Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114 , 29.06.2020 г., гр.
Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИСПЕРИХ, 9 състав, в публично заседание на трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангел Ташев
Секретар: Анна В.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 708 по описа за 2019 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Районен съд И, девети
състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1, във
връзка с ал.2 от ЗЗД.
Производството е образувано по повод редовна и допустима
искова молба на М.И.В., ЕГН **********,***, „Д. Х“ № , чрез процесуалния си
представител- адв. М.Р. ***, против Г.Б.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д., ЕГН **********,***,
с искане да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца, прехвърлителната
сделка, обективирана в Нотариален акт № 161, том III, рег. №3169, дело №457 от
03.10.2016 г., на нотариус №688 на НК, с район на действие РС И, с която Г.Б.Д.
е прехвърлил правото си на собственост върху идеални части от подробно
описаните в исковата молба недвижими имоти на В.Н.Д. срещу издръжката, която тя
е давала на прехвърлителя през последните пет години. Претендират се разноски.
В исковата молба се сочи, че между ищцата и ответника Г.Д.
е сключен Договор за аренда на земеделска земя от 29.07.2014 г. за обект
1543.984 дка земеделски земи, находящи се в землищата на селата Б, Б, В, З, К М,
П и Х, собственост на ищцата, по който ответникът има качеството на арендатор.
Твърди се, че с влязло в сила Решение №1/20.02.2017 г. по т. д. № 42/2016
г. по описа на ОС Р, ответникът Д. е
осъден да заплати на ищцата суми, представляваща дължима и незаплатена рента за
стопанските 2014 г. – 2015 г. и 2015 г. – 2016 г.. Изтъква се, че преди
завеждането на горепосоченото дело по описа на ОС Р, на ответника Д. е надлежно
връчена нотариална покана, съдържаща изявлението на ищцата за разваляне на
сключения между тях договор поради неплащане на дължимата рента за стопанските
2014 г. – 2015 г. и 2015 г. – 2016 г.. След влизане в сила на решението по т.
д. № 42/2016г. по описа на ОС Р в сила, ищцата се снабдила с изпълнителен лист,
по повод на който било образувано изпълнително дело № 20177610400216 по описа
на ЧСИ Г С, с рег. № 761 на НК, с район на действие ОС Р. Сочи се, че към
момента на депозиране на исковата молба вземането по посоченото изпълнително
дело не е погасено и към 03.09.2019 г. същото възлиза в размер на 32 217,81
лeвa. Ищцата твърди, че при проверка в Служба по вписванията при РС Исперих
констатирала, че на 03.10.2016 г. между ответника Г.Д. и неговата майка – ответницата В.Д. е сключен Договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу минала издръжка, обективиран в Нотариален акт № 161, том
III, рег. №3169, дело №457, на нотариус №688 на НК, с район на действие РС И,
по силата на който ответникът Д. се разпоредил в полза на неговата майка- ответницата
Д. с правото си на собственост върху идеални части от следните недвижими имоти:
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.20.5 по
КККР на с. В, общ. С, обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК С, в местността „Е г“, с площ от 19 280.00 кв.
м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор
11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.6, имот с идентификатор 11449.20.2,
имот с идентификатор 11449.20.3.
1/28 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.30.20
по КККР на с. В, общ. С, обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г.
на изпълнителния директор на АГКК С, в местността „А к“, с площ от 10 423.00 кв.
м., при съседи: имот с идентификатор 11449.30.49, имот с идентификатор
11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6,
имот с идентификатор 11449.30.57.
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.20.3 по
КККР на с. В, общ. С, обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК С, в местността „Е г“, с площ от 58 126.00 кв.
м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.4,
имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.2, имот с
идентификатор 11449.20.22, имот с идентификатор 11449.6.44.
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.20.4 по
КККР на с. В, общ. С, обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК С, в местността „Е г“, с площ от 36 889.00 кв.
м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор
11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.3.
1/28 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.30.19
по КККР на с. В, общ. С, обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г.
на изпълнителния директор на АГКК С, в местността „А к“, с площ от 9 601.00 кв.
м., при съседи: имот с идентификатор 11449.30.20, имот с идентификатор
11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6.
