РЕШЕНИЕ  № 849

гр. Сливен, 22.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 992 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018 г., на стойност 179.11 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 11.04лева, начислена към 15.10.2018 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода 1.01.2018г. до 31.01.2018 г., на стойност 179.11  лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 11.04лева, начислена към 15.10.2018 г. за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Стоян Заимов 78-41, и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота,доставянето на 73куб.м. вода за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. на адреса на ответника, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват вземанията.направено е възражение, че по делото не са представени доказателства дали ответника е собственик на  имота.Посочено е, че настоящия адрес на ответника е в Испания.Твърди се, че не става ясно как е направено отчитането на водомера и се предполага, че е служебно отчитане.направено е възражение, че ищцовото дружество не е осъществило реално услугата водоподаване.

Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

 

 

 

 

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв. Х., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 1 брой фактура в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 149.26лв, представляващи 73куб метра вода.

На 31.10.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен срещу  И.Г.Т. за главница в размер на 179.11лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. в имот, находящ се в гр. Сливен, кв.Стоян Заимов 78-41, мораторна лихва в размер на 11.04лв. натрупана към 15.10.2018 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3430 от 2.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5955/2018 г. на РС Сливен по силата, на която И.Г.Т. да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 179.11лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. в имот, находящ се в гр. Сливен, кв.С.З. …-.., мораторна лихва в размер на 11.04лв. натрупана към 15.10.2018 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.11.2017г. В.Г.Т.и И.Г.Т. са продали на И.А.Т.следния свой недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр.Сливен, кв.Стоян Заимов бл.78,ап.41.

От справка от служба Вписвания при СлРС се установява, че договора за покупко-продажба на недвижимия имот е вписана на  21.11.2017г.

На 1.12.2019г. е подадено заявление от И.А.Т.за промяна на партида на адрес гр.Сливен, кв.Стоян Заимов 78-41.

С констативен протокол  от 17.01.2018г.  на ВиК Сливен е отчетена разлика 73куб.м. вода на адрес гр.Сливен, кв.Стоян Заимов 78-41.В констативния протокол е посочен като потребител Атанас Николов.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане месец юли 2016 г. – м. 09.2018 г. се установява, че като име на клиент е посочено И.А.Т., адрес  кв. С. З., като е подписано само за .06.2018 г. В карнета е посочено за месец януари 2018 89куб.метра разлика от протокол.

Съгласно чл.2,ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК Сливен, одобрени  с решение от 23.06.2006г. на ДКЕВР, валидно до 5.10.2014г. потребители на ВиК услуги са  юридическите или физическите  лица-собственици или ползватели на  имоти в етажна собственост,  за които се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл.2,ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК Сливен, одобрени  с решение от 11.08.2014г. на ДКЕВР, валидно до 5.10.2014г. потребители на ВиК услуги са  юридическите или физическите  лица-собственици или ползватели на  имоти в етажна собственост,  за които се предоставят ВиК услуги.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 8621/2017 г. на РС Сливен, които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 179.11лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. в имот, находящ се в гр. С., кв.С. З. …-…, съдът приема претенцията за  неоснователна. Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че ответника И.Г.Т. е собственик или ползвател на недвижимия имот на адрес: гр.Сливен, кв.Стоян Заимов 78-41.В производството се доказа, че ответника е бил съсобственик на недвижимя имот до 22.11.2017г., когато е продал недвижимия имот на И.А.Т..Засичането на показанията на водомера е извършено на 17.01.2018г., около два месеца след извършването на покупко продажбата.От карнетния лист се установява, че като собственик е вписан И.А.Т.и не са полагани никакви подписи от 14.07.2016г. до м.06.2018г.

С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на мораторна лихва в размер на 11.04лв. натрупана към 15.10.2018 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан. Иска за мораторна лихва се явява акцесорен спрямо предявеният иск за главници и с оглед на факта ,че не се доказа в производството ищцовото дружество да е доставило на ответника претендираните количества вода, недоказан и неоснователен се явява и предявения иск за мораторна лихва.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

            Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу И.Г.Т., с ЕГН **********,*** за признаване на установено, че Т.  ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 176.11 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. в имот, находящ се в гр.С., кв.С. З. …-…, законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2018г. до окончателното й изплащане,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу И.Г.Т., с ЕГН **********,***,за признаване на установено, че Т.  ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 11.04лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, натрупана към 15.10.2018 г.,  като неоснователен и недоказан.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Х.Х. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: