№ 1166
гр. София, 29.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500810 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
С определение № 2600630 от 23.12.2021г.,постановено по т.д.№48/2021г. на ОС-
Враца е оставено без уважение възражението за липса на международна компетентност,
направено от „ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална Република Германия като е прието, че
предявеният от Н. В. И. с ЕГН ********** и посочен в исковата молба адрес гр.***, ул.
“***“ №* чрез пълномощника адв.Ч. против „ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална Република
Германия, 30649 Хановер, „ХДИ плац 1“ с идентификационен номер DE ********* иск за
заплащане на сумата от 39 817,91лв.( 20 358,89 евро), представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка
Мерцедес, модел МЛ 350 с рег.№ *******, собствен на ищеца е подсъден на българския
съд .
С подадената частна жалба ответното дружество ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална
Република Германия прави оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение.
Изтъква,че самият ищец е посочил, че притежава адресна регистрация на територията на
Федерална Република Германия, както и данъчен номер, а адресна регистрация може да се
направи само ако бъде представен договор за наем, потвърждение от собственика на имот,
че лицето живее на този адрес и др. документи, включително и трудов договор. Подчертава,
че в застрахователния договор, потвърждението за сключването му и протокола,свързан с
него, както и формуляра за завеждане на щета е посочен адресът на Г. в Германия . Счита
това за признание за факта на връзка с тази страна. Мястото на сключване на договора
също било във Федерална Република Германия. Жалбоподателят поддържа, че наличието на
адресна регистрация в България само по себе си не означава, че местопребиваването на
лицето по смисъла на чл.48 от КМЧП е в страната.
1
В срока по чл. 276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата,с който същата се
оспорва.
Частната въззивна жалба е депозирана в законоустановения срок, като ищецът е
заплатил дължимата държавна такса за въззивното обжалване, предвид на което е
допустима и редовна. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.11 от Регламент 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела при по дела във връзка със застраховане исковете срещу застраховател с
местоживеене в държава членка могат да бъдат предявени : а) в съдилищата, където той има
местоживеене; б) в друга държава членка в случай на искове,предявени от притежателя на
полицата, застрахования или третото ползващо се лице, в съдилищата по мястото където
ищецът има местоживеене; или в) ако той е застраховател, в съдилищата на държава
членка, в която е предявен иск срещу основния застраховател.
С случая ищецът се позовава на правото си да предяви иск в страната по
местоживеенето си.
Съгласно отпращащата норма на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
приложим от 10 януари 2015г. „местоживеенето“, като критерий за определяне на
компетентността на съда, се определя от вътрешното право на сезирания съд (в случая
българския съд). С тази норма се делегира право на държавите[1]членки да определят
критериите за „местоживеене“ на физическите лица, съобразно правилата на националното
си законодателство.
В Закона за гражданската регистрация са уредени две форми на връзка между
определено физическо лице и българската държава във връзка с неговото местоживеене -
постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР постоянният адрес е адресът в
населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а
съобразно чл.94, ал.1 ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Постоянният
адрес е формален, намира се там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български
граждани, включително и живеещите в чужбина са длъжни да имат постоянен адрес в
България, поради което постоянният адрес не винаги отразява действителното местоживеене
на лицето,а това отразява настоящият адрес. Ако същото живее в чужбина, в регистъра на
населението се отразява само държавата, в която живее.
Макар Регламентът да използва понятието „местоживеене“, в случая следва да се
вземе предвид, че същността на термина не съвпада с тази, вложена в цитираните по-горе
норми на ЗГР, а е по-близка до „местопребиваването“, което е дефинирано в чл.48,ал.7 от
КМЧП. Този извод следва от обстоятелството, че КМЧП е нормативният акт, който
регламентира гражданските отношения с международен елемент и поради това при
2
преценката на понятията, определящи критериите за преценка следва да се вземат предвид
именно неговите разпоредби. Необходимо е да се съобрази и практиката на СЕС ( решение
по дела С 395/05, С 463/06; С 913/19 и др.), в която се подчертава , че „местопребиваването“
като критерий за връзката на едно лице с дадена в държава е израз на стремежа да се
осигури възможност на по-слабата страна да предявява искове там, където е нейният
обичаен бит и семеен живот и където ще бъде по-удобно да осъществява правата си.
Съгласно легалното определение на понятието "обичайно местопребиваване" в чл.48,
ал.7 от КМЧП, то не включва регистрационни, формални елементи, а само указания за
фактическите обстоятелства, които следва да бъдат установени от сезирания съд или от
лицето, което твърди, че има обичайно местопребиваване на територията на дадена
държава. Те се свеждат до лични, професионални връзки с територията на тази държава,
съобразяване на всички фактически обстоятелства, които могат да обосноват трайни връзки
на лицето с държавата или намерението му да установи такива.
По настоящото дело са ангажирани оскъдни доказателства относно тези фактори,
поради което съдът базира изводите си на съдържащите се в тях данни тях и на логическите
връзки с поведението на ищеца.
Представено е копие от личната карта на ищеца, от което видно,че постоянният и
настоящият адрес на същия са на територията на Република България.
