Решение по адм. дело №342/2023 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, с адрес: [населено място], [жк], ул. „23 декември“ № 4 срещу Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Н. К. К. на длъжност: гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която същият е потвърден с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София и са установени резултати за данък върху добавената стойност по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.02.2019 г. и м.12.2020 г., както и установени резултати за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 и 2020 година, ведно със съответните лихви за забава.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в частта, с която същият е потвърден от страна на горестоящият административен орган, вследствие на което са установени задължения за данък върху добавената стойност на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, във връзка с извършено бракуване на стоки на обща стойност 129 905,55 лева, както и по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 година на основание чл.49, ал.1 от ЗКПО. Счита, че така издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен и необоснован, а също така и в противоречие със събраните и представени в хода на ревизията доказателства и писмени обяснения и с целта на закона. По същество излага виждане, че изводите на ревизиращия орган досежно това, че задълженията на дружеството по отношение на доставчика „Чентро Итало-Булгаро Импорт Експорт“ ЕООД е следвало да бъдат отписани поради изтичане на [възраст] давностен срок и с тях да бъде увеличена стойността на финансовия резултат за съответната година са неправилни. Това било така, защото съобразно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО, за да се пристъпи към отписване на задължение, същото е следвало да стане изискуемо. В настоящият случай приходният орган според жалбоподателя не е съобразил обстоятелството, че е налице договор за отсрочване на задълженията до края на 2025 година. Игнорирайки това доказателство, приходният орган е стигнал до неправилни изводи. С оглед на тези мотиви, моли съда да постанови съдебен акт, с който ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното на 09.01.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат А. А., която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Прави кратко изложения по съществото на спора, моли за предоставяне на срок за допълнителни писмени бележки и иска присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на ответника юрисконсултско възнаграждение. В указания от съда срок, по делото не са постъпили писмени бележки.

Ответникът по жалбата- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 26 от 08.01.2025 година, с която процесуалният представител - гл. юрисконсулт Ж. Н. уведомява съда, че поради невъзможност да се яви в съдебното заседание, не възразява да бъде даден ход на делото. Същата представя и писмени бележки с вх. рег. № 27 от 08.01.2025г., в които развива подробни съображения по същество, като моли съда да потвърди оспорения ревизионен акт, в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен. Моли, с оглед изхода на спора, да бъде присъдено в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 850 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. И доп. ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г.).

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но поради доводи, различни от изложените в нея.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422005418-020-001 от 14.10.2022 година, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „***“ ЕООД с ЕИК: *** за определяне на задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период от 01.01.2019- 31.12.2021 година и задължения във връзка с данък върху добавената стойност, обхващащ данъчен период от 01.01.2019 година до 31.12.2021 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Н. Н. Т. на длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР /лист 32 от АД № 9219/23 АССГ/. ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път, видно от представената чрез административната преписка разпечатка на 21.10.2022 година / лист 24 от Приложение № 3/. Изложеното означава, че първоначално определеният срок за приключване на ревизията е 21.01.2023 година.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001422005418-020-002 от 18.01.2023 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията, като е определено същата да приключи до 20.02.2023 година, включително. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 18.01.2023 година, видно от удостоверението за електронно връчване / лист 39 от АД № 9219/2023 АССГ/.

След направено Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001422005418-049-002 от 15.02.2023 година / лист 272 от Приложение №6/, със ЗИЗВР № Р-22001422005418-020-003 от 15.02.2023 година, издадена на основание чл. 112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е удължен срокът на ревизията, като е предвидено същата да бъде приключена до 20.03.2023 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 16.02.2023 година /лист 44 от АД № 9219/2023 АССГ/.

От страна на ревизиращия екип е направено предложение за промяна на обхвата на извършваната ревизия, като е предложено в обхвата на ревизията да бъдат включени и следните задължения по периоди, а именно Закон за данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.07.2022 година до 31.07.2022 година. В мотивите на предложението се посочва, че през м. юли 2022 година дружеството е извършило бракуване на стоки в голям обем и стойност, за които не е начислено ДДС /лист 25 от Приложение № 3/. Във връзка с така направеното предложение е издадена ЗИЗВР № Р-22001422005418-020-004 от 14.03.2023 година, с която на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК в обхвата на ревизията е включен и този данъчен период, а именно 01.07.2022 година до 31.07.2022 година. Видно от представените писмени доказателства тази ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 14.03.2023 година /лист 49 от АД № 9219/2023 АССГ/.

Заповедта за възлагане на ревизията и трите заповеди за нейното изменение са издадени от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- Велико Търново, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 50 от адм. дело № 9219/2023 на АССГ.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22001422005418-092-001 от 24.04.2023 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Н. Н. Т. на длъжност: старши инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.3 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал са установили, че:

Ревизираното дружество „***“ ЕООД с ЕИК: *** е с дата на основаване 27.04.1993 година и е вписано в Търговския регистър по фирмено дело № 582 от 1993 година на Окръжен съд- Перник. Седалището и адресът на управление на дружеството е: [населено място], [жк], [улица]. Считано от 12.09.2015 година управител и едноличен собственик на капитала е Д. А. А. с [ЕГН]. Капиталът на дружеството е 2 044 500 лева, който е внесен изцяло. Право на собственост върху 200 дяла, с номинал от 100 лева от капитала на дружеството има „***“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица].

Извършваната през ревизирания период основна дейност от страна на дружеството се изразява в осъществяване на търговия на дребно с обувки и кожени изделия, като дружеството разполага с няколко обекта: магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица], магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица]; магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица] магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица]

През ревизирания период дружеството се явява осигурител на 20 лица по трудови правоотношения на длъжност: „продавач консултант“, „управител на склад“, „шофьор“, „ръководител транспорт“, „автомонтьор“. Ревизираното лице притежава 7 броя ЕКАФП, които са изчерпателно изброени на стр.3 от РД, а също така притежава и следните банкови сметки: BG84BPBI79471060526101; BG66BPBI79471460526101; BG21UBBS82619010358317; BG57BPBI79471060526102; BG31UBBS82611010358312.

Ревизираното лице е регистрирано по реда на ДОПК на 16.07.2014 година, а регистрацията по реда на ЗДДС е извършена на 01.10.2015 година, като същата е по избор, независимо от облагаемия оборот и не е прекратявана. На дружеството е извършвана предходна ревизия, която е приключила със съставяне на Ревизионен доклад № 14-********* от 27.07.2009 година.

От гледна точка на счетоводството, водено от ревизираното дружество, ревизиращият екип е установил, че то прилага Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, приети за приложение в Република България. Счетоводното отчитане се води посредством програмен продукт „Факт“, който е съобразен с изискванията на Закона за счетоводството и при спазване на принципите на чл.4 и чл.5 от ЗСч.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното дружество следва да бъдат определени допълнителни задължения в общ размер на 383 257,92 / триста осемдесет и три хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, в това число задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане, които са в общ размер на 333 371,84 /триста тридесет и три хиляди триста седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, от които главница в размер на 260 066,67 /двеста и шестдесет хиляди шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева и лихви в размер на 73 305, 17 /седемдесет и три хиляди триста и пет лева и седемнадесет стотинки/, досежно данъчен период 2019 и 2020 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 49 886,08 /четиридесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осем стотинки/, от които главница в размер на 47 889,25 /четиридесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 1 996,83 /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, касаещи данъчен период м. 02.2019, м.12.2020, м.10.2021, м.07.2022.