Ищцата твърди, че предвид качеството й на кредитор на
ответника Г.Д. е налице увреждане на кредитора, тъй като длъжникът не разполага
с друго имущество за удовлетворяване вземането към кредитора. Налице е, според
ищцата, знание на длъжника и третото лице за увреждането, тъй като
приобретателят е възходящ на длъжника.
В проведеното съдебно
заседание, ищцовата страна при редовност на призоваването
не се явява, за нея се явява пълномощник адвокат М.Р. ***, който моли съда да
постанови съдебен акт, с който исковата молба бъде уважена изцяло.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника Г.Б.Д., в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли съда до го
отхвърли изцяло.
Сочи се, че прехвърлителната сделка, която се иска да бъде обявена за недействителна по отношение на ищцата, не е сключена с намерение за увреждане на кредитира. Това е така, тъй като вземането на кредитора е станало ликвидно и изискуемо на 27.02.2018 г., когато съдебното решение на ОС Р е влязло в законна сила като междувременно искът на ищцата е бил обезпечен преди сключване на договора, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена по настоящото дело. Твърди се, че по горепосоченото дело по описа на ОС Р е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която по изпълнително дело № 20167610400060 по описа на ЧСИ №761, с район на действие ОС Р, е наложен запор на земеделска техника, негова собственост, за обезпечаване иска на ищцата. Същевременно по образувано заповедно производство, преди завеждане на делото по осъдителния иск, по изпълнително дело № 20167610400077 по описа на ЧСИ №761, с район на действие ОС Р, взискател по което е ищцата, са наложени множество запори. В този смисъл изтъква, че е налице запорирано имущество, обезпечаващо в достатъчна степен вземането на ищцата. Излага твърдения, въз основа на които обосновава липсата на знание за увреждане на кредитора от страна на приобретателя по договора- ответницата В.Н.Д.. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответницата В.Н.Д., в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли съда до го
отхвърли изцяло.
Ответницата Д. не оспорва
качеството на кредитора на ищцата по отношение на ответника Г.Д., но сочи, че е
узнала това обстоятелство с получаването на препис от исковата молба. В този
смисъл се изтъква, че не е имала намерение за увреждане на кредитора. Твърди,
че вземането на ищцата към ответника Д. е станало ликвидно и изискуемо на
27.02.2018 г. с влизането в сила на съдебното решение - около година и половина
след сключването на договора, по силата на който тя е придобила право на
собственост върху идеалните части на описаните имоти. Излага съображения, въз
основа на които обосновава липсата на намерение за увреждане на кредитора.
И двамата ответника в
отговорите си не оспорват обстоятелството, че с Нотариален акт № 161, том III,
рег. №3169, дело №457, на нотариус №688 на НК, с район на действие РС И, ответникът
Г.Д. е прехвърлил правото си на собственост върху идеални част от описаните
недвижими имоти на ответницата В.Д.; че с влязло в сила Решение №1/20.02.2017г.
по т. д. №42/2016г. по описа на ОС Р,
ответникът Г.Д. е осъден да заплати на ищцата сумата от 32 217,81 лeвa, респ.
не се оспорва качеството на кредитор на ищцата, както и, че ответницата В.Н.Д.
е възходяща на ответника Г.Б.Д..
И двамата ответника
претендират разноски в производството.
В съдебното заседание двамата ответника при редовност на
призоваването не се явяват, за тях се явява пълномощник – адвокат Т.М. ***,
която поддържа депозираните отговори и моли съда да отхвърли предявената искова
претенция. Излага доводи в подкрепа на твърденията си, че не са налице
предпоставките визирани в разпоредбата на чл.135 ЗЗД.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и устни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното.
Безспорно се установява по
делото, а и страните не спорят, че с Нотариален акт № 161, том III, рег. №3169,
дело №457, на нотариус №688 на НК, с район на действие РС И, ответникът Г.Д. е
прехвърлил правото си на собственост върху идеални част от описаните недвижими
имоти на ответницата В.Д.; че с влязло в сила Решение №1/20.02.2017г. по т. д.
№42/2016г. по описа на ОС Р, ответникът Г.Д.
