№ 690
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100515060 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба от 12.04.2021 г. и последваща въззивна жалба от
05.11.2021 г. , на ответницата Л. И. Б., съответно срещу първоинстанционното Решение №
20025155 от 26.01.2021 г. относно прекратяването на брака, и срещу допълнително
постановеното Решение № 20189333 от 23.09.2021 г. относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака - двете решения постановени по гр. дело № 7423 по
-ти
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение 149 състав. В
жалбите се твърди, че решенията са неправилни и постановени при наличие на процесуални
нарушения, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да бъдат
отменени атакуваните решения и вместо тях въззивният съд да постанови решение, с което
да отхвърли предявеният иск за развод, а при условията на евентуалност да постанови, че
мъжът има изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Въззивницата поддържа жалбите в съдебно заседание във въззивната инстанция, чрез
пълномощник. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Г. П. Б. оспорва изложеното в жалбите в съответен отговор на
всяка жалба и моли същите да се оставят без уважение. Претендира присъждане на разноски
за въззивната инстанция. Въззиваемият не се яви в съдебно заседание във въззивната
инстанция.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в съответния срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са съответно срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото
1
и обсъди становищата и възраженията на страните, приема следното:
С Решение № 20025155 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 7423 по описа за 2020 г. на
-ти
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав, е прекратил сключения на
30.08.1970 г. в град София граждански брак с удостоверение за сключен граждански брак
№ 1139 от 30.08.1970 г. на град София, Район “Средец“, между Г. П. Б., ЕГН *******, и Л.
И. Б., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, и е
осъдил страните да заплатят на Софийски районен съд държавни такси от по 25.00 лева
поотделно. С постановено в производство по реда на чл. 250 ГПК Решение № 20189333 от
23.09.2021 г. по гр. дело № 7423 по описа за 2020 г. по същото дело, Софийският районен
-ти
съд, 149 състав е допълнил Решение № 20025155 от 26.01.2021 г., като е постановил
прекратяване на брака между Г. П. Б. и Л. И. Б., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по взаимна вина.
Решението от 26.01.2021 г. относно прекратяването на брака е правилно. Ищецът
Г. П. Б. е изложил в исковата молба, че той е напуснал семейното жилище, и повече от 20
години не са поддържали със съпругата му никаква връзка, дори и по телефона. От
показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел, сочен от ищеца - П. Б.
(племенник на ищеца) се установи, че страните се разделили преди 20 – 30 години, като
живеели в отделни жилища. Същевременно, във въззивната инстанция не се събраха
доказателства, които да оборят установената в първата инстанция продължителна
фактическа раздяла на страните. Тази раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и
икономически връзки между страните. Тази раздяла е разрушила напълно и необратимо
брачните отношения между съпрузите. Като е достигнал до тези изводи за непреодолимо и
безвъзвратно установено по отношение на страните разстройство на брака, което изключва
възможността за неговото преодоляване, именно предвид продължителната фактическа
раздяла на страните от 20 – 30 години, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, което следва да бъде потвърдено в тази част.
Постановеното допълнително Решение от 23.09.2021 г. относно вината за брачното
разстройство е неправилно. По делото е безспорно установено, че въззиваемият е напуснал
въззивницата (което самият той признава в исковата молба). По този начин ищецът е
нарушил изискването на чл. 15 СК за съвместно съпружеско съжителство и той е поставил
началото на фактическата раздяла на страните. Ищецът не е твърдял никакви брачни
нарушения на ответницата, вкл. липсват каквито и да било доказателства за причините,
поради които съпругът е напуснал семейното жилище. При това положение съдът приема,
че напускането на семейното жилище от мъжа представлява негово виновно поведение, и
поради непосочени брачни провинения и липсата на доказателства за виновно поведение на
жената вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е само на въззиваемия.
Ето защо, обжалваното решение в частта за вината следва да бъде отменено, като се обяви,
че вина за разстройството на брака има мъжът.
По разноските.
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, решението от
26.01.2021 г. на първоинстанционния съд трябва да се отмени в частите за държавните такси
при решаване на делото по иска за развод, като тази такса в общ размер на 50.00 лева се
възложи на въззиваемия, който се осъжда да я заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на делото относно вината и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, на
въззивницата се дължат и разноските по делото. Претенцията й за разноски е основателна за
сторените от нея разноски в двете инстанции в общ размер на 77.50 лева – от които 25.00
лева за внесена такса по исковата молба, и 52.50 лева – платени такси по жалбите, като тези
разноски следва да й бъдат репарирани от въззиваемия.
2
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция въззиваемият няма право на
разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението по чл. 280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20025155 от 26.01.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
7423 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав,
в частта, в която е прекратен бракът между Г. П. Б. и Л. И. Б., поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
ОТМЕНЯ допълнително Решение № 20189333 от 23.09.2021 г. по гр. дело № 743
-ти
по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав,
относно постановената взаимна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, и Решение № 20025155 от 26.01.2021 г., постановено по същото дело, в частите
за държавните такси при решаване на делото по иска за развод, и вместо тях
ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака има мъжът.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавна такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН **********, да заплати на Л. И. Б., ЕГН **********, сума в
размер на 77.50 лева (седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3