Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 18.05.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 13009 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба с вх. №03428/16.09.2019г.,
подадена от „З.А.Д.„ОЗК – З.““ АД срещу постановление от 02.09.2019г. по изп.д.
№20198470400096 на ЧСИ с рег. №847, с което съдебният изпълнител е отказал да
изключи или намали разноските на взискателя „ЗАД „А.Б.“ АД за адвокатско
възнаграждение за водене на делото в размер на 72,00 лв. и таксите по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, определени върху размера на адвокатското възнаграждение.
Възраженията
в жалбата са, че изпълнителното дело и извършените действия по него не
разкриват фактическа и правна сложност, поради което разпоредбата на чл. 10, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не била
приложима по това дело. Изложени са и възражения, че размерът на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен, както и възражения, че
определената такса по т. 26 от ТРРЗЧСИ също била прекомерна, като в подкрепа на
тези възражения са изложени съображения, че такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължат
само върху събраните суми, посочени в изпълнителния лист, въз основа на които е
образувано изпълнителното дело.
Иска
се отмяна на постановлението и присъждане на разноски на жалбоподателя за
производството по жалбата за държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Взискателят
„ЗАД „А.Б.“ АД оспорва жалбата. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за защита срещу нея в размер на 240,00 лв.
Процесното
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза
на „ЗАД „А.Б.“ АД срещу „З.А.Д.„ОЗК – З.““ АД за законна лихва върху главница в
размер на 7 180,60 лв., дължима за периода 25.08.2017. – 22.11.2017г. (тоест
за сумата 177,52 лв.), както и за сумата 838,44 лв. –
съдебни разноски.
Покана
за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния лист и разноските за
изпълнителното производство (в това число приети
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за действия по образуване
на изпълнителното дело в размер на 240,00 лв.)
е връчена на жалбоподателя на 10.04.2019г.
Жалбоподателят
не е подал възражение или жалба срещу поканата в частта й, с която са
определени и приети разноски на взискателя за образуване на делото, но което е
от съществено значение в процесния случай – в срока за доброволно изпълнение по
чл. 428, ал. 1 ГПК (изтекъл на 24.04.2019г.),
а и впоследствие, не е извършил плащане на сумите, посочени в поканата,
включително на сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
Несъмнено
това е обусловило необходимост от действия по водене на делото, които
упълномощеният адвокат на взискателя е извършил (с
молба от 22.05.2019г. е поискал извършване на справка относно банковите сметки
на длъжника, а с молба от 23.05.2019г. е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника), като съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК възстановяването на разноските на взискателя за тези действия е в
тежест на длъжника, а самите разноски подлежат на събиране в изпълнителното
дело, във връзка с което са направени.
В
противовес на съображенията в жалбата, нормативното основание за отговорността
на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, платено за водене на изпълнителното дело, представлява именно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, а не разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
регламентира правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски
услуги, тоест правоотношенията между взискателя и упълномощения адвокат, в
които длъжникът не участва.
Ето
защо и възраженията в жалбата, мотивирани с приложението на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поначало не
могат да обусловят изводи за липса на задължение на жалбоподателя за
възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, направени
за извършване на действия по водене на изпълнителното дело (както
се посочи нормативното основание за възникване на това задължение е
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, а фактическото основание – неизпълнението на
паричните задължения на жалбоподателя по процесния изпълнителен лист в срока по
чл. 428, ал. 1 ГПК, което е обусловило и необходимост от разходване на средства
от взискателя за извършване на действия по принудително събиране на сумите по
изпълнителния лист).
Предвидените
с чл. 10, т. 2 от цитираната наредба минимални размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство и защита при извършване на
действия по принудителното изпълнение могат да намерят приложение в отношенията
между взискател и длъжник по изпълнително дело, но само с оглед определяне на
размера на задължението на длъжника за възстановяване на разноските на
взискателя при уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от взискателя.
Жалбоподателят
е заявил такова възражение по изпълнителното дело, но това възражение правилно
не е уважено от съдебния изпълнител с обжалваното постановление, тъй като
размерът на платеното адвокатско възнаграждение от взискателя за водене на
изпълнителното дело действително надхвърля минималния размер по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в
незначителна степен, която не може да обуслови изводи за прекомерност на
възнаграждението по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК (минималният
размер, изчислен въз основа на сумите по изпълнителиня лист, възлиза на
сумата 40,19 лв. без ДДС, а платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 60,00 лв. без ДДС).
Незаконосъобразност
на обжалваното постановление не могат да обусловят и възраженията в жалбата
срещу определянето на задължения за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху размера на
приетото вземане на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като в противовес на съображенията на жалбоподателя цитираната разпоредба от
тарифата, приета в изпълнение на законовата делегация по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, не
регламентира изчисляване на пропорционалните такси върху размера на сумите по
изпълнителния лист, а въз основа на размера на събраните суми по изпълнителното
дело (сред които съгласно чл. 79 ГПК, спадат и сумите за
приетите вземания на взискателя за разноски по изпълнението),
като съгласно изрично предвиденото в т. 4 от забележките към т. 26 от тарифата
изключение при изчисляването на размера на пропорционалните такси не се включат
единствено и само разноските на взискателя за авансови такси по изпълнителното
дело.
По
изложените съображения жалбата на „З.А.Д.„ОЗК-З.““ АД срещу постановлението от
02.09.2019г. по изп.д. №20198470400096 на ЧСИ с рег. №847 се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, като при този изход на съдебното
производство по чл. 435 ГПК основателно се явява искането на взискателя „ЗАД „А.Б.“
АД за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени за
процесуално представителство и защита в това производство и доказани с
представените към възражението срещу жалбата документи.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.
№03428/16.09.2019г., подадена от „З.А.Д.„ОЗК – З.““ АД срещу постановлението от
02.09.2019г. по изп.д. №20198470400096 на ЧСИ с рег. №847.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„ОЗК – З.““ АД
с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** Ал. *******на основание чл. 78 ГПК сумата 240,00 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.