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в ревизионния доклад е констатирано, че са налице основания за коригиране на финансовите резултати на ревизираното лице, както следва:

За данъчен период 2019 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че дружеството е декларирало: общ приход в размер на 889 024,97 лева; общо разходи в размер на 851 232,53 лева; счетоводен финансов резултат- счетоводна печалба в размер на 37 792,44 лева; счетоводна загуба в размер на 0,00 лева; общо приходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; общо разходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване- положителен в размер на 37 792,44 лева; отрицателен счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; увеличен финансов резултат в размер на 97 962,88 лева, в това число данъчни постоянни разлики на основание чл.26 от ЗКПО в размер на 9 240,77 лева, данъчни временни разлики в размер на 0,00 лева, годишни счетоводни разходи за амортизации на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 88 722,11 лева; намаления на финансовия резултат в общ размер на 88 722,11 лева, в това число годишни данъчни амортизации на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО в размер на 88 722,11 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 47 033,21 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 4 703,32 лева; авансови вноски в размер на 12 000 лева; разлика за внасяне в размер на 0,00 лева; надвнесен данък, възлизащ на 7 296,68 лева. Ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м.02.2019 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 434,69 лева, като на основание чл.92 от ЗКПО следва да бъде внесена корекция със сума в размер на 362,24 лева, представляваща общият размер на данъчната основан на извършената продажба. Установено е също, че ревизираното дружество има задължения към доставчици, които са погасени по давност, доколкото е изтекъл петгодишния давностен срок за тях, а именно: погасени по давност задължения в общ размер на 1 534 286,90 лева към контрагент „***-[улица]експорт“, контрагент „Италия България“ в размер на 1 514,00 лева и контрагент „***-[улица]експорт“ в размер на 1 062 943,27 лева. Ревизиращият орган в мотивите си се е позовал на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО и НСС 18“Приходи“, приложение „Г“ т.2, като е приел, че след като е изтекла петгодишната давност за тези задължения, то ревизираното лице е следвало да ги отпише и да увеличи счетоводния си финансов резултат с тази сума. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи – 3 488 131, 38 лева; общо разходи – 851 232,53 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 2 636 898,85 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване в размер на 2 636 898,85 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 97 962,88 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 88 722,11 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 2 646 139,62 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 264 613, 96 лева; авансови вноски в размер на 12 000 лева, при което дължимият данък за внасяне е в размер на 252 613,96 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 73 275,73 лева.

За данъчен период 2020 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че дружеството е декларирало: общ приход в размер на 615 007,46 лева; общо разходи в размер на 509 941,53 лева; счетоводен финансов резултат- счетоводна печалба в размер на 105 065,93 лева; счетоводна загуба в размер на 0,00 лева; общо приходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; общо разходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване- положителен в размер на 105 065,93 лева; отрицателен счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; увеличен финансов резултат в размер на 0,00 лева, в това число данъчни постоянни разлики на основание чл.26 от ЗКПО в размер на 0,00 лева, данъчни временни разлики в размер на 0,00 лева, годишни счетоводни разходи за амортизации на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 0,00 лева; намаления на финансовия резултат в общ размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 105 065,93 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 10 506,59 лева; авансови вноски в размер на 9 000 лева; разлика за внасяне в размер на 1 506,59 лева; надвнесен данък, възлизащ на 0,00 лева; внесен данък в размер на 1 506,59 лева. Ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м.12.2020 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 599,62 лева, като на основание чл.92 от ЗКПО следва да бъде внесена корекция за със сума в размер на 499,68 лева, представляваща общият размер на данъчната основан на извършената продажба. Установено е също, че следва да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството със сума на непризнати разходи за данъчни цели в размер на 1 060,60 лева и в размер на 40 345,79 лева за начислени амортизации. Също така са намелили финансовия резултат със сума в размер на 40 345,79 лева, която представлява годишни данъчни амортизации. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи- 615 507,14 лева; общо разходи- 509 941,53 лева; счетоводна печалба- 105 565,61 лева; счетоводна загуба- 0,00 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване- положителен в размер на 105 565,61 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 41 406,39 лева, в това число данъчни постоянни разлики на основание чл.26 от ЗКПО в размер на 1 060,60 лева и годишни счетоводни амортизации в размер на 40 345,79 лева; намаления на финансовия резултат в общ размер на 40 345,79 лева, в това число годишни данъчни амортизации на основание чл.54, ал. от ЗКПО в размер на 40 345,79 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 106 626,21 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 10 662,62 лева; авансови вноски в размер на 9 000 лева; разлика за внасяне в размер на 1 662,62 лева; внесен данък в размер на 1 506,59 лева; данък за внасяне в размер на 156,03 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определен размер на лихви за сума от 29,44 лева.

По отношение на данъчен период 2021 година не са установени нарушения на законодателството по ЗКПО и не са извършени корекции на финансовите резултати, декларирани от ревизираното лице.

Що се касае до установените задължения във връзка с данък върху добавената стойност, то в мотивите на издадения ревизионен акт се посочва, че по отношение на данъчен период м. 02.2019 година от страна на ревизиращите е установено, че дружеството е реализирало продажба, която не е била отчетена, респективно не е начислен дължимия за това ДДС, поради което на основание чл.86 от ЗДДС, във вр. с чл. 67, ал.1 от ЗДДС, е следвало да се начисли данък в размер на 72, 45 лева. Със същите мотиви са приели, че по отношение на данъчен период м. 12.2020 година също от страна на дружеството не са отчетени продажби и по тази причина е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 99,94 лева. По отношение на данъчен период м.07.2022 година ревизиращият екип е констатирал, че при бракуване на стоки, предназначени за продажба, корекцията се извършва по реда на чл.79, ал.1 от ЗДДС и е в размер на ползвания данъчен кредит. Установили са, че бракът на стоки е в размер на 129 908,55 лева, а ползваният данъчен кредит е в размер на 25 981,71 лева.

Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат обсъдени в настоящото изложение.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 24.04.2023 година / лист 102 от АД № 9219/2023 АССГ/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. От представената административна преписка е видно, че лицето се е възползвало от това свое право, доколкото е депозирало Възражение с вх. № Р-22001422005418-ВЗР-001-И/ 09.05.2023 година / лист 111 от Приложение №6/.

