е. И. - негов син. Пътното платно по което се движел свидетелят
И. било с асфалтова настилка, като движението се осъществявало двупосочно
в две ленти за движение.
По същото време обвиняемият П. Д. Д. се движел с лек автомобил „Ф.“
модел „Г.“ с рег. № СО **** ВТ по черен полски път без име, в района на
Община Е. П., който образувал кръстовище с ПП I-6, на който черен полски
път преди кръстовището с ПП I-6 имало поставен пътен знак „Б 2“ – „Спри !
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Спътница на обвиняемия Д. в
лекия автомобил „Ф.“ била свидетелката Л. Б. М., която седяла на предна
дясна седалка на автомобила.
Приближавайки кръстовището на ПП I-6 и черния полски път без име, в
района на Община Е. П., свидетелят Е. И. И. се движел със скорост около
81,86 км/ч.
В това време обвиняемият Д., чиито автомобил „Ф.“ се намирал в районна
на черния полски път, без да спазва поставения пътен знак „Б2“, който го
задължавал да спре и да осигури предимство на преминаващите превозни
средства по главния път ПП I-6, предприел пресичане с управлявания от него
лек автомобил отляво надясно спрямо посоката на движение на свидетелят И.,
като не пропуснал движещото се по път с предимство ПП I-6 двуколесно
пътно превозно средство мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х. Въпреки,
че свидетелят И. веднага възприел излизащия пред него на ПП I-6 лек
автомобил „Ф.“ модел „Г.“ и незабавно предприел действия по аварийно
спиране на управлявания от него мотоциклет, между двете превозни средства
- мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х и лек автомобил „Ф.“ модел „Г.“ с
рег. № СО **** ВТ настъпил удар, като първоначално мотоциклетът
управляван от свидетеля И. се ударил с предното си колело в задната дясна
част на автомобила, в зоната на десен стоп/габарит. Вследствие настъпилия
удар между двете превозни средства, задната част на лекия автомобил „Ф.“ се
завъртяла по часовниковата стрелка, около вертикалната си ос, като
автомобилът продължил движението си и навлязъл върху ляв затревен банкет.
Вследствие на едновременната ротация и транслация, купето на автомобила
се завъртяло около вертикалната си ос и се установило на място.
Вследствие настъпилия удар, мотоциклетът „К.“ също започнал
завъртане около вертикалната си ос, с изнасяне на задната част на негово ляво
и напред, като едновременно с това телата на свидетелите Е. И. и Б. И.
отхвръкнали по посока на първоначалното си движение, с придружаващи
5
удари в елементите на мотоциклета и в елементите на задната част на
автомобила. След отделянето си от мотоциклета, телата на свидетелите Е. И. и
Б. И. паднали последователно върху пътното платно и затревения банкет, а
мотоциклетът паднал на дясната си страна и след плъзгане по пътното платно
се установил на място.
Свидетел на пътно-транспортното произшествие станал Г. В. И., който се
движел с мотоциклет марка „Хонда“ непосредствено след управлявания от
свидетеля Е. И. мотоциклет марка „К.“, поради което възприел възникналото
пътно-транспортно произшествие и е очевидец на същото.
Очевидци на инцидента, станали и свидетелите Н. В. П.а, И. Ц. П.а и Т. И.
И., които пътували в противоположна на свидетеля И. посока по ПП I-6 - към
гр.С., движейки се с лек автомобил „П.“ с рег. № СА **** СК, управляван от
свидетелката Н. В. П.а.
Свидетелят Г. В. И. и Н. В. П.а, като преки очевидци на инцидента
веднага предприели спиране на управляваните от тях превозни средства, за да
видят какво е състоянието на пострадалите пътници от произшествието и да
окажат първа помощ. За пътно-транспортното произшествие бил подаден
сигнал на телефон 112, вследствие на което на място пристигнали екипи на РУ
Е. П. и на спешна помощ.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебна
автотехническа експертиза (л. 63-65, том 1 от ДП) се установява, че
непосредствено преди настъпването на ПТП лек автомобил марка „Ф.“ модел
„Г.“ с рег. № СО **** ВТ и мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х са били
технически изправни.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза на свидетеля Б. Е. И. се установява, че вследствие
претърпяното ПТП, същият е получил травматични увреждания, които са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От съдебно-медицинската експертиза по отношение на свидетеля Е. И.