е осъден да заплати на ищцата сумата от 32 217,81 лeвa, респ. не се оспорва
качеството на кредитор на ищцата, както и, че ответницата В.Н.Д. е възходяща на
ответника Г.Б.Д.. Горното се подкрепя и от събраните по делото доказателства,
както следва:
От приложения по делото и
приет като писмено доказателство Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу минала издръжка № 161, том III, рег. №3169, дело №457, на нотариус №688
на НК, с район на действие РС И, се установява, че на 03.10.2016 г., ответникът
Г.Д. е прехвърлил собствените си идеалните части от правото на собственост
върху описаните подробно в исковата молба недвижи имоти, идентично с
посочването и описанието им по НА, срещу издръжката, която е получавал от майка
си през последните пет години, а тя приема прехвърлените й права на собственост
срещу издръжката, която е давала на сина си през последните пет години. Горното
се установява и от приложеното по делото нотариално дело № 457/2016 г. на
Нотариус П А рег. № 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС
И, касаещо прехвърлянето на правото на собственост на процесните имоти.
Видно е от приложеното по
делото Решение №1/20.02.2017 г. по т. д. №42/2016 г. по описа на ОС Р, влязло в сила на 27.02.2018
г., че по повод неизпълнение на задълженията на
ответника Г.Д., които има към ищцата, по нейна инициатива е образуваното цитираното
дело, по силата, на което ответникът Г. Д е осъден да заплати на ищцата М.В. сумата
в размер на 32217,81 лева, от които 21524,16 лева представлява дължима и
неплатена рента за предоставени 269,052 дка земеделски земи за стопанката
2014/2015 г.; 2628,92 лева представляващи мораторна лихва за забава на горната
сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; сумата от 7901,98 лева,
представляваща дължима и неплатена рента за предоставени 269,052 дка земеделски
земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 г. и сумата от 162,75 лева,
представляваща мораторна лихва за забава на горната сума за периода от
01.01.2015 г. до 14.03.206 г.. По делото е приложено като писмено доказателство
Удостоверение с изходящ № 10542/03.09.2019 г. по изп. дело № 20177610400216 на
ЧСИ Г С, от което се установява, че ответникът Г.Д. не е изпълнил горепосочените
задълженията си, които има към ищцата М.В..
С определение от
03.06.2020 г., в проведеното открито съдебно заседание, съдът е приел за
безспорно, че ответницата В.Н.Д. и Г.Б.Д. за роднини по права линия – майка и
син, поради което съдът не дължи подробен анализ на доказателства, въз основа
на които е стигнал до този извод.
От приложената като
писмено доказателство нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на
земеделски земи от 11.02.2016 г., в която е упоменато, че ответникът Г.Д. има
парични задължения към ищцата, ведно с приложената към нея разписка за
връчване/получаване се установява, че същата е получена от ответницата В.Д.
лично на 11.02.2016 г..
По делото е приложено като
писмено доказателство Удостоверение с изходящ № 10542/03.09.2019 г. на ЧСИ Г С,
от което се установява, че ответникът Г.Д. не е изпълнил задълженията си, които
има към ищцата М.В..
С отговорите на исковата
молба са представени заверени копия на писмени доказателства – запорни съобщения
с изх. № 2776/22.03.2016 г. и изх. № 2113/29.02.2016 г., съобщение за налагане
на запор с изх. № 3806/19.04.2016 г.. От тях се установява, че във връзка с
образувани изпълнителни дела, ЧСИ е предприел изпълнителни действия за
удовлетворяване на вземанията, които ищцата М.В. има спрямо ответника Г.Д..
За изясняване на
фактическата обстановка по делото са допуснати до разпит двама свидетели по
искане на ответната страна.