Извършените в хода на административното производство процесуални действия са следните:

С оглед изясняване фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени: ИПДПОЗЛ № Р-22001422005418-040-001 от 23.11.2022 година, с което в 16 точки са изброени документите и справките, които е следвало да бъдат представени от страна на ревизираното лице. Определен е 14 дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на жалбоподателя на 24.11.2022 година / лист 561 от Приложение №7/. От страна на ревизираното лице са били представени поисканите заверени копия на изброените документи и справки. С ИПЗПОЗЛ № Р-22001422005418-040-002 от 09.01.2023 година е поискано от страна на приходната администрация ревизираното лице да представи допълнително заверени копия на следните документи – аналитични справки на счетоводни сметки, писмени обяснения относно извършените корекции по чл.92 от ЗКПО за 2021 година, описание на разходите, които не са признати за данъчни цели, протоколи относно бракуването на стоки, фактури и копия на сторни касови бележки. Отново е определен 14-дневен срок за представяне на поисканите документи. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице на 09.01.2023 година по електронен път / лист 541 от Приложение №7/. От страна на ревизираното лице е била представена поисканата информация. С ИПДПОЗЛ № Р-22001422005418-040-003 от 14.02.2023 година е поискано представяне на допълнителна счетоводна документация, изброена изрично в 5 точки от искането. Определен е отново срок от 7 дни за представянето и. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице по електронен път на 14.02.2023 година. От страна на ревизираното лице поисканата документация е била представена /лист 552 от Приложение №7/.

На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и писмени обяснения до трети лица, както следва:

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-003 от 10.01.2023 година до „***“ ООД, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, свързани с договор за сервиз на ЕКАФП, сключен между него и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация / лист 27 от Приложение №3/. По делото липсват данни за начина на връчване на ИПДПОТЛ, но от събраните доказателства, представени чрез административната преписка се установява, че от страна на третото лице „***“ ООД е представена необходимата информация с писмо вх. № 1303 от 17.01.2023 година /лист 30-164 от Приложение №3/.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-001 от 06.01.2023 година до „***“ ЕООД, с което е поисканата от страна на лицето да представи заверения копия на изброените в 6 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представяне на същата. ИПДПОТЛ е връчено на лицето по електронен път на 06.01.2023 година / лист 170 от Приложение № 3/. От страна на дружеството е представена поисканата информация със съпроводително писмо с вх. № 720 от 11.01.2023 година / лист 171-180 от Приложение №3/.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-002 от 09.01.2023 година до „***“ ООД, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, свързани със сключения договор за сервиз на ЕКАФП между дружеството и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация. ИПДПОТЛ е връчено на лицето по електронен път на 26.01.2023 година / лист 185 от Приложение №3/. От страна на това дружество са представени поисканите копия със съпроводително писмо с вх. № ВхК-2525 от 27.01.2023 година / лист 186 от Приложение № 3, Приложение №4, Приложение №5 до лист 535 от Приложение №6/.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-005 от 10.01.2023 година до „***“ ЕООД, с което е поискано представяне на информация относно сключен договор за сервиз на ЕКАФП, между него и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представяне на информацията. Липсват данни за извършено връчване на това искане /лист 81 от Приложение № 6/. От страна на дружеството не е представена поисканата документация.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-004 от 10.01.2023 година до „*** Д. ЕС“ ЕООД, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, свързани с договор за сервиз на ЕКАФП между него и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представянето им. И тук липсват данни за извършено връчване на ИПДПОТЛ / лист 84 от Приложение №6/. От страна на това лице не е представена поисканата информация.

Други процесуални действия, които са предприети в хода на ревизионното производство и по- конкретно в рамките на извършване на ревизията, от страна на ревизиращият екип, се изразяват в присъединяване на документи от други производства. Присъединяването е станало чрез съставяне на следните протоколи: Протокол № Р-22001422005418-ППД-001 от 31.10.2022 година, като с него са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, които са били събрани във връзка с извършена проверка на дружеството с УИН № П-22001422020045 /лист 189 от Приложение №1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-002 от 14.02.2023 година, с което са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на извършена проверка с УИН № О-04001522094695 /лист 63 от Приложение №1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-003 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на извършена проверка с УИН № О-22001422094815 /лист 110 от Приложение № 1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-004 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на проверка с УИН № О-22001422094711 /лист 9 от Приложение № 1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-005 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, писмени обяснения и сведения, събрани в хода на извършена проверка с УИН № О-22220022094703 /лист 136 от Приложение №1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-006 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на проверка с УИН № О-22001422094668 /лист 51 от Приложение №1/ и Протокол № Р-22001422005418-ППД-007 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на проверка с УИН № О-22220022094592 /лист 157 от Приложение № 1/.

Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 364 265,49 / триста шестдесет и четири хиляди двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, в това число установени резултати по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на общо 335 857,37 / триста тридесет и пет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, от които главница в размер на 260 066,67 / двеста и шестдесет хиляди шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 75 790,70 /седемдесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет лева и седемдесет стотинки/, касаещи данъчен период 2019 и 2020 година и установени резултати по отношение на Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 28 408,12 /двадесет и осем хиляди четиристотин и осем лева и дванадесет стотинки/, в това число главница в размер на 26 154,10 /двадесет и шест хиляди сто петдесет и четири лева и десет стотинки/ и лихви в размер на 2 254,02 /две хиляди двеста петдесет и четири лева и две стотинки/, досежно д.п. м.02.2019, м.12.2020 и м.07.2022 година.

В издадения ревизионен акт приходните органи са възприели това, което е било обективирано в издадения ревизионен доклад, като са отхвърлили като неоснователни доводите на ревизираното лице в направеното от негова страна възражение срещу констатациите в ревизионния доклад. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 25.05.2023 година / лист 125 от АД № 9219/2023 АССГ/.

Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. № 53-06-5940 от 08.06.2023 година по регистъра на ТД на НАП – София и с вх. № 23-22-893 от 12.06.2023 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – София / лист 130 от АД № 9219/2023 АССГ/. Директорът на дирекция „ОДОП“ – София се е произнесъл с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, с което е отменил ревизионният акт в частта, свързана с установени резултати по ЗДДС за данъчен период м.07.2022 година и е върнал административната преписка на органа, а така също и е потвърдил ревизионния акт в частта, с която са установени резултати за данък върху добавената стойност по ЗДДС за д.п м. 02.2019 и м.12.2020 година, както и установени резултати за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2019 и 2020 година. В останалата част жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 08.08.2023 година /лист 16 от АД № 9219/2023 АССГ/.

На 23.08.2023 година е депозирана жалба с вх. № 53-04-624/23.08.2023 година. Същата на основание чл.150, ал.1 от ДОПК е препратена по подсъдност на Административен съд – София град, където е образувано административно дело № 9219 по описа за 2023 година на съда.

С Определение № 8338 от 29.09.2023 година, постановено по адм. д. № 9219/2023 година на Административен съд- София град, на основание чл. 156, ал.1 от ДОПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.135, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Перник. Във връзка с изложеното е образувано и настоящото административно дело.

В хода на настоящото производство, от страна на ответника по жалбата, с молба с вх. № 574 от 26.02.2024 година, е представен Протокол № 1784544 от 15.12.2022 година, свързан с осъществено посещение в счетоводството на дружеството от страна на органи на приходната администрация / лист 49 от делото/.

