№ 212 / 19.6.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Е. Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 64 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Е.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявил против Н.В.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx обективно съединени установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват следните вземания на ищеца Г. към него, дължими по договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 03.02.2017 г. : 4 000,00 лв. главница, 1 062,21 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 31.03.2017 г. до 10.11.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.Производството по делото се развива, след като по заявление от ищеца, по ч.гр.д.№ 2765/2019 г. МРС е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1635/12.11.2019 г. ведно с изпълнителен лист.
Претендира се договорно неизпълнение от страна на отв.Н. по посочения договор за паричен заем, заверен препис от който е приложен към исковата молба, ведно с разписка за получена сума. Съгласно чл. 1 от заемния договор с нот. заверка на подписите, ищецът-заемодател се е задължил да предостави в заем на ответника-заемополучател парична сума в размер от 4 000,00 лв, които заемополучателят е следвало да върне съгласно чл. 3 от договора до 31.03.2017 г. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. В., като поддържат исковете.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н.. Излага доводи на първо място за недопустимост, на следващо и за неоснователност на исковете. Твърди, че сумите по заемния договор са изцяло погасени, за доказването на което моли съда да допусне двама свидетели при режим на довеждане. На проведеното публично съдебно заседание отв.Н. се явява лично, като оспорва исковете.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, допуснати са на осн. чл. 176, ал.1 от ГПК лични обяснения на ищеца Е.К.Г..
Видно от приложен по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, както и приобщена към него разписка за получена сума/л.4-5 от делото/ на 03.02.2017 г. в гр.Монтана, заемодателят Е.Г. е отпуснал заем от 4000,00 лв. на отв. Н., която сума е получена лично от ответника на същата дата, като последният е следвало да върне на ищеца заемната сума до дата 31.03.2017г. Посочената дата е била краен срок на падежа, след която дата ответникът е бил в забава по отношение на задължението си да върне заемната сума.
Съгласно чл.5, ал.2 от Договора,, при забава от страна на заемополучателя в договорения срок за заплащане на получените в заем парични суми, заемодателят има правото на законна лихва върху размера на просрочената сума от заема до погасяването й‘‘.
По делото не са приложени от ответника писмени доказателства, че е извършил каквито и да е плащания по процесния заемен договор, което е в негова доказателствена тежест, съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК.
Договорът за заем, регламентиран в чл.240, ал.1 от ЗЗД,, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество‘‘. Договорът за заем е реален договор, т.е. за да се счита за сключен, не е достатъчно само двете страни да постигнат съглашение, както е при консенсуалните договори-нужно е още заемната сума да бъде предадена във фактическата власт на заемателя, което е установено от приложената на л. 5 от делото разписка. В нея отв. Н. собственоръчно се е подписал, че е получил от ищеца заемната сума от 4 000,00 лв., в изпълнение на процесния договор за заем.
Водим от горното съдът намира, че от страна на ответника е налице договорно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а ищецът Е.К.Г. е изрядна страна по договора, като е изпълнил своето задължение по него да предаде заемната сума.
Така мотивиран съдът намира, че главният иск за връщане на главницата от 4 000,00 лв. по договора за заем от 03.02.2017 г. между страните, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
Акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва е обусловен от главният иск, поради което също следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото, ответникът Н.В.Н., ЕГН xxxxxxxxxx следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г., съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в настоящото исково, така и в заповедното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр.с чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на Е.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx КЪМ Н.В.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, дължимо по договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 03.02.2017 г., както следва: 4 000,00 лв. главница, 1 062,21 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 31.03.2017 г. до 10.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/11.11.2019г./ до окончателното изплащане
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.В.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx сумата от общо 417,25 лв. деловодни разноски по гр.д.№64/2020 г. по описа на РС-Монтана за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и 695,05лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№2765/2019г. по описа на РС-Монтана- също за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: