№ 1686
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20243110103534 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Ж. К., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 срещу
„*********" ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********.
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит
№ *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж. К., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********"
ООД, ЕИК *****. със седалище и адрес на управление: гр.
***************.
в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за
потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж.
К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап.
2 и "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************.
1
в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за
потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж.
К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап.
2 и "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
"*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*************** да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна,
ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 сума в размер на 488,53 лева,
представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна
клауза по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит №
*******, сключен на 13.09.2022г., между Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********" ООД, ЕИК *****
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.03.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излага, че на 13.09.2022г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата и съгласно
условията на който Кредиторът е предоставил на ищцата сумата в размер на
600,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 32 седмици на 16
погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40.05%, като общата сума, подлежаща на връщане е 695,47 лв. В договора е
посочено, че годишеният процент на разходите - ГПР е равен на 49,62%. Има
приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В чл. 5 от договора за потребителски кредит № ******* е предвидено,
че същият ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия (поръчителство на
едно ши две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната...").
2
В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието
за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му.
Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 488,53 лева, с
начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план. По този начин се
получава, че общата сума, подлежаща на връщане е 1184,00 лв.
Ищцата е изпълнила задълженията си по гореописаните договор за
потребителски кредит, като е заплатила всички дължими суми на 16 вноски,
включително е заплатила и дължимата сума за неустойка в размер на 488,53
лева.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.
Твърди се, че клаузата по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и
съответно не е породила правно действие. Трайната и последователна съдебна
практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените
от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен
характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено
обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната
сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на
длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.
Твърди се, че размерът на претендираната неустойка е необосновано
висок.
Изискванията които поставя кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на
морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката като
правен институт /чл. 92 ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от
кредитора, включително и начина на погасяването й. има наказателен
характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в
изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го
задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка,
и то само за непредставено в срок обезпечение. Изискванията на заемодателя
досежно обезпечението по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора силно
3
ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и
доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия,
по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и
норми и компрометират института на неустойката
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на
договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на
Директива 2008/48.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на
чл. 143, т. 3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение.
Клаузата е нищожна, защото не е индивидуално уговорена. Изготвена е
предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Не са представени доказателства за водени преговори между
страните за сключване на договор без предвидената клауза, нито, че на ищеца
е предоставена такава възможност. Това поставя заемодателя в доминиращо
положение спрямо потребителя.
Отделно от горното, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка"
при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да
заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се прави искане по реда на чл. 213 ГПК да бъдат съединени
делата с номера 3534/2024 г., 3535/2024 г., 3540/2024 г. и 3541/2024 г. в едно
производство и да се постанови едно общо решение по тях.
Твърди се, че идентичността между делата е твърде съществена, за да
4
се гледат в отделни производства, чиято единствена цел е генериране на все
по-високи разноски за ответното дружество. Към настоящия момент делата са
на един и същи етап, твърденията, аргументите и оспорванията са идентични,
предявени са напълно идентични искания, процесуалните представители и на
двете страни са едни и същи. Най-съществената прилика между делата е, че
обстоятелствата на които се основават исковете са еднакви, поради което
спорният предмет и правният въпрос, по които следва да се произнесе съдът е
един по трите производства. А именно нищожна ли е уговорката за плащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение и нищожен ли е договорът в
цялост поради това, че съдържа такава уговорка.
В случай, че съединяване на делата не бъде извършено се моли при
уважаване на предявените искове да не бъдат присъждани разноски на ищцата
и процесуалния й представител поради злоупотреба с процесуални права.
Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК доводите за нищожност на клаузата по чл. 11
от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на суми в размер на
488,53 лева и 665,31 лева.
Неустойката по договора е уговорена като санкция за неизпълнение, в
случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл.
5условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по
волята на ищеца, която е попълнила искане за сключване на договор за кредит,
получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под
формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се
съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора,
дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се
справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да
отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е
5
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици -
заплащане на обезщетения или такси.
Неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.
При сключване на процесния договор Д. Ж. К. не е предоставила
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение
в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по
чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави
такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка,
изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора,
включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не налице нито
една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са
уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като
дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на
финансовото му задължение към търговеца.