С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт са представени: Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 година, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК, във вр. с чл.10, ал. 8 и ал.9 от ЗНАП, издадена от изпълнителния директор на НАП /лист 17 от АД № 9219/2023 АССГ/; Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК от зам. изпълнителен директор на НАП /лист 19 от АД № 9219/2023 АССГ/; Заповед № З-ЦУ-1820 от 13.10.2022 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП, издадена от зам. изпълнителен директор на НАП /лист 22 от АД № 9219/2023 АССГ/, ведно с два броя приложения към нея; Заповед № РД-01-245 от 05.05.2023 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от директор на ТД на НАП- София / лист 31 от АД № 9219/2023 АССГ/. В хода на съдебното производство, с молба вх. № 1224 от 24.04.2024 година на процесуалния представител на ответника са представени допълнителни доказателства във връзка с компетентността на административния орган, в това число: Писмо с изх. № М-24-39-75#1 от 17.04.2024 година на зам. изпълнителния директор на НАП /лист 61 от делото/; Докладна записка с изх. № 93-00-2203 от 19.04.2021 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 64 от делото/; Указание с изх. № 20-00-70 от 29.04.2021 година на зам. изпълнителния директор на НАП за въвеждане на организация по възлагане на производства спрямо лица с компетентна териториална дирекция на НАП София на органи по приходите от друга ТД на НАП /лист 69 от делото/; Докладна записка с изх. №93-005429 от 03.11.2021 година от зам. изпълнителния директор на НАП, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 72/; Докладна с изх. № 93-00-2957 от 01.07.2022 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрен от зам. изпълнителния директор на НАП / лист 73 от делото/.

В хода на настоящото производство, във връзка с установяване на релевантните по делото факти са изготвени и приети основно и допълнително заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещо лице П. Д. К.. Вещото лице е установило, че е налице разминаване между постъпилите данни от фискални касови устройства, посредством дистанционно отчитане на НАП и данните, които са подадени по справките декларации по ЗДДС от страна на дружеството за данъчни периоди 2019 и 2020 година, като не са установени и документи тези суми (434,69 лева от продажби през м. февруари 2019 и 599,62 лева от продажби през месец декември 2020 година) след това да са били отразени от дружеството в ТД по ЗДДС за следващ данъчен период. В изготвеното заключение се констатира също, че по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за финансовата 2019 година са отразени задължения към доставчици в размер на 1 062 943,27 лева по три фактури от 2007 година и 1 534 286,90 лева по 19 фактури за периодите [рег. номер] м.01.2013 година, които представляват задължения към контрагента „Чентро итало-[улица]експорт“ Италия. Вещото лице посочва, че остатъкът от задължението към този контрагент Италия- България не съответства на установеното от него, въз основа на счетоводната справка, която е представена по делото, доколкото в РА е посочено, че по отношение на фактура № 1158 от 25.01.2005 година остатъкът към 31.12.2019 година е в размер на 1 514,00 лева, а вещото лице е установило че не е налице счетоводен остатък на задължение към това лице. Вещото лице е изготвило таблица, обективирана в представеното заключение по назначена ССЕ на стр.15 от същото, в която е посочило през коя финансова година е осчетоводено процесното задължение по конкретна фактура, посочен е номера на съответната фактура, датата, на която същата е издадена и стойността й. От депозираното допълнително заключение се установява, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя и за същите са взети счетоводни операции, които съответстват на счетоводното законодателство. Също така, вещото лице след извършена проверка на място е констатирало, че на основание Договор от 24.09.2020 година за преобразуване чрез вливане със страни *** ЕООД с ЕИК: *** (приемащо дружество ) и *** ЕООД с ЕИК: *** (преобразуващо се дружество) са прехвърлени всички задължения на Италия - България ООД в общ размер на 834 175,85 лева, които са били осчетоводени в код „прехвърлени“ като част от тях са сумите към *** ЕООД. Вещото лице също така е констатирало, че задълженият посочени в първоначалното заключение, към настоящият момент вече не съществуват или иначе казано задълженията към доставчика ***** ЕООД се платени от страна на *** ЕООД. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло основното заключение, депозирано от страна на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като отчита факта, че в съдебно заседание вещото лице направи уточнение, че по отношение на фактура №1158 е допусната техническа грешка, което води до обстоятелството, че следва да се вземе предвид, че остатъкът към 31.12 следва да включва и размера от 1 514 лева по така цитираната фактура. Основното заключение е обективно, компетентно и съответства на представените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло констатациите на вещото лице, обективирани в допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, касаещи изводите за осъществено преобразуване чрез вливане на търговското дружество „***“, макар цитираните в заключението документи да не са представени на съда, то съществува възможност настоящият съдебен състав служебно да извърши проверка за тяхното наличие, доколкото обстоятелствата, свързани с преобразуване на търговски дружества подлежат на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията и същите са общодостъпни на интернет-страница: [интернет адрес]. Предвид изложеното съдът счита, че в тази част заключението е обективно. Съдът обаче не кредитира констатациите на вещото лице, обективирани в допълнителното заключение, по отношение на въпрос номер две, тъй като по делото не бяха представени справка салда по контрагенти от счетоводството но *** ЕООД за периода от 01.01.2024 до 31.12.2024 година; справка салда по контрагенти от счетоводството на *** ЕООД за периода от 31.03.2024 до 31.03.2024 година; справка салда по контрагенти от счетоводството на *** ЕООД; справка салда по контрагенти от счетоводството на *** ЕООД за периода от 31.03.2024 до 31.03.2024 година, поради което съдът счита, че не следва да дава вяра на тази част от депозираното заключение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл.119,ал.2 от ДОПК предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. В настоящото съдебно производство от страна на ответника по жалбата са представени следните доказателства чрез административната преписка, във връзка с доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт: Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 година, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК, във вр. с чл.10, ал.8 и ал.9 от ДОПК, с която изпълнителният директор на НАП е оправомощил Г. Д., в качеството му на заместник изпълнителен директор на НАП да определя органите по приходите, за които няма да се прилагат разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК, да определя служители от една дирекция да преминават в друга дирекция, а така също и да определя служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощия по отношение на лица, за които са компетентни органите от друга териториална дирекция /лист 17 от АД № 9219/23 АССГ/. В съответствие с тази заповед е издадена Заповед № З.ЦУ-753 от 05.05.2022 година, на основание чл.12, ал.6 от ДОПК от страна на заместник изпълнителния директор на НАП, с която е определено, че не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК, относно териториално компетентния орган за извършване на ревизии по отношение на изчерпателно посочени лица, сред които в т.3 от същата – Б. И. Б., на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ и Н. К. К., на длъжност: главен инспектор по приходите / лист 19 от АД № 9219/2023 АССГ/. Със Заповед № рд-01-245 от 05.05.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и на основание Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година на заместник изпълнителния директор на НАП, директорът на ТД на НАП- София е посочил в т. 9 възложителят на ревизията, издал оспорения ревизионен акт, като лице, което е оправомощено като компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК /лист 31 от АД № 9219/2023 АССГ/. С последващо издадена Заповед № З-ЦУ-1820 от 13.10.2022 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП и във връзка със Заповед № ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 година, издадена от заместник изпълнителния директор на НАП са определени приходни органи при ТД на НАП- Велико Търново, като компетентни да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл.8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП- София, като на ред 24 в Приложение към тази заповед е посочен и „***“ /лист 30 от АД № 9219/2023 АССГ/.