И. е видно, че вследствие на претърпяното ПТП е получил следните
увреждания: счупване на основната фаланга на втори пръст на дясната ръка,
причинило му трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за
период по-голям от 30 дни; счупване на лявата лъчева кост в долния й край,
причинило му трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за
период от 4-5 месеца; счупване на основната и крайната фаланга на първи
пръст на десния крак, причинило му трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник за период по-голям от 30 дни; счупване на костите на
лявата подбедрица, причинило му трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник за период от 5-6 до 8 месеца.
Според заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински
експертизи на пострадалите лица Б. И. и Е. И., получените травматични
увреждания могат да бъдат получени вследствие настъпилото ПТП.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
6
съдебно автотехническа експертиза (л. 21-43, т. 2 от ДП) се установява, че от
техническа гледна точка водачът на мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х
управляван от свидетеля И. не е имал възможност своевременно да възприеме
пресичането на лекия автомобил марка „Ф.“ с рег. № СО **** ВТ от ляво на
дясно и да реагира с аварийно спиране с цел да предотврати ПТП, тъй като
дължината на опасната зона за спиране е била значително по-голяма от
отстоянието и от зоната на пряка видимост, когато е настъпила опасността. В
същото време, водачът на лекия автомобил марка „Ф.“ - обвиняемият Д. е
имал техническа възможност да възприеме своевременно мотоциклета и да
предприеме аварийно спиране.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точна е
предприетата маневра от водача на лек автомобил „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № СО
**** ВТ - обвиняемият Д., пресичане на пътя с предимство и навлизане в
„коридора на движение“ на мотоциклета марка „К.“ с рег. № С **** Х въпреки
наличието на достатъчна зона на пряка видимост, осигуряваща достатъчно
време и място за предотвратяване на маневрата от страна на водача на
автомобила. Причина за настъпване на ПТП от експлоатационна гледна точка
е липсата на адекватно поведение на водача на автомобила, а водачът на
мотоциклета е бил поставен в обективна техническа невъзможност да реагира
своевременно.
Заключението по първоначалната АТЕ се подкрепя от писмените
доказателствени материали, в това число протокола за оглед и фотоалбума и
закрепените с тях обективни находки от местопроизшествието. Поради това
първоинстанционният съд правилно го е възприел като достоверен
доказателствен източник. Не са основателни оплакванията на защитника за
неяснота в експертизата и противоречие с данните от огледния протокол.
Вещото лице е извършило изчисленията на база посоченото в протокола за
оглед (надлежно описано в анализа на данните - л. 24-25, том 2 от ДП),
снимките от фотоалбума и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели.
Изготвената и приета в хода на въззивното производство автотехническа
експертиза (л. 70-100 от делото) бе взета предвид частично от съда при
постановяване на въззивното решение. За пълнота на изложението и предвид
възраженията на защитника адв. Г., следва да се посочи следното:
По въпроса за скоростта на движение на двете превозни средства и
мястото на удара, вещото лице инж. Ст. М. (л. 99 от въззивното дело) е дало
различни, макар и близки спрямо предходната АТЕ л. 21-43, том 2 от ДП)
отговори на поставените въпроси, послужили като фактическа основа на
внесеното от прокурора постановление, респ. на постановеното решение,
предмет на въззивен контрол. В тази връзка в първоначалната експертиза е
посочено, че ударът е настъпил на около 98 метра след ориентира спрямо
посоката на огледа и на около 2 м вдясно от левия ръб на пътното платно. В
назначената и приета от въззивния съд експертиза тези стойности са съответно
7
97-97,5 м и 1-1,5 м. По въпроса за скоростта на движение на превозните
средства двете експертни заключения са приели съответно 20,41 км/ч и
„около“ 25 км/ч по отношение на лекия автомобил „Ф.“ и 79,43 км/ч и 74 км/ч
по отношение на мотоциклет „К.". Независимо от тези различия, в същността
си и двете експертни заключения са категорични, в следните аспекти:
- Водачът на мотоциклета - пострадалият Е. И., не е имал обективна
възможност да реагира с аварийно спиране и да се установи преди мястото на
удара, тъй като дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета е била
значително по-голяма от отстоянието и от зоната на пряка видимост, когато е
настъпила опасността.
- Водачът на лекия автомобил - обвиняемият П. Д., е имал техническа
възможност да възприеме своевременно мотоциклета и да спре или да не
потегли, за да пропусне мотоциклета, управляван от пострадалия.