Д. Ж. К. е била информирана за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го
направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен
размер.
Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на
направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка
е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
кредитополучателя.
Валидността на клаузите от договора за кредит произтича от това, че са
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
6
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Между страните са налице общо 6 договора, които съдържат уговорка
за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Договорите са сключени на следните дати: 19.05.20 г., 24.01.22г., 13.09.22г.,
25.02.23г., , 31.07.23г., 07.12.2023 г. Това на самостоятелно основание
опровергава твърдението на ищеца за заблуда в условията на предоставените
му кредитни услуги.
Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните
отношения между страните, създадени на база 6-те договора за кредит, които
съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти
при идентични условия.
От неоснователността на установителните искове за обявяване на
нищожност на договора в цялост и на неустоечната клауза следва и
неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно
клаузата за неустойка. В случая договорът и отделните му клаузи са
действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което
всички платени от ищеца суми са получени на валидно правно основание и не
подлежат на реституция.
По отношение на осъдителния иск по гр. д. № 3534/2024 г. твърди, че
същият е неоснователен и досежно размера. От справката по движението на
кредита се вижда с каква част от платените суми е погасявана неустойка и тя е
392,94 лева, а не твърдяната от ищеца сума.
Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и представлява, в
писмено становище от процесуалния си представител поддържа предявените
7
искове.
Ответникът не изпраща представител, в писмена молба поддържа
отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове.
Моли на процесуалния представител на ищцата да се присъди
справедливо възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на
делото и множеството заведени идентични дела от ищцата.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: Договор за потребителски кредит
№ **** от 13.09.2022 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, искане за сключване на договор за
кредит се установява, че на 13.09.2022г. ищцата е подала искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит. Ответното дружество е
съставило СЕФ по така направеното искане, в който е посочен общия размер
на кредита 600 лева, лихва 95,47 лева, срока на кредита – 16 двуседмици,
размерът на месечните вноски, размерът на фиксирания годишен лихвен
процент в размер на 40,05%, ГПР – 49,62 %, размерът на неустойката 488,53
лева при непредставяне на обезпечение.
Между страните по делото е прието за безспорно, наличието на
облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *******,
сключен на 13.09.2022г. Въпреки, че по делото този договор не е представен, а
е представен Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2022 г.,
сключен между страните, тъй като договорите са типови и предвид приетият
СЕФ, съдът намира за доказано, че Кредиторът е предоставил на ищцата
сумата в размер на 600,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 32
седмици на 16 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40.05%, ГПР е равен на 49,62%, като общата сума, подлежаща на
връщане е 695,47 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че същият ще бъде обезпечен с поне
едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
определени условия (поръчителство на едно ши две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
8
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната...").
В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието
за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му.
Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 488,53 лева, с
начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план.
От разписки за плащане – 12 броя се установява, че през периода
28.09.2022г. – 25.02.2023г. е правила вноски по кредит към ответното
дружество. Разписките, на които е посочено, че са правени по процесния
кредит са от 20.02.2023г. в размер на 74 лева и на 25.02.2023г. в размер на
265,83 лева.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че по процесния договор за
потребителски кредит №*******/13.09.2022 г. от страна на Д. Ж. К. са
заплатени общо 1 079.83 лева, като по отделни елементи данните са следните:
Главница – 600.00 лева; Редовна договорна лихва – 86.89 лева; Неустойка –
392.94 лева.
Процесният кредит е погасен, като датата на последното плащане е
25.02.2023 г. С оглед по-ранното погасяване на договора за кредит, по същия е
начислена неустойка общо в размер на 392.94 лева, която е погасена от Д. Ж.
К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит
№ *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж. К., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********"
ООД, ЕИК *****. със седалище и адрес на управление: гр.
***************.
в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1,
9
предл. 3 ЗЗД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за
потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж.
К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап.
2 и "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************.
в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за
потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж.
К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап.
2 и "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
"*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*************** да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна,
ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 сума в размер на 488,53 лева,
представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна
клауза по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит №
*******, сключен на 13.09.2022г., между Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********" ООД, ЕИК *****
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.03.2024г. до окончателното плащане.