Отделно от така изброените доказателства, в хода на настоящото съдебно производство, както вече се отбеляза и по- горе с молба вх. № 1224 от 24.04.2024 година от страна на процесуалния представител на ответника са представени допълнителни доказателства във връзка с компетентността на административния орган и по- конкретно, свързани с необходимостта от издаване на заповед на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП, в това число: Писмо с изх. № М-24-39-75#1 от 17.04.2024 година на зам. изпълнителния директор на НАП /лист 61 от делото/; Докладна записка с изх. № 93-00-2203 от 19.04.2021 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 64 от делото/; Указание с изх. № 20-00-70 от 29.04.2021 година на зам. изпълнителния директор на НАП за въвеждане на организация по възлагане на производства спрямо лица с компетентна териториална дирекция на НАП София на органи по приходите от друга ТД на НАП /лист 69 от делото/; Докладна записка с изх. №93-005429 от 03.11.2021 година от зам. изпълнителния директор на НАП, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 72/; Докладна с изх. № 93-00-2957 от 01.07.2022 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрен от зам. изпълнителния директор на НАП / лист 73 от делото/.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е по т.3- териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и от обективираните в ревизионния доклад констатации, седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [жк], ул. „23 декември“ №4, което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съобразно Приложение №2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1, предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- София. От тази гледна точка, в настоящия случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП- София, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издават актове, свързани с нея са органите по приходите от тази териториална дирекция. В случая обаче е видно, че ревизията е осъществена от органи по приходите, принадлежащи към ТД на НАП- Велико Търново, като това е осъществено въз основа на изброените по – горе заповеди и в частност на Заповед № З-ЦУ-1820 от 13.10.2022 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП и Заповед № ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 година на заместник изпълнителния директор на НАП.

Основен принцип при провеждането на ревизионното производство е процесуалните действия да се извършават от органи по приходите от компетентната териториална дирекция, а изключенията от това правило са изчерпателно изброени и към тях се пристъпва при наличие на определени в закона предпоставки и обстоятелства. Така предвиденото в нормата на чл.12, ал.6, изр. първо от ДОПК изключение от общото правило за определяне на компетентния орган посочва, че правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. В тази връзка в чл.10, ал.8 от ЗНАП е предвидено, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция, при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. С изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., е приета нова норма в разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗНАП, която предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без да променят мястото си на работа. Въз основа на така очертаната нормативна рамка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.10,ал.9 от ЗНАП изисква, на първо място да е налице заповед, издадена от изпълнителния директор на НАП, а също така и да е налице доказана необходимост от това. В настоящият случай, разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗНАП е приложена чрез издадена Заповед № З-ЦУ-1820 от 13.10.2022 година, издадена от заместник изпълнителния директор на НАП- З. Г.. Във въпросната заповед е цитирана оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 година, която заповед обаче не е представена по делото, въпреки указанията на съда във връзка с разпределяне на доказателствената тежест. Ето защо, следва да се приеме, че на първо място не е доказана компетентността на заместник изпълнителния директор на НАП- З. Г. да издаде такава заповед. Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че в случая от страна на органа по приходите не е доказана и тази задължителна предпоставка, която изисква чл.10, ал.9 от ЗНАП, а именно да е налице „необходимост“ орган по приходите при ТД на НАП- Велико Търново да издаде ЗВР за образуване на ревизионното производство на настоящият жалбоподателя, чието седалище, както вече бе отбелязано попада в обхвата на ТД на НАП- София. В издадената заповед изцяло липсват мотиви за това. Нещо повече, тези изводи на съда не се разколебават и от представените чрез молба вх. № 1224 от 24.04.2024 година, а именно Писмо с изх. № М-24-39-75#1 от 17.04.2024 година на зам. изпълнителния директор на НАП /лист 61 от делото/; Докладна записка с изх. № 93-00-2203 от 19.04.2021 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 64 от делото/; Указание с изх. № 20-00-70 от 29.04.2021 година на зам. изпълнителния директор на НАП за въвеждане на организация по възлагане на производства спрямо лица с компетентна териториална дирекция на НАП София на органи по приходите от друга ТД на НАП /лист 69 от делото/; Докладна записка с изх. №93-005429 от 03.11.2021 година от зам. изпълнителния директор на НАП, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 72/; Докладна с изх. № 93-00-2957 от 01.07.2022 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрен от зам. изпълнителния директор на НАП / лист 73 от делото/. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че изцяло се солидизира с практиката на Върховен административен съд, която е насочена към това, че с представянето на такъв тип доказателства всъщност се прави опит да бъде „санирана“ валидността на издадения ревизионен акт. Върховният съд е имал повод да се произнесе по подобен въпрос в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК, в което е приел, че мотивите на един административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия него, най- късно до изпращането на жалбата срещу акта на по- горния административен орган, в съобщението да страните по чл.28, ал.1 ЗАП (отм.), в препроводително (съпроводително) писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Това тълкувателно решение не е изгубило своето значение. От друга страна, следва да се посочи, че по своя характер така представените доказателства с молба с вх. № 1224 от 24.04.2024 година според практиката на Върховен административен съд, представляват вътрешноведомствена кореспонденция, в която се излагат съображения за неравномерна натовареност на служителите от отделни данъчни дирекции по отношение на броя на възложените и приключили ревизии, но няма извод или данни за невъзможност или затруднена възможност на служителите от по- натоварените дирекции да осъществяват правомощията си съобразно възложената им териториална компетентност. Равномерната натовареност на органите по приходите не може и не следва да съставлява такава необходимост, че поради постигането й, което е вид организационна цел на администрацията за оптимизиране на дейността й, последица да е нарушаване на основни принципи и начала на данъчния процес, а именно началото на ограничена териториална компетентност на приходните органи, така както е въведено в императивната разпоредба на чл.8 от ДОПК. Обосноваването на такава необходимост е гаранция за спазване на принципа на законност по чл.2, ал.1 от ДОПК, според който органите по приходите следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и срещу превратното упражняване на власт. Липсата на такава обосновка е достатъчно основание, за да бъде направен извод за неизпълнение на формалното изискване на нормата на чл.10, ал.9 от ЗНАП за отклонение от общата териториална компетентност на органите по приходите, визирана в чл.7 и чл.8 от ДОПК. Всичко това налага извод за провеждане на ревизията и издаване на ревизионен акт от некомпетентен за това орган / в този смисъл Решение № 9151 от 24.07.2024 година по адм. дело № 3459/2024 година на Върховен административен съд, Решение № 6536 от 29.05.2024 година по адм.дело № 20/2024 година на Върховен административен съд, Решение № 9230 от 25.07.2024 година по адм. дело № 4074/2024 година на Върховен административен съд, Решение № 7163 от 11.06.2024 година по адм. дело № 1515/2024 година на Върховен административен съд, Решение № 8610/10.07.2024 година по адм. дело № 2653/ 2024 на Върховен административен съд, Решение № 4425 от 26.04.2023 година по адм. дело № 7761/2022 година на Върховен административен съд, Решение № 2600 от 06.03.2024 година по адм. дело № 9951/2023 година на ВАС, Решение № 2127 от 22.02.2024 година по адм. дело № 6952/2023 година на ВАС и др./

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице обстоятелства, които са от такова естество, че водят до необходимост да бъде обявена нищожността на оспорения ревизионен акт на основание чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са обсъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице, досежно констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад, съобразно изискванията на чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и през кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.3 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:

Правилата свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422005418-020-001 от 14.10.2023 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срокът за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК, като е посочено първоначално, че същата следва да приключи в рамките на три месеца от връчването й. От приложената по делото разписка е видно, че същата е връчена на ревизираното лице по електронен път на 21.10.2022 година, което означава, че по тази заповед срокът за извършване на ревизията е до 21.01.2023 година. Последвали са три заповеди за изменението й като от всички тях с най- важно значение е ЗИЗВР № Р-22001422005418-020-004 от 14.03.2023 година, тъй като с нея на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК е предвиден крайният срок за извършване на ревизията, а именно 20.03.2023 година /лист 45 от АД № 9219/2023 АССГ/. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприетите процесуални действия след неговото изтичане, защото константо в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събирането на доказателства, същите няма да имат доказателствена стойност и същите следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящия случай, след анализ и проверка от страна на съда се установи, че такива процесуални действия не са извършвани.

