Решение по дело №12146/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260105
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20191100512146
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 07.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:    

                                            Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                             СИМОНА УГЛЯРОВА

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12146 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.02.2019г., постановено по гр.д. № 39646/2018г. на СРС, ГО, 85 състав, е отхвърлен предявеният от М.М.Т.  срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 3 689, 68 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по констативен протокол от 08.02.2018г. от извършена проверка за електроснабден имот с абонатен номер ********** и клиентски номер 210024515807, за което е издадена фактура от 29.05.2018г.

 Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца М.М.Т.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи. Счита, че по делото не били доказани предпоставките на чл. 48 от ПИКЕЕ за възникване на основание за извършване на корекция на сметка, тъй като не било установено неотчитане или неточно отчитане на потребената ел. енергия. Напротив, от приложения констативен протокол на БИМ е видно, че средството за търговско измерване /СТИ/ измервало в класа на точност. В този смисъл счита за необосновани изводите на СРС, че твърдяното устройство във вътрешността на процесното СТИ, което е непринадлежащо на схемата на електромера, доказва установяване на елементите от фактическия състав на чл. 48 от ПИКЕЕ. В жалбата се твърди още, че е налице основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия. В случая, към датата на извършване на корекционната процедура – 08.02.2018г., не съществували ПИКЕЕ, които да уреждат правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, т.е. не съществува законосъобразен ред за извършване на корекция на сметка. Сочи още, че сами по себе си неотменените норми от ПИКЕЕ с решението на ВАС по адм. дело № 2385/2016г., обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., а именно – чл. 48-51 от ПИКЕЕ, не давали пълна регламентация относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената ел. енергия. На следващо място, навеждат се съображения, че в действащите Общи условия на ищеца, не бил предвиден такъв ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция, каквото изискване е въведено с нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. “а” от ЗЕ, поради което извършената корекция на сметки била без правно основание. Първоинстанционното решение било постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като СРС не се е произнесъл по възражението на ищцата за недължимост на начислените такси “задължение към обществото” и такси “пренос” и “достъп” до електропреносната мрежа. Въззивницата поддържа, че тези такси не се дължат, тъй като количеството електрическа енергия не била реално доставена на обекта на потребление, а е математическо изчисление по формула, съдържаща се в ПИКЕЕ, а таксата “задължение към обществото” се дължала за реално консумирана ел. енергия. Другите такси също били начислени на база математическа формула на корекционна процедура, а не въз основа на реално доставено количество ел. енергия. В жалбата се прави искане съдът да извърши косвен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК относно законосъобразността на ПИКЕЕ, доколкото ищецът не бил страна в административния процес, поради което е налице основание сезираният съд да се произнесе по обуславящия въпрос дали разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са законосъобразни. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “Ч.Е.Б.” АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че правото на едностранна корекция било предоставено на доставчика по силата на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приетите въз основа на същата ПИКЕЕ, като всички изисквания на посочените нормативни актове били спазени, а доколкото се касае до реализиране на обективна отговорност, доставчикът не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му. Поддържа, че в случая е била налице хипотеза по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ, тъй като било невъзможно да се установи кога допълнително монтираното нерагламентирано устройство е работело и какъв процент на консумираната на обекта ел. енергия не е бил отчитан от електромера. Ето защо счита, че може да се направи еднозначен извод, че устройството е било монтирано с единствената цел да не бъде отчитана изцяло потребената ел. енергия. Позовава се на нормата на чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на Ч.Е.Б. в които счита, че е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, който в случая бил спазен.  Оспорва възражението на въззивника за недължимост на начислените такси, тъй като всички крайни клиенти били адресати на това задължение по силата на изрични законови разпоредби. Счита, че гражданският съд не разполага с правомощието да осъществява косвен съдебен контрол върху ПИКЕЕ, доколкото същите са подзаконов нормативен акт, а не общ или индивидуален административен акт за каквито единствено била предвидена възможност по чл. 17, ал. 2 от ГПК. Ето защо прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3 689, 68 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по констативен протокол от 08.02.2018г. от извършена проверка за електроснабден имот с абонатен номер ********** и клиентски номер 210024515807, за което е издадена фактура от 29.05.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът счита следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото съществува валидно възникнало облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, както и че от представения констативен протокол са установени нарушения, представляващи промяна в схемата на свързване на електромера, които водят до непълно отчитане на ел. енергия.  Осъщественото въздействие върху средството за търговско измерване било доказано въз основа на кредитираната съдебно-техническа експертиза. Посочено е още, че при действащата нормативна уредба, законодателят е допуснал разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на вина на която и да е от страните е без значение. Поради тази причина е обосновал извод, че са налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да извършва едностранна корекция на потребената ел. енергия за исковия период. Първоинстанционният съд е развил и съображения, че в приложимите Общи условия на дружеството е предвиден ред за уведомяване за извършената корекция. Обсъдени са и представените доказателства, установяващи спазване на изискванията по чл. 47 и следв. от ПИКЕЕ, в това число относно реквизитите на изготвения протокол, поради което е приел, че е налице основание за извършване на едностранна корекция на сметка на абоната, като определената по този ред сума е дължима.

Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.

Съгласно правилата за разпределение на доказателственавата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между страните процедури за това.

Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.

Видно от представения констативен протокол № 1018010/08.02.2018г., на същата дата е била извършена техническа проверка на електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена в присъствието на Емил Иванов – техник ел. системи, контрол НТЗ и Р.И.В.– техник ел. системи, контрол НТЗ, както и на свидетелите И.В.Н.– Федерация на потребителите и Д.В.Т.– Федерация на потребителите. В протокола е удостоверено, че потребителят е поканен да присъства на проверката, но е отказал. При извършената проверка е установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото, пломбата на капачката на клемния блок на електромера била нарушена, холограмните стикери на големия капак на електромера били нарушени, пломбите на големия капак на електромера са неоригинални. Удостоверено е също така, че неизправният електромер с фабричен № 40045113 е демонтиран, поставен в безшевен чувал, пломбиран с пломби и изпратен за метрологична проверка, а на негово място е монтиран нов, изправен електромер с фабричен № **********. Съгласно представения протокол констатациите са демонстрирани пред представител на потребителя и пред независимите свидетели, присъствали на проверката. Констативният протокол е подписан от представителите на ответното дружество и от горепосочените двама свидетели.

Представено е писмо изх. № NTZ89433/09.02.2018г., с което ответното дружество е обективирало волеизявление до ищеца м.м.т., че на 08.02.2018г. е била извършена проверка на средството за търговско измерване с фабричен № 40045113 в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ е бил съставен констативен протокол № 1018010/08.02.2018г., както и че на демонтираното средство за търговско измерване ще бъде извършена метрологична експертиза от БИМ, след получаване на резултатите от която ще бъде допълнително уведомен. Това писмо не е било връчено на ищцата, а е върнато на получателя като недоставено, като в обратната разписка за връчване е посочено, че адресатът е непознат на адреса..

Представен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 726/15.05.2018г. на Български институт по метрология (БИМ), от който се установява, че на посочената дата е била извършена метрологична експертиза на статичен трифазен двутарифен електромер с идентификационен № 40045113 за абонат: М.М.Т., с адрес: ***, от служители в РО-София на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" на БИМ. В протокола са обективирани констатациите на извършилите експертизата служители относно следните обстоятелства: отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера; фирмените знаци /пломби/ - 2 бр. подправени, има несъответствие на знака; допълнителните стикери – от ляво и от дясно – нарушени, разлепени. Удостоверено е също така, че е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като към електрическата схема допълнително било присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, както и че е налице изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Не е била отчетена грешка при измерването, която да е извън максимално допустимата.

По делото няма данни писмо с изх. № NTZ97377/23.05.2018г., с което е отправено уведомление от ответното дружество до ищеца, че е извършена метрологична експертиза на средството за търговско измерване, за която е съставен констативен протокол № 726/08.02.2018г. от БИМ, приложен към писмото, както и че на основание ПИКЕЕ е била извършена корекция на сметката на абоната, да е връчено на адресата.

