Решение по дело №39/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 48

гр. Видин, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание на

четиринадесети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

39

По описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „А. Л.“ ЕООД, гр.Силистра, представлявано от Г.М., чрез адв.П., против решение № 55/17.12.2021 г., постановено по АНД № 165/2021 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърден ЕФ №0020659 на ОД на МВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на релевантните материалноправни норми. Сочи се в жалбата, че липсва описание на нарушението в ЕФ. Иска се от съда да отмени решението на БРС, респ. да отмени ЕФ. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника по касация оспорва жалбата и иска решението на БРС да остане в сила. Претендира разноски и прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното: жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 16.05.2020 г. в 17,08 ч. в обл. Видин, в с.Медовница, на улица „Първа“, срещу дом №12, с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, поставен на табела Д11 МПС Р... 440 М..... влекач с рег.№СС...АМ , е установено нарушение на Кодекса на застраховането.

С обжалваното решение № 55/17.12.2021 г., постановено по АНД № 165/2021 г. по описа на Районен съд Белоградчик, въззивният съд е потвърдил електронен фиш серия Г, №0020659 на ОД на МВР Видин, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който, на кастатора, на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

За да постанови решението си, Белоградчишкият районен съд е посочил, че по делото, като доказателство, е приложен Електронен фиш №0020659 на ОД на МВР Видин, издаден за това, че на 16.05.2020 г., в 17:08 часа, в обл. Видин, в с.Медовница, на улица „Първа“, срещу дом №12, с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, поставен на табела Д11, МПС Р... 440 М..... влекач с рег.№СС...АМ , е установено нарушение на Кодекса на застраховането.

В електронния фиш било посочено, че за извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, на дружеството се налага "имуществена санкция", в размер на 2000 лева.

Съдът е посочил също, че изложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства: обжалваният електронен фиш; клип с приложения - снимка с точни координати на нарушението, дата, място и самото МПС, вида и номера на използваното АТСС; Протокол за използване на АТСС, от който било видно, че посоченото в обжалваният ЕФ АТСС е било използвано на 16.05.2020 г., протоколи от проверка на система за видеоконтрол и др.

Районният съд е стигнал до изводите, че доказателствата по делото безспорно установяват факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш и че нарушението правилно е квалифицирано и че правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на дружеството-жалбоподател, което се представлява от посоченото в електронния фиш лице, предвид което и с обжалваното решение е потвърдил оспорения електронен фиш.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Белоградчишкия районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са основателни оплакванията в касационната жалба, описани по-горе и съответно, не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за законосъобразност на електронния фиш. Съображенията и аргументите за този извод са следните:

В процесния електронен фиш, като нарушение е описано следното:

На 16.05.2020г. в 17,08 ч. в обл. Видин, в с.Медовница, на улица „Първа“, срещу дом №12, с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, поставен на табела Д11 МПС Р... 440 М..... влекач с рег.№СС...АМ  е установено нарушение на Кодекса на застраховането. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, като съответно, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, на дружеството – собственик, на когото е регистрирано описаното МПС - "А. Л." ЕООД, гр.Силистра е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 2000. 00/две хиляди/ лева.

С посочената в процесния ЕФ, като нарушена, разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е въведено задължение за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение.

Според разпоредбата на чл.638,ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, като от своя страна, нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда, че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец.

Същевременно, според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, като електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, съответно, член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Иначе казано, в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ са регламентирани случаите, в които се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП и това хипотезите на установяване и заснемане с АТСС, на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Очевидно е, че посредством цитираните нормативни текстове, законодателят е въвел особен ред за установяване на административното нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на съответно определения размер на глобата или на имуществената санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, възведено в нормата на чл.647,ал.1 от КЗ, според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник -председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.

В настоящият случай се сочи, че твърдяното нарушение е установено чрез заснемане с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 580, по отношение на описаното МПС, за което нямало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което относими към този случай са разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ. Както бе посочено и по-горе, именно в последните е регламентиран редът за установяване на нарушенията, свързани с управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и за заплащане на определения размер на санкцията и този ред на установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото правило, въведено в чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

На първо място, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. II/второ/ от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал. 3, предл. I/първо/ от КЗ, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш "... установено нарушение на Кодекса за застраховането... ", очевидно не може да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. Отделно от това, никъде в това словесно описание не е отразено, че се касае всъщност за управление на посоченото МПС, на посоченото място/посочения път/ и на посочената дата и час. В този контекст, едно словесно описание в смисъл – " е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите... " би било достатъчно, за да се приеме, че е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган изискването на закона, касаещо описанието на нарушението. Такова или подобно нему описание обаче, така или иначе не се съдържа в процесния електронен фиш.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в електронния фиш и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги /дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми/ води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят до необоснованост на електронния фиш. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.

Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон. Тъй като Белоградчишкият районен съд е събрал всички относими по делото доказателства и е формирал правни изводи по въпросите за наличието на нарушение и за неговият извършител, то следва настоящата съдебна инстанция да се произнесе по съществото на спора, като с решението по настоящото дело следва да отмени незаконосъобразно издадения електронен фиш за нарушение, установено и заснето с АТСС.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. В производството пред първоинстанционния районен съд, както и в настоящото касационно производство, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. П., е формулирал своевременно искане за присъждане на разноски, съответно в производството пред районния съд – още с подадената жалба против процесния ЕФ, а в настоящото производство - с подадената касационна жалба. С оглед така формулираните искания, предвид изхода на спора и на основание посочените разпоредби на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата общо в размер на 800.00 /осемстотин/ лева, 400. 00/четиристотин/ лева от която за платеното адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния районен съд и 400.00 /четиристотин/ лева за платеното адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че в съдебно заседание пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ОДМВР - Видин е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав споделя така направеното възражение, доколкото договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение за тази инстанция е било в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, то същото следва да бъде редуцирано до предвидения минимален размер, съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която регламентира, че за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 5000 лева, каквато и е настоящото, предвид размерът от 2000 лева на наложената с оспорения електронен фиш имуществена санкция, взет на половината минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева за санкция от 1000. 00 лева, т. е. минималният размер на адвокатското възнаграждение по касационното дело възлиза в размер на 300.00/триста/ лева, като до този размер следва да бъде редуцирано дължимото адвокатско възнаграждение, т. е. този размер следва да бъде присъден в полза на касатора, като направени от него разноски в касационното производство. В хода на въззивното производство не е направено възражение за прекомерност на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено в полза на касатора в пълния му претендиран размер от 400. 00/четиристотин/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие, или така, в полза на касатора следва да бъдат присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи общо в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.

За дължимите на касационния жалбоподател, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Видин, която се явява териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено твърдяното нарушението и която се явява и издател на отменения, като незаконосъобразен, електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

По изложените по-горе съображения и на основание 221, ал.2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

                                          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 55/17.12.2021 г., постановено по АНД № 165/2021 г. по описа на Районен съд Белоградчик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г ЕФ №0020659 на ОД на МВР Видин, за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който, на „А. Л.“ ЕООД, гр.Силистра, представлявано от Г.М., на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането/КЗ/, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000. 00/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин, ДА ЗАПЛАТИ на „А. Л.“ ЕООД, гр.Силистра, представлявано от Г.М., сумата общо в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, представляващи направени от него деловодни разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               2.