От показанията на първия
свидетел – В Н Д, която е първа братовчедка на съпруга на ищцата М.В. се
установява, че същата се намира в близки отношения с ответницата В.Д., с която
са съседи, както и другия ответник, нейния син Г.Д.. Свидетелката излага
възприятия относно дейността на ответника Г.Д. и по- точно, че началото на
неговата дейност като земеделски производител е започнала около 2008-2009 г.,
когато е взел под аренда земеделски земи. Твърди, че ответницата В. никога не
се е занимавала със земеделската дейност на сина си Г.. Споделя, че е разбрала
за финансовите проблеми на Г. през 2016 г., когато са били предприети
изпълнителни действия по отношение на имуществото му в с. В, където живеела
неговата майка В.. Свидетелят твърди, че в този момент ответницата В. не се е
намирала в дома си и не е разбрала нищо за това, което щяло да й повлияе негативно,
тъй като имала здравословни проблеми. Посочва, че В. не е знаела за финансовите
проблеми на сина й Г., както и че В. й е споделила причината за прехвърляне на
процесните имоти – тъй като сестрата на ответника Г. – свидетелката С Д. е полагала
грижите за ответницата, то тези процесни имоти да останат като наследство
именно на С Д.. На следващо място свидетелката посочва, че ответницата е
образована. Съдът при анализа на свидетелските показания следва да съобрази от
една страна роднинските връзки, които има с ищцовата страна, а от друга и
близките отношения, които има с ответната страна. Съобразявайки горното съдът
счита, че показанията на свидетелката В Д, следва да бъдат кредитирани само и
единствено в частта, в която излага доводи за началото на дейността на Г. като
земеделски производител, извършения опис от страна на ЧСИ през 2016 г. и в
частта, с която излага, че ответницата В.Д. е образована. Съдът намира, че в
тази си част показанията за логични, последователни и непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства. Що се касае до останалата им част –
„че В. не е знаела за финансовите затруднения на ответника Г., както и
причината за прехвърляне на процесните имоти“, съдът намира, че същите не
следва да бъдат кредитирани, тъй като са в противоречие с останалите
доказателства по делото и същите се явяват само направено от страна на
свидетелката предположение, която заявява, че „Аз бях много близка с В., ако
имаше нещо сериозно, тя нямаше начин да не ми каже“.
От показанията на другия
разпитан свидетел – С Б Д., която е сестра на ответника Г.Д. и дъщеря на ответницата
В.Д. се изяснява началният момент, от който ответникът Г.Д. е започнал да се
занимава със земеделие – 2008 г. – 2009 г., както и отношенията, които е имал
със сина на ищцата – Д Д, чийто ниви е обработвал. Споделя, че през 2015 г. поради
слабата реколта ответникът Г.Д. е закъснял с плащането на рентата, както и че
договорът за аренда бил прекратен по средата на годината, като прекратяването
било изпратено на адреса в с. В, където живеела ответницата В.Д.. Изтъква, че
там е бил адресът за кореспонденция на брат й Г.Д.. Споделя за предприетите от
страна на ЧСИ принудителни действия във връзка с удовлетворяване на вземанията,
които имали кредиторите спрямо брат й Г.Д., както и че тя и ответникът смятали,
че след като по-голямата част от земята била ожъната и техниката продадена, то
това щяло да покрие задълженията му към М.В.. Твърди, че имал още запорирана
техника. Споделя, че майка й не е знаела нищо за финансовите проблеми на Г.,
тъй като имала здравословни проблеми и не е ходила никъде и едва след като е
изповядана сделката за прехвърлянето на процесните имоти е разбрала, че синът и
Г.Д. имал задължения. Твърди, че не си спомня майка й да й е сподели, че е
получава нотариалната покана за прекратяване на договора за аренда. При анализа
на свидетелските показания съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като
свидетелката се намира в роднинска връзка с ответниците. Съдът счита, че следва
да кредитира показанията на свидетелката само и единствено в частта, в която излага възприятия за началото на дейността на
брат си Г.Д., за закъснялото плащане на арендните вноски, както и че адресът за
кореспонденция на брат й бил в с. В, тъй като се подкрепят от всички събрани по
делото доказателства. В останалата част не следва да бъдат кредитирани, тъй
като по никакъв начин заявеното от нея, че „смятали, че след като по-голямата
част от земята била ожъната и техниката продадена, то това щяло да покрие
задълженията му към М.В.“ не се подкрепя, а напротив, от приложеното Удостоверение
с изходящ № 10542/03.09.2019 г. на ЧСИ Г С се установява съществуването на
вземането. Що се касае до частта, в която посочва, „че не си спомня майка й да
й е сподели, че е получава нотариалната покана за прекратяване на договора за
аренда“, съдът счита, че по категоричен начин се доказа обстоятелството, че
цитираната нотариална покана е получена именно от майка й – ответницата В.Д., поради
което показанията й не следва да бъдат кредитирани и в тази част. Съдът намира, че не следва да кредитира
показанията й и в частта, в която посочва, че майка й не знаела за финансовите
проблеми на брат й Г.Д.. Безспорно се доказа, че ответницата В.Н. е образована
жена /показанията на свидетелката В Д/, която е получила нотариална покана за
прекратяване на договор за аренда на земеделски земи от 11.02.2016 г. на дата,
която предхожда датата на изповядването
на процесната сделка.