От заключението по съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се кредитира като пълно и обективно, се установява, че допълнително присъединеното електронно устройство във вътрешността на електрическата схема, представлява осъществяване на нерагламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера.  По тези съображения е направил извод, че към датата на извършване на проверката процесното средство за търговско измерване не отговаряло на всички технически и технологични изисквания. В заключението е посочено още, че след извършената метрологична експертиза в БИМ, електромерът е бил изваден от безшевния чувал, но няма данни да е пломбиран отново, поради което не може да даде отговор какво е предназначението на монтираното в кутията на електромера устройство, както и дали същото може да се управлява от разстояние. По същите съображения вещото лице е посочило в съдебното заседание, че не може да даде отговор на въпроса дали когато това устройство е включено, електромерът не измерва 100 % от електрическата енергия. Вещото лице е отразило още, че не е ясно какво е станало с електромера след 15.05.2018г. до момента и имало ли е въздействия върху него. Нещо повече, в констативният протокол на БИМ не било уточнено какво представлява „присъединеното електронно устройство”, поради което не може да се даде оценка на предназначението на монтираното устройство. В случая изчислението на корекцията за доначисляване на използваната от потребителя ел. енергия било извършено правилно на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “б” от ПИКЕЕ и на база 1/3 максимален базов ток на СТИ за период от 90 дни. Извършените изчисления били математически верни и съответствали на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР. Посочено е още, че в периода от 90 дни преди проверката няма данни за друга проверка от служители на “Ч.Р.Б.” АД на изправността на средството за търговско измерване.

Пред СРС са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Румен Велков, чиито показания следва да се кредитират като логични, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Свидетелят е работил в “Ч.Р.Б.” АД като техник електрически системи – нетехнически загуби и в това качество извършвал проверки на електромерите и на свързващите ги инсталации с цел разкриване на неправомерни присъединявания и манипулации върху тях, водещи до загуба на електрическа енергия. За конкретния случай се излага, че всичко, което констатирали при проверката, било отразено в съставения протокол. Служителите сменили електромера и на негово място поставили нов, а демонтираният изпратили за проверка в БИМ. Представителите на Федерацията на потребителите присъствали по време на цялата проверка, в това число и на смяната на електромера.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до  следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "Чез Р. Б. " АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.

Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а и т. 41б, б. „а“ от ЗЕ и за исковия период, както и че през исковия период между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл.92 от ЗЕ/ и ищецът е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.

По делото се установи, че при извършена на 08.02.2018г. проверка от ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе констативен протокол. Удостовереното в него е потвърдено и от осъществената метрологична проверка от БИМ. Предвид съставения протокол от 15.05.2018г. в случая е налице изменение в електрическата схема на електромера.

Спори се между страните в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за това.

Обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.; решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от 17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията, посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение № 860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/2013г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.

Исковият период обхваща 11.11.2017г. – 08.02.2018г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ, обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ.

С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. № 9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. № 2385/2016г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 48-51 ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.

Неоснователен е релевираният от жалбоподателя довод, че решаващият съд в нарушение на чл. 17, ал. 2 от ГПК не е упражнил косвен съдебен контрол по отношение на ПИКЕЕ. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява подзаконов нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на индивидуалните административни актове при наличе на законоустановените предпоставки за това. Отделно от това следва да се има предвид, че по отношение на ПИКЕЕ е осъществен прякъ съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че към момента на извършване на процесната проверка – 08.02.2018г., ПИКЕЕ не са били отменени в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт в неотменените си към този момент разпоредби, а именно – чл. 48-51 от ПИКЕЕ.

Наведените от жалбоподателя възражения, че ЗЕ не установява хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни.

Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт.

Неоснователни са доводите на ищеца, че ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. № 436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение № 159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, 6 ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.

Така формираната практика е останала актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от 20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.

С изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно измерена електрическа енергия.

Въззивният съд намира за неоснователен и доводът на въззивника, че приемайки нормата на чл. 48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й във връзка с чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при "установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на сметките за доставената електрическа енергия. /в този смисъл и определение № 556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който член е транспониран и в § 12а от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби.

Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б." ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция.

Действително, констативният протокол не е бил надлежно връчен на потребителя. Настоящият съдебен състав обаче приема даденото в решение № 124 от 18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС разрешение относно въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В това решение е посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице хипотеза на неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не следва извод, че не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая „Ч.Р.Б.“ АД е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи да изпрати препис от съставения констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията. Невръчването на същото поради обстоятелството, че адресата не е потърсил пратката, е относимо единствено към поставяне на длъжника в забава по отношение на задължението за заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото да се извърши корекция на сметка.   

В действащите към момента на извършване на процесната проверка текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл. 47, ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от 16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме, че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим орган. Не съществува задължение за ищцовото дружество да уведомява клиента за предстояща проверка на средството за търговско измерване, поради което следва да се приеме, че релевираните от въззивника доводи в тази връзка са неоснователни. В случая изискванията за спазване на формата и реда за извършване на проверката са спазени, а правата на ищцата са гарантирани посредством участие на представители на Федерацията на потребителите.