Съдът е определил за безспорно между страните наличието на
облигационно отношение между Д. Ж. К. и „*********“ ООД по договор за
потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на основания за нищожност на
клаузата за неустойка; че е заплатил уговорената с чл. 11 от договора за кредит
неустойка в размер на 488,53 лева.
В тежест на ответника е да докаже при наличие на неравноправна
клауза в потребителския договор, че въпросната клауза е уговорена
индивидуално.
Спорът между страните е по отношение на действителността на
клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора. Настоящият договор за
10
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). Основните
изисквания към договор за потребителски кредит са разписани в ЗПК в
нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а в глава Шеста от същия закон е регламентирана
недействителността на договора за потребителски кредит. Според
императивната норма на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора е
нищожна на основание чл.20, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП неравноправна
клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер, както и клауза,
която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Според чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни.
В случая главницата по договора е 600 лева. По делото не се спори, че
ищецът не е осигурил обезпечението по чл.5 от договора, съответно според
чл.11 от договора от нея се претендира неустойка в размер на 488,53 лева.
Така уговорената неустойка е в размер близък до размера на предоставения
кредит. Целта на неустоечната клауза е обезпечителна, в случая при
11
начислената на ищцата на неустойка в размер близък до размера на
главницата по кредита, обезпечителната цел на неустойката е нарушена, с нея
се постига свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника и се цели
облагодетелстване на кредитора. Уговорената в чл.11 от договора неустойка не
е индивидуално определена доколкото видно от представения по делото друг
договор за кредит с № **** от 13.09.2022 г., сключен между страните, чл.5 и
чл.11 са с идентично съдържание.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.11 от договора
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се
нарушава справедливостта в търговските отношения. Не е справедливо
уговаряне на неустойка в размер близък до главницата по кредита.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание чл.
143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Поради това предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
като основателен следва да бъде уважен.
На основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без
основание следва да го върне. Даденото по нищожна клауза за неустойка е
дадено при изначална липса на основание, поради това подлежи на връщане.
От приетата по делото ССчЕ, кредитирана от съда се установи, че ищцата е
заплатила по процесния договор за кредит неустойка в размер на 392.94 лева.
Поради това предявеният иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен
за сума в размер на 392,94 лева и отхвърлен за разликата от този размер до
предявения размер от 488,53 лева.
По разноските:
Страните са претендирали разноски и с оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК им се дължат разноски
съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от исковете.
Ищцата е сторила разноски в размер на 100 лева за държавна такса по двата
обективно кумулативно съединени иска, по 50 лева за всеки един от тях, 300
лева за ССчЕ. От тези разноски съразмерно уважената част от исковете на
ищцата се следват разноски в размер на 390,22 лева.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
12
адв.Б. Б. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. Направено е възражение от
процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв.Б., в евентуалност за определяне на справедлив размер
на възнаграждение.
По настоящото дело липсва правна и фактическа сложност,
материалния интерес е нисък, между същите страни и между ищцата и други
кредитни институции се водят множество подобни дела, което дава основание
на съда да присъди на адв.Б. възнаграждение в размер на 300 лева.
На ответната страна се дължат разноски с оглед разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от предявения иск по чл.55, ал.1
от ЗЗД. Претендираните от ответника разноски са в размер на 480 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от
осъдителния иск на ответника следва да му се присъдят разноски в размер на
93,92 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит №
*******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********" ООД, ЕИК *****.
със седалище и адрес на управление: гр. ***************.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "*********" ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *************** да
заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх.
1, ет. 1, ап. 2 сума в размер на 392,94 лева, представляваща заплатена
неустойка без правно основание по нищожна клауза по чл. 11 във връзка с чл.
5 от Договор за потребителски кредит № ******* от 13.09.2022г., сключен
между Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1,
ет. 1, ап. 2 и "*********" ООД, ЕИК ***** ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024г. до
окончателното плащане. "*********" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр. ***************, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
13
уважения размер от 392,94 лева до предявения размер от 488,53 лева.
ОСЪЖДА "*********" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *************** да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 разноски по делото в
размер на 390,22 лева съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА "*********" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *************** да заплати на адв.Б. Б., член на АК София,
личен №********** с адрес ********** сумата от 300 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******",
бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 да заплати на "*********" ООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *************** да заплати на разноски
по делото в размер на 93,92 лева съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14