След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл.117, ал.1 от ДОПК, че в срок не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 03.04.2023 година. П. Р. доклад № Р-22001422005418-092-001 е с дата 24.04.2023 година, т.е. извън законоустановения за това срок. Това обаче не влече след себе си съществени процесуални нарушения, доколкото практиката на Върховен административен съд е константа в посока на това, че срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му не води до фатални последствия, а единствено до това, че ако е събран доказателствен материал или са предприети процесуални действия след него, те отново няма да бъдат зачетени със съответна доказателствена сила. Ревизионният доклад е връчен на 24.04.2023 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 08.05.2023 година. От представената по делото административна преписка се установява, че лицето е депозирало такова възражение с дата 09.05.2023 година, но въпреки това доводите в същото са били обсъдени от страна на приходната администрация. Всъщност, изтичането на срока, регламентиран в чл.117, ал.5 от ДОПК е важен и в друга насока, а именно след неговото изтичане, започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт. От това следва, че крайният срок за издаване на ревизионен акт в настоящият случай е 23.05.2023 година. О. Р. акт № Р-22001422005418-091-001 е с дата 25.05.2023 година, т.е извън законоустановения срок, но и тук по отношение на срока, предвиден в чл.119, ал.2 от ДОПК практиката е константна относно характера на този срок, като се счита, че същият има инструктивен, а не преклузивен характер.

С оглед на изложеното, съдът счита, че при поставяне началото на ревизионното производство, а така също и в хода на неговото провеждане не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са предпоставка за отмяна на ревизионния акт, което означава, че не се констатират основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Спорното в настоящия случай се свежда до това да се установи, дали правилно приходната администрация е определила задължения по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.02.2019 г. и м.12.2020 г., както и установени резултати за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 и 2020 година, ведно със съответните лихви за забава.

По отношение на установените резултати по Закона за данък върху добавената стойност:

Видно от мотивите на обжалвания ревизионен акт, приходната администрация е приела, че в следствие на направена съпоставка между приходите от отчетите по ЕКАФП, фактурите, платени по банков път, вътреобщностните доставки и доставките по чл.21, ал.2 от ЗДДС и декларираните продажби от страна на ревизираното лице досежно месец февруари 2019 година и месец декември 2020 година се установява наличие на неотчетени продажби от ЕКАФП, които възлизат в размер на 434,69 лева за м.02.2019 година и в размер на 599,62 лева за м.12.2020 година. Така на основание чл. 86 от ЗДДС, във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС са приели, че следва да бъде начислен ДДС в размер на 72,45 лева и 99,94 лева съответно за данъчен период м.02.2019 и м.12.2020 година. Тези изводи на приходната администрация изцяло се споделят и от страна на настоящият съдебен състав, а мотивите за това се изразяват в следното:

Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 01.10.2015 година, като промени в регистрацията му не са били извършвани. В тази връзка, правилно ревизиращия орган се е позовал на разпоредбата на чл.86 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларация по чл.125 за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Безспорно доказано по делото е, че от страна на жалбоподателя е осъществена доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност на основание чл.12, ал.1 от ЗДДС, доколкото същите са с място на изпълнение на територията на страната, за което съществуват доказателства, в това число нотариални актове, които доказват, че ревизираното лице е разполагало с четири магазина и два склада посредством които е осъществявало търговската си дейност /лист 395-409/. Не са налице доказателства за осъществявана от негова страна доставка на стоки за други държави- членки на ЕС или трети държави. По тази причина следва да се приеме, че мястото на доставка на съответните стоки е именно на територията на Република България, поради което следва да бъдат прилагани разпоредбите на чл.82 и сл. от ЗДДС. Доказани по делото са изводите на приходният орган и по отношение на разминаването между данните, декларирани посредством справка- декларация № 14001251300 от 14.03.2019 година, касаеща д.п. 02.2019 година и със справка- декларация № 14001329350 от 14.01.2021 година, касаещи д.п.12.2020 година и данните, които за отчетени продажби посредством ЕКАФП, които са свързани с дистанционна връзка с НАП. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не е спорен фактът, че дружеството е притежавало седем на брой ЕКАФП, които са със следните регистрационни номера: №4444765, №4127556, №4111835, № 4068814, № 3888276, № 3793724 и № 3215003, като липсват данни относно настъпили технически проблеми по отношение на същите по време на спорните отчетни периоди. При направена съпоставка между общите отчетени продажби по ЕКАПФ, фактурите платени по банков път, осъществения ВОД от една страна и от декларираните стойности по справки- декларации от друга е налице разминаване както следва: за д.п. 02.2019 година общият оборот на дружеството е в размер на 54 516,50 лева, а декларираният е в размер на 54 081,81 лева, което означава, че е налице разминаване за сума в размер на 434,69 лева, а досежно д.п.12.2020 година общият оборот на дружеството е в размер на 49 025,97 лева, а декларираният е в размер на 48 426,35 лева, което означава че е налице разлика в размер на 599,62 лева. В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя не бе доказана причината за извършеното намаление на оборота, в това число не бяха представени сторно касови бележки за съответния период, от които да е видна причината за извършеното намаление, респективно не се установи и тези разлики да са били отчетени посредством справки – декларации за последващи данъчни периоди. Тези изводи на съда се потвърждават по категоричен начин и от заключението на вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Законодателят е предвидил, че за всяка извършена от страна на регистрираното лице облагаема доставка се начислява ДДС при данъчна ставка в размер на 20% върху данъчна основа на доставките, съгласно чл.66, ал.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС и съответно, начисляването на данъка се извършва в края на всеки месец, предвид месечния период на отчитане по ЗДДС. Вменените задължения по ЗДДС на „Италиано-Български център импорт- експорт“ ЕООД произтичат от определената от органите по приходите данъчна основа, която за м.02.2019 година е в размер на 362,24 лева, а за м.12.2020 година е в размер на 499,68 лева, като при определянето й е взето предвид и надценката върху стоките, която била слагана от ревизираното лице. В тази връзка правилно е прието от органа по приходите, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, а съгласно разпоредбата, на която се позовава и административният орган – чл.67, ал.2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то следва да се приеме, че той е включен в договорената цена.

Въз основа на горното и при тази приложима нормативна уредба правилно с процесния ревизионен акт са начислени допълнително ДДС в размер на 228, 14 /двеста двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, в това число главница в размер на 172, 39 /сто седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ и лихви в размер на 55,75 /петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, касателно д.п. 02.2019 и д.п.12.2020 година. Ето защо оспорения ревизионен акт в тази си част съответства на разпоредбите на материалния закон.