Може да се обобщи, че фактическите изводи на съда по въпроса за
механизма на произшествието не търпят промяна поради приетите различни
стойности в двете експертизи. В хода на проведеното
административнонаказателно производство се доказва по несъмнен начин, че
причините за произшествието се коренят в субективните действия на водача на
лекия автомобил. Не във всеки случай неяснотата относно някои детайли в
поставените въпроси водят до разколебаване на обвинителната теза, а само
когато е налице невъзможност да се изясни механизмът на настъпилото
произшествие и ролята на водачите в него (в този смисъл е напр. Определение № 1167
от 19.11.2024 г. по в.ч.н.д. № 1397/2024 г. на САС - стр. 14; Присъда № 36 от 06.10.2014 г. по
в.н.о.х.д. № 645/2014 г. на САС). Според въззивния съд напълно обоснован е изводът,
че обвиняемият е предприел навлизане в пътната лента за движение на
мотоциклета, въпреки неговото правомерно движение в тази лента, и по този
начин единствено той е допринесъл за настъпване на произшествието, като е
поставил в невъзможност пострадалия да избегне съприкосновението.
На следващо място, въззивният съд държи сметка за забраната, въведена
с разпоредбата на чл. 378, ал. 3 НПК, приложима в първоинстанционното
производство, но и непреодолима при настоящото разглеждане на делото.
Настоящата съдебна инстанция не може да основава своите фактически
изводи на приетата във въззивното съдебно следствие автотехническа
експертиза по аспекта, в който тя се различава от приетото в първоначалната
автотехническа експертиза. Обратното би въвело противоречие с изложеното
в обстоятелствената част на постановлението на прокурора, което е
недопустимо. Поради това съдът не цени приетата във въззивното
производство АТЕ, а се основава на изготвеното в хода на досъдебното
производство експертно заключение. Същото е компетентно изготвено и
аргументирано. Както беше посочено по-горе, по въпроса за механизма на
възникване на инцидента двете експертни заключения дават един и същ
отговор. Фактът, че първоначално изготвената автотехническа експертиза не е
взела предвид събраните в съдебната фаза доказателства, не води до извод за
нейната необоснованост.
8
Събраните свидетелски показания, вкл. и в съдебната фаза на процеса,
не внасят съмнение в гореизложените фактически изводи. Правилно
първоинстанционният съд е възприел показанията на разпитаните свидетели
като достоверни и подкрепящи се взаимно и установяващи безпротиворечиво
гореизложената фактическа обстановка. Всеки един от очевидците на
произшествието е наблюдавал инцидента от различна гледка точка и съвсем
нормално е показанията им да се разминават относно местоположението на
превозните средства и начина, по който е реализиран ударът. Затова и особено
значими са обективните данни, подробно отразени в протокола за оглед, които
са изследвани от вещото лице за установяване на механизма на
произшествието. Кредитираната автотехническа експертиза е съобразена с
констатираните на място следи от задирания, предмети и части, разположени
на пътя, причинените деформации по превозните средства, местоположението
им след инцидента, както и с данните от изготвените съдебномедицински
експертизи, изследвали нараняванията на пострадалите. Напълно ясно е,
видно от обстоятелствената част на експертизата и от изготвените мащабни
скици, в коя част на пътното платно е настъпило произшествието и по какъв
начин се е развила ситуацията непосредствено преди и след удара.
Защитникът адв. Г. изразява критика срещу достоверността на
показанията на свидетеля Б. Е. И. във връзка с възможността му да наблюдава
пряко развилата се ситуация, като според въззивния съд няма основание да се
отхвърлят неговите показания. Съдът счита за безспорно, че пътуващото в
задната част на мотоциклета десетгодишно дете не е разполагало с обективна
възможност да следи в цялост пътната обстановка в посока на движение на
мотоциклета и не се налага експертно изследване на този въпрос. Това не
означава, че не би могъл да наблюдава движението въобще, а и свидетелят не
твърди подобно нещо. Възприемайки появата на лекия автомобил, управляван
от обвиняемия, вляво от пътя, свидетелят Б. И. е добил непосредствени
впечатления за механизма на произшествието, довело до изпадането му от
мотоциклета. Достатъчно е да се посочи, че в показанията си пред
първоинстанционния съд свидетелят пояснява, че е видял излизането на
автомобила от земния път преди съприкосновението, но не твърди, че е
наблюдавал пряко движението му по-нататък и самия удар: „той потегли и ни
пресече пътя, (…) не мога да кажа как точно беше разположен този Г. на
пътното платно (…) пред баща ми, не виждах какво става, защото седях отзад
(…) аз видях автомобила отстрани да излиза преди това да се случи и не
очаквах, че автомобила няма да ни изчака“. Следователно, показанията на
свидетеля не само че не са предубедени, а са напълно достоверни и
пресъздават реалните му възприятия на ситуацията и подкрепят приетите от
първоинстанционния съд факти.
Въз основа на така изложените правилно установени от
първоинстанционния съд фактически положения, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото и възприети от настоящата инстанция, се налага
правният извод, че обвиняемият П. Д. Д. е осъществил от обективна и
9
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК, като на 24.05.2021 г. , около 19:00 часа , на първокласен път
/ПП/ 1-6, на територията на Община Е. П., област С., в района на кръстовище
с черен полски път без име, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка Ф., модел Г. с рег. № СО **** ВТ е нарушил правилата за
движение по пътищата, излизайки от черен път без име на път с настилка,
сигнализиран като път с предимство, не пропуснал движещото се по ПП 1-6
двуколесно пътно превозно средство мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х
и по непредпазливост причинил на водача му Е. И. И. средни телесни повреди,
както следва: - трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за
период по-голям от 30 дни, изразяващо се в счупване на основната фаланга на
втори пръст на дясната ръка; - трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за период от 4-5 месеца, изразяващо се в счупване на лявата
лъчева кост в долния й край; - трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник за период по-голям от 30 дни, изразяващо се в счупване на
основната и крайната фаланга на първи пръст на десния крак; - трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за период от 5-6 до 8
месеца, изразяващо се в счупване на костите на лявата подбедрица.
С действията си като водач на горепосоченото превозно средство,
обвиняемият Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
49 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Установено е по
несъмнен начин, че обвиняемият е предприел навлизане на платното за
движение по първокласен път I-6, където в този момент се движел
мотоциклета, управляван от пострадалия. Въпреки вмененото си задължение
съгласно горепосочените разпоредби, обвиняемият не е пропуснал
мотоциклета, движещ се по път с предимство, и по този начин е поставил
началото на причинно-следствения процес, довел до реализиране на удар.
Несъстоятелни са възраженията на защитника за съпричиняване на
резултата от пострадалия. Не са събрани каквито и да било данни, че
мотоциклетът, управляван от пострадалия, да се е движил неправомерно.
Голословни са твърденията за допуснато нарушение на режима на скоростта.
Тази хипотеза не намира опора в материалите по делото, вкл. и в събраните в
хода на въззивното съдебно следствие доказателства. Не се установяват и
други причини, които да сочат, че водачът на мотоциклета е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата. Мотоциклетът е бил
технически изправен, движел се е в предназначената за това пътна лента със
скорост около 81 км/ч, която е била съобразена с конкретния пътен участък и
условия. Опасността за водача на мотоциклета е настъпила, когато
разстоянието между двете превозни средства е било около 41 метра, и по този
начин той е бил лишен от възможността да предотврати произшествието, тъй
като дължината на опасната зона е била значително по-голяма (около 68
метра).
Пострадалият от своя страна няма задължение да предвиди чужда
неправомерна маневра - което да налага движение със значително по-ниска
10
скорост от максимално допустимата и съобразената с пътните условия
скорост. В конкретния случай пострадалият е разполагал с хипотетичната
възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост до
58,34 км/ч., но пътните условия не са налагали такова задължение за него -
липсват данни за опасност по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В отговор на оплакването в жалбата за допуснато нарушаване на
правото на защита на обвиняемия при изготвяне на постановлението по чл.
375 НПК от прокурора, следва да се посочи следното:
Не са напълно лишени от основание критиките за допусната
непрецизност в подхода на прокуратурата при запълване на бланкетната норма
на чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, изразяваща се в посочване на множество различни
норми от Закона за движението по пътищата - в случая чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 5,
ал. 2, т. 1; чл. 49; чл. 50, ал. 1, които прокурорът е счел за нарушени с
настоящото деяние. Това обаче не означава, че непременно е нарушено
правото на защита на обвиняемия и конкретно възможността му да разбере в
какво е обвинен. Съдебната практика е константна в разбирането, че когато
водачът е нарушил правило за движение по пътищата, той отговаря за
извършването му по специалния състав, а по отношение на общия състав се
прилага принципът на поглъщане. Следователно в настоящия случай
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП не биха могли да намерят
приложение. Същите въвеждат общовалидно изискване за движението по
пътищата, но не визират конкретно правило за поведение на всеки участник.
Релевантно за ангажиране на отговорността на обвиняемия обаче е преди
всичко надлежното описание на неговите действия в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съответно в постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност. Достатъчно е точното и изчерпателно описание на
фактическите обстоятелства по извършването на деянието, за да се гарантира
правото на обвиняемия да разбере обвинението и да се защитава по тези
факти в рамките на наказателния процес. В случай че това изискване е
спазено, за съда няма пречка да даде правната квалификация на нарушението,
запълваща съответната бланкетна норма от НК, дори прокурорът да не е
сторил това коректно в сезиращия съда процесуален документ. В този смисъл
са и задължителните указания на ОСНК на Върховния касационен съд, дадени
в т.7 от Тълкувателно решение № 2/2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г.
Недостатъкът в дейността на прокуратурата при внасяне на постановлението,
инициирало настоящото производство, би могъл да бъде отстранен от
настоящата съдебна инстанция, без това да рефлектира по никакъв начин
върху правото на защита на обвиняемото лице. В съответствие с посоченото,
въззивният съд намира, че следва на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК да
измени първоинстанционното решение, като оправдае обвиняемия в това да е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т.
1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК - обвиняемият
11
Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
В заключение, въззивният съд счита, че приетите за установени
фактически положения се основават на събраните доказателства съобразно
тяхното действително съдържание, без да е допуснато превратното им
тълкуване. Първоинстанционният съд е оценил тяхната достоверност на
базата на вътрешната им логичност и взаимна обвързаност, съпоставяйки ги
помежду им, като наведените от защитника възражения в тази връзка са
неоснователни. При така установените факти и обстоятелства от
първоинстанционния съд, относими към предмета на доказване, изводите за
извършено от обвиняемия Д. престъпление, са законосъобразни и правилни.
Налице са всички предпоставки за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност, предвидени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно и в съответствие с
предложението на прокуратурата е освободил от наказателна отговорност
обвиняемия с налагане на административно наказание.
При определяне размера на административното наказание
първостепенният съд, при правилна преценка на деянието и дееца, е отчел
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите
характеристични данни за обвиняемия, чистото му съдебно минало и
социалното му положение и имотното му състояние. Неправилно е взета
предвид възрастта на обвиняемия към момента на деянието - 31 г., тъй като на
тази възраст деецът е далеч от пълнолетието и следва да се е изградил напълно
като личност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно са
отчетени извършените в миналото нарушения на правилата за движение по
пътищата, които не са инцидентна проява. Така балансът между смекчаващите
и отегчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства
първоинстанционният съд е определил справедливо размера на
административното наказание „глоба“ - 2000 лева, под средния предвиден
размер.
Наложеното на основание чл. 78, ал. 4 от НК вр. с чл. 343г от НК вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 7 наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“, определено за срок от осем месеца, не е прекомерно,
поради което искането на защитника за намаляването му не следва да бъде
уважено. Както беше посочено, като водач на моторно превозно средство,
обвиняемият е допускал нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Освен това настоящото деяние е извършено при нарушаване на две отделни
правила и е засегнало уязвим участник в движението по пътищата. Предвид
това, при определяне срока на лишаване на обвиняемия от това право
първоинстанционният съд дори е проявил известна снизходителност.
С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно районният съд е
възложил на обвиняемия Георгиев осъществените разноски в хода на
производството.
12
Законосъобразно е постановено връщането на иззетото веществено
доказателство - лек автомобил, на правоимащото лице.
Обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 2986 лева - възнаграждение и
разноски на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза съгласно
приложената справка-декларация (л. 166, л. 178).
По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т.
3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 НПК, С. окръжен съд





РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 55 от 14.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. №
133/2022 г. по описа на Районен съд - Е. П., в частта, в която е прието, че
обвиняемият П. Д. Д., с ЕГН: **********, е нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. и чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, като го ОПРАВДАВА да е нарушил тези текстове
от закона.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА обвиняемия П. Д. Д., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на С. окръжен съд сумата в размер на 2986 лв. /две хиляди деветстотин
осемдесет и шест лева/ - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13