№ 4349
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110137444 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на Д. Н. Г. против „Е...“ ЕООД, с която са предявени
осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл.86 ЗЗД за сумата от 1789 лева, представляваща
общо дължимо месечно трудово възнаграждение за периода 08.01.2024 г. – 05.03.2024 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците в размер на 63,50 лв. за периода
01.03.2024 г. – 20.06.2024 г.
Ищецът Д. Н. Г., чрез адв. К. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника
„Е...“ ЕООД, считано от 08.01.2024 г. до 05.03.2023 г., когато със Заповед № 002/04.01.2024 г.
/датата била посочена погрешно/е прекратено трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на заеманата длъжност „шофьор“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 933 лв., както и допълнително трудово възнаграждение да трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, дължимо и платимо до
30 –то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Твърди, че добросъвестно
изпълнявал всички трудови задължения, но ответникът не му заплатил дължимото трудово
възнаграждение за целия период на действие на договора, за което сезирал Инспекцията по
труда, които констатирали редица нарушения на трудовото законодателство. Моли да му
бъде присъдена сумата от 1789 лева, представляваща общо дължимо месечно трудово
възнаграждение за периода 08.01.2024 г. – 05.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава върху всяка
една от главниците в размер на 63,50 лв. за периода 01.03.2024 г. – 20.06.2024 г.
Ответникът „Е...“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно съществувало между страните безсрочно трудово
правоотношение от 08.01.2024 г., по което ищецът заемала длъжността „шофьор“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 933 лева и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година. Съгласно
1
чл.1.1.6 от договора възнаграждението е дължимо до 30-то число на месеца, следващ месеца
на полагане на труд. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
002/04.01.2024 г., считано от 05.03.2024 г.
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, в тежест на ищеца е да установи следните
правопораждащи факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера
на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било
уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение
и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила, е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и
доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът
приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно
договореностите му с работодателя.
С решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение №
746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. №
2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение № 258/03.11.2017 г. по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о. на
ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ
изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника
или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод
по влог на работника. За доказване изпълнение на задължението на работодателя за
изплащане на трудовото възнаграждение на работника по делото не са представени
доказателства.
Поради това на ищеца се дължи заплащане на трудово възнаграждение за периода
08.01.2024 г. – 05.03.2024 г., чийто размер видно от събраните по делото писмени
доказателства възлиза на сумата от общо 1789,30 лв., от която 763 лева възнаграждение за
м.01.2024 г., 933 лв. възнаграждение за м.02.2024 г. и 93,30 лв. възнаграждение за м.03.2024
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.06.2024 г.
С оглед основателността на обуславящия иск, работодателят дължи и обезщетение за
забава за периода от настъпване изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение за
всеки от месеците, включени в исковия период, до датата на предявяване на иска на
основание чл.86 ЗЗД. Установява се, че страните са уговорили срок за изпълнение на
задължението, доколкото съобразно разпоредбата на чл.1.1.6 от трудовия договор трудовото
възнаграждение се изплаща в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който е
положен труда. Следователно, работодателят е изпаднал в забава плащането на всяко от
месечните възнаграждения, считано от 29.02.2024 г., без да е необходима покана от страна на
работника. Съдът определи размера на исковете, по реда на чл.162 ГПК в размер на 63,50
лв. за периода 01.03.2024 г. – 20.06.2024 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът в размер на 500 лв.
адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед уважената част на исковите претенции,
2
ответникът следва да заплати по сметката на СРС сумата от 121,57 лв. – държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. Б...., да заплати на Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Берковица, ул. „З..., на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1789 лева, представляваща общо дължимо месечно
трудово възнаграждение за периода 08.01.2024 г. – 05.03.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 20.06.2024 г. до окончателното плащане, както и по иск с правно
основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците в размер на
63,50 лева за периода 01.03.2024 г. – 20.06.2024 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК 500
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. Б...., да заплати по сметка на СРС сумата от 121,57 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3