По отношение на установените размери по Закона за корпоративното подоходно облагане:

По отношение на тази част от оспорения ревизионен акт, правният спор се свежда до това да се установи дали правилно приходната администрация е определила размерът на дължимия корпоративен данък, в следствие на извършена корекция, както по отношение на отчетените от страна ревизираното лице приходи, така и по отношение на отчетените от него разходи за данъчни период 2019 и 2020 година.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно конкретното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от внасяне на корекция в данъчните финансови резултати и са определили следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва:

За д.п. 2019 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 335 670,37 /триста тридесет и пет хиляди шестстотин и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ лева, в това число главица в размер на 259 910,64 лева и лихви в размер на 75 759,73 лева;

За д.п. 2020 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 187 /сто осемдесет и седем/ лева, в това число главница в размер на 156,03 лева и лихви в размер на 30,97 лева.

Съдът счита изводите на приходната администрация за частично правилни, поради следните аргументи:

На първо място по отношение на установения корпоративен данък за д.п.2019 година: от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 335 670, 37 лева. Както вече бе посочено, ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м.02.2019 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 434,69 лева, като е счел, че основание чл.92 от ЗКПО е необходимо да бъде внесена корекция със сума в размер на 362,24 лева, представляваща общият размер на данъчната основан на извършената продажба. Установено е също, че ревизираното дружество имало задължения към доставчици, които са погасени по давност, доколкото е изтекъл петгодишния давностен срок за тях, а именно: погасени по давност задължения в общ размер на 1 534 286,90 лева към контрагент „***-[улица]експорт“, контрагент „***“ в размер на 1 514,00 лева и контрагент „***[улица]експорт“ в размер на 1 062 943,27 лева. Ревизиращият орган в мотивите си се е позовал на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО и НСС 18 “Приходи“, приложение „Г“ т.2, като е приел, че след като е изтекла петгодишната давност за тези задължения, то ревизираното лице е следвало да ги отпише и да увеличи счетоводния си финансов резултат с тази сума. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи – 3 488 131, 38 лева; общо разходи – 851 232,53 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 2 636 898,85 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване в размер на 2 636 898,85 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 97 962,88 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 88 722,11 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 2 646 139,62 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 264 613, 96 лева; авансови вноски в размер на 12 000 лева, при което дължимият данък за внасяне е в размер на 252 613,96 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 73 275,73 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно от страна на приходната администрация е увеличен финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 362, 245 лева, представляваща приходи от продажби, които не са отчетени. В съответствие с изложеното, в частта свързана с установяване на резултати по Закона за данък върху добавената стойност бе по категоричен начин установено, че лицето е реализирало доставка на въпросните стоки и същите е следвало да бъдат отчетени. Приходите от продажбата на тези стоки, следва да бъдат взети предвид от страна на ревизираното лице при определяне на финансовия му резултата за съответния данъчен период. Ето, защо на основание чл.78 от ЗКПО, следва да бъде направен извод, че правилно е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с тази сума.

Що се касае до констатациите на органа по приходите по отношение увеличението на финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 2 598 744,17 лева, представляваща приход, вследствие на прилагане разпоредбата на чл.46,ал.1, т.1 от ЗКПО, настоящият съдебен състав счита следното:

Ревизиращият орган е приел, че след извършен анализ на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ са налице основания за отписване на тези задължения към доставчиците „***-[улица]ЕКСПОРГ“, „*** - ИМПОРТ ЕКСПОРТ“, „***“, което довело до увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството, поради погасяване на същите с изтичане на 5-годишн давностен срок. Това е мотивирало административния орган да приложи разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО и да увеличи счетоводния финансов резултат за отчетната 2019 година със сума в размер на 2 598 744,17 лева /два милиона петстотин деветдесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/. Тези изводи са потвърдени и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ и се подкрепят и от страна на настоящият съдебен състав, а мотивите за това са следните:

Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато вследствие и във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводните приходи и разходи, то последните не се признават за данъчни цели. От друга страна, данъчното третиране на задълженията е регламентирано в разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗКПО, която предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпва едно от следните обстоятелства: 1.Изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задължения с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо; 2. Производство по несъстоятелност на данъчно задължено лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда напълно удовлетворяване на кредиторите, увеличението се извършва с размера на намалението на задължението; 3. С влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо; 4. Кредиторът се е отказал от вземането с по съдебен ред или го е опростил, увеличението се извършва с размера на опростената сума; 5.Преди изтичане на съответния срок по т.1 задълженията са погасени по силата на закона; 6. Данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване. В ал.2на същата разпоредба е предвидено, че ал.1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелствата по ал.1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО, както са приели и органите по приходите. На първо място, с оглед правилното прилагане на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО следва да бъде даден отговор на въпроса, дали задълженията на жалбоподателя по фактурите, издадени от съответните кредитори представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“В“ от ЗЗД, поради което за тях ще се приложи тригодишен давностен срок, уреден в тази разпоредба, ли пък същите нямат характер на такъв вид плащане и респективно за тях ще се приложи петгодишната давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 година по т.д. № 3 от 2011 година на ОСГК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един и същи правопораждащ факт, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размера на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно множеството на дължимите престации към един и същи кредитори не означава автоматично, че се касае за „периодични плащания“, тъй като, за да имат те такъв характер ще е необходимо да имат един и същи правопораждащ факт. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че издадените фактури следват от едни и същи договорни отношения, поради което следва да се приеме, че всяко едно от тези задължения по цитираните в ревизионния доклад фактури е погасено с общата 5-годзишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.

Въз основа на горното следва да се приеме, че датата, от която започва да тече този [възраст] давностен срок, респективно датата на която задължението е станало изискуемо е датата на издаване на съответната фактура. Установено е, че възникналите спорни задължения, касаят данъчен период 2005, 2007, 2010, 2011, 2012 и 2013 година, като най- новото от тях е следвало да бъде отписано, тъй като същото е погасено още към 30.01.2018 година. Следва да бъде посочено, че в хода на оспорване пред по- горестоящият административен орган от страна на жалбоподателят е бил представен Договор за отложено плащане с дата 04.02.2013 година, сключен между „Чентро Итало-[улица]експорт“ ЕООД и „Италиано-български център импорт-експорт“ ЕООД /лист 143 от Приложение № 6/, с който е договорено, че задълженията по фактури, както следва: № 00000000051/ 17.09.2010; № 00000000052/ 05.10.2010; № 00000000053/ 31.10.2010; № 00000000055/ 18.11.2010; № 00000000059/ 14.02.2011; № 00000000061/ 24.02.2011; № 00000000062/ 30.03.2011; № 00000000063/ 04.05.2011; № 00000000070/ 09.08.2011; № 00000000072/ 30.09.2011; № 00000000073/ 28.09.2011; № 00000000074/ 11.11.2011; № 00000000077/ 24.01.2012; № 00000000078/ 24.01.2012; № 00000000079/ 24.02.2012; № 00000000080/ 22.03.2012; № 00000000081/ 15.05.2012; № 00000000089/ 19.12.2012; № 00000000090/ 30.01.2013 са с отложено плащане със срок до 31.12.2025 година, а тези, които са възникнали по фактури № 1/ 01.01.2007; №169/08.10.2007; №177/17.10.2007 са новирани и техният падеж е отложен до 31.12.2025 година. Съдът не кредитира така представения договор, като се солидизира с изводите на директора, обективирани в издаденото то него решение в тази посока. Това е така, защото на първо място този писмен документ е съществувал и в по- ранен момент и по тази причина, той е следвало да бъде представен от страна на ревизираното лице още към момента на представяне на писмените доказателства във връзка с ИПДПОЗЛ, но това не е направено. На второ място това е един частен писмен документ, което означава, че има формална доказателствена сила и следва да се цени заедно с останалите доказателства по делото и по никакъв начин не обвързва съда. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от представеното заключение, изготвено по назначена ССЕ по категоричен начин се потвърждават изводите на съда досежно наличието на погасени по давност задължения в размер на 1 062 943,27 лева по трите фактури от 2007 година и в размер на 1 534 286,90 лева по останалите фактури, издадени в периода [рег. номер] 2013 година от страна на доставчика „Чентро итало-булгаро импорт- експорт“.