От друга страна, видно от заявката за изплащане на обезщетение, отправена до
застрахователя ищецът е посочил адрес във Федерална Република Германия. Самият
автомобил е регистриран там и няма спор, че застрахователният договор,от който ищецът
черпи правата си също е сключен във Федерална Република Германия. В исковата молба И.
заявява, че има валидна адресна регистрация и данъчен номер в Германия.
Кореспонденцията между ищеца и застрахователя, представена в превод по делото, също е
осъществена на адреса във Федерална Република Германия.
Съдът счита, че след като застрахованият в заявката си за плащане до застрахователя
е посочил адреса си в във Федерална Република Германия, това води до извода, че той има
намерение именно там да получи обезщетението в случай, че същото бъде изплатено
доброволно. Регистрирането на автомобила в тази държава и избирането на застраховател в
същата държава също е косвено доказателство за намерението правоотношенията със същия
преимуществено да се развиват на нейна територия. В същото време с подадения отговор не
са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията, че И. има
бизнес на територията на страната и че семейството му също живее в България, каквато
възможност е съществувала. От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът
установи, че лицето е било съдружник в „К АВТО ЧАСТИ“ ООД, гр.Враца и през 2015г. е
продало дяловете си в същото. Няма данни за регистрирани други търговски дружества или
едноличен търговец на него име.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че от фактическа страна превес имат
данните за наличие на постоянно местопребиваване на И. на територията на Федерална
3
Република Германия, а в обратна насока са само адресните регистрации, фигуриращи в
личната карта на ищеца и направената от първоинстанционния съд служебна справка в
Национална база данни“Население“ която ги е потвърдила. Като се изхожда от
характеристиките на термина „постоянно местопребиваване“, която беше обсъдена по-горе,
преценката къде е това местопребиваване се определя от установените фактически връзки
със съответното място, а не с регистрацията. Ето защо настоящият състав приема,че
постоянното местопребиваване на ищеца е във Федерална Република Германия.
Следва да се посочи също, че в отговора на частната жалба ищецът се позовава на
нормите на ГПК за местната подсъдност по настъпване на застрахователното събитие и по
адреса на потребителя, но те регламентират подсъдността на територията на страната, а
международната компетентност се определя по разпоредбите на КМЧП и Регламент
1215/2012.
Предвид на изложеното съдът намира, че съобразно нормите на Глава ІІ, раздел 3 на
Регламент 1215/2012 и по-конкретно чл.11,§1,б.“б“ компетентен да разгледа делото е съдът
във Федерална Република Германия. Това означава, че Окръжен съд-Враца не е компетентен
да разгледа делото и производството по същото следва да бъде прекратено.
С оглед на така направения извод определението на първоинстанционния съд ще
следва да отменено и да бъде постановено, че на основание чл.11,§1,б.“б“ от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела, приложим от 10 януари 2015г. Врачанският окръжен съд не е компетентен
да разгледа делото, образувано по повод подадената от Н. В. И. с ЕГН ********** и
посочен в исковата молба адрес гр.***, ул. “***“ №* чрез пълномощника адв.Ч. иск против
„ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална Република Германия, 30649 Хановер, „ХДИ плац 1“ с
идентификационен номер DE ********* иск за заплащане на сумата от 39 817,91лв.(
20 358,89 евро), представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350 с рег.№ *******,
собствен на ищеца и производството по същото ще следва да се прекрати.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2600630 от 23.12.2021г., постановено по т.д.№48/2021г.
на ОС-Враца,с което е оставено без уважение възражението за липса на международна
компетентност на Окръжен съд-Враца, направено от „ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална
Република Германия по иска ,предявен от Н. В. И. с ЕГН ********** и посочен в исковата
молба адрес гр.***, ул. “***“ №* чрез пълномощника адв.Ч. иск против „ХДИ
Ферзихерунг“ АГ Федерална Република Германия, 30649 Хановер, „ХДИ плац 1“ с
идентификационен номер DE ********* иск за заплащане на сумата от 39 817,91лв.(
4
20 358,89 евро), представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350 с рег.№ *******,
собствен на ищеца И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА, че на основание чл.11,§1,б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
приложим от 10 януари 2015г. международно компетентен да разгледа предявеният от Н. В.
И. с ЕГН ********** и посочен в исковата молба адрес гр.***, ул. “***“ №* чрез
пълномощника адв.Ч. иск против „ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална Република Германия,
30649 Хановер, „ХДИ плац 1“ с идентификационен номер DE ********* иск за заплащане
на сумата от 39 817,91лв.( 20 358,89 евро), представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ
350 с рег.№ *******, собствен на ищеца е съдът във Федерална Република Германия.
ПРЕКРАТЯВА производството по заведения от Н. В. И. с ЕГН ********** и
посочен в исковата молба адрес гр.***, ул. “***“ №* чрез пълномощника адв.Ч. иск против
„ХДИ Ферзихерунг“ АГ Федерална Република Германия, 30649 Хановер, „ХДИ плац 1“ с
идентификационен номер DE ********* иск за заплащане на сумата от 39 817,91лв.(
20 358,89 евро), представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350 с рег.№ *******,
собствен на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС при
наличие на процесуалните предпоставки, уредени в чл.280, ал.1 ГПК, в едноседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5