Съдът счита, че не следва
да обсъжда показанията на свидетелката, касаещи наличието на кредит и
закупуването на техника от страна на брат й, както и началният момент, в който свидетелката
е започнала да осъществява същата дейността като ответника, тъй като са неотносими
в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.1 ЗЗД, всеки
кредитор може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Фактическият състав на цитираната разпоредба регламентира
наличие на следните четири предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор
спрямо първия ответник; прехвърлянето на права да го уврежда; ответниците –
прехвърлител и приобретател на права, да са знаели за това увреждане.
По отношение на първата предпоставка от фактическия
състав - ищецът следва да установи качеството си на кредитор спрямо дадено
лице, т.е. да установи съществуването на свое вземане срещу това лице, което да
е възникнало, в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД, преди датата на извършване на
правното действие, атакувано с отменителния иск.
Безспорно от приетите по делото писмени доказателства - Решение
№1/20.02.2017г. по т. д. №42/2016г. по описа на ОС Р, влязло в сила на
27.02.2018 г. и нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделски
земи от 11.02.2016 г., в която е упоменато, че ответникът Г.Д. има парични
задължения към ищцата, ведно с приложената към нея разписка за
връчване/получаване, получена от ответницата В.Д. лично на 11.02.2016 г., се установява
нейното наличие.
Относно възражението на ответниците, че ищцата не е кредитор
на ответника Г.Д., тъй като към момента на извършване на прехвърлянето на
правата му на 03.10.2016 г., вземането й
по цитираното решение на ОС – Р по т.д.
№ 42/2016 г., не е било ликвидно и изискуемо, а че такова то е станало на 27.02.2018
г., докато оспорваният договор е сключен много преди това – на 03.10.2016 г.,
съдът намира следното: Съгласно практиката на ВКС и по- конкретно разясненията,
изложени в Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г.
о., ГК, за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, вземането на увреденото
лице (кредитор) не е необходимо да е изискуемо и ликвидно, поради което
възражението се явява неоснователно. В допълнение следва да се посочи, че с горепосоченото
решение на ОС Р, ответникът Г.Д. е осъден да заплати на ищцата М.В. сумата в размер на 32217,81 лева, от които 21524,16 лева
представлява дължима и неплатена рента за предоставени 269,052 дка земеделски
земи за стопанката 2014/2015 г.; 2628,92 лева представляващи мораторна лихва за
забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; сумата от
7901,98 лева, представляваща дължима и неплатена рента за предоставени 269,052
дка земеделски земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 г. и сумата от 162,75
лева, представляваща мораторна лихва за забава на горната сума за периода от
01.01.2015 г. до 14.03.206 г. по договор за аренда сключен на 27.04.2014 г., т.
е. касае се за вземания, възникнали преди сключването на атакуваната сделка.
Налице е и втората предпоставка – прехвърлянето на права,
което да уврежда ищеца. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че
с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу минала издръжка № 161,
том III, рег. №3169, дело №457, на нотариус №688 на НК, с район на действие РС
И, на 03.10.2016 г. ответникът Г.Д. е прехвърлил собствените си идеалните части
от правото на собственост върху описаните подробно в исковата молба недвижи
имоти, идентично с посочването и описанието им по НА, които могат да послужат
непосредствено за удовлетворяване на вземането на ищцата към него. Самото
прехвърляне, чиято недействителност се иска да бъде обявена, представлява правно действие, с което обективно се намалява имущество на
длъжника, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите
кредитори, от което те да могат да се удовлетворят. Видно от цитирания
нотариален акт, стойността на увреждането е не по- малко от 810,95 лева, на
колкото възлиза данъчната оценка на продаденото недвижимо имущество спрямо дела
на първия ответник – Г.Д..
Налице е и третата предпоставка за уважаване на
предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно – ответниците, чрез
изповядването на сделката, чийто относителна недействителност се иска, да са
знаели за увреждането на ищцата. В случая намира приложение разпоредбата на чл.