Неправилни обаче се явява изводите на приходната администрация досежно констатациите за погасено по давност задължение по фактура № 1158 от 25.01.2005 година, с остатък към 31.12.2019 година в размер на 1 514,00 лева. Това е така, предвид факта на установеното в хода на настоящото съдебно производство преобразуване на търговското дружество „***“ ЕООД. Видно от извършената служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 12.10.2020 година дружеството „Италия България Импорт Експрот“ с ЕИК: ********* се влива в дружеството „***“ с ЕИК: ***, което се подкрепя и от заключението на вещото лице. Съгласно разпоредбата на чл.262 от Търговския закон при вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Това означава, че при вливането на едно дружество в друго търговско дружество имуществото, правата и задълженията и дейността на вливащото се дружество преминават изцяло към приемащото дружество. С оглед на изложеното, задълженията, които жалбоподателят е имал към дружеството „***“ ЕООД са погасени, доколкото качеството на длъжник и кредитор по отношение на тези задължения са съсредоточени в едно и също лице. Ето защо приходната администрация е следвало да увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019 година на основание чл.46., ал.1, т.1 от ЗКПО само със сума в размер на 2 597 230,17 лева, представляваща погасени по давност задължения към доставчици, което от своя страна би довело и до различни от определяните резултати, а именно: общ приход в размер на 3 486 617,38 лева; общо разходи в размер на: 851 232,53 лева; счетоводна печалба в размер на 2 635 384,85 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване- положителен в размер на 2 635 384,85 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 97 962,88 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 88 722,11 лева; данъчна печалба (данъчна основа) в размер на 2 646 139,62 лева; дължим корпоративен данък в размер на 264 462,52 лева; авансова вноска в размер на 12 000 лева; остатък за внасяне в размер на 252 462,56 лева.

С оглед на изложеното приходната администрация е следвало да определи полагащ се корпоративен данък за 2019 година в размер на 252 462, 56 лева /двеста петдесет и две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ и лихви определени по реда на чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

На следващо място по отношение на установения корпоративен данък за д.п.2020 година: от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 187 лева. Както вече бе посочено, ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м.12.2020 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 599,62 лева, а също така и че на основание чл.26, т.6 от ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели разходи, в размер на 1 060,60 лева, тъй като произтичат от плащания на глоби по фишове. Приходната администрация е увеличила и едновременно с това намалила счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер на 40 345,79 лева представляваща осчетоводени амортизации. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи – 615 507,14 лева; общо разходи – 509 941,53 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 105 565,61 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване в размер на 105 565,61 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 41 406,39 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 40 345,79 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 106 626,21 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 10 662,62 лева; авансови вноски в размер на 9 000 лева, при което дължимият данък за внасяне е в размер на 156,03 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 30,97 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно от страна на приходната администрация е увеличен финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 599,62 лева, представляваща приходи от продажби, които не са отчетени. В съответствие с изложеното, в частта свързана с установяване на резултати по Закона за данък върху добавената стойност бе по категоричен начин прието, че лицето е реализирало доставка на въпросните стоки и същите е следвало да бъдат отчетени. Приходите от продажбата на тези стоки, следва да бъдат взети предвид от страна на ревизираното лице при определяне на финансовия му резултата за съответния данъчен период. Ето, защо на основание чл.78 от ЗКПО, следва да бъде прието, че правилно е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с тази сума.

По отношение на извършената корекция на счетоводен финансов резултат за д.п. 2020 година поради непризнати разходи за данъчни цели съдът счита, че правилно и законосъобразно е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството в посока на увеличение с непризнати разходи със сума в размер на 1 060,60 лева, която по своята същност представлява заплатени глоби за превишена скорост, фишове. В жалбата не се съдържат конкретни доводи, но при извършена от настоящият съдебен състав, в качеството му на съд по същество, служебна проверка се установи, че правилно счетоводният финансов резултат за процесните данъчен период е коригиран в посока с увеличение с посочените суми, представляващи непризнати за данъчни цели разходи. съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са свързани с дейността, каквито несъмнено са заплатените от дружеството глоби по фишове на КАТ в размер на 1 060,60 лева. Отделно от това следва да се посочи, че от страна на оспорващия не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите в РА и РД относно третирането на тези разходи при определянето на данъчният финансов резултат за 2020 година, поради което няма основание за признаването им за данъчни цели.

В съответствие с това и поради установената липса на компетентност относно органът, който е издал оспореният административен акт се приема, че е налице основание по чл.146, т.1 от АПК за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което е от такова естество че обуславя неговата нищожност на основание чл.172, ал.2 от АПК. На основание чл.173, ал.2 от АПК, във вр. с чл.160, ал.5 от ДОПК съдът следва да обяви нищожност на оспорения административен акт, като изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски, същото следва да бъде уважено като ответникът по жалбата бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес: [населено място], [жк], ул. „23 декември“ №4 съдебни разноски в общ размер на 4 707,64 /четири хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, в това число заплатена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, съобразно платежно нареждане от 19.10.2023 година (лист 10); адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, съобразно представен по делото Договор за правна защита и съдействие № 38877 от 30.10.2023 година (лист 140), фактура № ********** от 13.12.2023 година (лист 141) и платежно нареждане от 15.12.2023 година (лист 142); заплатен депозит за вещо лице в общ размер на 2 257,64 /две хиляди двеста петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, съобразно платежно нареждане от 19.12.2023 година (лист 39) и разписка от 03.10.2024 година (лист 117).

При този изход на делото, следва да бъде оставено без уважение, направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.5 от ДОПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Н. К. К. на длъжност: гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която същият е потвърден с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София и са установени резултати за данък върху добавената стойност по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.02.2019 г. и м.12.2020 г., както и установени резултати за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 и 2020 година, ведно със съответните лихви за забава.

ИЗПРАЩА преписката на началник- сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- София със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение на основание чл.160, ал.5 от ДОПК.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „****“ ЕООД с ЕИК: ***, с адрес: [населено място], [жк], ул. „23 декември“ № 4 съдебни разноски в размер на 4 707,64 /четири хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет и четири стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.