По делото е установено, че проверяващите служители на ответното дружество са свалили средството за техническо измерване и последното е изпратено за проверка от компетентен орган на метрологичния надзор. Съставеният констативен протокол от 15.05.2018г. във връзка с осъществения контрол от Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, който не са оборени в процеса. От този акт безспорно е установено по делото, че вследствие на осъществения нерегламентиран достъп във вътрешността на електромера е извършена промяна в схемата на измерване, което е довело до несъответствие с одобрения тип – обстоятелства, които се потвърждават и от изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза. Конкретно е установено, че е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като към електрическата схема допълнително било присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, както и че е налице изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.

За да възникне обаче субективното материално право на дружеството - ответник за едностранна корекция на сметка на потребител, e необходимо да се установят следните предпоставки: - в хипотезата, когато е налице средство за търговско измерване: 1. Установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните; нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система; добавяне на чужд за системата елемент; 2. Средството за търговско измерване да не измерва количеството потребена електрическа енергия или да измерва последната с грешка извън допустимата и 3. Наличие на причинно-следствена връзка между установеното въздействие върху СТИ и неотчетеното количество електрическа енергия, или отчитането му при грешка. Последните следва да са налице кумулативно. Необходимо е да са спазени формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ относно процедурата по извършване на проверката.

По делото е установено, че служители на „Ч.Р.Б.“ са извършили проверка на средството за търговско измерване, чиито констатации са удостоверени в съставения констативен протокол. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на потребителя, тъй като от представения констативен протокол № 726/15.05.2018г., издаден от длъжностни лица от БИМ, който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата, посочени в него се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като към електрическата схема допълнително било присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, както и че е налице изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Основателно обаче е оплакването във въззивната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като по делото ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК втората предпоставка, а именно, че средството за търговско измерване не е отчитало електрическа енергия или е отчитало потребената енергия, за корекционния период, при грешка извън рамките на допустимата - съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което да е причинено от нерегламентираната манипулация на измервателния уред. Такива данни липсват в констативния протокол, изготвен от служителите на ответника при демонтирането на СТИ, така и в този на БИМ. Напротив, от представения констативен протокол № 726/15.05.2018г. се установява, че средството за търговско измерване е отчитало в рамките на допустимата грешка, т.е. че не измерва грешно. Ето защо доводите на ответното дружество, че осъщественият нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, представлява случай на непълно или неточно отчитане на потребената електрическата енергия, даваща му право да извърши едностранна корекция, не се споделя от настоящия състав и не изпълва фактическият състав на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, б. "б. " ПИККЕ. Както се посочи по-горе, правото на едностранно извършване на корекция на потребената електроенергия от страна "Ч.Е.Б." АД, възниква при установена причинно-следствена връзка между установеното въздействие върху СТИ и неотчетеното количество електрическа енергия, или отчитането му при определен процент грешка, а такива данни по делото липсват.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало право за извършване на едностранна корекция на сметката на ищцата, в качеството й на потребител на ел. енергия, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК да се уважи.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и предвид изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят присъдят направените във въззивното производство разноски в общ размер на 562, 80 лева, от които 73, 80 лева за държавна такса и 489 лева адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, релевирано от насрещната страна. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020г., в който е уговорен адвокатски хонорар от 489 лева, която сума е заплатена изцяло в брой от възложителя. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 3 689, 68 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, при интерес от 1 000 до 5 000 лева минималното възнаграждение е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева. То в частност е равно на 488, 28 лева. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер с незначителна сума, се налага извод, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно и в полза на въззивника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

В полза на ищцата следва да се присъдят и сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 147, 59 лева за държавна такса. Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на  489 лева, но предвид липсата на ангажиран договор за правна защита и съдействие и доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатски хонорар, искането за присъждане на тези разноски е неоснователно.

С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 41851 от 15.02.2019г., постановено по гр.д. № 39646/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 състав и И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.М.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи сумата от 3 689, 68 /три хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 68 ст./ лева, представляваща коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно за периода от 11.11.2017г. до 08.02.2018г. по констативен протокол № 1018010 от 08.02.2018г. от извършена проверка за електроснабден имот, представляващ къща в гр. Банкя, ул. “*****” № 12, абонатен номер ********** и клиентски номер 210024515807, за която е издадена фактура № **********/29.05.2018г.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 147, 59 /сто четиридесет и седем лева и 59 ст/ лева – разноски за първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 562, 80 /петстотин шестдесет и два лева и 80 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено на страната на ответника трето лице-помагач – „Ч.Р.Б.“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                    

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                

                                                  

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                          2.