135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция за знание за увреждането. Съгласно цитираната
разпоредба „Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице
е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.“. Тази презумпция за
знание, в процесния случай не е оборена, като доказването бе в тежест на ответниците.
В хода на производството ответниците не доказаха твърдението си, че не е налице
увреждаща ищцата сделка, тъй като с прехвърлянето първият от тях е изпълнил
свое задължение да възмезди за получена за минало време издръжка от майка си–
втория ответник, като купувач – приобретател по договора за продажба. В процеса
чрез ангажираните гласни доказателства не се доказаха твърдените от ответниците
материално правни основания за прехвърлянето на права от първия от тях в полза
на втория. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства - нотариална
покана за прекратяване на договор за аренда на земеделски земи от 11.02.2016
г., в която е упоменато, че ответникът Г.Д. има парични задължения към ищцата,
ведно с приложената към нея разписка за връчване/получаване, се установява, че
същата е получена от ответницата В.Д. лично на 11.02.2016 г., т. е. налице е
знание и на двамата ответници за увреждането на ищцата със сключения от тях на
03.10.2016 г. договор- писмено доказателство, предхождащо сключването на
увреждащата кредитора сделка.
Неоснователно е и направеното от ответника Г.Д.
възражение за наличието на други имоти, които са могли и могат да послужат за
удовлетворяване на ищеца като кредитор, при доказано негово вземане. Без
значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се
удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна
недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати
задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде
отхвърлен /Решение № 224/30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г. на ВКС,
III г.о./.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ
потестативното право по отменителния иск и същият следва да бъде преценен като
основателен.
Предвид претенциите и на
двете страни за присъждане на разноски и като се има предвид изходът на правния
спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва в полза на ищцата да бъдат присъдени и сторените от нея деловодни
разноски, възлизащи в общ размер на 565 лева /петстотин шестдесет и пет лева/,
от които 65 лева за държавни такси и 500
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за относително недействителна, на основание чл. 135, ал. 1
от ЗЗД спрямо М.И.В., ЕГН **********,***, „Д. Х“ №, прехвърлителна
сделка, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
минала издръжка от 03.10.2016 г., № 161, том III, рег. №3169, дело №457, на
нотариус №688 на НК, с район на действие РС И, с която Г.Б.Д., ЕГН ********** с
адрес: ***, прехвърля на В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** правото си на
собственост върху следните ид. ч. от недвижими имоти:
- 1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.20.5 по КККР на
с. В, общ. С обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК С, в местността „Е г“, с площ от 19 280.00 кв.
м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор
11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.6, имот с идентификатор 11449.20.2,
имот с идентификатор 11449.20.3.
- 1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.30.20 по КККР на с. В, общ. С,
обл. Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на изпълнителния директор
на АГКК С, в местността „А к“, с площ от 10 423.00 кв. м., при съседи: имот с
идентификатор 11449.30.49, имот с идентификатор 11449.30.56, имот с
идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6, имот с
идентификатор 11449.30.57.
- 1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.20.3 по КККР на с. В, общ. С, обл.
Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на изпълнителния директор на
АГКК С, в местността „Е г“, с площ от 58 126.00 кв. м., при съседи: имот с
идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.4, имот с
идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.2, имот с идентификатор
11449.20.22, имот с идентификатор 11449.6.44.
- 1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.20.4 по КККР на с. В, общ. С, обл.
Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на изпълнителния директор на
АГКК С, в местността „Е г“, с площ от 36 889.00 кв. м., при съседи: имот с
идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.21, имот с
идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.3.
- 1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.30.19 по КККР на с. В, общ. С, обл.
Р, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на изпълнителния директор на
АГКК С, в местността „Ак“, с площ от 9 601.00 кв. м., при съседи: имот с
идентификатор 11449.30.20, имот с идентификатор 11449.30.56, имот с
идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Б.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по равно
всеки от тях на М.И.В., ЕГН **********,***, „Д. Хранов“ № 4 съдебни
разноски в размер от 565 лева /петстотин шестдесет и пет лева/.
НА ОСНОВАНИЕ чл.115 ЗС, предоставя шестмесечен срок, считано от
влизането в сила на настоящото решение, на М.И.В., ЕГН **********,***, „Д. Х“ №
, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен
съд И.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Окръжен съд Р в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните с връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: